Подговка за активно естествено раждане

Конкретни стъпки към твоето активно раждане.

В предишен пост ти разказах защо е важно да раждаме активно. А тук ти предлагам конкретни стъпки към твоето активно естествено раждане.

Избор на болница

Кое се избира първо: болница или лекар? Сложен въпрос… Аз бих тръгнала по малко по-различен ред. Какви са твоите приоритети? Как си представяш раждането? Кой са трите, или дори петте, най-важни условия, за да бъдеш удовлетворена от раждането?

Тук отварям една скоба. „Да сме живи и здрави“ е нещо абсолютно базово, което би трябвало навсякъде да се предоставя на жените и бебетата им. Това е най-важното, разбира се. Но определено не е единственото, не е ‘важноTO‘ – сякаш друго важно няма, както често чуваме. Когато казваме ‘Важното е да сме / че сме живи и здрави’, ние отричаме значението огромен спектър от преживявания, които ще останат с нас до края на живота ни и вероятно ще ни влияят по някакъв начин. Така че да, важно е – основно е – да сме живи и здрави след раждането. Но е важно и да сме удовлетворени и спокойни, че се е случило по най-добрия възможен начин за нашата ситуация.

И така, взимай лист и пиши: петте най-важни за мен условия, свързани с раждането. След това помисли в коя болница можеш да имаш най-много от тях.

Екипът

В повечето случаи, подготовката ни за раждане започва с избор на лекар или екип. Добре е обаче това да не е и нейният край 🙂

След като набележиш кой лекар бихте искали да е с теб по време на раждането, идва важният момент да разбереш дали говорите на един език. Намирам за много полезно да имаш някои основни приоритети за раждането, които да обсъдиш с избрания специалист. Добре е това да се случи не в последния момент, за да имаш време да реагираш, ако случайно останеш изненадана от някой от отговорите.

Тук има някои идеи за въпроси.

Подходящ курс

Има курсове за раждане, които учат как ‘трябва’ да се ражда. Ако искаш да родиш активно, тоест ти, твоето тяло и твоите нужди да са в центъра на раждането, избери курс, който се фокусира върху това. Добре е да се включи и партньорът ти, тъй като неговата подкрепа също е от голямо значение.

Можете да разгледате варианти тук.

Подкрепа от партньора

Таткото може да има активна роля в изграждането на вашата обща визия за раждането. Бихте могли да работите заедно по плана си за раждането, да тренирате техники на дишане, да прочетете подходящи книги. А също и да посетите курс и да работите с дула за преодоляване на страховете си.

По време на самото раждане, таткото на бебето може да има огромна роля. Един добре запознат с процеса баща не само ще ти помага да сменяш позициите, но и ще ти вдъхва увереност, ще ти помага да разбереш какво се случва. Той ще бъде и твой ‘представител’, когато не искаш или не можеш да разговаряш. Виж тук разказ за едно чудесно Раждане без страх на Моника и Стамат!

Активност през бременността

Раждането прилича на маратон по много неща. Добре е да останеш активна възможно най-дълго през бременността си, за да поддържаш тялото си в тонус за това изпитание.

Разбира се, има случаи, в които се налага да лежиш, или да органичиш физическата си активност. Това далеч не означава, че няма да се справиш чудесно! Матката ти, която извършва голяма част от работата по време на раждането, ще продължи да се подготвя самостоятелно. Както сигурно знаеш, тя е мускул, които не можем да управляваме волево. Смята се, че т.нар. подготвителни контракции са именно тренировки за раждането.

Но ако няма противопоказания, не се колебай да си физически активна. Можеш да се включите в програма за спорт подходяща за бременни. Добре е да се разходждаш възможно най-много. Всяка една разходка пеше може да се причисли към подготовката за твоето активно раждане.

Присъедини се към група за подкрепа

Подкрепата от други жени, които са преживяли мечтаното си раждане, може да е окриляваща. В това се убедих лично, след като родих своето трето дете нормално след 2 секцио, до голяма степен и благодарение на други жени, които бяха родили така. Затова и създадох своята група за подкрепа. Можеш да се присъединиш тук.

А ако си от Варна, можеш да посетиш срещите за подкрепа, които организирам присъствено, когато ситуацията го позволява.

И няколко практични идеи за самото раждане

Активното раждане не следва определени правила. Правилото е жената да прави това, което тялото ѝ подсказва. Добре е да сменяш позициите така, че да се чувстваш комфортно и да опиташ да останеш максимално активна. Използвай мебелите в стаята, а в идеалния случай и специално подготвените топки, шалове, възглавници, столче за напъване, за да намериш удобна позиция.

Между контракциите можеш да опитвате техники за отпускане, като например тази.

Познат аромат, приглушени светлини, подкрепа от близък и тишина могат да си помогнат да се чувстваш по-спокойна. Има ли начин да си ги осигуриш за раждането?

Ако сте бременна или планирате бременност, абонирайте се за бюлетина на „Сърце до сърце“ за още идеи, информация и вдъхновение.

А ако искате повече идеи и индивидуална подкрепа в своята подготовка за активно раждане, можете да се свържете с мен. Ще се радвам да работим заедно за Вашето активно раждане!

Защо да раждам активно?

Съвременните препоръки са жената да има свобода на движение по време на първи период и сама да избере поза за раждането (изгонването) на бебето. Ето защо.

