Достатъчно ли е кърмата ми?

Кои са основните признаци, по които да се ориентираш дали бебето приема достатъчно кърма?

Някои жени изпитват съмнения дали се справят добре с кърменето, особено скоро след раждането. Основната причина за това е че не могат да ‘видят’ и претеглят колко мляко изсуква бебето. От тук и притеснението дали имат достатъчно кърма за бебето.

Може да нямаш доверие в тялото си, особено след раждане с много намеси или тежка бременност. Или да ти е некомфортно от това, че няма как директно да контролирaш и наблюдаваш какво се случва на гърдата.

Но с времето най-вероятно ще установиш, че тялото ти е напълно способно да задоволи нуждите от храна и успокоение на бебето ти.

Има няколко начина да оцениш дали кърменето върви добре.

1. Провери позиционирането и засукването

Макар че проблеми могат да се появят дори и при добро позициониране и засукване, това винаги са първите неща, които проверяваме. Именно недоброто позициониране и плиткото засукване са основните причини за голяма част от проблемите с кърменето.

От друга страна, ако се кърмите в позиция, която не се счита за обичайна, или пък бебчето има някои признаци на недобро засукване, НО наддава добре, изглежда доволно, ти нямаш болки, тогава вероятно във вашия случай нещата работят именно по този начин и бебето получава достатъчно кърма.

2. Бебето доволно ли е след хранене?

Доволно бебе е един от знаците, че се справяте добре с кърменето.

3. Бебето пишка ли колкото се очаква за 24 часа?

Повечето новородени бебета (99%) се изпишкват и изакват по поне веднъж до 34тия час след раждането.

Средно, бебето изпишква около 20-30мл урина на първия ден. Това количество се увеличава до 100-200 мл в края на първата седмица. Едно добре хидратирано бебе трябва да има бледо жълта урина и да има добре намокрени 5-6 еднократни пелени (тип «памперс») или 6-8 многократни (от плат) за 24 часа от третия си ден нататък.

Ако ти е трудно да прецениш колко тежи една мокра пелена, можеш да изсипеш 20 мл течност в суха пелена, за да се ориентираш колко би трябвало да тежи ‘едно напишкване’.

Имай предвид, че количеството урина е ориентир за кърменето само ако бебето е изключително кърмено, тоест не приема вода, чай, адаптирано мляко.

4. Бебето ака ли колкото се очаква за 24 часа?

През първия и втория ден след раждането бебетата обикновено имат по 1 черно лепкаво изхождане – мекониума, който се е събирал в червата през бременността.

На третия ден изхожданията стават зеленикави и се наричат преходни изпражнения.

От около четвъртия ден можеш да очакваш бебето да има поне три изхождания с големина на монета от един лев. Цветът на акото обикновено преминава от в жълт. Акото става по-течно. Можеш да очакваш цвят и консистенция на горчица. Но има вариации и повечето не са притеснителни.

След първата седмица, някои бебенца акат на всяко кърмене, което може да означава 8-12 пъти на ден. Това не е диария, освен ако не е придружено с други симптоми на болест.

Имай предвид също, че след шестата седмица много бебета спират да акат всеки ден. От този момент броят на наакани пелени не е показателен за това дали бебето приема достатъчно кърма. След шестата седмица (40 дни) е достатъчно да се следят напишканите, стига бебето да ака веднъж на 7-10 дни и да наддава добре.

Ако бебето е на смесено хранене или само на адаптирано мляко, обикновено и след шестата седмица акането е или всеки ден, или през ден.

5. Наддава ли бебето както се очаква?

В повечето случаи е напълно достатъчно бебето да се тегли веднъж на месец. Все пак, ориентировъчно, след първоначалния спад на тегло от около 8%, бебетата обикновено започват да наддават бързо. За добро се счита наддаване между 170 и 300 грама на седмица.

6. Усещаш ли рефлекс на потичане?

Усещаш ли лека болка, гъделичкане, мравучкане в гърдата, след като засуче бебето?

А виждаш ли мляко да изтича от ъгълчето на устата му? Или от другата гърда?

Чуваш ли преглъщане? (понякога то звучи като «къххх»)

Това са все добри признаци.

7. Усещаш ли гърдите си по-меки и празни след кърмене?

Ако отговорът е „Да“, най-вероятно бебето е изсукало значително количество. Дори и да върне част от млякото заради физиологичен рефлукс, най-вероятно ще задържи достатъчно количество.

Внимание: цеденето не е индикатор

Някои жени решават да пробват да изцедят мляко, за да разберат дали имат кърма и колко изсуква бебето. НО: количеството, което изцеждаш, по никакъв начин не е индикация за това колко бебето изсуква и дали имаш достатъчно кърма. 

Има жени, които цедят много, но бебетата им сучат неефктивно и не наддават. И обратно, някои жени не успяват да изцедят нищо, а бебенцата им наддават прекрасно само на кърма. Помпата и бебета са съвсем различни и ‘сучат’ по различен начин.

Ако все пак се притесняваш

Ако имаш усещането, че не всичко е наред с кърменето и искаш да го обсъдим, можеш да се свържеш с мен. Дулите са обучени да подкрепят жените в началото на кърменето. А освен че съм дула и обучител за раждане, аз имам 4 дългокърмени деца и 11 години опит като консултант по кърмене в доброволческа огранизация.

Ще се радвам да ти помогна да върнеш увереността си!

Нормално раждане: транзиция

Има една фаза на раждането, когато най-вероятно ще се чувстваш слаба, уязвима и неуверена. Но когато преминеш през нея, ще знаеш със сигурност, че си силна и можеш да правиш трудни неща!

Сигурно знаеш, че нормалното раждане има три периода. Това са първи период, през който шийката на матката се разтваря; втори период, по време на който напъваш и бебето се ражда и трети период, когато се ражда плацентата. (Тук отварям скоба за да спомена четвъртия период, който липсва в повечето учебници, въпреки че е от съществено значение. Повече за него в тази статия.)

Между първи и втори период, някъде около 8 сантиметра разкритие, има една фаза, която се нарича транзиция. За нея е важно да знаеш от сега, защото не е добре да те изненада… Всъщност, тя все пак ще те изненада, особено ако ти е първо раждане. Но нека изненадата не е твърде изненадваща…

И така, да поканим на сцената: транзицията.

Тя е част от първи период на раждането, активната му фаза. Да си припомним: първи период има латентна и активна фаза. През латентната разкритието напредва бавно, но се случват и доста други промени в шийката като скъсяване, омекване, смяна на позицията. Латентната фаза няма точно установена продължителност и понякога трае с дни, както беше при моето трето раждане наример. Още една причина да си имаш дула: времето тече особено бавно, ако раждаш от 2 дни и нямаш с кого да си говориш за това (постоянно) 🙂

Латентната фаза постепенно, понякога и неусетно, преминава в активна, която започва някъде около 5-6 сантиметра разкритие на шийката. Тук нещата стават по-интензивни и се случват по-бързо. Подробностите за тази фаза са отделна тема, така че преминаваме към главната героиня днес.

Транзицията.

Това е моментът, в който жените се отказват. Казват „Не мога“. Искат секцио. Мислят си, че умират. Усещането може да е именно такова. Не го казвам, за да те плаша, а за да си подготвена. Аз съм убедена, че ти можеш да се справиш! Хубавото е, че обикновено продължава кратко и бързо преминава в напъни, които вече са съвсем различен филм. Там дори и да те боли, огромният приток на адреналин не ти дава да се отчайваш и да искаш да се откажеш…

Ето и малко по-подробно за това какво се случва с тялото ти през транзицията и какво може да помогне.

Шийката на матката е с разкритие между 8 и 10 сантиметра. Контркациите са в пика си, продължават около 90 секунди и често са на всеки 2 минути. Пикът е много силен, понякога са два. Имаш време колко да си поемеш дъх и да пийнеш малко вода.

