Когато оставим природата да си свърши работата

Спокойствие, решителност, информираност… Какво още е нужно, за да стигнем до желаното нормално раждане след секцио?

Здравейте! Ще споделя и моята история за успешен VBAC в Стара Загора и се надявам да вдъхна кураж поне на една от Вас!

През 2017-та година в 33-та г.с. се родиха първите ми момичета. И тогава много бързо се разви родова дейност: в рамките на половин час изтекоха водите, падна запушалката, прокървих и започнаха леки контракции. След отстраняване на конците от серклажа имах пет сантиметра разкритие.

Четири години по-късно отново забременях, решена този път да опитам да родя естествено. Насочих се към двама специалисти в Стара Загора, за които прочетох в групата, че имат опит с VBAC.

С наближаване на датата на термина и двете лица заявиха, че веднага след минаване на тази дата, ще преминем към секцио. Съдейки по размера на корема ми, определяха плода като голям, въпреки че апаратурата показваше нормални размери /3,5 кг./.

Аз обаче бях твърдо решена да остана вкъщи и да чакам колкото е необходимо бебето да реши кога да се роди. За радост имам подкрепата на съпруга ми.

Отказах хоспитализиране за наблюдение и индукция. За мен това би довело до сигурно секцио. Вместо това запазих спокойствие, доколкото е възможно и ходех всеки ден на тонове – понякога и по няколко пъти.

Вечерта на третия ден след термин бебето беше изключително дейно. В рамките на два часа не спря да се движи активно. Няколко часа по-късно, точно в 1 `часа, изтекоха околоплодните води. Бяха зелени на цвят, преминаха в кафяви /т. нар. кални води/.

Докато се приготвях за тръгване, започнаха болезнени контракции с честота 2 минути и половина. Толкова болезнени, че не успях дори да снимам изключително големия си корем.

Около час и половина след изтичане на водите някакси пристъпих прага на УМБАЛ „Професор доктор Стоян Киркович“ (живеем на 15 км. от болницата). Все още не бях успяла да се свържа с гинеколога, който се беше съгласил да изчака родовата дейност да започне от само себе си.

При рутинния преглед при приемане се установи, че шийката е изгладена и разкритието е пълно. Апаратът измери тегло на бебето от 3300 г. Имах вече и напъни. В този момент се появи гинекологът, който реши да ме подкрепи в това начинание и почувствах невероятно спокойствие и увереност.

След час напъни и изключително професионалното отношение и спокойствие на д-р Цонева и акушер Добрева, в 4:10 ч. проплака третата ни дъщеря с размери 53 см. и 4500 г. Бебето беше поставено на гърдите ми, пъпната връв беше прерязана след спиране на пулсациите.

Подготовка за VBAC

Хранене

Балансирано, когато каквото ми се яде. За радост не ми се прияждаше сладко. Много плодове и салати, а също и овесени трици. За по-лесно изглаждане шийката на матката /по съвет от форуми/: чай от листа от малина, фурми, смокини. Качени килограми: 16,5 кг.

Физическа

Умерена, да не кажа никаква. Не съм имала възможност за спортуване и разходки. Почти до края на седми месец работех от вкъщи, а и каките са при мен.

Психическа

Вяра, че този път ще имам така мечтаното естествено раждане. Много ценен съвет от книгата на Олга: никой не може да роди вместо нас, да разчитаме и вярваме на възможностите си! А също и да дишаме баааавно по време на контракции. Пожелах си нощно раждане с бързо разкритие или да пристигна в болницата с голямо разкритие. Така се и получи.

Пожелавам от сърце на всички, прочели моята история скоро да споделят за своя успешен VBAC!