План за раждането

Планът за раждане може да е чудесен начин да определите кое е важно за Вас и кое не е. Той Ви помага да си изясните какво искате и какво не по време на раждането. И най-важното: защо!

Избирали ли сте си кола? Апартамент? Място, където да прекарате почивката си? Най-вероятно поне две от тези неща сте избирали. И най-вероятно не сте едновременно и търговец на автомобили, и брокер на недвижими имоти, и туристически агент. Въпреки това сте направили проучване и изборът Ви е бил информиран и на база Вашите приоритети. Именно такава е идеята и на плана за раждането. Не е нужно да сте лекар, или да завършите първа година за акушерка, за да можете да решите как бихте искали да протече Вашето раждане. Добре е да можете да четете и да мислите критично.

Е да, казвате си Вие, но раждането не може да се планира. То е непредвидимо, изненадва ни, зашеметява ни… Разбива илюзии и митове, преобръща света ни… Няма шанс да го предначертаем… Съгласна съм. Раждането е всичко изброено. Но също така съм убедена, че колкото сме по-информирани и наясно с това какво ни предстои, толкова по-уверени и спокойни ще бъдем. Толкова по-позитивно преживяване ще бъде посрещането на детето ни. Затова правим проучване, подготвяме се активно и да, планираме. Една добре информирана жена / двойка знае, че ще се наложи в един момент да пусне контрола и е подготвена (поне психически) за това.

Ето за какво става въпрос.

Планът за раждане може да е чудесен начин да определите кое е важно за Вас и кое не е. Той Ви помага да си изясните какво искате и какво не по време на раждането. И най-важното: защо! Какъв резултат очаквате да постигнете с определена стратегия от плана си? Каква друга стратегия би Ви помогнала, ако първата не може да бъде приложена?

Нещо много важно: планът за раждането не е документ или рецепта за ‘идеално’ раждане, макар че в резултат от планирането вероятно ще имате нещо написано. Всъщност, можете да решите дали да го оформите ‘официално’ или не. Но основното на плана за раждане не е листът хартия, или попълването на чеклист. Основното е процесът на информиране и взимане на решения – често заедно с партньора. Както и комуникацията на тези решения с избрания екип. Често дулите помагат на жените да намерят достатъчно информация, за съставят своя план за раждане.

Какво можете да постигнете с плана си за раждане:

✔️Ще определите своите приоритети след проучване на опциите си
✔️Ще изградите стратегия за справяне с онези неща, които най-много Ви плашат
✔️Ще знаете какво да очаквате през различните етапи от раждането и периода непосредствено след това, как да си помогнете, какви решения може да се наложи да взимате
✔️Ще имате повод да проведете подробен разговор за раждането с избрания лекар или акушерка.

Вероятно и Вие, и те ще имате въпроси, които искате да обсъдите. Съответно ще разберете кои евентуално са разминаванията между Вашите и техните очаквания. Ще разберете също и ако някои от желанията Ви са нереалистични. Ако има голямо разминаване между очакванията Ви и тези на екипа Ви, ще имате време да реагирате.

✔️Ще разбрете дали някои от Вашите желания са в противоречие със стандартните за болницата процедури и протоколи.

Как да подготвим плана си за раждането

Могат да се намерят много готови шаблони, но всъщност те са обобщени и могат да са доста далеч от Вашата ситуация или от реалността в болницата, където планирате да родите. Така че имате няколко стъпки, преди да стигнете до «писането» или формянето на плана:

– да се информирате за процеса на раждането – подробно и задълбочено.

– да се информирате за първите дни и часове след раждането

– да се информирате за кърменето / храненето на бебето

– да се информирате за обичайните практики и процедури в болницата

– да обсъдите своето виждане за раждането с партньора си и да вземете решенията си

– да ги систематизирате така, че да можете да ги обсъдите с лекаря / акушерката си. Всичко до тази стъпка ще направите, ако посетите цялостен курс за подготовка.

– да направите промени и отново да обсъдите с екипа. Да решите дали имате достатъчна степен на съвпадение на гледните точки, или е време да потърсите подкрепа на друго място.

А ако искате да започнете сега?

Силно Ви препоръчвам вместо да използвате готов план за раждане от Интернет, да започнете своя план от бял лист хартия. Освен, че са твърде лесни и не Ви помагат да учите активно, тези планове може да са далеч от реалността в болницата, в която планирате да родите.

Започнете като изготвите списък с теми или въпроси за раждането, които бихте искали да обсъдите със своя партньор, дула, акушерка или лекар. По кои теми искате да научите повече? Къде можете да намерите съвременна информация? Проучете, питайте, информирайте се.

Много жени правят това заедно с таткото. Започнете с основните си няколко приоритета, общо. Кое е най-важно за Вас? И не, не става въпрос за ‘да сте живи и здрави с бебето’. Това е по под разбиране и е базова презумпция, не е нужо да се планира.

След това си представете всеки етап от раждането.

Кои бяха те, да видим. Първи период – контракции за разкритие – има латентна и активна фаза, помните ли? После транзиция – отказваш се, но бързо идва втори период период. Напъни. Бебчето се ражда и следва трети период: раждането на плацентата. А след това: златният час с бебето… Какво ще правиш ти през всеки от тези периоди? А таткото? Какво не искате да правите или да Ви бъде правено? Запишете основните си приоритети за всеки от тези периоди на раждането. Какви въпроси възникнаха?

Когато имате готова първа версия на плана си, много много важно е да не пропуснете следващата стъпка. А тя е: обсъждане с екипа – обикновено лекаря. За да се уверите, че е възможно желанията Ви и представата Ви за раждането да се реализират в конкретната болница и с този конкретен екип. За повече информация относно болничните практики във Варна можете да се присъедините и към Раждане във Варна: информиран избор и подкрепа.

Някои основни насоки

  • Ако планирате да представите плана си в болницата, опитайте да го направите кратък и по същество: не повече от една страница. Малко вероятно е да бъде прочетен, ако е много по-дълъг. Можете да имате своя, по-подробна версия, която партньорът Ви да има за справка.
  • Използвайте утвърдителен език. Вместо ‘отказвам’, ‘не желая’: ‘планирам’, ‘желая’.
  • Направете го реалистичен. Това може да стане най-вече след подробно запознаване с болничните практики на конкретното място и до колко те са гъвкави.

А сега малко висш пилотаж.

Следващото упражнение не е лесно, но ще Ви помогне да задълбочите подготовката си за раждането, обещавам.

Често в плана си за раждането жените включват фрази от типа „не желая Х, освен ако не е наложително / по медицински причини“. Нооо, за екипа Ви много от процедурите и намесите, които се правят рутинно са си медицински необходими, независимо от индивидуалното състояние на бебето и майката. Примери са клизма, бръснене, пукане на мехура при прием в болницата… Пък и кой лекар би правил / предложил нещо, което е излишно (поне в неговите очи)? И ако случаят е такъв, фразата „само ако е необходимо“ ще даде възможност Вашият план лесно да бъде пренебрегнат и да се премине към обичайния протокол.

Една идея от Childbirth International: заявете как планирате да предотвратите необходимостта от дадена рутинна практика. Например: „Планирам да подпомогна прогреса на раждането с движение и смяна на позициите“ – за да не се налага намеса с окситоцин. Или, „Планирам да напъвам следвайки собствените си позиви, в удобна за мен поза и да ползвам топли компреси като превенция на епизиотомия“.

Зная, че не е никак лесно да напишете плана си по този начин. Но съм убедена, че това ще промени начина, по който мислите и правите планове за раждането си. Пробвайте!