Между другото, ето идея. Попитай лекаря си дали има политика в болницата да не се дава вода на раждащите жени. Такава политика е в противоречие със съвременните препоръки и може да аправи раждането доста трудно /по-трудно преживяване. Ето тук можеш да видиш подробен обзор по темата от анестезиолог.

Транзицията продължава между няколко минути и час. Някои жени дори не я забелязват (това доста улеснява нещата). Други обаче определено стигат до момент, в който молят за обезболяване и са убедени, че няма да успеят да родят.

По какво ще разпознаеш транзцията:
  • краката ти треперят
  • ходилата ти са студени, може въобщо да ти стане студено (или пък много горещо) на цялото тяло
  • искаш да се откажеш; чувстваш се безпомощна; изпитваш паника или силен гняв
  • не искаш да те докосват
  • събличаш се, не се интересуваш как изглеждаш
  • изпитваш силно безпокойство
  • не разбираш какво ти казват, не можеш и не искаш да разговаряш

В това видео можеш да видиш съвсем реалистично как изглежда и се държи жена в транзиция (от 6 мин 34 сек до 8 минута). Кадрите са реални, преупреждавам, ако имаш притеснения да гледаш реално раждане.

Какви са вариантите за по-лесно справяне с тази фаза?

Дишане

Опитай да се фокусираш върху дишането си, а не върху болката или страха. Ето тук можеш да видиш описание на някои лесни техники, обърни внимание на лекото дишане.

Издавай ниски звуци

Ръмжене, пъшкане, пръхтене, ооооо, аааааа … Раждащата жена изглежда и се държи както в никой друг момент от живота си и това е нормално. Последвай инстинктивното си желание да издаваш звуци. Отпускането на лицевите мускули, което се случва, когато издаваме звуци като изброените, помага за отпускане и на тазовото дъно, а от там и на бебето да се придвижи по-лесно.

Застани в позиция, която ти е удобна

Тялото ти инстинктивно ще знае как да застанеш. Някои позиции, като тази по-гръб например, са особено неприятни и болезнени за повечето жени в транзиция.

Вода

Ако имаш достъп до вана, сега е чудесен момент да опиташ обезболяващия и отпускащ ефект на водата.

Не се бори с болката

Зная, че е трудно да се ‘отпуснеш’, но е добре да си напомниш, че стягането не помага. Опитай да приемеш болката и да ѝ се оставиш да мине през теб. Остави тялото си да действа интуитивно, то знае как и може да се справи. Добре е в този момент разумът да отстъпи на инстинктите и да се фокусираш изцяло навътре, като изключиш външния свят възможно най-добре.

Как помагат таткото и дулата в този момент

Те обикновено поемат комуникацията с екипа, ако досега не са го направили, за да може майката изцяло да се фокусира върху себе си. Ако си жадна, ще ти дават да пийваш по малко вода със сламка. Ще ти напомнят да дишаш и ще те уверяват, че се справяш чудесно и скоро ще гушкаш бебето си. Всъщност през транзицията усещанията толова силно ни заливат, че често забравяме, че срещата с бебето е съвсем скоро.

Към татковците, които може да четат това:

В този момент може би ще се почувстваш безсилен, но всъщност твоето пресъствие е огромна подкрепа и опора за нея. Кажи ѝ, че я обичаш и че е в безопасност. Че се справя чудесно и всичко е както трябва. Ако ти самият имаш притеснения дали е така, поледни реакциите на екипа: те най-вероятно ще са спокойни. Опитай да отразяваш тяхното поведение и реакции, за да си по-уверен. Можеш да пробваш дали тя ще приеме да хванеш ръката ѝ, или дори да приложиш натиск на кръстната кост, както е описан тук. Имай предвид обаче, че много жени в транзиция не искат да бъдат докосвани.

Важно: не ѝ предлагай упойка! Тя със сигурност ще си я поиска сама, ако има нужда от нея.

А всъщност ще мога ли да ползвам упойка?

Почти съм сигурна, че ще си поискаш упойка. Сигурна съм също и че щом си стигнала до тук без медикаментозно обезболяване, ще успееш да се справиш и сега. Все пак, обективно погледнато, всъщност на този етап нямаш много опции за лекарствено обезболяване.

Най-вероятно ще е късно за епидурална упойка, тъй като напъните всеки момент ще започнат и е добре да ги усещаш. Тук пак споменвам ваната като чудесна немедикаментозна алтернатива. Венозни обезболяващи едва ли биха имали ефект. В чужбина предлагат на жените райски газ (ентотокс), но той все още не е опция в нашите родилни отделения.

В заключение

По време на транзицията най-вероятно ще се чувстваш слаба, уязвима и неуверена. Но когато преминеш през нея, ще знаеш със сигурност, че си силна и можеш да правиш трудни неща!

За цялостна подготовка за раждането, заповядай на предстоящия курс с мен 🙂

Дишане и други идеи за по-леки напъни и раждане

Има различни подходи за улесняване на периода на напъните по време на раждането. Ще ти разкажа накратко за тях, а ти ще прецениш дали и кога е подходящо да започнеш активна подготовка.

Знаеш ли, че можеш още през бременността да започнеш да се упражняваш за втория период на раждането: напъните?

Има различни подходи през този период. Ще ти разкажа накратко за тях, а ти ще прецениш дали и кога е подходящо да започнеш активна подготовка.  

Какво се случва

През втория период на раждането шийката на матката е изцяло изгладена, а контракциите се променят. Матката започва да избутва бебето надолу през родовия канал. Контракциите обикновено са по 60-90 секунди, през 2-5 минути. С всяка контракция бебето се придвижва напред, а след това се връща лекичко назад. По този начин то помага постепенно да се разтегнат тъканите на влагалището и перинеума. Това от своя страна води до отделяне на повече окситоцин, който пък засилва контракциите. 

Напредвайки, бебето трябва внимателно да се намести спрямо формата на таза на майката.  

Позиция

Именно за да помогне на бебето по възможно най-лесния начин да намери пътя си през таза, за майката е важно да заеме позиция, която ѝ е възможно най-удобна. Или поне по-малко дискомфортна. Желателно е и силно препоръчително тази поза да е различна от легнала по гръб. Изправената позиция позволява на хормонa релаксин, който в този момент отпуска ставните връзки на таза, да е максимално ефективен. Към неговия ефект се добавя и ефектът на гравитацията. 

Подобен е ефектът и от напъване на специално столче за целта с форма на подкова. Или пък на седнала тоалетната, където се задействат естествени рефлекси на отпускане.

Ами ако права не ми е удобно?

Възможно е да изпитваш много силен натиск в зоната около ректума и той да се засилва, ако си в изправена позиция. Този натиск идва от слизането на главичката на бебето. Макар да е доста интензивно, усещането не е притеснително. В този случай може да ти е по-удобно да застанеш на 4 крака. Позицията на 4 крака също дава възможност на таза да се разшири максимално и да пропусне бебето по-лесно. 

Все пак, някои майки предпочитат полу-седнали позиции с опора на гърба и ръцете. Те също са много много по-добра идея от хоризонтално положение. Има и други варианти, включително пози с помощ от партньора или дулата, или и двамата. Пълно хоризонтално положение с крака във въздуха е възможно най-неблагоприятната позиция в този момент.

При всички случаи ако имаш възможност, сменяй позицията си на 30-60 минути.

Колко продължава?

Средно вторият период на раждането продължава 1-2 часа за първо бебе и по-малко от час за следващи раждания.

Кога да напъвам?

Не е нужно да започнеш да напъваш в момента, в който се установи пълно разкритие. Ако не усещаш напъни, значи не е моментът за напъване все още. Понякога минава още известно време, за да слезе бебето достатъчно ниско и да получиш позиви за напъване. Ако липсват индикации за ускоряване на раждането, напълно нормално е да се изчакат спонтанните напъни.

А как да напъвам?

Не е ли странно, че на жените се казва как да напъват по време на раждането, при положение, че нямаме нужда от инструкции, за да дишаме през останалото време от живота си? И все пак, повечето жени, които раждат в болница, получават напътствия за конкретен начин на напъване. Често тези напътствия включват продължително задържане на дъха, силно волево напъване, бързо поемане на въздух и отново задържане и напън. Нарича се дирижирани напъни.