7 причини да изберете активно раждане

Не само в България, но и в голяма част от ‘модерния’ свят, жените раждат по гръб. Това е удобно за медицинския екип, но често не е оптимално за майката и бебето. Съвременните препоръки са жената да има свобода на движение по време на първи период и сама да избере поза за раждането (изгонването) на бебето.

Терминът ‘активно раждане’ е използван за пръв път от Джанет Баласкас през 80те години на 20ти век. Като обучител за раждане, тя открила, че жените в много традиционни култури не лежат по гръб докато раждат. Те по-скоро клякат, застават на колене, или стоят прави, обикновено заобиколени от други жени, които ги подкрепят.

По време на активно раждане, майката се движи и свободно избира позициите които са ѝ най-удобни. Това винаги е било нормално и всъщност позата по гръб се е преврънала в ‘стандартна’ не много отдавна. Смята се, че вероятно крал Луи 14 е държал на нея, за да наблюдава как се раждат децата му.

За съжаление за много жени тази позиция е най-малко неудобна, а често мъчителна. От физиологична гледна точка, лежането по гръб намалява с около 30% възможността на тази да се разшири.

Ето 7 причини за това активното раждане да е чудесна идея:

#1 Намалява рискът от медицински намеси

Доказано от различни изследвания. Препоръката на СЗО е жените да имат възможност да се движат и сами да избират позициите си по време на раждането.

#2 По-кратко раждане

Според този обзор, изправените позиции (както между другото и подкрепата от дула, не мога да не спомена) се свързват с по-кратка продължителност на първия период на раждането.

#3 По-безболезнено раждане

За много жени позата по гръб е възможно най-неудобна по време на раждане. Тази поза не е оптимална и за подпомагане на преминаването на бебето през родовите пътища.

#4 По-голям приток на кислород към бебето

Бременните често са съветвани да избягват да лежат по гръб, за да не притиска матката главен кръвоносен съд. Това важи и за раждането. Позицията по гръб може да намали притока на кислород към долната част на тялото, а от там и към бебето.

#5 По-удовлетворяващо раждане

Когато жената се чувства свободна и подкрепена да следва нуждите на тялото си, тя често е и по-удовлетворена от начина, по който протича процесът. Активно раждащите жени често имат подкрепа от партньора си, дула и други близки хора, което още повече допринася за по-голямата им удовлетвореност.

#6 Възползвате се максимално от гравитацията

Звучи логично, но за съжаление рядко се прилага. Както на шеговитата илюстрация по-долу, когато искате кетчупът да излезе от бутилката, не слагате бутилката легнала 🙂

#7 Партньорът Ви ще е по-ангажиран с процеса

По време на едно активно раждане, подкрепата от таткото е повече от добре дошла. Има много неша, които той би могъл да направи, за да подпомогне процеса. Ето някои от тях.

Очаквам ви на следващия курс за подготовка за активно раждане, за да придобиете увереност и практически умения, с които да сбъднете СВОЕТО раждане.

Как родих със сестра си!

Как две цезарови сечения могат да те подготвят да си част от прекрасното естествено раждане на сестра си, бременна след ин витро. Каним Ви на пътуване от Матея до Катрин!

Бебето ин витро, което трябваше да се роди секцио…

Привет! Пише ви Мелани 😊 Никога не съм харесвала дългите описания, които те карат да се разсееш от основната цел, за това смятам да ви спестя допълнителни подробности за мен. И за да не ви оставям висящи в нищото, все пак ще трябва да вмъкна няколко реда за моите две раждания.

Да, все още усещам горчив привкус, когато говоря за това. Разказът ми няма за цел да запали разгорещени дебати относно това дали едно раждане е истинско, ако е чрез цезарово сечение. Това е начинът, по който аз усещам нещата. Не смятам, че секциото ме прави по-малко майка. Много често оставам неразбрана от бъдещи майки или родили такива. Аз говоря за пропуснатия шанс от първия контакт с бебето, ласките, изпълнени с първичния импулс на майчината любов все неща, които секциото ми отне.

Редно е да отбележа и разгранича двете ми раждания. Макар и двете оперативни, те са коренно различни. Започвам с Искрен голямото ми дете. Бременността ми бе безпроблемна, проследявана в Русе. Още от 15-годишна имам гинекологична предистория и няколко оперативни интервенции в областта на яйчниците, диагноза ендометриоза и т.н.

Около 36 г.с. АГ започна да намеква за секцио с баналните причини едър плод, тесен таз. В 37 г.с. без никакви симптоми за родова дейност и перфектни тонове и бистри води, бях прегледана… вагинално. Прокървих никакво успокоение от страна на АГ, чух изречение от рода, че с моите предходни проблеми е твърде рисково.

Не искам да изпадам в подробности. На кратко бях изплашена. Първо бебе, аз дори бих казала млада (23 годишна), наивна, глупава. Повярвах, доверих се изцяло. В годините назад бях чувала все страшни неща, включително и това, че има голям риск да не съм способна да зачена и износя. Три дни след вагиналния преглед АГ ме извика в болницата за тонове. Всичко в норма пристъпихме към „спешно секцио“. Да, така пишеше в епикризата, така и се държеше персоналът в болницата. Родих в държавна болница, а платих лично на АГ, който ме оперира… досетете се сами.

38 часа след операцията аз все още не бях със сина си той се роди напълно здрав, 3760гр, 49 см. Аз се възстановявах бързо и няколко часа след секциото бях готова да го обгрижвам. Но! Голямото НО? Или, къде отиде моето дете?! Аз все още не бях с него стоях си в интензивно. Сама. Уплашена, неразбираща, опитваща да намери персонал, който да даде отговори. Това не се случи.