План за Цезарово сечение

Ако планирате Цезарово сечение, или очаквате, че може да се стигне до операция, добре е да включите и това в плана си. Ето някои неща, които да обмислите и набележите:

  • Възможно ли е да бъде извършено т.нар. нежно Цезарово сечение? Характерно за него е, че клампирането на пъпната връв се отлага, ръцете на майката са свободни и тя би могла сама да я пререже, ако желае. Често и партньорът присъства. Ако желаят, майката (или бащата) сами ‘проверяват’ дали бебчето е момче или момиче. След това майката и бебето остават в контакт кожа-до-кожа и могат веднага да започнат опити за кърмене.
  • В случай, че не сте в състояние да сте с бебето веднага след раждането, искате ли друг да осъществни кожа-до-кожа с него? Тази роля обикновено се пада на таткото, а ползите за бебето са много.
  • Кога най-рано можете да започнете да кърмите?
  • Колко време след раждането е раздвижването?

В заключение, две неща. Първо, планът за раждането не е договор и закон. Той е процес. Много държа на това, предполагам сте забелязали, ако сте прочели до тук. Да имаш план за раждането не означава, че имаш гаранция и застраховка, че то ще протече точно както очакваш. Но означава, че си информирана и знаеш какви опции имаш. Или нямаш. И кои от тях си готова да приемеш, а кои не.

Плановете за раждане са обичайна практика на много места. Както пишат Pam England и Rob Horowitz в Birthing From Within, един план не може да замести конструктивния диалог с медицинския екип, или да Ви служи като ‘оръжие’ срещу екип, на когото нямате доверие. Той няма да ни помогне да преборим система, която се опира на остарели практики, но пък може да ни насочи към алтернативи и да ни фокусира върху приоритетите.

И още един бонус.

Макар че раждането наистина не може да се планира или предвиди, в процеса на информиране по всяка вероятност част от страховете Ви ще отпаднат. Ще видите и някои аспекти на раждането, за които може да не сте се замисляли. Ще си го представите по-ясно: както Вие, така и партньорът Ви. А това е важно, за да сте по-спокойни и уверени, когато дойде моментът за срещата с новия член на семейството.

Приятно планиране 🙂

За още информация и вдъхновение: седмичния бюлетин на „Сърце до сърце“.

Използвам случая да Ви поканя да се включите в курс, след края на който ще имате много яснота относно плана си за раждането. Вижте повече информация тук.

.

Топка за раждане

Топка за раждане можем използваме през бременността, по време на раждането и дори в периода след раждането. Вижте как и защо.

Топката за раждане е всъщност топка за фитнес, която можем използваме през бременността, по време на раждането и дори в периода след раждането. От нея може да има най-различни ползи. Как и защо можете да я използвате ще Ви разкажа тук.

Как да избера топка

Важно: при избора на топка, вижте таблиците за размери. Обикновено подходящите топки са с диаметър 65 или 75 сантиметра, в зависимост от височината Ви. Ако сте по-висока от 173 см, големият диаметър е подходящ за Вас. Ако сте по-ниска от 173 см, 65 см е Вашият размер топка. Целта е когато седнете на нея, коленете Ви да са под нивото на таза. Някои препоръки са за 10 сантиметра по-ниско, други са за колене под прав ъгъл. При всички случаи не трябва да потъвате в топката.

Смята се, че качествените фитнес топки поемат до 300 кг тежест. Такава топка със сигурност ще е подходяща за Вас, независимо от теглото Ви.

Също е важно топката да е изработена от anti-burst материал. Този материал не позволява, ако топката се спука, тя да се отдуе изведнъж и да паднете. В случай на спукване въздухът се изпуска постепенно. Някои топки имат и противоплъзгащо покритие, но това е по-рядко.

Вероятно ще е нужно да си купите и помпа. Обикновено се продават отделно от топките. Дори и добре надута топка

Как да седим на топката?

На топката се сяда с раздалечени ходила прилепнали за земята. Централната част на топката и ходилата Ви трябва да образуват триъгълник. Обърнете внимание дали топката е добре надута. Не трябва да е мека и както вече споменах, не трябва да потъвате в нея. Добре е тазът Ви да е леко над нивото на коленете. Избягвайте да сте с хлъзгащи се чорапи. Добър вариант е да сте боса. За по-голяма сигурност и стабилност можете да поставите пред себе си стол, за чийто гръб да се придържате, докато се почувствате стабилна.

Използване за сядане

Използвайте топката вместо стол през компютъра, на масата (е, може би не докато хапвате супа…) или през телевизора. Да седите на нея е добро упражнение за долната част на гърба, както и за корема. Особено полезна е ако имате болки в гърба и кръста, каквито имат много бременни.

В същото време, освен гърба, тазът също е добре поддържан и симетричен върху топката. Седежът на топка му помага да се отвори леко. За по-активна тренировка през бременността са подходящи кляканията, но седенето на топка е чудесен мек начин за трениране.

Със сигурност обаче прекарването на 20-30 минути върху топката си е мини-тренировка, особено ако включите и поклащания или осморки.

Нормално е първия път, когато седнете на фитнес топка, да се чувствате нестабилна. Дайте си малко време и направете няколко опита, докато свикнете.

Освен, че помага да се тренират гърбът и донякъде тазът, седенето на топка не Ви позволява да се облегнете назад. Ако сте чели тази статия, знаете, че не е добре по време на бременността да прекраваме много време облегнати. Напротив, представяме си, че коремът ни е хамак и се стремим винаги да сме наведени напред, за да се излегне бебчето удобно в него. Целта на този тип позиция на тялото е да не позволяваме на гръбчето на бебчето – най-тежката част от тялото му – да натежи назад. В идеалния случай, преди раждането бебенцето е дбре да е заело позиция с гръбче в ляво.

Дори и да не сте още бременна, а само да планирате бременност, можете да започнете да използвате фитнес топка вместо стол. Така от рано тренирате правилна позиция и баланс, който в бъдеще ще помогне на бебето да заеме оптимално положение.

По време на раждането

В идеалния случай, започнете да използвате топката още преди раждането. Така ще сте свикнали с начина, по който е най-лесно и удобно да се седи на нея. Но дори и да я използвате за пръв път по време на раждането, ползите не се губят.

По време на самото раждане, топката може да Ви помогне да се отпускате. Тя може да действа като леко болкоуспкояващо и дори да намали продължителността на първия период (контракциите за разкритие: източник).

Движения: вероятно инстинктивно ще се поклащате на топката по време на контракциите напред назад или наляво-надясно. Кръгове или осморки на топката могат да са ефективни за ускоряване на започнало раждане, защото помагат на бебето да слезе по-ниско в таза.

Можете също да застанете на колене и да прегърнете топката за опора и по-добро отпускане. В тази позиция е удобно партньор или дула да Ви прави масаж или да прилага някои от тези специфични техники. Такава позиция е удобен вариант и за напъване.

На топката можете да се облягате и права. За тази цел я поставете върху легло, маса или друга висока повърхност. Вероятно знаете, че по време на раждането изправените позиции и навеждането напред помагат на бебето да се ангажира в таза и раждането да напредва.

След раждането

Топката е чудесно средство за успокояване на бебе с колики. В новородения период бебчетата имат нужда от много люшкане и гушкане. След като сте обиколили къщата в лек тръс около 300 пъти, да седнете на топката и да се полюшвате на нея може да е огромно облекчение и почивка за краката! Важно: уверете се, че сте седнали стабилно и не залитате при сядане и ставане.

Полезна ли Ви беше статията? За още идеи и вдъхновение, абонирайте се тук!

Вълненията от първото раждане

Когато забременях започнах по-активно да се интересувам от самите детайли за раждането. Исках да се информирам от полезни източници, личен опит и истински истории. Моят основен стремеж беше естественото раждане, смятайки, че така е отредено да бъде, освен ако няма сериозни индикации за друго.

Моята история за раждането, може би, не е нищо специално. Но лично за мен остава като вълшебен спомен за красиво преживяване, несравнимо с друго. Макар и описано в редовете долу, смятам, че емоциите, които изпитва всяка жена, дарила живот, не могат да бъдат пресъздадени с думи. Затова представям по-скоро чисто техническата и информативна страна от появата на моето дете. Тя разбира се също е съществена и неизменна част от процеса, наречен “раждане”.