Това задържане на дъха и контролираните напъни карат всички присъстващи да чувстват, че помагат на жената. Но то също така увеличава налагането в гръдния кош и намалява сърдечния ритъм и кръвното налягане на жената, което пък води до намален приток на кръв към бебето и го поставя в риск от хипоксия (недостиг на кислород). 

Макар че този тип напъване е безопасен за около 80% от ражданията, не е възможно да се предположи за кои бебета ще възникне проблем в следствие на него.

Когато мускулите ни работят активно – както работи матката по време на раждането – те имат нужда от много кислород. Единственият начин да снабдим тялото си с кислород е като дишаме следвайки инстинктите си.

Защо се дирижира раждането по този начин?

Обикновено напъните се дирижират, за да приключи раждането по-бързо. В съвременните източници обаче се посочва, че това не е по-добрият вариант, ако няма медицинска причина за ускоряване.

Тук е моментът да ти предложа да обсъдиш с лекаря си как ще се подходи по време на твоето раждане. Ако екипът държи напъните да бъдат дирижирани, няма особен смисъл да репетираш. В момента на раждането ще ти дават ясни насоки как да дишаш. 

Според съвременните изследвания, ако жената бъде окуражена да следва инстинктите на тялото си по време на втория период от раждането, тя най-често задържа дъха си само за кратки интервали (4-5 секунди) и напъва по 3-4 пъти на контракция. 

Инстинктивното шумно дишане, ръмженето, пръхтенето в този момент помага да се отпуснат и издължат мускулите, които трябва да пропуснат бебето. Коремните мускули също могат да се включат, но това често е неволево усилие.

Нормално е да издишаме по време на усилие – представи си тенисистките. Те често издават висок вик когато удрят топката. Или щангистите – те издишат шумно докато изтласкват тежестта. Можеш да следваш техния пример и да дишаш инстинктивно и да напъваш когато тялото ти има позив, като издишваш шумно на всеки напън.

Други техники

Ето и още някои «техники» на дишане при напъване, които биха могли да ти помогнат, без да лишават теб и бебето от приток на кислород. Изброявам различни варианти, които можеш да пробваш и да си избереш кой да репетираш активно. Относно ‘репетициите’, прочети малко по-долу. 

У-ЧА. Произнасяйки Ууууу, помагаме за разтягането на тъканите на перинеума – а те трябва да са максимално разрегнати, за да премине по-лесно бебето. Опитай. След това напъни леко три пъти, произнасяйки „ЧА-ЧА-ЧА». Усети ли как диафрагмата натиска надолу корема? Можеш да опиташ и вместо У-ЧА да издаваш звук Mууу… и да прецениш кое предпочиташ. 

Пръхтене. Друга ефективна техника за напъване и пръхтене, на английски horse lips breathing. Издай звук „Пффффф“, като се постарай въздухът да раздвижи силно устните ти. По този начин се отпуска лицето, а то е свързано с тазовото дъно.

Някои акушерки и дули предлагат на жените, с които работят, да пробват да «надуват балон» докато напъват. Пробвай и ти: представи си, че надуваш балон и се опитай да усетиш как при този тип дишане се ангажират мускулите, които ти помагат да напъваш.

J-breathing – тук няма броене, на този етап е по-добре да не се опитваш да броиш сама. Вдишваш през носа или устата, както ти се вдишва. На вдишването опитваш да изпълниш корема с въздух. Когато издишваш, вокализираш с ниско ръмжене и си представяш, че въздухът излиза надолу през матката ти, родилния канал и вагината, като пътят му е под формата на буквата J. Един вид издишваш между краката си (макар че разбира се няма как това да стане). Просто ще усетиш, че се ангажират мускулите по този начин.

Репетициите

Добра идея е да започнеш да упражняваш избраната техника. Кога и как? Много подходящ момент е ходенето по голяма нужда. Когато седнеш на тоалетната, опитай вместо да напъваш, да приложиш избраната техника на дишане и да оставиш тялото си да напъва инстинктивно. Ако постоянстваш, до раждането ще имаш опит и доверие в избрания начин на дишане. 

А ако искаш да си цялостно подготвена за раждането, можеш да се включиш в предстоящия ми курс „Подготовка и подкрепа за раждане без страх“. За повече информация ми пиши ЛС във Фейсбук или Инстаграм.

Тази статия първоначално беше написана за абонатите на бюлетина ми; ако желаеш да получаваш идеи и вдъхновение за раждането по мейл, абонирай се тук.

План за раждането

Планът за раждане може да е чудесен начин да определите кое е важно за Вас и кое не е. Той Ви помага да си изясните какво искате и какво не по време на раждането. И най-важното: защо!

Избирали ли сте си кола? Апартамент? Място, където да прекарате почивката си? Най-вероятно поне две от тези неща сте избирали. И най-вероятно не сте едновременно и търговец на автомобили, и брокер на недвижими имоти, и туристически агент. Въпреки това сте направили проучване и изборът Ви е бил информиран и на база Вашите приоритети. Именно такава е идеята и на плана за раждането. Не е нужно да сте лекар, или да завършите първа година за акушерка, за да можете да решите как бихте искали да протече Вашето раждане. Добре е да можете да четете и да мислите критично.

Е да, казвате си Вие, но раждането не може да се планира. То е непредвидимо, изненадва ни, зашеметява ни… Разбива илюзии и митове, преобръща света ни… Няма шанс да го предначертаем… Съгласна съм. Раждането е всичко изброено. Но също така съм убедена, че колкото сме по-информирани и наясно с това какво ни предстои, толкова по-уверени и спокойни ще бъдем. Толкова по-позитивно преживяване ще бъде посрещането на детето ни. Затова правим проучване, подготвяме се активно и да, планираме. Една добре информирана жена / двойка знае, че ще се наложи в един момент да пусне контрола и е подготвена (поне психически) за това.

Ето за какво става въпрос.

Планът за раждане може да е чудесен начин да определите кое е важно за Вас и кое не е. Той Ви помага да си изясните какво искате и какво не по време на раждането. И най-важното: защо! Какъв резултат очаквате да постигнете с определена стратегия от плана си? Каква друга стратегия би Ви помогнала, ако първата не може да бъде приложена?

Нещо много важно: планът за раждането не е документ или рецепта за ‘идеално’ раждане, макар че в резултат от планирането вероятно ще имате нещо написано. Всъщност, можете да решите дали да го оформите ‘официално’ или не. Но основното на плана за раждане не е листът хартия, или попълването на чеклист. Основното е процесът на информиране и взимане на решения – често заедно с партньора. Както и комуникацията на тези решения с избрания екип. Често дулите помагат на жените да намерят достатъчно информация, за съставят своя план за раждане.

Какво можете да постигнете с плана си за раждане:

✔️Ще определите своите приоритети след проучване на опциите си
✔️Ще изградите стратегия за справяне с онези неща, които най-много Ви плашат
✔️Ще знаете какво да очаквате през различните етапи от раждането и периода непосредствено след това, как да си помогнете, какви решения може да се наложи да взимате
✔️Ще имате повод да проведете подробен разговор за раждането с избрания лекар или акушерка.

Вероятно и Вие, и те ще имате въпроси, които искате да обсъдите. Съответно ще разберете кои евентуално са разминаванията между Вашите и техните очаквания. Ще разберете също и ако някои от желанията Ви са нереалистични. Ако има голямо разминаване между очакванията Ви и тези на екипа Ви, ще имате време да реагирате.

✔️Ще разбрете дали някои от Вашите желания са в противоречие със стандартните за болницата процедури и протоколи.

Как да подготвим плана си за раждането

Могат да се намерят много готови шаблони, но всъщност те са обобщени и могат да са доста далеч от Вашата ситуация или от реалността в болницата, където планирате да родите. Така че имате няколко стъпки, преди да стигнете до «писането» или формянето на плана:

– да се информирате за процеса на раждането – подробно и задълбочено.