Тръгнах по етажите да търся детето си. По-късно получих нападки, упреци и груб тон от персонала къде съм била тръгнала, нямало място още горе при бебетата!? Няма място за майката при нейното, подчертавам НЕЙНОТО дете?! От там насетне разказът ми е банален. Обичайните български битовизми в държавна болница, за които не смятам за нужно да разказвам подробно.

Година след първата ми операция разбрах, че очаквам втората си рожба. Терминът ми се падаше точно 1 година и 8 месеца от първото секцио, а именно на 21.09.2019г. И се впуснах в търсене търсенето на идеалния лекар! Този, който би подкрепил вагинално раждане след секцио, наистина, а не само на думи. Бяха ми необходими 6 месеца, три града и 5тима различни лекаря. Така попаднах на д-р Цонев в МД-Варна той бе 6тият!

След първата ми среща с него излязох от кабинета му презаредена. За първи път откакто разбрах, че отново съм бременна, истински повярвах, че мога да родя по естествен начин. За д-р Цонев нямаше пречка това да не се случи. Ходех на обичайните прегледи, ЖК и лаборатория. Малко преди термин обсъдихме в съвсем спокоен разговор моя план за раждане. Без никакви съмнения д-р Цонев се съгласи за отложено клампиране, първи контакт, раждане в свободни пози в активна зала, немедикаментозни начини за обезболяване и медикаментозни такива, присъствие на съпруга ми! Всичко просто раждане-мечта!

С малкия, но съществен пропускТри дни преди термина ми докторът трябваше да замине на отдавна планувана служебна командировка в чужбина. Не мога да ви опиша вълната от чувства и емоции, която ме заливаше ежедневно при мисълта, че е твърде вероятно моя VBAC да не просъществува. Правех всичко възможно да стимулирам родова дейност по естествен начин. Възобнових търсенето си на лекар, подкрепящ VBAC, който би могъл да ме поеме, в случай, че д-р Цонев го няма. Получих два нови отказа! Психически и физически бях изтощена.

Напълно разбирах, че не мога да се доверя на никой друг. Когато стартирах търсенето на лекар, който има опит с VBAC, попаднах и на такива, които бяха категорични, че ще ми дадат шанс, но при няколко условия. Казваха ми: „Ще те чакам, но почнеш ли да преносваш, пак ще те срежа. Ама как ще преносваш седмица, да не ми дойдеш с разкритие, шансът за руптура е твърде голям и пак ще стигнем до секцио! Накрая хем ще си шита отдолу, хем отгоре! Бебето стане ли 3500гр, задължително режем!“ Доверието ми към всички АГ, с които бях контактувала през втората си бременност, се изпари до последната капка. Остана ми само д-р Цонев, вярвах само на него.

На 16.09.2019г си тръгнах от МД с две запазени дати 21.09.19 за активна зала и 19.09.2019г за секцио. Плаках. Не много, но достатъчно, не силно, но ужасно болезнено. Вече знаех. Вече не вярвах. На 18.09. вечерта се чухме с д-р Цонев. Беше ясно, че на 19-ти сутринта ще се видим в операционната зала.

Операцията вървеше. Матея проплака малко след 10 сутринта, д-р Цонев я положи на гърдите ми. Получих своето отложено клампиране. Плаках отново, този път от щастие!

Не искам да пренебрегвам грижите на целия персонал от МД и трябва да ги спомена! Бяха невероятно мили и грижовни! Убедена съм, че д-р Цонев направи всичко, за да получа мечтаното раждане. Погрижи се да ми донесат бебето веднага след като се съвзема от анестезията и гаденето премине. Носеха ми я за кърмене. Няколко часа след като се изправих вече сама обгрижвах Матея. Тя спа при мен, в моето легло през целия ни престой. Макар и не на смяна, д-р Цонев дойде при нас. Личеше му в погледа, той не желаеше това секцио също, колкото мен.

Нямаше пари под масата. За всичко получих касов бон.

Е, шест месеца след раждането на второто ми дете, все пак получих своето прераждане! След две оперативни раждания си признавам, че у мен зейна дълбока пробойна, която вярвах, че никога няма да успея да запълня изцяло. В тази история не искам да наблягам на себе си и на разочарованието ми от ре-секциото. Вярвам, че историята за едно естествено раждане би вдъхнало в хиляди пъти повече кураж и сили на бъдещи майки!

Историята за раждането на Катрин бебето ин витро, което ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябваше да се роди секцио! Бебето на моята сестра Криста. Тя премина през многото перипетии на зачеването ин витро.

През целия период на бременността си тя знаеше едно, а именно, че ще роди по естествен начин. Със сестра ми сме изключително близки, живеем в един дом. Тя видя отблизо всички мои емоции, моята болка от оперативното раждане. Всъщност тя бе първият човек, на когото споделих и който ме подкрепи за VBAC.

Не мисля, че познавам по-силна жена емоционално. Изкара страхотна бременност, която обаче накрая видимо и тежеше буквално. Килограмите бяха около 20 отгоре и тя нямаше търпение да роди.

На 03.03.2020г рано сутринта, тя дойде при мен и Матея, седна на един стол пред нас и каза: „Нещо май става… От няколко часа имам болки. От мен излиза и някаква кървава слуз“. Настоях да се обадим на гинеколога ѝ, а именно д-р Цонев. Тя нямаше съмнения, че той ще е лекарят, който ще я изроди. Вдигайки, той закачливо каза: „За да ми звъниш в 7 сутринта на 3-ти март, значи нещо се случва“.

