Две от четирите ми деца са родени с Цезарово сечение. За да стане по-интересно пояснявам, че са първите две. Ясно разбирам, и на теория, и на практика, че тази сериозна операция може да бъде животоспасяваща. Разбирам обаче и че в някои случаи не е необходима, а се прави. И се чудя колко от жените, които се подлагат на нея, са прочели предварително декларацията за информирано съгласие за тази процедура.
Тъй като не намирам публикувани на сайтовете на български болници формуляри, реших да преведа този формуляр за информирано съгласие, който използват в щата Куинсленд, САЩ. Пълният превод можете да видите тук, а ако не Ви е до подобни четива точно днес, предлагам Ви малко упражнение по анализ на дискурса 🙂
Да прочетем критично частта за това за какво трябва принципно да е информирана пациентката:
„Моето състояние и предложената процедура, включително допълнителното лечение, ако лекарят открие нещо неочаквано. Разбирам рисковете, включително рисковете, които се отнасят специално за моя случай„. Тук особеното според мен е наблягането на рисковете: и то не само рисковете по принцип, а рисковете конкретно за моя случай, които могат определено да са различни от средните. Това може и трябва да прецени и да Ви обясни единствено лекарят, който познава добре състоянието Ви и медицинската Ви история.
„Упойката, която е нужна за тази процедура. Разбирам рисковете, включително рисковете, които се отнасят специално за моя случай“. Значи, освен да ни кажат с какво точно ни приспиват или обезчувстват и дали имаме избор на упойка, отново се очаква да сме наясно с рисковете от упойката. За някои жени не е нужно да навлизат в детайли, те имат доверие на лекаря си и тази информация може да ги стресира. Но е важно лекарят да предложи да предостави тази информация.
„Другите процедури и варианти за лечение и свързаните с тях рискове“. Някои лекари в България (не всички!) нямат навик да ни информират за възможни алтернативи, особено ако според лекаря предлаганото лечение е най-доброто. Разбираемо. Но! За да вземем информирано решение е нужно да имаме цялата информация. И ако лекарят пропусне да ни я даде, можем да опитаме ние да задаваме въпросите. Макар това да не е правилната последователност на събитията.
При подписване на информирано съгласие за Цезарово сечение в Куинсленд, САЩ, пациентът потвърждава също, че е запознат с прогнозите за състоянието си и рисковете ако не се предприеме процедурата; че знае, че няма гаранция, че процедурата ще подобри състоянието му, въпреки че ще бъде изпълнена професионално; че може да се наложи кръвопреливане. Моментът с гаранцията как Ви звучи?
Последно малко храна за размисъл върху това изречение в документа за информирано съгласие: „В случай на спешно животозастрашаващо събитие по време на процедурата, ще бъда лекувана според това какво сме говорили с лекаря“. Има ли нужда от коментар?
Силно вярвам, че бременността е момент да започнем диалог с лекари, акушерки и всички други, които се грижат за здравето и спокойствието на бебето и майката. Всяка бременна жена има много въпроси и заслужава да получи отговори. Лекарите и акушерките пък заслужават да имат време за всяка майка: толкова, че да я опознаят почти като приятелка докато дойде време за раждането.
П.С. Ако разполагате с формуляри за информирано съгласие, които бихте споделили за публикуване в блога, моля изпратете ми ги на ЛС тук. Благодаря!
П.С. 2. Снимката е от сайта на ICAN – международна мрежа за информиране за Цезаровото сечение, НПО, чиято кауза е да се намали броят на предотвратими Цезарови сечения, да помогнат на жените да се възстановят след такава операция и да защитават правото на вагинално раждане след Цезарово сечение.