Как родих близнаци по естествен път след секцио?

Ако имате все пак съмнения, но силно желание, погледнете нагоре и кажете: „Боже, бъди с мен!“ и действайте!

Историята за нормалното раждане на нашите две момиченца (двуячни близначета) започна още през 2019 година, когато родих със секцио първородния ни син.

Още тогава имах силното убеждение за естествено раждане. В 9ти месец обаче бебето до последно не слизаше долу в таза и 4 дни преди термин родих Александър (3460 грама) чрез операция. Обяснението на докторите беше, че бебето е прекалено голямо и няма да мога да го родя нормално.

Две години по-късно с моя съпруг вече бяхме готови да имаме второ дете. За наша радост забременях доста бързо, а на прегледа след положителния тест ни съобщиха изненадващата новина: „Честито! Чакате близнаци!“. Благословението ни се оказа двойно!

По време на бременността, дори и да бях твърдо „ЗА“ нормалното раждане, не вярвах, че ще ми се отдаде тази възможност. Първо защото вече бях родила със секцио и второ, защото имах две бебета в корема.

Все пак знаех, че за израждане на близнаци по естествен път, са необходими няколко условия: 1) Двуячна бременност 2) Главично разположени бебета 3) Бебета със сходен размер. В нашия случай условие 1 и условие 3 бяха на лице, но условие 2 беше под въпрос. За щастие в края на 8ми месец при редовен преглед се видя, че вече имаме две главично разположени бебета.

Последваха разговори с близки хора, които ме подкрепиха да търся варианти за нормално раждане на близнаци в Пловдив (където живеем), въпреки че подобно решение не е толкова разпространено. Така се свързах с д-р Топалова от АГ Селена.

По стечение на обстоятелствата не д-р Топалова изроди близнаците, но въпреки всичко я препоръчвам на всяка жена, която иска да роди нормално и която иска да бъде в добри и професионални ръце.

На прегледа при д-р Топалова (тогава бях в 35 г.с.) се установи, че за съжаление едното бебе се е обърнало отново седалищно. При тези обстоятелства д-р Топалова отказа опит за естествено раждане. Все пак тя ме увери, че ако бебетата се разположат главично, ще ми даде шанс да родя нормално.

Тук е моментът да споделя и едно лично преживяване, което е част от моята история. В рамките на 7-те дни, в които бяха двата прегледа при различните специалисти, мои приятелки ми бяха организирали бебешко парти. В един момент на партито момичетата предложиха да благословят мен, бебетата и самото раждане, като отправят молитва към Бог.

В това интимно време една от моите приятелки сложи ръката си върху корема и каза: „Скъпо дете, молим те да се разположиш подходящо за нормално раждане!“.

След около седмица бях на редовен преглед при моя доктор. Той сложи ехографа на корема ми и каза: „Две главично разположени бебета“. Аз потрепнах! Молитвата беше чута!

Така след новината за повторно разположени главично бебета бях в кабинета на д-р Топалова (вече в 37 г.с.). Тя потвърди, че бебетата са в перфектна позиция за нормално раждане и че действаме по план.

Два дни по-късно ми падна „тапата“ и по спешност д-р Топалова ме прегледа отново. Това се случи на 10 декември 2021. Всичко беше наред, но нямах разкритие и се прибрах вкъщи. Д-р Топалова ме предупреди, че на следващия ден ще пътува извън града, но все пак, ако има нещо, да ѝ се обадя.

Прибрахме се след болницата у дома и няколко часа по-късно започнаха болезнени контракции през 10-15 минути. Знаейки, че нямам разкритие, останах вкъщи. На сутринта се свързах с д-р Топалова и тя ме насочи да отида в болницата.

Отивайки на 11 декември (събота) в АГ Селена се срещнах с дежурния лекар там – д-р Ненев. Той ме прегледа и каза: „Вие сте доста спокойна! Имате 8 см разкритие! Оставате тук и влизате да раждате“. Тогава аз му отговорих: „Добре, да знаете, че сме се разбрали с д-р Топалова за нормално раждане!“.

Не знам как съм прозвучала на доктора в този момент, но каквито и мисли да са минали през главата му, той хладнокръвно ми отговори:

„Добре!“

От тук насетне продължи стандартната подготовка за нормално раждане и след няколко часа държах в ръцете си нашите две дъщери – Виктория (2460 грама) и Габриела (2540 грама). Екипът през цялото време ме подкрепяше. Казваха ми, че съм много смела и спокойна, и ме уверяваха, че ще се справя.

По време на раждането разбрах, че много наши приятели се молят да родя нормално. На няколко пъти докато лежах на леглото в предродилна зала, ми се насълзяваха очите. И да, аз също усещах как всичко ще бъде наред!

След раждането започнаха да валят поздравления! Много приятели бяха докоснати от нашето преживяване! В болницата се превърнах в „сензация“ – всички доктори, медицински сестри и акушерки знаеха за нашия случай.

О, Господи, благодаря Ти, че ни даде този шанс: да родя нормално!

Надявам се чрез нашата история да вдъхна смелост и увереност на всяка жена, която очаква своето детенце (или както беше в нашия случай – дечица). Няма нищо страшно в това да родиш нормално близнаци и да го направиш след секцио.

Постижимо е!

Ако имате все пак съмнения, но силно желание, погледнете нагоре и кажете: „Боже, бъди с мен!“ и действайте!

Преживях го – работи!

Хареса ли Ви разказът на Ирина? Прочетете още разкази за нормално раждане след секцио на жени от различни градове в България тук. А разкази от Варна за удовлетворяващо раждане с жената в центъра на грижата има тук.