Когато забременях започнах по-активно да се интересувам от самите детайли за раждането. Исках да се информирам от полезни източници, личен опит и истински истории. Моят основен стремеж беше естественото раждане, смятайки, че така е отредено да бъде, освен ако няма сериозни индикации за друго.

Така попаднах на Фейсбук групата Раждане във Варна: информиран избор и подкрепа на „Сърце до сърце“. Прочетох и за организирането на курсове за подготовка за раждането заедно с участието на партньора.

По време на бременността всичко се развиваше нормално и след изкарването на курса при Йоаннa и съставянето на план за раждане, бях готова за това изживяване. Тъй като се следях при лекар, който не израждаше към този момент, трябваше да намеря такъв – привърженик на естественото раждане.

Във Варна има много лекари-гинеколози, но от разкази на близки и познати, определено научих имената на тези, които отговарят на моите изисквания. Въпреки това до средата на осмия месец още не бях ходила на консултация при израждащ лекар, поради различни колебания. За мен приоритет беше да си паснем по мнение и отношение.

Като цяло си бях решила, че искам да раждам в СБАГАЛ „Проф. д-р Димитър Стаматов” (АГ болницата). Бях си набелязала въпроси, които да задължително да коментираме с лекаря. Ходих на две консултации при специалист там, но така и не успях да го попитам нещата от списъка ми.

От няколко места получих добри отзиви за д-р Нешев, работещ в МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД (Окръжна болница) и реших да отида на преглед и при него. Пренебрегнах чисто лични съображения относно факта, че е доста млад – почти на моята възраст, макар че аз вече не попадах в категорията „млади” :D.

След прегледа и разговора с него бях решила, че това е докторът, на когото да се доверя. По време на следващите консултации успях да обсъдя с него всички мои разбирания, въпроси и притеснения. Най-много ми хареса това, че той е супер човечен, предразполагащ и откровен.

Тъй като по препоръка на лекаря, който ми прави фетална ехография, терминът ми беше изместен с около 9 дена по-късно, една от основните ми тревоги беше дали израждащият ме лекар ще ме “изчака” до и след термин. Както знаете, лекарите си следят по схема терминът според последния цикъл, който при мен е нередовен и удължен. За мен той не можеше да се счита за конкретна отправна точка при изчисляването на датата за раждане. Д-р Нешев се съгласи и ме увери, че ако всичко е наред, може да ме изчака до една седмица след датата на термина по документи, което за мене беше голямо облекчение, защото не исках да бъда подложена на индуцирано раждане.

И затова при мен водещият фактор при избора за раждане се оказа лекарят, а не болницата.

Спрямо променената дата, терминът ми беше на 03.08.2021 г. До последния ми преглед, който беше на 02.08. имах само 2 см разкритие, което си беше така от около седмица и нямах никакви други индикации за раждане. Бяхме се разбрали да чакаме най-малко до 07.08.

На 02.08. срещу 03.08. през нощта получих силен спазъм (явно контракция), но беше единствена и след това си заспах отново. На другата вечер пак получих такава контрация и си помислих, че просто ще мине, но сякаш нещо ми замокри и реших да отида до тоалетната.

Когато станах разбрах, че започват да ми изтичат водите. Беше към 4:30 сутринта. Викам си: започва се и леко се притесних, но реших да не събуждам приятеля ми. Отидох в другата стая и отворих книгата на Олга Дукат, за да прочета за изтичането на водите и да си следя.

Знаех, че трябва да са бистри, като те бяха такива и не изтичаха наведнъж, а постепенно. Болки нямах поне 3 часа или поне не си спомням да съм имала или не съм ги усещала. 🙂 По някое време започнаха леки контракции, но търпими.

Д-р Нешев ми беше казал да му се обадя, ако в рамките на половин час съм намокрила 3 ежедневни превръзки, което се случи сигурно до 06:00. Но аз така и не се обадих, докато не започнаха по-леките контракции и бях “сигурна”, че ще се ражда на този ден :D. Пък и не исках да му звъня по тъмни доби (мои си размисли)…

Звъннах му едва към 09:00ч. и му разказах как са нещата. Разбрахме се, че след като водите са бистри и аз се чувствам добре, мога да си стоя вкъщи. Каза ми да отида към 12 на обяд в болницата, ако дотогава съм в “поносимо” състояние. Така и стана – контракциите започнаха да се засилват, а имаше и зацапване с кръв във водите от време на време.

Записвах си контракциите, но така и не хванах да стават регулярни. Спрямо моите очаквания за контракциите се бях настроила да използвам схемата 5:1:1, за да тръгна към болницата. През времето вкъщи си гледах плана за раждане и прилагах различни дейности по разсейване. Движението ми помагаше най-много да се справям с болката по време на контракциите.

Когато те се засилваха използвах фитнес (гимнастическа) топка. Сложих последните неща в багажа и тръгнахме към болницата, като бяхме там вече чак към 13:00. Попълних документите и бях приета, като се установи, че имам 6 см. разкритие.

Не можех да повярвам!

Бях още по-надъхана да издържа останалото и да родя естествено. Д-р Нешев ми предложи да ме сложи на окситоцин, за да минат по-бързо предстоящите болезнени контракции и да имам сили за напъните след това. Веднага започнаха колебания от моя страна – нужно ли е това, защо сега… но се доверих.

Това, което не ми хареса е, че трябваше да съм стационарно позиционирана през това време и не можех да се разхождам. За сметка на това си носех слушалки да си пускам музика. Информирах своевременно приятеля ми по телефона какво се случва. А за разконцентриране при болките стисках една стрес топка и едно малко гребенче (отново от наученото от курса при Йоанна).

На мен това ми помогна да не се концентрирам върху болката, а да насочвам вниманието си към нещо друго. След известно време д-р Нешев ме провери за разкритие и с изненада за мен с беше вече цели 8 см. Тогава ми предложи да ми сложат някакви спазмолитици за облекчаване на болката. Аз отново задавах въпроси, но ми каза, че по-късно ще е късно и затова потвърдих.

Започнах леко да се замайвам от тях, но това ми помогна да си почивам след всяка силна контранция, чак се унасях за секунди. Не след дълго бях вече с 10 см разкритие. Преместих се на стола за раждане (магарето), на което бях полулегнала позиция и можех да си хващам коленете. За мен на това магаре си беше окей и не чувствах дискомфорт.

Напъвах по време на контракциите, както ме навигира едната акушерка, а д-р Нешев беше плътно до мен по това време, като ми обясняваше също как да дишам и как да напъвам правилно. Бях в съзнание и се опитвах да следвам съветите им, защото вярвах, че ми дават правилни насоки. Честно казано обаче не помня колко време са били напъните. Но не мисля, че е било повече от 15-20 минути.

И така на 04.08.2021 г., в 15:45 ч. се появи моят първороден син Йоан, 3160 гр. След като бебчо излезе почувствах облекчение и разбира се огромно вълнение да зърна малкото човече.

Искам само да отбележа, че спрямо видеозоните и наблюденията през последния месец и следящият и израждащият ме лекар ми бяха казали, че се вижда, че бебчо има доста голяма глава. Смятаха, че ще ми бъде трудно. Въпреки това след като се роди се оказа, че обиколката на главата му е съвсем в рамките на нормалното. Явно е бил застанал така, че е изглеждала по-голяма.

Беше ми направена епизиотомия, но аз дори не съм усетила. След което д-р Нешев трябваше да ме зашие, което въпреки обезболяването си беше доста неприятно. Дори бих казала, че самите напъни при раждането бяха по-леки отколкото самите шевове. Поне такива бяха моите усещания и спомени от това.