Сестра ми се усмихваше през цялото време. По препоръка на д-р Цонев, с мъжа ѝ, който точно както по филмите тъкмо се прибираше от нощта смяна, тръгнаха за Шумен, за да я прегледат за разкритие. В случай, че такова не бе установено, просто нямаше да се разхождат от Разград, където живеем.

Междувременно, мобилизирах съпруга ми с децата. По-малко от час по-късно сестра ми ми позвъни. Тонът ѝ бе толкова уравновесен… Разказа ми, че първо минали да заредят гориво и да закусят, та се били забавили малко. Всичко било наред и е с 6 см разкритие! Аз бях лол, в шок! Сякаш цял живот си е била с 6 сантиметра разкритие! Да, пропуснах да кажа 4 дни преди това си пуснах носо-гърлен секрет, защото се готвех да съм неин придружител в залата за активно раждане!

Пътувайки за Варна, сестра ми ми се обади, за да потвърди, че и дежурен лекар от МД Варна е установил същото разкритие. Не знам точно как се е чувствала през цялото пътуване от Разград до Варна, но звучеше така сякаш нищо особено не се случва!

При пристигането ми в МД, тя бе на тонове, права до леглото, слушаха музика с д-р Цонев и негов колега.

Всичко изглеждаше страхотно, почерпихме се с парченца шоколад и вода, разговаряхме и се шегувахме. През цялото време сестра ми бе адекватна и усмихната, смеехме се. Излязох за кратко, за да накърмя по това време почти 6 месечната си дъщеря и се върнах.

Д-р Цонев ме посрещна с думите: „Станала е лека грешка при вагиналния преглед от колегата, реалното разкритие е 4-5 см“. Сестра ми бе леко разочарована, но и всъщност това доста обясни и факта как тялото и се справяше с контракциите сякаш не усеща нищо. Посмяхме се на неловката ситуация, д-р Цонев отиде да поспи, тъй като идваше от нощна смяна, а аз осведомих семейството ни, че нещата надали ще се случат в идните два часа, каквото бе първоначалното предположение.

Криста подремна за кратко. От постъпването и в МД в 11 часа до към 16 часа, тя беше прогресирала до 6 см. Тоновете на бебето се следяха регулярно, а д-р Цонев бе повикан, когато контракциите зачестиха и продължаваха повече от минута. До този момент сестра ми се движеше свободно, похапваше малко шоколад, пиеше вода. Използваше топката, въжетата, както и столчето за раждане в активната зала. Около 18:30 имаше 7-8 см разкритие. Правех ѝ масажи при необходимост. Опитвах да я разсейвам, защото вече забелязвах видима промяна в държанието и. Беше на себе си, но си личеше, че болките стават все по-силни.

От 18:30 часа нататък последваха прегледи за разкритие на всеки час. Д-р Цонев бе изключително внимателен и деликатен. Обясняваше всичко, което прави на сестра ми. Даваше ми негласни посоки къде и как да докосвам Криста, за да я облекча. Ако не греша, сестра ми бе с 8 см разкритие поне два часа. Направи ми впечатление желанието ѝ за смяна на позите, като така и не се стигна до магарето до самия финал на раждането. Криста бе разбрала тайната на правилното дишане и поемаше всяка една контракция изключително уравновесено. Може би 30-40 минути преди това ѝ бяха пуснали съвсем бавна капка окситоцин. От умората и адреналина сестра ми повърна след поредната контракция. Олекна ѝ.

Около 21:00 часа водите ѝ още не бяха изтекли. Беше дошло ред за вагинален преглед, при който д-р Цонев предложи да спука мехура. Сестра ми не се възпротиви, при условие, че предварително бяха коментирали и този вариант. Качи се на магарето и след преглед за разкритие(10 см), тя усети топлина, олекна ѝ и водите започнаха да изтичат на тънки струйки. Видях го в лицето ѝ тя си отпочина. За кратко, тъй като няма и минута по-късно последва нова контракция. Криста отново бе права, до леглото, вече не желаеше да я докосвам. Д-р Цонев продължаваше с деликатните напътствия. Окуражаваше я да не напъва още, макар че видимо тя имаше пориви.

На въпроса ми: „Криста до кога да не напъва?“, той се усмихна и каза: докато може! Не съм убедена, но вярвам, че сестра ми изкара поне половин час с 10 см и тогава, стоейки права до леглото си, тя усети и каза: „Не мога повече, ще напъвам! Искам да легна!“

Д-р Цонев внимателно и помогна да се пренесе на магарето. Даде ми насоки да придържам главата ѝ, а на нея и обясни да обгърне с ръце краката си и да ги притиска към корема си. Криста продължаваше да диша силно и отчетливо, дори без апаратура за следене на контракции, всички в залата разбирахме кога е истинската контракция. Сестра ми бе потна, изтощена. Залата започна да се оживява, 3 минути преди това д-р Цонев бе звъннал на неонатоложката, която вече бе в залата.

Криси, не искам да ръмжиш, искам да дишаш! Не хаби сили за друго!“ Думите на доктора определено ѝ действаха добре и тогава д-р Цонев добави: „Искаш ли да докоснеш главичката на бебето?“ Погледът, това, което видях по лицето на сестра ми, която докосна косата и главичката на рожбата си, не могат да бъдат описани с думи. Дори фотоапарат не би могъл да улови момента истински! След още два напъна, в 21:24 часа, на 03.03.2020г се роди бебе Катрин! Д-р Цонев я положи на гърдите на сестра ми. Тя стоя с пулсираща пъпна връв малко повече от минута. Катрин проплака веднага, бе прекрасна бяла, чиста и съвършена!