– да се информирате за първите дни и часове след раждането

– да се информирате за кърменето / храненето на бебето

– да се информирате за обичайните практики и процедури в болницата

– да обсъдите своето виждане за раждането с партньора си и да вземете решенията си

– да ги систематизирате така, че да можете да ги обсъдите с лекаря / акушерката си. Всичко до тази стъпка ще направите, ако посетите цялостен курс за подготовка.

– да направите промени и отново да обсъдите с екипа. Да решите дали имате достатъчна степен на съвпадение на гледните точки, или е време да потърсите подкрепа на друго място.

А ако искате да започнете сега?

Силно Ви препоръчвам вместо да използвате готов план за раждане от Интернет, да започнете своя план от бял лист хартия. Освен, че са твърде лесни и не Ви помагат да учите активно, тези планове може да са далеч от реалността в болницата, в която планирате да родите.

Започнете като изготвите списък с теми или въпроси за раждането, които бихте искали да обсъдите със своя партньор, дула, акушерка или лекар. По кои теми искате да научите повече? Къде можете да намерите съвременна информация? Проучете, питайте, информирайте се.

Много жени правят това заедно с таткото. Започнете с основните си няколко приоритета, общо. Кое е най-важно за Вас? И не, не става въпрос за ‘да сте живи и здрави с бебето’. Това е по под разбиране и е базова презумпция, не е нужо да се планира.

След това си представете всеки етап от раждането.

Кои бяха те, да видим. Първи период – контракции за разкритие – има латентна и активна фаза, помните ли? После транзиция – отказваш се, но бързо идва втори период период. Напъни. Бебчето се ражда и следва трети период: раждането на плацентата. А след това: златният час с бебето… Какво ще правиш ти през всеки от тези периоди? А таткото? Какво не искате да правите или да Ви бъде правено? Запишете основните си приоритети за всеки от тези периоди на раждането. Какви въпроси възникнаха?

Когато имате готова първа версия на плана си, много много важно е да не пропуснете следващата стъпка. А тя е: обсъждане с екипа – обикновено лекаря. За да се уверите, че е възможно желанията Ви и представата Ви за раждането да се реализират в конкретната болница и с този конкретен екип. За повече информация относно болничните практики във Варна можете да се присъедините и към Раждане във Варна: информиран избор и подкрепа.

Някои основни насоки

  • Ако планирате да представите плана си в болницата, опитайте да го направите кратък и по същество: не повече от една страница. Малко вероятно е да бъде прочетен, ако е много по-дълъг. Можете да имате своя, по-подробна версия, която партньорът Ви да има за справка.
  • Използвайте утвърдителен език. Вместо ‘отказвам’, ‘не желая’: ‘планирам’, ‘желая’.
  • Направете го реалистичен. Това може да стане най-вече след подробно запознаване с болничните практики на конкретното място и до колко те са гъвкави.

А сега малко висш пилотаж.

Следващото упражнение не е лесно, но ще Ви помогне да задълбочите подготовката си за раждането, обещавам.

Често в плана си за раждането жените включват фрази от типа „не желая Х, освен ако не е наложително / по медицински причини“. Нооо, за екипа Ви много от процедурите и намесите, които се правят рутинно са си медицински необходими, независимо от индивидуалното състояние на бебето и майката. Примери са клизма, бръснене, пукане на мехура при прием в болницата… Пък и кой лекар би правил / предложил нещо, което е излишно (поне в неговите очи)? И ако случаят е такъв, фразата „само ако е необходимо“ ще даде възможност Вашият план лесно да бъде пренебрегнат и да се премине към обичайния протокол.

Една идея от Childbirth International: заявете как планирате да предотвратите необходимостта от дадена рутинна практика. Например: „Планирам да подпомогна прогреса на раждането с движение и смяна на позициите“ – за да не се налага намеса с окситоцин. Или, „Планирам да напъвам следвайки собствените си позиви, в удобна за мен поза и да ползвам топли компреси като превенция на епизиотомия“.

Зная, че не е никак лесно да напишете плана си по този начин. Но съм убедена, че това ще промени начина, по който мислите и правите планове за раждането си. Пробвайте!

План за Цезарово сечение

Ако планирате Цезарово сечение, или очаквате, че може да се стигне до операция, добре е да включите и това в плана си. Ето някои неща, които да обмислите и набележите:

  • Възможно ли е да бъде извършено т.нар. нежно Цезарово сечение? Характерно за него е, че клампирането на пъпната връв се отлага, ръцете на майката са свободни и тя би могла сама да я пререже, ако желае. Често и партньорът присъства. Ако желаят, майката (или бащата) сами ‘проверяват’ дали бебчето е момче или момиче. След това майката и бебето остават в контакт кожа-до-кожа и могат веднага да започнат опити за кърмене.
  • В случай, че не сте в състояние да сте с бебето веднага след раждането, искате ли друг да осъществни кожа-до-кожа с него? Тази роля обикновено се пада на таткото, а ползите за бебето са много.
  • Кога най-рано можете да започнете да кърмите?
  • Колко време след раждането е раздвижването?

В заключение, две неща. Първо, планът за раждането не е договор и закон. Той е процес. Много държа на това, предполагам сте забелязали, ако сте прочели до тук. Да имаш план за раждането не означава, че имаш гаранция и застраховка, че то ще протече точно както очакваш. Но означава, че си информирана и знаеш какви опции имаш. Или нямаш. И кои от тях си готова да приемеш, а кои не.

Плановете за раждане са обичайна практика на много места. Както пишат Pam England и Rob Horowitz в Birthing From Within, един план не може да замести конструктивния диалог с медицинския екип, или да Ви служи като ‘оръжие’ срещу екип, на когото нямате доверие. Той няма да ни помогне да преборим система, която се опира на остарели практики, но пък може да ни насочи към алтернативи и да ни фокусира върху приоритетите.

И още един бонус.

Макар че раждането наистина не може да се планира или предвиди, в процеса на информиране по всяка вероятност част от страховете Ви ще отпаднат. Ще видите и някои аспекти на раждането, за които може да не сте се замисляли. Ще си го представите по-ясно: както Вие, така и партньорът Ви. А това е важно, за да сте по-спокойни и уверени, когато дойде моментът за срещата с новия член на семейството.

Приятно планиране 🙂

За още информация и вдъхновение: седмичния бюлетин на „Сърце до сърце“.

Използвам случая да Ви поканя да се включите в курс, след края на който ще имате много яснота относно плана си за раждането. Вижте повече информация тук.

.

Топка за раждане

Топка за раждане можем използваме през бременността, по време на раждането и дори в периода след раждането. Вижте как и защо.

Топката за раждане е всъщност топка за фитнес, която можем използваме през бременността, по време на раждането и дори в периода след раждането. От нея може да има най-различни ползи. Как и защо можете да я използвате ще Ви разкажа тук.

Как да избера топка

Важно: при избора на топка, вижте таблиците за размери. Обикновено подходящите топки са с диаметър 65 или 75 сантиметра, в зависимост от височината Ви. Ако сте по-висока от 173 см, големият диаметър е подходящ за Вас. Ако сте по-ниска от 173 см, 65 см е Вашият размер топка. Целта е когато седнете на нея, коленете Ви да са под нивото на таза. Някои препоръки са за 10 сантиметра по-ниско, други са за колене под прав ъгъл. При всички случаи не трябва да потъвате в топката.

Смята се, че качествените фитнес топки поемат до 300 кг тежест. Такава топка със сигурност ще е подходяща за Вас, независимо от теглото Ви.

Също е важно топката да е изработена от anti-burst материал. Този материал не позволява, ако топката се спука, тя да се отдуе изведнъж и да паднете. В случай на спукване въздухът се изпуска постепенно. Някои топки имат и противоплъзгащо покритие, но това е по-рядко.

Вероятно ще е нужно да си купите и помпа. Обикновено се продават отделно от топките. Дори и добре надута топка

Как да седим на топката?