За да ме разсее по време на тази процедура, д-р Нешев леко ме укори, че не съм спазила препоръките му да се обадя по-рано за изтичането на водите, но въпреки това ме подкрепи в избора ми. А това, че ми го каза чак след раждането още повече затвърди положителното ми мнение за него. Бих искала да отблежа, че по време на престоя ми в болницата, всеки ден, в който той беше на работа идваше да провери как сме с бебо.

И така, според моя план за раждане се бях настроила да родя с наличието на епидурална упойка в случай, че вече нямам сили и без окситоцин, а то се получи точно обратното, за което не съжалявам.

Сещайки се за раждането днес, бих го описала като несравнимо преживяване, носещо със себе си приятни емоции. Може би защото при мен целият процес се разви добре и спокойно. И както казват хората, сякаш болката се забравя и остава само споменът за едно неповторимо изживяване – да дариш живот.

Заслуга за положителните емоции от раждането отдавам първо на себе си – за вярата и силата на духа, на д-р Нешев – за отношението и сърдечността, на Йоанна – за правилните насоки и отзивчивостта, на мъжа до мен – за куража и подкрепата, на моите близки приятелки, родили преди мен – за съветите и споделения опит!!

Благодаря на Господ, че позволи да се случи по този начин и на моята майка, която ме подкрепя отвисоко и бди над мен!

Бих искала да насърча всички бъдещи майки да вярват в себе си и да влязат в родилната зала с позитивна нагласа, защото най-хубавото предстои!

Хареса ли Ви разказът на Александра? Още разкази за позитивно преживяно раждане можете да прочетете тук.

Ако сте бременна или планирате бременност, абонирайте се за бюлетина на „Сърце до сърце“ за още идеи, информация и вдъхновение.

Нормално раждане: да предотвратим разкъсванията

До известна степен дали ще получите разкъсвания или не зависи от фактори извън Вашия контрол. Но все пак има какво да направим, за да намалим риска.

Едно от основните притеснения на жените, които се подготвят за нормално раждане е това от евентуални разкъсвания.

До известна степен дали ще получите разкъсвания или не зависи от фактори извън Вашия контрол. Такива са например здравината и разтегливостта на тъканите и генетична предразположеност, както и фактори около раждането извън нашия контрол. Но все пак има какво да направим, за да намалим риска.

През бременността

Подготовка на тазовото дъно

Във всеки един етап от бременността можете да започнете да правите упражнения за подготовка на тазово дъно. В тази публикация съм описала някои варианти. Важно е да се научите волево да отпускате максимално тазовото дъно. Ето основната идея:

Първо да преговорим какво е „Кегел“. „Кегел“ наричаме еднократно стягане на мускулите на тазовото дъно, все едно искаме да спрем струята урина. Опитайте. Сега опитайте пак, но не отпускайте, а си представете, че тазовото Ви дъно е асансьор, който се качва нагоре към гърба Ви. Качете го колкото можете по-високо. А сега вдишайте и отпуснете максимално всички мускули. Опитайте още един път.

Няколко повторения на ден от това упражнение са чудесна подготовка.

Масаж на перинеума

Масажът на перинеума в последните седмици от бременността може да намали риска от разкъсвания, които налагат зашиване. Това обаче важи само за първо нормално раждане. Смята се, че този масаж намалява риска от епизиотомия, а от там и от последващо зашиване.

Една от всеки 15 жени, на които предстои да родят за пръв път и правят такъв масаж, ще избегне епизиотомия и разкъсвания изискващи защиване благодарение на този масаж.

Масажът се прави, като с два пръста се разтягат тъканите на перинеума. Обичайните инструкции за правене на този масаж включват навлизане с пръсти около 2,5-3 см. Ако се прави само от външната страна едва ли би имало същия ефект. Прави се 1-2 пъти седмично в последните 4-6 седмици от бременността. Има специални масла за целта, а можете да ползвате и зехтин или кокосово масло.

При втора бременност и второ нормално раждане (както и при следващи) масажът по-скоро няма да намали риска от разкъсване. Може обаче да помогне за възстановяването след раждането. Различните източници посочват различна честота на масаж като ефективна и няма консенсус по темата, така че правете го колкото Ви е приятно.

По време на раждането

Начинът, по който напъвате, може също да окаже влияние върху риска от разкъсване. Много е важно да не започвате да напъвате, ако нямате позиви за напъни (освен ако не сте с упойка, заради която да не усещате). Понякога минава известно време след постигането на 10 сантимера разкритие, преди жената да усети, че е време да напъва. Изчакайте да дойде този момент.

Второто важно нещо е когато вече усещате, че тялото ви започва да напъва, да опитате това да е възможно най-леко и бавно. По възможност да ‘издишате’ бебето. Желателно е да не задържате дъх и вместо да напъвате с всички сили, да помагате леко на тялото си (скоро се надявам да имам отделна подробна статия за напъването). Много помага т.нар. horse lips breathing или пръхтене.

По този начин, тъканите имат достатъчно време да се разтегнат максимално. Разбира се, в някои случаи се налага бебето да се роди бързо и тогава горното не важи: ще трябва да положите усилия, за да ускорите процеса.

Има лекари, които държат на силовото, контролирано напъване за всяко раждане. Това наистина ще помогне бебето да се роди по-бързо, но не е щадящо за тъканите на перинеума и не се препоръчва рутинно (срв. препоръки на СЗО за грижа по време на раждане). Обсъдете с лекаря си какъв е неговият подход.

Същото важи и за рутинната епизиотомия, за която не е доказано, че намалява риска от по-сериозно разкъсване. Дори обратно, може да усложни по-лек разкъсване доо по-тежко и е важно да се прилага само по показания, а не рутинно. Почти 100% от епизиотомиите се правят когато жената е легнала по гръб.

Позицията на раждане също има значение. Раждане на ‘четири крака’ или легнала на една страна значително намаляват риска от сериозно разкъсване. Ако Ви е удобно да напъвате клекнала е много важно да сте стъпала на цяло ходило, а не само на пръсти. Стъпването на цяло ходило помага на мускулите на тазовото дъно да се разтеглят повече. Напъването клекнала на пръсти може да увеличи риска от разкъсване.

Топли компреси

Според различни изследвания, топли компреси приложени на перинеума по време на втория период на раждането увеличават вероятността да не се стигне до разкъсване и нямаляват риска от епизиотомия или тежка травма. Вашият лекар или акушерка може да придържа чиста кърпа, намокрена с топла вода, върху перинеума Ви по време и между напъните.

Още някои общи идеи за заздравяване на тазовото дъно и избягване на разкъсванията след нормално раждане

Избягвайте:

Добре е доколкото можете да избягвате насилственото уриниране. Много от нас са свикнали по навик да минат през тоалетната преди пътуване, преди да излязат от къщи, или пък щом влязат под душа. Това не е добре за тазовото дъно. Вместо това, дишайте дълбко и спокойно (прилагайте диафграгмено дишане, ако Ви е познато) и оставете тялото си инстинктивно да води процеса.

Същото важи за прекаленото усилие, когато се опиваме да повдигнем тежък предмет. Често в такъв момент задържаме дъх и напрягаме коремната преса. Вместо да задържате дъха си при усилието, опитвайте да издишате. При повдигането използвайте активно мускулите на краката / дупето и опитвайте да не напъвате от корема.

Избягвайте и запека и особено напъването и задържането на дъха при ходене по голяма нужда. Това увеличава вътре-коремното налягане по начин, който не е благоприятен за тазовото дъно. Както и при уринирането, опитайте да дишате дълбоко при ходене по голяма нужда, без да напрягате излишно коремните мускули и да напъвате.

Уверете се, че пиете достатъчно вода. Обикновено недостатъчният прием на течности е причина или част от причините за запека не само през бременността, но и по принцип. Леки упражнения и включване на повече плодове и зеленчуци в менюто също помагат.