Няколко минути преди последните напъни на сестра ми, тоновете на бебето за кратко паднаха под 100. Сестра ми бе изтощена и за д-р Цонев бе ясно, че трябва да пристъпи към епизотомия. Именно след нея последваха последните два напъна, с които се появи Катрин. По време на цялото раждане освен нас в залата присъстваше само една акушерка, която предимно наблюдаваше. Д-р Цонев остави на нея да поеме бебето.

Неонатоложката имаше някакви притеснения и съответно моментът с първото закърмване не се случи. Поставиха бебето на кислородна палатка за няколко часа. Малко след полунощ аз си тръгнах от МД, а сестра ми бе с бебе в ръце. Престоят им в МД от там нататък бе изцяло положителен. Макар и с инфекция, която налагаше прием на антибиотик от Катрин, всичко останало бе прекрасно.

Моите изживявания и впечатления като страничен наблюдател никога няма да се доближат изцяло до това, което е изпитала сестра ми, но тя ме помоли да пиша вместо нея.

Тя иска историята ѝ да стигне до колкото се може повече хора. По време на ин витро процедурата и цялата си бременност, тя се срещаше с трима различни АГ. Само д-р Цонев не считаше за норма детето ѝ да се роди чрез цезарово сечение, тъй като е ин витро.

Ако си мислите, че сте чули страшни неща относно естественото раждане, не знаете какво стигна до нейните уши! Представете си колко е лабилна психиката на една бременна жена. А сега си представете тази на една бременна жена изпила стотици хапчета, подложила се на безброй процедури и инжекции! Не искам да пренебрегвам факта, че другите двама лекари ѝ помогнаха да зачене успешно, но и не уважавам и никога няма да приема за нормално отношението им към естественото раждане. Те изкараха пред нея естественото раждане в пъти по-рисково от секциото. През последните две седмици от бременността ѝ започнаха да насяват в съзнанието ѝ ужасни картини като фатален край за плода или голямо трайно увреждане. Непрестанно я подтикваха към оперативно раждане, пласирайки го като 100% безопасно. Големият плод, с който плашеха сестра ми, а именно Катрин, се роди 52 см, 3 780гр.

Историята на сестра ми заслужава да бъде прочетена! Надявам се да достигне и до повече ин витро майки. Оказа се, че масово в България има практика бебетата ин витро да бъдат раждани чрез цезарово сечение.

Щастлива съм, че преминах през всичко това заедно с нея! Благодаря на д-р Цонев, че направи раждането на Катрин такава страхотна емоция! Никога няма да забравя позитивното му отношение, разбиране, приятелски подход по време на цялото това мое пътуване от Матея до Катрин!

По време на втората си бременност и тази на сестра ми, освен подкрепата на съпруга ми и на Криста, имах тази и на Йоанна Рачовска! Искам да ѝ благодаря най-сърдечно за това, че ми даваше кураж и не ме изостави емоционално, дори когато аз самата не си вярвах! Трудно бих могла да опиша спокойствието и увереността, която ми вдъхваше тя моята дула!

Благодаря ти, Йоанна!

„И сега какво да те правя?!“

Разказ за едно много желано и осъзнато раждане без страх, в което Нора много вярваше. Път, за който се е подготвяла отдавна, с не малко изненади и препятствия, но с прекрасен финал.

Казвам се Нора и искам да споделя моята история за успешен ВБАК. Искам и да благодаря много на тази група и VBAC групата, където намерих отговор на много свои въпроси. Благодаря на всички жени споделили своите истории, всяка една ми беше голямо вдъхновение и най-вече на Yoanna, която винаги намираше точните думи, когато имах нужда от подкрепа и съвет и ми вдъхваше много кураж.

Термин определен за 06.01.2020 с разлика от секциото 6 години. То беше направено в хода на раждането, заради зелени води. Съответно аз бях много разочарована и ядосана, защото вярвах, че мога да родя нормално и защото мислех, че след едно секцио следва винаги ресекцио. Смятам обаче, че е имало причина да се случат така нещата, а и погледнато от днешна дата не съм била достатъчно добре подготвена.

След разговор с майка, която е родила второто си дете нормално след секцио, се обнадеждих и оттогава мечтая за естествено раждане. Когато забременях бях твърдо убедена, че искам да изпитам това чувство (разбира се стига да няма медицинска причина, която да ми попречи). Исках детето ми, а и аз, да се възползваме от всички позитиви на естественото раждане, исках да е позитивно без страх. Да: без страх! Ние, жените, сме създадени да раждаме. Природата го е измислила – девет месеца тялото ни се подготвя, за да се случат нещата по най-добрия начин за нас и бебето.

И така, скоро разбрах за д-р Цонев, който има опит и подкрепя ВБАК раждания. Говорих с него – позитивен и вдъхващ доверие млад лекар. Съгласи се, но имаше малък проблем – щеше да бъде извън България в периода 27.12-03.01.2020. Аз имах някакво предчуствие, че нещата може да се случат точно тогава и затова се опитах да си намеря резервен вариант.