На топката се сяда с раздалечени ходила прилепнали за земята. Централната част на топката и ходилата Ви трябва да образуват триъгълник. Обърнете внимание дали топката е добре надута. Не трябва да е мека и както вече споменах, не трябва да потъвате в нея. Добре е тазът Ви да е леко над нивото на коленете. Избягвайте да сте с хлъзгащи се чорапи. Добър вариант е да сте боса. За по-голяма сигурност и стабилност можете да поставите пред себе си стол, за чийто гръб да се придържате, докато се почувствате стабилна.

Използване за сядане

Използвайте топката вместо стол през компютъра, на масата (е, може би не докато хапвате супа…) или през телевизора. Да седите на нея е добро упражнение за долната част на гърба, както и за корема. Особено полезна е ако имате болки в гърба и кръста, каквито имат много бременни.

В същото време, освен гърба, тазът също е добре поддържан и симетричен върху топката. Седежът на топка му помага да се отвори леко. За по-активна тренировка през бременността са подходящи кляканията, но седенето на топка е чудесен мек начин за трениране.

Със сигурност обаче прекарването на 20-30 минути върху топката си е мини-тренировка, особено ако включите и поклащания или осморки.

Нормално е първия път, когато седнете на фитнес топка, да се чувствате нестабилна. Дайте си малко време и направете няколко опита, докато свикнете.

Освен, че помага да се тренират гърбът и донякъде тазът, седенето на топка не Ви позволява да се облегнете назад. Ако сте чели тази статия, знаете, че не е добре по време на бременността да прекраваме много време облегнати. Напротив, представяме си, че коремът ни е хамак и се стремим винаги да сме наведени напред, за да се излегне бебчето удобно в него. Целта на този тип позиция на тялото е да не позволяваме на гръбчето на бебчето – най-тежката част от тялото му – да натежи назад. В идеалния случай, преди раждането бебенцето е дбре да е заело позиция с гръбче в ляво.

Дори и да не сте още бременна, а само да планирате бременност, можете да започнете да използвате фитнес топка вместо стол. Така от рано тренирате правилна позиция и баланс, който в бъдеще ще помогне на бебето да заеме оптимално положение.

По време на раждането

В идеалния случай, започнете да използвате топката още преди раждането. Така ще сте свикнали с начина, по който е най-лесно и удобно да се седи на нея. Но дори и да я използвате за пръв път по време на раждането, ползите не се губят.

По време на самото раждане, топката може да Ви помогне да се отпускате. Тя може да действа като леко болкоуспкояващо и дори да намали продължителността на първия период (контракциите за разкритие: източник).

Движения: вероятно инстинктивно ще се поклащате на топката по време на контракциите напред назад или наляво-надясно. Кръгове или осморки на топката могат да са ефективни за ускоряване на започнало раждане, защото помагат на бебето да слезе по-ниско в таза.

Можете също да застанете на колене и да прегърнете топката за опора и по-добро отпускане. В тази позиция е удобно партньор или дула да Ви прави масаж или да прилага някои от тези специфични техники. Такава позиция е удобен вариант и за напъване.

На топката можете да се облягате и права. За тази цел я поставете върху легло, маса или друга висока повърхност. Вероятно знаете, че по време на раждането изправените позиции и навеждането напред помагат на бебето да се ангажира в таза и раждането да напредва.

След раждането

Топката е чудесно средство за успокояване на бебе с колики. В новородения период бебчетата имат нужда от много люшкане и гушкане. След като сте обиколили къщата в лек тръс около 300 пъти, да седнете на топката и да се полюшвате на нея може да е огромно облекчение и почивка за краката! Важно: уверете се, че сте седнали стабилно и не залитате при сядане и ставане.

Полезна ли Ви беше статията? За още идеи и вдъхновение, абонирайте се тук!

Скоро ли ще раждам? Ранни признаци за наближаващо раждане

Кои са някои от нещата, които можете да очаквате да се случат в дните и седмиците, предхождащи раждането?

Ако Ви предстои нормално раждане, вероятно внимателно наблюдавате какво се случва с тялото Ви в последните седмици от бременността. Има много видими и невидими за нас начини, по които тялото ни се подготвя за раждането. Контракциите са един от последните етапи в този сложен процес. Ето някои от нещата, които можете да очаквате. 

СТЯГАНИЯ И БОЛКА В КРЪСТА

Особено при втора и следващи бременности, жените усещат някакви стягания и увеличена болка в кръста с приближаване на раждането.

ХАЛТАВИ СТАВИ

Тоест залиташ и се блъскаш във всичко 🙂 

Хормонът релаксин, който се отделя в значителни количества през бременността, помага за това ставите ти да станат по-подвижни. В последствие и тазът ти да може да увеличи диаметъра си по време на раждането. Затова с приближаването на раждането много жени се чувстват непохватни, а някои дори започват да изпитват и болка от разтягашите се стави, особено в областта на таза.

РАЗСТРОЙСТВО

Освен ставите, мускулите също стават по-отпуснати. Това важи и за мускулатурата на червата. Което пък от своя страна може да доведе до леко или по-силно разстройство. А често се случва и при започващо раждане червата спонтанно да се изчистят.

КАЧВАНЕТО НА ТЕГЛО СПИРА

Някои жени дори започват леко да свалят килограми в края на бременността.

УМОРА

Умората и желанието за почивка често са част от последните дни преди раждането. Големият корем, притиснатият пикочен мехур и други органи правят съня труден. Сега е моментът да събереш всички налични възглавници и да се опитате да се настаните колкото може по-удобно.

ИНСТИНКТ ЗА ГНЕЗДЕНЕ

Някои майки вместо умора обаче изпиртват силно желание за гнездене: подреждат, подготвят, почистват дома си в подготовка за пристигането на бебето. Това е нормално и също е признак, че срещата ще е скоро 🙂

ТАПАТА ПАДА

Около седмица преди раждането (понякога повече, понякога по-малко) може да падне и така наречената тапа, или слузеста запушалка. През бременността, тази тапа е затваряла шийката на матката и не е позволявала достъп на бактерии до нея. Малко преди раждането, когато започнат промени в шийката на матката, е възможно тапата да падне под формата на слуз, примесена с малко кръв. Падането на тапата обикновено е свързано със започващи промени в шийката на матката.

ШИЙКАТА СЕ ПРОМЕНЯ

Шийката на матката започва своята подготовка понякога доста преди началото на контракциите. За да се подготви за раждането тя омеква (узрява), изтънява и се отваря. Тези промени обикновено започват постепенно няколко седмици преди раждането. Ако сте имали скоро вагинален преглед, вероятно лекарят Ви е споделил дали има някаква промяна.

Медицинският екип използва скaлата на Бишоп, за да прецени готовността на шийката за раждане. Повече за тази скала можете да прочетете тук.

Интересна ли Ви беше тази статия? Абонирайте се тук за още полезна информация по за раждането и кърменето.

Нормално раждане: да предотвратим разкъсванията

До известна степен дали ще получите разкъсвания или не зависи от фактори извън Вашия контрол. Но все пак има какво да направим, за да намалим риска.

Едно от основните притеснения на жените, които се подготвят за нормално раждане е това от евентуални разкъсвания.

До известна степен дали ще получите разкъсвания или не зависи от фактори извън Вашия контрол. Такива са например здравината и разтегливостта на тъканите и генетична предразположеност, както и фактори около раждането извън нашия контрол. Но все пак има какво да направим, за да намалим риска.

През бременността

Подготовка на тазовото дъно

Във всеки един етап от бременността можете да започнете да правите упражнения за подготовка на тазово дъно. В тази публикация съм описала някои варианти. Важно е да се научите волево да отпускате максимално тазовото дъно. Ето основната идея:

Първо да преговорим какво е „Кегел“. „Кегел“ наричаме еднократно стягане на мускулите на тазовото дъно, все едно искаме да спрем струята урина. Опитайте. Сега опитайте пак, но не отпускайте, а си представете, че тазовото Ви дъно е асансьор, който се качва нагоре към гърба Ви. Качете го колкото можете по-високо. А сега вдишайте и отпуснете максимално всички мускули. Опитайте още един път.