​Ако все пак след раждането имате разкъсвания – напомням, че това не е изцяло под наш контрол – или се е наложила епизиотомия, вижте тук варианти за възстановяване.

Ако тази статия Ви е била полезна, абонирайте се за бюлетина на „Сърце до сърце“ за още идеи, информация и вдъхновение.


Подговка за активно естествено раждане

Конкретни стъпки към твоето активно раждане.

В предишен пост ти разказах защо е важно да раждаме активно. А тук ти предлагам конкретни стъпки към твоето активно естествено раждане.

Избор на болница

Кое се избира първо: болница или лекар? Сложен въпрос… Аз бих тръгнала по малко по-различен ред. Какви са твоите приоритети? Как си представяш раждането? Кой са трите, или дори петте, най-важни условия, за да бъдеш удовлетворена от раждането?

Тук отварям една скоба. „Да сме живи и здрави“ е нещо абсолютно базово, което би трябвало навсякъде да се предоставя на жените и бебетата им. Това е най-важното, разбира се. Но определено не е единственото, не е ‘важноTO‘ – сякаш друго важно няма, както често чуваме. Когато казваме ‘Важното е да сме / че сме живи и здрави’, ние отричаме значението огромен спектър от преживявания, които ще останат с нас до края на живота ни и вероятно ще ни влияят по някакъв начин. Така че да, важно е – основно е – да сме живи и здрави след раждането. Но е важно и да сме удовлетворени и спокойни, че се е случило по най-добрия възможен начин за нашата ситуация.

И така, взимай лист и пиши: петте най-важни за мен условия, свързани с раждането. След това помисли в коя болница можеш да имаш най-много от тях.

Екипът

В повечето случаи, подготовката ни за раждане започва с избор на лекар или екип. Добре е обаче това да не е и нейният край 🙂

След като набележиш кой лекар бихте искали да е с теб по време на раждането, идва важният момент да разбереш дали говорите на един език. Намирам за много полезно да имаш някои основни приоритети за раждането, които да обсъдиш с избрания специалист. Добре е това да се случи не в последния момент, за да имаш време да реагираш, ако случайно останеш изненадана от някой от отговорите.

Тук има някои идеи за въпроси.

Подходящ курс

Има курсове за раждане, които учат как ‘трябва’ да се ражда. Ако искаш да родиш активно, тоест ти, твоето тяло и твоите нужди да са в центъра на раждането, избери курс, който се фокусира върху това. Добре е да се включи и партньорът ти, тъй като неговата подкрепа също е от голямо значение.

Можете да разгледате варианти тук.

Подкрепа от партньора

Таткото може да има активна роля в изграждането на вашата обща визия за раждането. Бихте могли да работите заедно по плана си за раждането, да тренирате техники на дишане, да прочетете подходящи книги. А също и да посетите курс и да работите с дула за преодоляване на страховете си.

По време на самото раждане, таткото на бебето може да има огромна роля. Един добре запознат с процеса баща не само ще ти помага да сменяш позициите, но и ще ти вдъхва увереност, ще ти помага да разбереш какво се случва. Той ще бъде и твой ‘представител’, когато не искаш или не можеш да разговаряш. Виж тук разказ за едно чудесно Раждане без страх на Моника и Стамат!

Активност през бременността

Раждането прилича на маратон по много неща. Добре е да останеш активна възможно най-дълго през бременността си, за да поддържаш тялото си в тонус за това изпитание.

Разбира се, има случаи, в които се налага да лежиш, или да органичиш физическата си активност. Това далеч не означава, че няма да се справиш чудесно! Матката ти, която извършва голяма част от работата по време на раждането, ще продължи да се подготвя самостоятелно. Както сигурно знаеш, тя е мускул, които не можем да управляваме волево. Смята се, че т.нар. подготвителни контракции са именно тренировки за раждането.

Но ако няма противопоказания, не се колебай да си физически активна. Можеш да се включите в програма за спорт подходяща за бременни. Добре е да се разходждаш възможно най-много. Всяка една разходка пеше може да се причисли към подготовката за твоето активно раждане.

Присъедини се към група за подкрепа

Подкрепата от други жени, които са преживяли мечтаното си раждане, може да е окриляваща. В това се убедих лично, след като родих своето трето дете нормално след 2 секцио, до голяма степен и благодарение на други жени, които бяха родили така. Затова и създадох своята група за подкрепа. Можеш да се присъединиш тук.

А ако си от Варна, можеш да посетиш срещите за подкрепа, които организирам присъствено, когато ситуацията го позволява.

И няколко практични идеи за самото раждане

Активното раждане не следва определени правила. Правилото е жената да прави това, което тялото ѝ подсказва. Добре е да сменяш позициите така, че да се чувстваш комфортно и да опиташ да останеш максимално активна. Използвай мебелите в стаята, а в идеалния случай и специално подготвените топки, шалове, възглавници, столче за напъване, за да намериш удобна позиция.

Между контракциите можеш да опитвате техники за отпускане, като например тази.

Познат аромат, приглушени светлини, подкрепа от близък и тишина могат да си помогнат да се чувстваш по-спокойна. Има ли начин да си ги осигуриш за раждането?

Ако сте бременна или планирате бременност, абонирайте се за бюлетина на „Сърце до сърце“ за още идеи, информация и вдъхновение.

А ако искате повече идеи и индивидуална подкрепа в своята подготовка за активно раждане, можете да се свържете с мен. Ще се радвам да работим заедно за Вашето активно раждане!

Твоето раждане, твоите решения

Раждането рядко е по план. Но всяко раждане – дори такова съвсем не по план – може да бъде удовлетворяващо. Особено когато жената е подготвена и сама взима своите информирани решения в диалог с лекаря.

Имам две прекрасни деца. И двете са родени чрез цезарово сечение в една и съща болница, но преживяването на всяко раждане бе съвсем различно.

Много ми се искаше историята за раждането на второто ми дете да е история за успешен VBAC. И въпреки че не е и всичко се разви тотално различно от моите представи, аз имах едно чудесно раждане с подкрепа, разбиране и постродилна грижа, която пожелавам на всички майки. 

Историята ми започва през 2017 година, когато родих първото си дете. Следих се при лекар, на когото имах пълно доверие още от преди да забременея. От самото начало говорехме само за естествено раждане. Той ме подкрепяше и всичко изглеждаше наред.

Вярвах, че раждането е естествен процес, за който няма нужда да се подготвям и разчитах на специалиста, който съм избрала. Имах лека бременност до 7ми месец, когато получих контракции и се наложи да лежа повече и да приемам медикаменти. Това определено не ми се отрази добре психически и физически.

Все пак, продължавахме да говорим за естествено раждане. В края на 8ми месец следящият ме АГ започна да говори колко голямо е бебето, че аз съм с тесен таз и няма да мога да го родя нормално, а за капак се е обърнало седалищно. Искрено вярвах, че ще се обърне, и няма да се налага секцио. Лекарят настояваше, че е голямо и при всички случаи ще се стигне  до секцио. По-добре да било планирано.

Нямах сили да търся второ мнение, а и имах пълно доверие на лекаря си и се съгласих. Десет дни преди термин синът ми се роди – 51см, 3640гр, прекрасен. Оказа се, че все пак се е обърнал в главично предлежание малко преди операцията и е можело поне да опитаме естествено раждане. И така, имах прекрасен син, болезнено възстановяване и едно неприятно съмнение дали пък не е можело нещата да се случат по друг начин.

През 2020 година забременях за втори път. Започнаха да изплуват спомени за първото ми раждане и чак тогава осъзнах колко противоречиви чувства е оставило то в мен. И си мислех само как ли ще се грижа за 2 деца, спомняйки си пост-родилния период.

Вече знаех и за всички рискове, които операцията крие и честно казано, изпитвах много по-голям страх спрямо първия път. За проследяването на бременността си се насочих към същия лекар. Тогава все още мислех, че „веднъж секцио, значи винаги секцио“ и реших да съм при вече познат специалист. 