Да, но лекарите, с които говорих тук във Варна, някак не ме спечелиха. Не вярваха в моя успех и все ми говореха неща, с които да ме сплашат. Резервният вариант – предложение на д-р Цонев – беше да отида в МД с контракции, да питам дежурния лекар за нормално раждане и ако ми откажат да ми направят секцио. По време на това търсене преминах през период на радост, сълзи, разочарование, яд и дори за момент се замислих да пътувам към София. Факт беше обаче, че имах някакъв шанс да родя в периода, в който д-р Цонев е в България и в крайна сметка оставих нещата да се случат така, както е писано.

Останахме си във Варна. Последния месец си бях с подготвителните контракции, които не бяха болезнени, нито пък регулярни, но от 29.12. нататък станаха по на често. На 30.12. късния следобяд реших, че ще правя упражненията, които ми помогнаха много и които се стараех да правя редовно. Вечерта ми падна и много малка част от тапата, а контракциите вече бяха на 10-15 мин, болезнени и продължаваха по 50 сек до минута и нещо. Цяла нощ не можах да спя.

Сутринта на 31.12. контракциите се поразредиха и се редуваха болезнени с неболезнени. Това, което забелязах е че движението ми помагаше да се чувствам по-добре. Щяхме да посрещаме Нова година в свекърва ми, но тъй като всички бяха притеснени, че ще родя вкъщи, за тяхно успокоение отидохме до МД, за да проверим тоновете на бебето добре ли са. Всичко беше наред и спокойни отидохме да празнуваме.

Падна ми още малко от тапата, а контракциите станаха по-силни, на по 10 мин с различна продължителност. Така си и посрещнах 2020 г. до към 3 часа, когато периодът се увеличи на 13-14 мин. Цяла нощ засичах контракции и дори взех Но шпа, защото вече наистина не издържах.

Сутринта на 01.01. имах една пауза от 30 мин и мисля, че тогава успях да дремна (тези няколко дни за мен си бяха prodromal labour). Тогава ми падна окончателно и тапата, а контракциите си продължаваха все така на по 10- 11 мин. Търсех различни варианти за обезболяване – сменях пози, вземах си топъл душ, вървях. Ясно ми беше че няма да устискам до 03.01. и даже бях решила, че ако и на 01.01. вечерта не спя цяла нощ просто ще отида и ще си поискам секцио. Болката плюс недоспиването ми дойдоха в повече!

Вечерта контракциите зачестиха на 6-7 мин с продължителност до 1 мин. Определено раждането напредваше и трябваше да се ходи в болницата, но си чаках момента 1-4-1, т.е. да отида в активната фаза, за да имам поне малък шанс за вагинално раждане. Надявах се да имам късмет и да се падне готин лекар на смяна. Малко преди да тръгнем имаше и един момент на затишие без контракции.

В 00:15 бяхме в Майчин дом. Дежурен лекар д-р Костов, за когото бях чувала само хубави неща, но знаех, че не подкрепя ВБАК и все пак се успокоих, защото този човек с благата си усмивка и изражение ми вдъхна доверие! Обясних му каква е ситуацията и той ме попита – ти сега естествено ли искаш? Аз отговорих тихичко – ако ми позволи – Да! Провери ми разкритието – 7 см. „И какво да те правя сега?!”… а аз супер щастлива, че идвам с такова голямо разкритие! Беше ми леко ядосан, понеже такива раждания не води.

Сложиха ме да легна, за да чуят тоновете на бебето и докато си лежах получих напън и ми се спука мехура. Извиках – имам напън, а те – стискай, недей да напъваш. Но как да спра напъна?! Та то е извън моя контрол, тялото ми го прави. Сграбчиха ме и направо в родилната зала, нямах време даже да се преоблека. Всички страшно много ме подкрепяха! Акушерката Зори Добрева беше тази, която ми даваше кураж и напътствия. Д-р Костов беше отстрани и наблюдаваше целия процес.

И така на 02.01 в 1:20 ч. след 5 напъна и епизиотомия (направена от акушерката), се роди Калоян – 3,400 кг, 51 см. Сложиха ми го на корема: бях толкова щастлива и благодарна! Всичко си заслужаваше! Това е най-уникалното чувство на света!

Вярвайте в себе си, настройте се позитивно, визуализирайте! В нас жените има неподозирана сила и тялото ни знае какво да прави! ❤️

Най-скъпият подарък за Коледа – нашият син Момчил

Прочетете разказ за едно раждане с уважение към нуждите и желанията на жената. Раждане, което – въпреки болката, оставя спомен за прекрасно изживяване!

Здравейте,

Казвам се Анелия Иванова и ще Ви споделя моята история.

Имам прекрасен съпруг и още по-прекрасен син Калоян на 1г 7м. За семейството ми и мен 2019-та година беше специална, защото станах майка за втори път. На 26.12 в 14:04 получихме най-прекрасния коледен подарък – нашия втори син Момчил, роден 3.580кг и 51см. Момчил се роди естествено с епидурална упойка в Майчин дом – гр. Варна. Екипът, който помогна за това: Д-р Цонев (АГ), Д-р Добрева (анестезиолог), Виктория Гайнурова (акушерка).

В осми месец на бременността Д-р Цонев установи ниво на околоплодната течност под нормата. От този момент нататък няколко пъти седмично ходих за слушане на тонове. Имаше вероятност състоянието на водите да се отрази на бебето и ако това се беше случило щяха да го извадят по-рано, което никак не ми се искаше. За щастие до последно тоновете бяха отлични, дори преносих 5 дни. Накрая вече водите бяха почти нулеви и се наложи да планираме предизвикване.