Няколко повторения на ден от това упражнение са чудесна подготовка.

Масаж на перинеума

Масажът на перинеума в последните седмици от бременността може да намали риска от разкъсвания, които налагат зашиване. Това обаче важи само за първо нормално раждане. Смята се, че този масаж намалява риска от епизиотомия, а от там и от последващо зашиване.

Една от всеки 15 жени, на които предстои да родят за пръв път и правят такъв масаж, ще избегне епизиотомия и разкъсвания изискващи защиване благодарение на този масаж.

Масажът се прави, като с два пръста се разтягат тъканите на перинеума. Обичайните инструкции за правене на този масаж включват навлизане с пръсти около 2,5-3 см. Ако се прави само от външната страна едва ли би имало същия ефект. Прави се 1-2 пъти седмично в последните 4-6 седмици от бременността. Има специални масла за целта, а можете да ползвате и зехтин или кокосово масло.

При втора бременност и второ нормално раждане (както и при следващи) масажът по-скоро няма да намали риска от разкъсване. Може обаче да помогне за възстановяването след раждането. Различните източници посочват различна честота на масаж като ефективна и няма консенсус по темата, така че правете го колкото Ви е приятно.

По време на раждането

Начинът, по който напъвате, може също да окаже влияние върху риска от разкъсване. Много е важно да не започвате да напъвате, ако нямате позиви за напъни (освен ако не сте с упойка, заради която да не усещате). Понякога минава известно време след постигането на 10 сантимера разкритие, преди жената да усети, че е време да напъва. Изчакайте да дойде този момент.

Второто важно нещо е когато вече усещате, че тялото ви започва да напъва, да опитате това да е възможно най-леко и бавно. По възможност да ‘издишате’ бебето. Желателно е да не задържате дъх и вместо да напъвате с всички сили, да помагате леко на тялото си (скоро се надявам да имам отделна подробна статия за напъването). Много помага т.нар. horse lips breathing или пръхтене.

По този начин, тъканите имат достатъчно време да се разтегнат максимално. Разбира се, в някои случаи се налага бебето да се роди бързо и тогава горното не важи: ще трябва да положите усилия, за да ускорите процеса.

Има лекари, които държат на силовото, контролирано напъване за всяко раждане. Това наистина ще помогне бебето да се роди по-бързо, но не е щадящо за тъканите на перинеума и не се препоръчва рутинно (срв. препоръки на СЗО за грижа по време на раждане). Обсъдете с лекаря си какъв е неговият подход.

Същото важи и за рутинната епизиотомия, за която не е доказано, че намалява риска от по-сериозно разкъсване. Дори обратно, може да усложни по-лек разкъсване доо по-тежко и е важно да се прилага само по показания, а не рутинно. Почти 100% от епизиотомиите се правят когато жената е легнала по гръб.

Позицията на раждане също има значение. Раждане на ‘четири крака’ или легнала на една страна значително намаляват риска от сериозно разкъсване. Ако Ви е удобно да напъвате клекнала е много важно да сте стъпала на цяло ходило, а не само на пръсти. Стъпването на цяло ходило помага на мускулите на тазовото дъно да се разтеглят повече. Напъването клекнала на пръсти може да увеличи риска от разкъсване.

Топли компреси

Според различни изследвания, топли компреси приложени на перинеума по време на втория период на раждането увеличават вероятността да не се стигне до разкъсване и нямаляват риска от епизиотомия или тежка травма. Вашият лекар или акушерка може да придържа чиста кърпа, намокрена с топла вода, върху перинеума Ви по време и между напъните.

Още някои общи идеи за заздравяване на тазовото дъно и избягване на разкъсванията след нормално раждане

Избягвайте:

Добре е доколкото можете да избягвате насилственото уриниране. Много от нас са свикнали по навик да минат през тоалетната преди пътуване, преди да излязат от къщи, или пък щом влязат под душа. Това не е добре за тазовото дъно. Вместо това, дишайте дълбко и спокойно (прилагайте диафграгмено дишане, ако Ви е познато) и оставете тялото си инстинктивно да води процеса.

Същото важи за прекаленото усилие, когато се опиваме да повдигнем тежък предмет. Често в такъв момент задържаме дъх и напрягаме коремната преса. Вместо да задържате дъха си при усилието, опитвайте да издишате. При повдигането използвайте активно мускулите на краката / дупето и опитвайте да не напъвате от корема.

Избягвайте и запека и особено напъването и задържането на дъха при ходене по голяма нужда. Това увеличава вътре-коремното налягане по начин, който не е благоприятен за тазовото дъно. Както и при уринирането, опитайте да дишате дълбоко при ходене по голяма нужда, без да напрягате излишно коремните мускули и да напъвате.

Уверете се, че пиете достатъчно вода. Обикновено недостатъчният прием на течности е причина или част от причините за запека не само през бременността, но и по принцип. Леки упражнения и включване на повече плодове и зеленчуци в менюто също помагат.

​Ако все пак след раждането имате разкъсвания – напомням, че това не е изцяло под наш контрол – или се е наложила епизиотомия, вижте тук варианти за възстановяване.

Ако тази статия Ви е била полезна, абонирайте се за бюлетина на „Сърце до сърце“ за още идеи, информация и вдъхновение.


Подговка за активно естествено раждане

Конкретни стъпки към твоето активно раждане.

В предишен пост ти разказах защо е важно да раждаме активно. А тук ти предлагам конкретни стъпки към твоето активно естествено раждане.

Избор на болница

Кое се избира първо: болница или лекар? Сложен въпрос… Аз бих тръгнала по малко по-различен ред. Какви са твоите приоритети? Как си представяш раждането? Кой са трите, или дори петте, най-важни условия, за да бъдеш удовлетворена от раждането?

Тук отварям една скоба. „Да сме живи и здрави“ е нещо абсолютно базово, което би трябвало навсякъде да се предоставя на жените и бебетата им. Това е най-важното, разбира се. Но определено не е единственото, не е ‘важноTO‘ – сякаш друго важно няма, както често чуваме. Когато казваме ‘Важното е да сме / че сме живи и здрави’, ние отричаме значението огромен спектър от преживявания, които ще останат с нас до края на живота ни и вероятно ще ни влияят по някакъв начин. Така че да, важно е – основно е – да сме живи и здрави след раждането. Но е важно и да сме удовлетворени и спокойни, че се е случило по най-добрия възможен начин за нашата ситуация.

И така, взимай лист и пиши: петте най-важни за мен условия, свързани с раждането. След това помисли в коя болница можеш да имаш най-много от тях.

Екипът

В повечето случаи, подготовката ни за раждане започва с избор на лекар или екип. Добре е обаче това да не е и нейният край 🙂

След като набележиш кой лекар бихте искали да е с теб по време на раждането, идва важният момент да разбереш дали говорите на един език. Намирам за много полезно да имаш някои основни приоритети за раждането, които да обсъдиш с избрания специалист. Добре е това да се случи не в последния момент, за да имаш време да реагираш, ако случайно останеш изненадана от някой от отговорите.

Тук има някои идеи за въпроси.

Подходящ курс

Има курсове за раждане, които учат как ‘трябва’ да се ражда. Ако искаш да родиш активно, тоест ти, твоето тяло и твоите нужди да са в центъра на раждането, избери курс, който се фокусира върху това. Добре е да се включи и партньорът ти, тъй като неговата подкрепа също е от голямо значение.

Можете да разгледате варианти тук.

Подкрепа от партньора

Таткото може да има активна роля в изграждането на вашата обща визия за раждането. Бихте могли да работите заедно по плана си за раждането, да тренирате техники на дишане, да прочетете подходящи книги. А също и да посетите курс и да работите с дула за преодоляване на страховете си.