Случайно попаднах на групата „Раждане във Варна-информиран избор и подкрепа“ и се запознах с Йоанна. Не мога да опиша с думи каква подкрепа е тази жена! Благодарение на срещите в групата успях да си изясня доста съмнения и противоречия, които останаха в мен след първото раждане.

Разбрах, че разочарованието и страховете, които изпитвах, са следствие от липсата на информация и реална подкрепа от следящия ме лекар. Осъзнах, че той доста убедително е налагал мнението си, използвайки страховете ми. Благодарение на групата разбрах и за възможността за VBAC (нормално раждане след предишно цезарово сечение). 

Потърсих повече информация и започнах да се подготвям за възможно естествено раждане (vbac). Много исках този път нещата да се случат по най-естествения начин, да се вслушвам предимно в тялото си и бебето да се появи на бял свят когато самото то е готово. Знаех, че може пак да се стигне до секцио, но исках този път да направя всичко, което зависи от мен, за да го избегна. 

Отново имах лека бременност. Стараех се да се храня добре, да се движа повече и да се подготвя с информация за предстоящото раждане. В средата на 6ти месец отново започнах да усещам леки контракции. Веднага си помислих как лекарят отново ще ми назначи лекарства и ще трябва да пазя леглото. Споделих с Йоанна и тя ме посъветва да опитам да пия поне по 3 литра вода на ден като за начало. И колкото и да бях скептична, след 3 дни забравих за контракциите.  

Със следящия ме АГ още в началото обсъдих желанието си за естествено раждане, въпреки предишното секцио или поне да изчакаме да започнат индикации за раждане, преди да преминем към секцио, ако то е неизбежно. Тогава той ми каза, че няма проблем да опитам. В 5ти месец направи намек за секцио. Когато казах, че не искам да мисля за планово секцио, отговорът му беше: „Щом искаш, ще те оставя да се мъчиш, а после така или иначе ще те срежа„.

Това беше и капката, която преля чашата и ме накара да се обърна към друг лекар за самото раждане. Вече бях чувала за доктор Цонев от много места и затова, че той подкрепя vbac. Срещнах се с него. Отговори на всичките ми въпроси. Не ми обеща vbac на всяка цена, но ми обеща, че ще опитаме. Усетих съпричастност, разбиране, уважение към желанието ми да родя естествено. И най-вече усетих, че това е човекът, на когото искам да се доверя за раждането си. 

На преглед в 32ра седмица видяхме, че бебето се беше обърнало седалищно, но д-р Цонев ме успокои, че има време да се обърне. Аз също бях спокойна, тъй като и първото ми бебче се завъртя в последния момент. Започнах да правя упражнения за обръщане на бебето и зачаках следващия преглед. Междувременно правех йога, ходех много и се чувствах чудесно. 

Уви, в 37ма седмица ехографът отново показа, че бебето е със седалищно предлежание. Обсъдихме възможността за външно верзио, но процедурата, която включваше оставане в болница и високата цена без гаранция за успех, ме възпряха. Все още вярвах, че мога да помогна на бебето да се завърти. Уви, в 39 седмица бебето все още беше седалищно.

При това положение шансовете ми за vbac вече клоняха към нула. С лекаря обсъдихме вариантите. Обясни ми всички плюсове и минуси при различните сценарии. И през цялото време повтаряше, че ще направим това, което аз искам.

Реших да чакаме до термина и тогава преминем към секцио, с уговорката, че ако бебето се обърне, ще чакаме естествено раждане. Бях разочарована, че отново всичко ще се случи по някакъв установен болничен план, вместо бебето да се появи, когато е готово. Отново споделих с Йоанна, която ми оказа страхотна подкрепа в този момент. 

И така, зачаках датата на термина. Пет дни преди термин започнах да усещам леки нерегулярни контракции. На следващия ден видях и че част от тапата падна. Ден след това отидох за прием на документи и тонове в Майчин дом.

Както винаги, предупредих, че като лежа по гръб ми става зле, но акушерката държеше така да мерим тоновете. И докато си лежах, усетих силна контракция. Коремът ми се сви и придоби много странна форма, все едно бебето се качи към ребрата ми, а тоновете на бебето се изгубиха. За цели 7 минути.

Акушерката се притесни, извика старшата акушерка. Тя пък извика дежурния лекар. Появиха се и още двама души от персонала. Помня как лежах, като повтарях, че ми е зле и питах какво се случва, а 5 души се взираха в монитора притеснено и не ми отговаряха.

Това бяха най-дългите 7 минути в живота ми. Тонове така и не се появиха. Преместиха ме в друг кабинет, докато главната акушерка само нареждаше: „да идват да я вземат с количката и който е свободен да я реже“… А аз все едно не бях там и продължаваха да не ми отговарят какво се случва.

В този момент дойде и д-р Цонев. Всички започнаха един през друг да му обясняват какво е станало, а той се обърна към мен и ме помоли да му разкажа. Най-накрая някой ме чу. Помогна ми да легна настрани и веднага накара да ми пуснат нови тонове, като обясни че най-вероятно имам проблеми с вена кава. Хвана ме за ръка, успокои ме, каза, че ще види отново тоновете и след това ще преценим кое е най-доброто за мен и бебето. Започнах да дишам по-спокойно. 

При новото мерене тоновете вече бяха в норма. Лекарят ме успокои, че за момента всичко изглежда наред, но за всеки случай ще продължат да следят. Качиха ме в приемния кабинет на втория етаж и отново ми пуснаха тонове. Йоанна беше до мен виртуално, като постоянно проверяваше как съм и ми даваше съвети.

Д-р Цонев идваше през няколко минути, за да види тоновете. Говорихме доста. Тъй като не беше ясно каква е причината за дългата загуба на тоновете, а и вече имах индикации, че раждането започва, решихме да преминем към секцио. В нито един момент не усетих натиск за това. Знаех, че мога да стана и да си тръгна, ако реша, но виждах и един наистина загрижен лекар срещу мен, който искаше да се увери, че всичко с мен и бебето е наред. И аз исках същото.

Когато отидохме в операционната, д-р Цонев държеше ръцете ми, докато ми слагаха упойката и ме успокояваше. Обясняваше ми всяка стъпка и процедура, която следва. И заедно с мен се засмя, когато бебето изплака. 

Всяка майка знае какво е чувството да чуе първия плач на детето си. А ако минути преди това си се страхувала дали изобщо ще го чуеш, то това чувство се засилва на n-та степен. 

Малката топчица се роди 3640 гр, 51 см, точно колкото брат си. Малко след операцията ми я доведоха в реанимация, където я сложих на гърда и тя веднага засука. Раздвижиха ме 6 часа по-късно и установих, че ме боли много по-малко от първото секцио.

Питаха ме дали искам да остане с мен през нощта или предпочитам да я вземат, за да си почина. Питаха и дали искам да ми дадат АМ, докато слезе кърмата или не. Изобщо, съобразяваха с моите желания като майка. 

Д-р Цонев идваше да ме види всеки ден. Лично проверяваше белега от операцията и се уверяваше, че се чувствам добре. В деня на изписването дойде за снимка с бебето и лично представи малката на батко ѝ, който все още разказва историята на всички. 

Прибрах се щастлива вкъщи. Този път нямаше съмнения или самообвинения, че съм се оставила да ме манипулират. Имаше удовлетворение, че съм дала всичко от себе си, за да родя естествено и че съм дала на бебето време да е напълно готово за срещата с големия шарен свят.

Радвам се, че изчаках да започне родова дейност и че не избрах датата за раждането на дъщеря ми според нечий график. Възстанових много по-бързо и искрено вярвам, че това се дължи на физическата и психическа подготовка през бременноста. 

Въпреки, че нещата не се случиха така, както планирах, те се случиха по най-добрия възможен начин. 