И така… Вечерта на 25.12 постъпих в Майчин дом и започнах прием на медикамент за предизвикване на раждането. На другата сутрин, т.к. все още нямах контракции, изпих още 1/2 таблетка и в 10:30 започнаха доста силни и чести контракции. Бързо достигнах 6см разкритие и ме преместиха в залата за активно раждане.

Обратно на първоначалните ми намерения, пожелах епидурална упойка и кажи-речи в последния възможен момент ми беше поставена такава. Изключително съм доволна от Д-р Добрева, която така ми постави анестезията, че можех да ходя, усещах контракциите, но болката я нямаше. Д-р Добрева ми даде подробни инструкции как да застана при поставянето й, като преди това ми сложи местна упойка, за да не изпитвам дискомфорт. Епидурална упойка ми слагаха на два етапа – първата доза не ме обезболи достатъчно и затова последва втора. Последва един час почивка преди екшъна.

Акушерката Виктория беше плътно до мен, слушайки тоновете. С Д-р Цонев пък си приказвахме за близки и далечни места. И така до 10ти см разкритие, след което главичката на бебчето започна да слиза и анестезията вече не беше във вихъра си. Болките бяха ужасно силни, контракциите буквално се сливаха.

Д-р Цонев и Виктория ми прилагаха различни пози легнала с цел да ме облекчат. Пробвах и пози изправена, но болката беше все така силна. Настъпи моментът да се кача на магарето. Магарето в залата за активно раждане разполага с регулиране на облегалката, което ми позволи да заема почти седнала поза. Точно три контракции бяха нужни и вече се гушкахме с Момчил. И всичко това се случи без епизиотомия, без разкъсвания.

След раждането и гушкането взеха Момчил за кратък тоалет и ми го върнаха. Малката ми пираня засука почти от първия опит :) Беше минал час от раждането, когато се изправих на крака да търся акушерка да промие нослето на Момчил :). Преместиха ме обратно в стаята, където бях настанена и ми заръчаха да лежа и да си почивам. Оттогава с Момчил не сме се разделяли.

За Д-р Цонев мога да кажа само суперлативи. С моето състояние много други лекари биха ме резнали доста преди термина вместо да ме викат 100 пъти за наблюдение. Д-р Цонев се съобрази изцяло с всичките ми желания по време на раждането, беше плътно до мен (макар че преди 2-3 часа беше приключил нощна смяна), показваше ми пози за облекчаване на болките, шегуваше се, дори ми прави масаж в най-болезнените минути. Изобщо прекрасен млад лекар и човек със страхотно чувство за хумор.

Акушерката Виктория беше много мила, следеше за дишането ми, слушаше тоновете на бебето. За разлика от първото ми раждане обаче, когато се качих на магарето, основно ми асистираше не акушерката, а Д-р Цонев.

Определям раждането си като по-бързо и по-болезнено от първото. Въпреки болката, то беше осъзнато, контролирах действията и емоциите си. Изобщо беше прекрасно изживяване, което никога няма да забравя!

Раждане с Вяра: естествено след 2 цезарови сечения

Раждането, което роди и „Подкрепа за раждане“.

Действието се развива в последните дни на март 2014.

Предисторията накратко е, че след 2 деца родени със секцио, през третата бременност решителността ни нещата да се случат различно беше голяма. Тук няма да влизам в подробности за предимствата и недостатъците на естественото раждане след секцио. Важното е, че за нас това беше по-добрият вариант, ако разбира се не се появеше причина за секцио. Със съпруга ми се подготвяхме много, четяхме, мислихме върху прочетеното, обсъждахме, намерихме си дула, при която минахме курс за подготовка и която ни подкрепяше.

През цялата бременност, а след това и за самото раждане, за мен беше ключова подкрепата на мъжа до мен. Не бих могла да водя сама такава битка – зная, че за някои жени това е постижимо, но аз не съм от тях. А си беше битка: със собствените страхове, с миналото, с чужди мнения, с липса на подкрепа и т.н…

Заедно си изяснихме защо и как бихме искали да протекат нещата и избягвахме да говорим с хора, които не биха ни разбрали.

Към края на бременността избрахме подкрепящ лекар. Два пъти обсъдихме с него плана си за раждане, като се съобразихме с неговите забележки, бяха приемливи. Искахме да сме спокойни, че когато започне раждането няма да се наложи да водим спорове, а този лекар ни вдъхваше доверие. Очакванията ни се оправдаха. Моля Ви, обсъдете начина, по който си представяте раждането с лекаря си възможно най-рано! Интервалите между контракциите не са най-подходящото време да се информирате за вижданията на лекаря или акушерката си за една или друга процедура…

Раждането не започна както очаквах; в четвъртък вечерта имах контракции, по-силни от обичайните Бракстън Хикс, през 5-6 минути, но отшумяха за няколко часа; през нощта усетих няколко единични. В петък през деня имах същите контракции през 15-20-30 минути, цял ден, а към 18 часа започнаха да се засилват. Започна да ми пада и тапата (т.е. имах леко кървене, което си подължи до самото раждане). Чухме се с дулата, нямахме уговорка тя да е с нас за раждането, но бяхме благодарни някой да ни изслуша в 11 часа вечерта. Пробвахме различни варианти за облекчаване на болката, намерих коя позиция ми е най-удобна по време на контракция, а между контракциите си почивах.