По време на самото раждане, таткото на бебето може да има огромна роля. Един добре запознат с процеса баща не само ще ти помага да сменяш позициите, но и ще ти вдъхва увереност, ще ти помага да разбереш какво се случва. Той ще бъде и твой ‘представител’, когато не искаш или не можеш да разговаряш. Виж тук разказ за едно чудесно Раждане без страх на Моника и Стамат!

Активност през бременността

Раждането прилича на маратон по много неща. Добре е да останеш активна възможно най-дълго през бременността си, за да поддържаш тялото си в тонус за това изпитание.

Разбира се, има случаи, в които се налага да лежиш, или да органичиш физическата си активност. Това далеч не означава, че няма да се справиш чудесно! Матката ти, която извършва голяма част от работата по време на раждането, ще продължи да се подготвя самостоятелно. Както сигурно знаеш, тя е мускул, които не можем да управляваме волево. Смята се, че т.нар. подготвителни контракции са именно тренировки за раждането.

Но ако няма противопоказания, не се колебай да си физически активна. Можеш да се включите в програма за спорт подходяща за бременни. Добре е да се разходждаш възможно най-много. Всяка една разходка пеше може да се причисли към подготовката за твоето активно раждане.

Присъедини се към група за подкрепа

Подкрепата от други жени, които са преживяли мечтаното си раждане, може да е окриляваща. В това се убедих лично, след като родих своето трето дете нормално след 2 секцио, до голяма степен и благодарение на други жени, които бяха родили така. Затова и създадох своята група за подкрепа. Можеш да се присъединиш тук.

А ако си от Варна, можеш да посетиш срещите за подкрепа, които организирам присъствено, когато ситуацията го позволява.

И няколко практични идеи за самото раждане

Активното раждане не следва определени правила. Правилото е жената да прави това, което тялото ѝ подсказва. Добре е да сменяш позициите така, че да се чувстваш комфортно и да опиташ да останеш максимално активна. Използвай мебелите в стаята, а в идеалния случай и специално подготвените топки, шалове, възглавници, столче за напъване, за да намериш удобна позиция.

Между контракциите можеш да опитвате техники за отпускане, като например тази.

Познат аромат, приглушени светлини, подкрепа от близък и тишина могат да си помогнат да се чувстваш по-спокойна. Има ли начин да си ги осигуриш за раждането?

Ако сте бременна или планирате бременност, абонирайте се за бюлетина на „Сърце до сърце“ за още идеи, информация и вдъхновение.

А ако искате повече идеи и индивидуална подкрепа в своята подготовка за активно раждане, можете да се свържете с мен. Ще се радвам да работим заедно за Вашето активно раждане!

Нормално раждане: възстановяване след разкъсване или епизиотомия

Няколко идеи за природни средства, които могат да Ви бъдат от полза

Няколко природни средства, които могат да помогнат

Едно от основните притеснения на бременните, планиращи нормално раждане, е възстановяването след разкъсвания или епизиотомия. Ако вече сте родили и имате шевове, тази статия е за Вас. Накратко ще споделя за няколко природни средства, които могат да Ви помогнат.

А ако сте бременна и искате да научите повече за подготовката на тазовото дъно за нормално раждане през бременността, както и някои стратегии за избягване на разкъсванията по време на естествено раждане, вижте тук.

Наскоро имаше дискусия по темата в групата ми „Раждане във Варна: информиран избор и подкрепа„. Присъединете се, за да я прочетете. В това пространство лично аз се старая редовно да получавате полезна и практична информация за бременността, раждането, кърменето и ранното родителство.

Смрадлика

На срещата ни във Варна през август 2021 – едно от редовните събития, които варненските дули организираме при възможност, една от участничките получи подарък: вода от смрадлика. Именно смрадликата е едно от средствата, които помагат за по-бързо зарастване на рани.

Можете да си приготвите отвара от нея у дома, или да използвате готов продукт от аптеката или дрогерията. Имайте предвид, че при употребата на смрадлика може да усещате опъване на кожата, затова вероятно ще искате да комбинирате с някакъв омекотяващ продукт.

Пчелен мед

Идея за такъв продукт е пчелният мед. Различни източници потвърждават, че той ефективен при разкъсвания и епизиотомия. Може дирекно да се нанася на перинеума.

Алое Вера

Друго природно средство, което ускорява заздравяването, е гелът от Алое вера. Има различни варианти и форми на продукти с Алое Вера, така че обсъдете с Вашия лекар или акушерка кое би било най-подходящо за Вас.

Хамамелис

А към изброените по-горе можете да добавите продукт на базата на билката хамамелис, особено ако имате и хемороиди. Хамамелисът е много удобен за ползване под формата на спрей.

Студени компреси

Някои жени си правят студени компреси (дори ледени) с някоя или комбинация от изброените съставки. Можете например да напоите дамска превръзка с тях, да я сложите във фризера, за да се охлади и след това да я използвате като студен компрес. Студеното определено има болкоуспокояващ ефект, макар че само по себе си не ускорява заздравяването.

Не забравяйте често да сменяте превръзките си и да се измивате след всяко ходене до тоалетна. Често в периода след раждането жените си слагат студени компреси, които облекчават болката. Избягвайте да се качвате и да слизате по стълби, опъването на шевовете може да ви причини допълнителна болка.

Почивка, добра храна и много течности се подразбират, но често ги пренебрегваме. Имайте предвид, че всичко друго може да почака и основният приоритет в седмиците след раждането е почивката и установяването на кърменето, ако сте избрали да кърмите.

Ако сте бременна, вижте тази статия за подготовка на тазовото дъно. Тази подготовка доказано намалява риска от разкъсвания и скъсява периода на възстановяване. Упраженията можете да продължите да правите и след раждането.

Почти сигурна съм, че страхът от разкъсване и епизиотомия е само един сред многото страхове, които Ви тревожат в седмиците и месеците преди раждането. Като дула, аз помагам на жените да се информират и да се подготвят практически, за да родят без страх. Ако искате да работим заедно за Вашето удовлетворяващо раждане и спокоен следродилен период, пишете ми тук още сега.

Разгледайте и вариантите да се включите в онлайн или присъствен курс.

Ако тази статия Ви е била полезна, абонирайте се за бюлетина на „Сърце до сърце“ за още идеи, информация и вдъхновение.

Желая ви прекрасно удовлетворяващо раждане!

Йоанна

Пътят до Катерина

Раждането е пътешествие!

На 24.07.2019 родих Катерина: нашето четвърто дете и моето второ естествено раждане след 2 секцио. Беше по-предизвикателно от раждането на Вяра. Но аз мога да правя трудни неща! Като всички вас! Ето и историята, която е нещо като продължение на историята за раждането на Вяра.

С всяко раждане се учим на толкова много!

От Варна сме и разбира се планирахме да родя във Варна, както и предния път. Само че този път се оказа, че нашият лекар е в дългосрочен болничен. Другият лекар с опит, на когото бихме се доверили за втори ВБА2К, щеше пътува за чужбина около термина ми. Не бях спокойна.

Дълго анализирахме кое е най-важно за нас и какви са вариантите да го получим. Като топ приоритети се оформиха подкрепящ екип с ВБАК опит, зала за активно раждане и възможността да ме подкрепя таткото, който имаше готовност и желание пак да е с мен. За съжаление нямаше как да имаме и трите неща едновременно. Във Варна не виждахме такъв екип. В София пък нямаше да има възможност таткото да е с мен: той щеше да е с най-малкото дете, без опция някой да го замести.

Не ми трябваше много време, за да направя уравнението си: ‘акушерка и лекар с голям ВБАК опит, на които имам доверие’ + ‘зала за активно раждане’ = ‘най-големи шансове раждането да протече както ми се иска’. Така стигнах до моята акушерка, Олга Дукат, която работеше с доктор Дончева. Знаех, че те имат много опит: Олга включително и чрез лично преживяване. Тя самата има две нормални раждания след 2 цезарови сечения.