(Бележка: снимката е илюстративна. Автор: Jozemara Friorili Lemes от Pexels)

Можеш!

„Искаш ли да срежеш пъпната връв сама?“

Докато са свежи спомените ми, искам да споделя и с вас за раждането на третото ми дете.

Аз съм Елена, една обикновена обичана и обичаща майка и съпруга. Преди 6 години пристигнах в България от Москва, с едно бебе под сърцето и останах в тази прекрасна страна с любимия ми мъж. След две години родихме (именно родихме, той пак беше до мен от началото до края!) второто ни дете. И това лято (2021), в същия ден, дойде време да се появи и третото! Този път в Майчин дом във Варна.

Водих бремеността си в Майчин дом при Атанас Цонев – за този доктор мисля, че няма нужда да разказвам отделно! Само да кажа, че съжалявам, че не можах да го намеря за първите си две раждания. И той ако знаеше колко благодарности и приятни неща пишат за него в подобни групи жени, родилки и майки – сигурно усмивката му ще стане още по-широка и по-лъчезарна!

Но така де, трета бременост, без усложнения. Контракциите започнаха в 5 сутринта, 5 дни преди термина. И тъй като помня от второто раждане, че родих за няколко часа, притесних се да не родя този път по пътя.

В 9:15 пристигнах в Майчин дом. Моята грешка беше да се обърна към регистратурата. Никога НИКОГА не правете така! Бягайте да ви посрещат направо в приемното. Аз чаках един час от «вземете документите си от вашата акушерка» до «седнете тук да изчакате», докато ме огъваха контракции на всеки 4мин. Май тогава се блокирах и подсъзнателно тялото ми се разтревожи и спря родовата дейност – понеже този път бях без подкрепата на съпруга ми. Той остана с двете деца, а аз решавах всичко сама.

Приеха ме в 10.15 на 4см. Докато се оказах в предродилното, към 13.30 дойде докторът и установи същите 4см. Уговорихме се, че ще дойде към 15ч да види пак, а аз мислех само за почивка и храна. Бях яла последно преди 5-6 часа и това не отпускаше моята гладна душичка.

През цялото време край жените има добри спокойни и всеотдайни акушерки и санитарки. Не ти пречат да се движиш, говорят, милват, насочват и не се смеят на плана ти за раждане.

Телефонът беше в мен, затова през цялото време бях на линия с любимата ми женска подкрепа – Йоанна Рачовска! Тя ми даде идея да помоля за парче шоколад и да поспя колкото е възможно. И най-важно: да съм спокойна и готова да се срещна с бебето.

По съвета на Йо се изключих между засилващите се контракции. Към 14ч разбрах, че не мога да лежа. Изядох какаово барче и влакът тръгна! По експрес начин!

Още дъвчех какаото и се надигах на пръсти, исках да летя, а след малко вече падах на земята и бях готова да остана там. Д-р Цонев пристигна на същия бърз влак със своята усмивка: „Какво направихте вие, за 30 минути от 4 до 10см?!?“

А аз на пода с пелена, още чакам да изтекат водите, но вече усещам, че ми се напъва. Екипът беше страхотен. Никой не се колебаеше и бяха готови да асистират дори и на пода! Но за малко ме отпусна, намерих възможност да се кача на кушетката и за 4 напъна се роди малкото ми коте в цял околоплоден мехур!

Мехурът веднага се пукна на корема ми. Бебето се размърда бавно, махнаха ѝ увитата пъпна връв от вратлето и я завиха с пелена. Благодарности на д-р Цонев: той се съобрази с моя план за раждане и с желанието ми за отложено клампиране. Не пропуснах и неговото известно: „Искаш ли да срежеш пъпната връв сама?“ и я срязох!

Тя засука, аз бях щастлива и спокойна и вече бяхме неразделни с моята Лариска, родена в ризка. А и постродилната грижа беше перфектна от всеки един, които влизаше в стаята.

Понеже съм видеограф, винаги ми е билo мечта да снимам невероятното преживяване на ражданеto. Засега не съм успяла да намеря такъв човек във Варна. Но се надявам, че аз ще съм тази, която ще стои един ден тихичко до една прекрасна и силна жена. И, подкрепяйки я, ще снимам това вълшебство на раждането на нов човек, нов живот.

На всички, на които предстои раждане, мога само да кажа, че за пореден път се убеждавам с колко силно и невероятно тяло природата е наградила всяка една жена, майка. Ние понякога не сме сигурни дали ще можем да изтърпим… Но ако си дадеш шанс да изчакаш още мъничко, ще видиш, че всичко можеш!

И подкрепа – много е важно да си информиран какво се случва в този момент и да има някой до тебе, вярващ и даващ спокойствие и увереност. И помнете – не спирайте на регистратура, бягайте в приемното!! 🙂

Безкрайно благодарна съм ти, Йоанна, за поредната невероятна женска подкрепа от твоята страна! Дори и благодарение на теб си намерих ‘моят’ доктор! Ти правиш много ценни неща за жените, аз вече много пъти съм се убедила!

Нормално раждане: възстановяване след разкъсване или епизиотомия

Няколко идеи за природни средства, които могат да Ви бъдат от полза

Няколко природни средства, които могат да помогнат

Едно от основните притеснения на бременните, планиращи нормално раждане, е възстановяването след разкъсвания или епизиотомия. Ако вече сте родили и имате шевове, тази статия е за Вас. Накратко ще споделя за няколко природни средства, които могат да Ви помогнат.

А ако сте бременна и искате да научите повече за подготовката на тазовото дъно за нормално раждане през бременността, както и някои стратегии за избягване на разкъсванията по време на естествено раждане, вижте тук.

Наскоро имаше дискусия по темата в групата ми „Раждане във Варна: информиран избор и подкрепа„. Присъединете се, за да я прочетете. В това пространство лично аз се старая редовно да получавате полезна и практична информация за бременността, раждането, кърменето и ранното родителство.

Смрадлика

На срещата ни във Варна през август 2021 – едно от редовните събития, които варненските дули организираме при възможност, една от участничките получи подарък: вода от смрадлика. Именно смрадликата е едно от средствата, които помагат за по-бързо зарастване на рани.

Можете да си приготвите отвара от нея у дома, или да използвате готов продукт от аптеката или дрогерията. Имайте предвид, че при употребата на смрадлика може да усещате опъване на кожата, затова вероятно ще искате да комбинирате с някакъв омекотяващ продукт.

Пчелен мед

Идея за такъв продукт е пчелният мед. Различни източници потвърждават, че той ефективен при разкъсвания и епизиотомия. Може дирекно да се нанася на перинеума.

Алое Вера

Друго природно средство, което ускорява заздравяването, е гелът от Алое вера. Има различни варианти и форми на продукти с Алое Вера, така че обсъдете с Вашия лекар или акушерка кое би било най-подходящо за Вас.

Хамамелис

А към изброените по-горе можете да добавите продукт на базата на билката хамамелис, особено ако имате и хемороиди. Хамамелисът е много удобен за ползване под формата на спрей.

Студени компреси

Някои жени си правят студени компреси (дори ледени) с някоя или комбинация от изброените съставки. Можете например да напоите дамска превръзка с тях, да я сложите във фризера, за да се охлади и след това да я използвате като студен компрес. Студеното определено има болкоуспокояващ ефект, макар че само по себе си не ускорява заздравяването.

Не забравяйте често да сменяте превръзките си и да се измивате след всяко ходене до тоалетна. Често в периода след раждането жените си слагат студени компреси, които облекчават болката. Избягвайте да се качвате и да слизате по стълби, опъването на шевовете може да ви причини допълнителна болка.

Почивка, добра храна и много течности се подразбират, но често ги пренебрегваме. Имайте предвид, че всичко друго може да почака и основният приоритет в седмиците след раждането е почивката и установяването на кърменето, ако сте избрали да кърмите.

