Можеш!

„Искаш ли да срежеш пъпната връв сама?“

Докато са свежи спомените ми, искам да споделя и с вас за раждането на третото ми дете.

Аз съм Елена, една обикновена обичана и обичаща майка и съпруга. Преди 6 години пристигнах в България от Москва, с едно бебе под сърцето и останах в тази прекрасна страна с любимия ми мъж. След две години родихме (именно родихме, той пак беше до мен от началото до края!) второто ни дете. И това лято (2021), в същия ден, дойде време да се появи и третото! Този път в Майчин дом във Варна.

Водих бремеността си в Майчин дом при Атанас Цонев – за този доктор мисля, че няма нужда да разказвам отделно! Само да кажа, че съжалявам, че не можах да го намеря за първите си две раждания. И той ако знаеше колко благодарности и приятни неща пишат за него в подобни групи жени, родилки и майки – сигурно усмивката му ще стане още по-широка и по-лъчезарна!

Но така де, трета бременост, без усложнения. Контракциите започнаха в 5 сутринта, 5 дни преди термина. И тъй като помня от второто раждане, че родих за няколко часа, притесних се да не родя този път по пътя.

В 9:15 пристигнах в Майчин дом. Моята грешка беше да се обърна към регистратурата. Никога НИКОГА не правете така! Бягайте да ви посрещат направо в приемното. Аз чаках един час от «вземете документите си от вашата акушерка» до «седнете тук да изчакате», докато ме огъваха контракции на всеки 4мин. Май тогава се блокирах и подсъзнателно тялото ми се разтревожи и спря родовата дейност – понеже този път бях без подкрепата на съпруга ми. Той остана с двете деца, а аз решавах всичко сама.

Приеха ме в 10.15 на 4см. Докато се оказах в предродилното, към 13.30 дойде докторът и установи същите 4см. Уговорихме се, че ще дойде към 15ч да види пак, а аз мислех само за почивка и храна. Бях яла последно преди 5-6 часа и това не отпускаше моята гладна душичка.

През цялото време край жените има добри спокойни и всеотдайни акушерки и санитарки. Не ти пречат да се движиш, говорят, милват, насочват и не се смеят на плана ти за раждане.

Телефонът беше в мен, затова през цялото време бях на линия с любимата ми женска подкрепа – Йоанна Рачовска! Тя ми даде идея да помоля за парче шоколад и да поспя колкото е възможно. И най-важно: да съм спокойна и готова да се срещна с бебето.

По съвета на Йо се изключих между засилващите се контракции. Към 14ч разбрах, че не мога да лежа. Изядох какаово барче и влакът тръгна! По експрес начин!

Още дъвчех какаото и се надигах на пръсти, исках да летя, а след малко вече падах на земята и бях готова да остана там. Д-р Цонев пристигна на същия бърз влак със своята усмивка: „Какво направихте вие, за 30 минути от 4 до 10см?!?“

А аз на пода с пелена, още чакам да изтекат водите, но вече усещам, че ми се напъва. Екипът беше страхотен. Никой не се колебаеше и бяха готови да асистират дори и на пода! Но за малко ме отпусна, намерих възможност да се кача на кушетката и за 4 напъна се роди малкото ми коте в цял околоплоден мехур!

Мехурът веднага се пукна на корема ми. Бебето се размърда бавно, махнаха ѝ увитата пъпна връв от вратлето и я завиха с пелена. Благодарности на д-р Цонев: той се съобрази с моя план за раждане и с желанието ми за отложено клампиране. Не пропуснах и неговото известно: „Искаш ли да срежеш пъпната връв сама?“ и я срязох!

Тя засука, аз бях щастлива и спокойна и вече бяхме неразделни с моята Лариска, родена в ризка. А и постродилната грижа беше перфектна от всеки един, които влизаше в стаята.

Понеже съм видеограф, винаги ми е билo мечта да снимам невероятното преживяване на ражданеto. Засега не съм успяла да намеря такъв човек във Варна. Но се надявам, че аз ще съм тази, която ще стои един ден тихичко до една прекрасна и силна жена. И, подкрепяйки я, ще снимам това вълшебство на раждането на нов човек, нов живот.

На всички, на които предстои раждане, мога само да кажа, че за пореден път се убеждавам с колко силно и невероятно тяло природата е наградила всяка една жена, майка. Ние понякога не сме сигурни дали ще можем да изтърпим… Но ако си дадеш шанс да изчакаш още мъничко, ще видиш, че всичко можеш!

И подкрепа – много е важно да си информиран какво се случва в този момент и да има някой до тебе, вярващ и даващ спокойствие и увереност. И помнете – не спирайте на регистратура, бягайте в приемното!! 🙂

Безкрайно благодарна съм ти, Йоанна, за поредната невероятна женска подкрепа от твоята страна! Дори и благодарение на теб си намерих ‘моят’ доктор! Ти правиш много ценни неща за жените, аз вече много пъти съм се убедила!