Без дори да знае, Олга ме беше подкрепяла още за предишния ми ВБА2К, споделяйки личната си ВБА2К история и пишейки материали в блога си. Била ми е виртуално вдъхновение и опора, както предполагам на много други жени, с които дори не са се виждали на живо. Книгата й пък е моето четиво за раждането. Ако съм била Ваша дула, със сигурност сте я докоснали (ако и да не сте я прочели…)

Не ми беше никак трудно да си представя, че с тази акушерка ще ми е най-спокойно да родя. Имах чувството, че отдавна се познаваме.

(Тук отварям скоба: сигурна съм, че във Варна има прекрасни акушерки, но аз не зная за такива, които конкретно и активно да подкрепят жените за ВБАК. Моля, кажете ми кои са, ако ги има.)

И така се впуснахме в приключението раждане на варненче в София. Организацията беше сложна, но не невъзможна. Пристигнахме с таткото и Вяра в София десет дни преди термина и зачакахме.

Видяхме се с Олга. Разгледахме болницата, където избрах да раждам. Запознахме се с акушерките Емилия и Галя, които щяха да присъстват на раждането. Обсъдихме плана ми за раждане с тях. Видяхме се с д-р Дончева, с която имахме уговорка.

Много ми харесва идеята по време на раждането да си само с познати лица; да не те приема непознат дежурен екип; в залата за раждане да не влиза всеки, който застъпва на смяна; прегледите да се правят само от избрания екип… Звучи ми така нормално, а е толкова далеч от обичайното за българските болници…

В С Олга поддържахме връзка по телефон и месинджър, дори успях да посетя част от нейния курс, което отдавна исках. Дали е толкова трудно всяка бременна да може да разчита на акушерката си и да е във връзка с нея и извън часовете за консултации? Нека помечтаем…

На д-р Дончева ѝ се искаше раждането да започне преди термин и предложи отлепяне на мехура, но не настоя, когато помолихме да изчакаме. Бях впечатлена от това, че реагира с разбиране на отказа ни, а не с примерно обида или агресия, както се случва понякога.

В деня на термина бяхме при нея, аз имах някакви начални признаци на раждане. Тапата беше започнала да пада преди 2 дни, имах от време на време болезнени контракции. Едната нощ бяха по-осезаеми, но постепенно утихваха и можеха да не означават нищо. Нямах разкритие. Раждането можеше да е и след седмица. Разбрахме се, че чакаме.

Вечерта бяхме с Емо и Вяра (третото ни дете) на разходка в Борисовата градина. Аз имах от време на време пак същите леко болезнени контракции, но сякаш по-начесто. Прибрахме се с идеята да пуснем филм. Нали знаете, не е добре да се фокусираме върху контракциите, а да се разсейваме докато можем.

Е да, обаче филмът никак не ме разсейваше, а на дивана не ми беше удобно. Свалихме contraction timer, а аз се опитах да поспя. Не ми се получи и започнахме да засичаме. Бяха си доста регулярни контракции с продължителност по минута, минута и нещо. Болката се засилваше постепенно. Започнах да си правя компреси с топла вода ниско на корема и това беше моят начин да да справям този път. Правех само това през цялото време докато бяхме у дома.

Около 4 часа сутринта контракциите бяха през около 3-4 минути. Олга ни помогна да изберем точния момент за тръгване за болницата. Около 5:30 бяхме там, екипът ме чакаше.

Приеха ме със седем сантиметра разкритие. При първоначалния запис видяхме, че тоновете падат по време на контракция и се наложи да правим по-дълъг запис, за да видим дали ще има промяна. Дишах дълбоко, легнах настрани…. Това беше най-напрегнатият момент, защото можеше да се наложи да лежа или да се стигне до интервенции, които се надявах да избегна.

Слава Богу, видя се, че тоновете не падат на всяка контракция, а когато паднат, веднага се възстановяват. При това положение можех да стана и да си продължим по план. Олга изигра важна роля в този неприятен момент, като не се разколеба, че ще се справим.

Тя предложи да вляза в банята, защото знаеше, че водата много ми помага за болката. Прекарах известно време там. Когато контракциите се засилиха, решихме да опитаме дали няма да ми помага ваната. Прекарах и там известно време, но общо взето кратко. Ннещата се развиха доста бързо и скоро започнаха напъни.

Този път имах и момент „Не мога“ докато бях във водата. Като дула и инструктор по подготовка за раждане добре познавам този сигнал: раждането е много близо. Ако сме работили заедно, със сигурност съм ви предупредила за това усещане… Но в онзи момент бях дълбоко убедена, че наистина не мога.

Искаше ми се да се откажа, макар че очевидно нямаше как. Не поисках упойка, защото разумът ми добре знаеше, че е късно. Не поисках и секцио, такъв вариант напълно беше изключен от съзнанието ми. Дори не бях подписала документите, които предварително ми бяха дали за съгласие за операция, заедно с всички други… И все пак някак исках да се измъкна и ако може да си спестя раждането на това бебе…

Напъните, както и предния път, ме накараха да изляза от водата, макар че можех да родя и там, ако исках. По някаква причина предпочитам да съм полу-легнала в този момент, може би заради по-добрата опора. Олга ми предложи да опитам права. И права не ми беше удобно. Качих се на родилното легло и останах полуклекнала на него до края.

Не зная точно колко съм напъвала. Със сигурност не беше много дълго, но определено беше много интензивно. Бях изненадана от силата на усещанията и от загубата на контрол върху моите реакции, въпреки многото четене и желание да се оставя на FER или дори да издишам бебето…

Стори ми се, че усещането беше по-интензивно от това при предишното раждане. Олга, Емилия и д-р Дончева опитваха да ми помогнат, но сякаш не успявах много да приложа това, което ми предлагаха… В последствие Олга ме увери, че това, което съм изпитвала, както и реакциите ми, са били нормални. Имах нужда да го чуя.

И така, в 7:18 се роди Катерина. Неонатоложката беше притеснена, че има нужда от аспирация, затова не изчакахме пъпната връв повече от минута. Поне беше спряла да пулсира, когато я отрязаха след около 30 секунди. Тук малко съжалявам, че не настоях, но бях доста замаяна от силното преживяване.

Прегледът отне минути и ми я върнаха. Беше повита с нещо. Разпових я, сложих я върху себе си и прекарахме така времето до към 9 часа. Тя сука през цялото време! Вълшебно!

След раждането не се обадих на Емо веднага; бях залята от емоции и окситоцин и всичко, което можех да правя, беше да се възхищавам на бебето си. Все пак по някое време се сетих, че и той ще иска да знае, че съм родила. Звъннах му и скоро след това той и Вяра се присъединиха към нас!

Нямах разкъсвания, а в последствие се възстанових много бързо, за разлика от предишния път. Може би малкото упражнения за перинеума, които бях правила през бременността, все пак бях дали резултат. Или пък това, че е второ раждане, кой знае.

Останалото ни време в болницата беше общо 48 часа, за които с Катя сме се делили само за минути. С Олга се видяхме отново когато се прибрахме и поговорихме за раждането.

Мисля, че всяка жена трябва да обсъди подробно с акушерката или дулата си своето раждане. Това е част от процеса, от преживяването и посрещането на новия човек. Когато чуеш гледната точка на друга жежа, която е била до теб, самата ти виждаш по-добре детайлите. Картината на събитието се избистря, важноста му се потвърждава… Радвам се, че имах ТАКАВА акушерка до себе си.

Изписаха ни в петък, на рождения ми ден. Бях успяла до родя на 37, както искаше доктор Дончева, а ме изписаха на 38. В понеделник вечерта си бяхме у дома, на 420 км от София.

Благодарни сме на всички, които задно с Олга бяха част от това наше приключение, особено на д-р Дончева, на Емилия и Галя от акушерския кабинет Ла Вита Нова в „Св. Лазар“, които бяха много мили и приятелски настроени. По време на бременността ми помогна и акушерката Велина Василева от Бургас, която силно подкрепя жените там за ВБАК и чиято загриженост усещах през цялото време.

Слава Богу, заслужаваше си!