Ако сте бременна, вижте тази статия за подготовка на тазовото дъно. Тази подготовка доказано намалява риска от разкъсвания и скъсява периода на възстановяване. Упраженията можете да продължите да правите и след раждането.

Почти сигурна съм, че страхът от разкъсване и епизиотомия е само един сред многото страхове, които Ви тревожат в седмиците и месеците преди раждането. Като дула, аз помагам на жените да се информират и да се подготвят практически, за да родят без страх. Ако искате да работим заедно за Вашето удовлетворяващо раждане и спокоен следродилен период, пишете ми тук още сега.

Разгледайте и вариантите да се включите в онлайн или присъствен курс.

Ако тази статия Ви е била полезна, абонирайте се за бюлетина на „Сърце до сърце“ за още идеи, информация и вдъхновение.

Желая ви прекрасно удовлетворяващо раждане!

Йоанна

Защо да раждам активно?

Съвременните препоръки са жената да има свобода на движение по време на първи период и сама да избере поза за раждането (изгонването) на бебето. Ето защо.

7 причини да изберете активно раждане

Не само в България, но и в голяма част от ‘модерния’ свят, жените раждат по гръб. Това е удобно за медицинския екип, но често не е оптимално за майката и бебето. Съвременните препоръки са жената да има свобода на движение по време на първи период и сама да избере поза за раждането (изгонването) на бебето.

Терминът ‘активно раждане’ е използван за пръв път от Джанет Баласкас през 80те години на 20ти век. Като обучител за раждане, тя открила, че жените в много традиционни култури не лежат по гръб докато раждат. Те по-скоро клякат, застават на колене, или стоят прави, обикновено заобиколени от други жени, които ги подкрепят.

По време на активно раждане, майката се движи и свободно избира позициите които са ѝ най-удобни. Това винаги е било нормално и всъщност позата по гръб се е преврънала в ‘стандартна’ не много отдавна. Смята се, че вероятно крал Луи 14 е държал на нея, за да наблюдава как се раждат децата му.

За съжаление за много жени тази позиция е най-малко неудобна, а често мъчителна. От физиологична гледна точка, лежането по гръб намалява с около 30% възможността на тази да се разшири.

Ето 7 причини за това активното раждане да е чудесна идея:

#1 Намалява рискът от медицински намеси

Доказано от различни изследвания. Препоръката на СЗО е жените да имат възможност да се движат и сами да избират позициите си по време на раждането.

#2 По-кратко раждане

Според този обзор, изправените позиции (както между другото и подкрепата от дула, не мога да не спомена) се свързват с по-кратка продължителност на първия период на раждането.

#3 По-безболезнено раждане

За много жени позата по гръб е възможно най-неудобна по време на раждане. Тази поза не е оптимална и за подпомагане на преминаването на бебето през родовите пътища.

#4 По-голям приток на кислород към бебето

Бременните често са съветвани да избягват да лежат по гръб, за да не притиска матката главен кръвоносен съд. Това важи и за раждането. Позицията по гръб може да намали притока на кислород към долната част на тялото, а от там и към бебето.

#5 По-удовлетворяващо раждане

Когато жената се чувства свободна и подкрепена да следва нуждите на тялото си, тя често е и по-удовлетворена от начина, по който протича процесът. Активно раждащите жени често имат подкрепа от партньора си, дула и други близки хора, което още повече допринася за по-голямата им удовлетвореност.

#6 Възползвате се максимално от гравитацията

Звучи логично, но за съжаление рядко се прилага. Както на шеговитата илюстрация по-долу, когато искате кетчупът да излезе от бутилката, не слагате бутилката легнала 🙂

#7 Партньорът Ви ще е по-ангажиран с процеса

По време на едно активно раждане, подкрепата от таткото е повече от добре дошла. Има много неша, които той би могъл да направи, за да подпомогне процеса. Ето някои от тях.

Очаквам ви на следващия курс за подготовка за активно раждане, за да придобиете увереност и практически умения, с които да сбъднете СВОЕТО раждане.

Раждане без страх

Това, че раждането боли, не означава, че е страшно.

Раждането започна с падането на тапата в понеделник вечер срещу вторник. Tака търпеливо започнах да чакам кога ще започне и същинското раждане.

В петък вечер получих леки болки, наподобяващи менструални и легнах да спя, защото знаех, че ще имам нужда от енергия. Към 12 часа контракциите се засилиха и без да будя таткото отидох в другата стая и започнах да подскачам на топката. Имах и червено течение, но проверих в книгата на Олга Дукат и се успокои, че е нормално и няма защо да бързам.

Към 3 часа и таткото се събуди и започнахме да следим честотата на контракциите. Контракциите овладявах с дълбоко дишане, подскачане на топката и музика. Таткото отиде да разходи кучето към 7 часа и с контракции на 4-5 минути тръгнахме към болницата.

Дежурната лекарка ме прегледа за разкритие и аз се чудих дали е нормално да не усещам нищо, все пак казваха, че е проверката за разкритието болезнена. Наум се молех да е поне 2 см, че да не трябва да се прибирам отново вкъщи. Много се притеснявах, че съм отишла твърде рано. Там за мое учудване установиха, че съм с 6 см разкритие.

Започна се дългото чакане. Сложиха ме легнала с изпънати крака и започнаха процедурите – кардиограма, тест за алергии, подписване на документи, а междувременно бях с контракции и маска на лицето. Всички казваха, че явно имам висок праг на болка и затова ме оставиха с опънати крака на доста болезнени контракции. Помолих ги да си сгъна краката, защото много ме боли, но ми казаха да ги държа изпънати,иначе не могат да направят изследванията.

След един час се качихме в активната зала, където ме чакаха д-р Цонев и Стамат. Седнах на топката и започнахме да чакаме.

Таткото беше до мен през цялото време.

Всички бяха в добро настроение, включително и аз. Бях доста развълнувана, че скоро ще срещна дъщеря си.

Контракциите станаха по-силни, но таткото ми пусна любимия пианист Yuruma и успях да се справя.

При достигането на 9 см започна и чувството за напън. С болката от него за жалост не можах да се справя. Напъните ми не бяха в точния момент, затова ми вляха окситоцин и ми спукаха мехура.

В плана ми за раждане пишеше, че не желая окситоцин и спукване на мехура, затова д-р Цонев ме попита какво мисля и аз му се доверих. След спукването на мехура се преместих от магарето на леглото, защото болката стана непоносима.

От там нататък имам бели петна. Спомням си, че не напъвах както трябва. Напъните продължиха около 2 часа и доста време главичката се показваше на 2 см, даже успях да я пипна. Края не си го спомням, защото не чувах никого, просто чувах един ужасен шум. Доктор Цонев направи епизотомия и някак си се събрах и успях да изкарам най-прекрасното бебе на света.

Сложиха го върху мен и забравих всичко. Спомням си, че го взеха за 30 минути, през които аз десет пъти питах кога ще ми я върнат. За мен беше важно да засуче възможно най-скоро. От тогава не сме се разделяли повече от половин час.

Искам да благодаря на д-р Цонев за подкрепата и въпреки че раждането не мина по план, се чуствствам напълно удоволетворена от решенията, които той взе и горда, че се справих без упойка. Най-странното е, че даже не съм се сещала нито за упойка, нито за секцио.

Знаех, че ще се справя.

Също така благодаря на Йоанна, която ни даде увереност, на мен и на таткото и отидохме без страх в родилната зала. Съветвам всяка жена да се информира, да отиде на курс и да прочете книгата на Олга Дукат. Йоанна ми оказа и емоционална подкрепа за кърменето, за което съм ѝ ужасно благодарна.

След такова позитивно раждане нямам страх да родя отново без упойка, но само при доктор Цонев. Прекрасен лекар, който през цялата бременност и раждане ми вдъхваше спокойствие – така успях да се насладя и на раждането, и на бременността ми.