Топлият душ също се оказа добър помощник. Когато стяганията станаха на около 5 минути решихме да отидем в болницата…И от притеснение, и от нетърпение може би. Оказа се, че малко сме прибързали.

„Добър вечер… При кой лекар сте… Кога е терминът…  Добре….“ (следва запис на тонове, всичко ОК), „Нека Ви прегледам…  от какво е този белег… Много са слаби конракциите… 0 см разкритие…“. Лекарят ни прати да си ходим в къщи и слава Богу! Беше ни нервно и напрегнато да се върнем и да започнем отново чакането, но сега съм благодарна, че не ме приеха тази нощ, въпреки че беше минал терминът ми и имах 2 предишни операции.

След като се прибрахме от болницата болките доста се засилиха, от 3 до 6 сутринта почти се отчаях, че няма да издържа, ако това е само началото… и после всичко спря, аз заспах, от време на време ме събуждаше някоя контракция… В събота се чухме с лекаря, той спокойно ни каза, а, така ли, ами значи ако нищо не се случи, елате в понеделник… Ние си мислим, че раждаме, той: понеделник… Оказа се прав.

В събота през деня контракциите пак съвсем затихнаха, макар че ги усещах от време на време. Вечерта се засилиха, усещаха се и по-различни, но не бяха регулярни и не се учестиха, така че пропуснахме ходенето в болницата.Беше нещо като втора репетиция. Вече си имахме изпробвана схема за справяне, когато наистина се разраждам. Ако изобщо де, вече не ни изглеждаше чак пък толкова сигурно.

В неделя вече бях много изтощена. Контракции имах, но не бяха регулярни. Опитахме се да се разходим, но нямах сили, а и не ми беше приятно да се превивам от болка на пейка в парка… Така че, почивка в леглото: лежах през почти целия ден. Започна да се промъква отчаянието, особено след като прочетохме, че този т.нар. prodromal labor може да продължи доста дълго… дори седмици!!! Не мислех, че мога да издържа още дълго. И то не само и основно заради болката. На този етап спрях да отогварям на притеснени обаждания. Предпочитах да поговоря с жени, които бях сигурна, че ще ме подкрепят. Един дълъг разговор по телефона, разходката, почивката и денят мина.

Вечерта в неделя контракциите станаха по-силни, постепенно ставаха по-болезнени и почти не можехме да намерим начин да ги облекчим с репетираните през предишните нощи средства. В един момент казах, че искам да тръгваме. Той предложи да пробвам за последно обливане на кръста с топла вода в банята (най-ефективното до момента) и ако и това не работи, наистина тръгваме. И на двамата някак не ни се вярваше, че наистина съм в активна фаза, толкова бавно се бяха развивали нещата досега…

Около 3 часа сутринта в неделя срещу понеделник бяхме в Майчин дом, а аз бях с 5 см разкритие! Не можех да повярвам! Струваше ми се страшно много, все пак при все че имах две деца, никога не бях имала и 1 см разкритие.

Настанихме се в стаята за активно раждане, продължихме да търсим начини за намаляване на болката. Бяхме сами, само от време на време идваше акушерка да мери тоновете. Когато дойде нашият лекар го попитах дали щом досега съм раждала 50 часа, сега ще раждам още 50, а той ми каза, че днес трябва да родя. Уплаших се, бях сигурна, че няма да стане днес.

Влязох във ваната около 6 часа, когато нищо вече не ме облекчаваше. Водата ми помогна, макар ваната там да не е най-удобна, особено за висока жена. Все пак упявах добре да се отпусна между контракциите. Бъдещият татко-на-трима ми напомняше да дишам и че скоро ще мине… И към 6:45 бях с 8 см! Продължавах да не вярвам.

Водите ми не бяха изтекли, болките бяха поносими, не можеше да съм толкова близо… Много скоро след прегледа за разкритие усетих бебето съвсем ниско, не успях да сдържа вика си по време на контракцията и загубих контрол. Излязох от ваната, казах му да извика екипа, но те вече бяха там. Аз бях в странно състояние; не усещах напъни, но чувствах, че бебето излиза. Някак ме убедиха да се кача на стола, за да родя. Спукаха ми мехура. Акушерката потвърди, че бебето излиза; в последствие татко й ми сподели, че не е повярвал, мислел е, че просто така ме успокояват… Докрай не можехме да повярваме, че ни се случва мечтаното чудо! Но след няколко контракции, за по-малко от 10 минути, се роди Вяра… Тези 10-15 минути в края на раждането бяха единственото време, когато загубих контрол и ориентация и бях страшно благодарна на лекаря и акушерката, които ме окуражаваха и ми помагаха.

След раждането изчакахме да спре да пулсира пъпната връв преди да я прережат; през това време Вяра беше първо на корема, после на гърдата ми. Изчакахме плацентата да се роди спонтанно; имаше и малко за шиене. Докато приключим с тези неща, Вяра беше в татко си, взели са я само за 5 минути за теглене и мерене… Макар много да го желаех, не съм посмяла да си представя, че ще родя така. Това раждане беше благословение!

А историята за раждането на Вяра има и продължение и то се казва Катерина 🙂 За него можете да прочетете тук.

 

Препоръките на СЗО за грижа по време на раждането – част 2

Втора част на статията с превод на 24 от общо 56те препоръки на СЗО за грижа по време на раждането, публикувани през февруари 2018 г.

В първата част на тази статия се запознахте с 32 от общо 56те препоръки за грижа по време на раждането при здрави бременни жени, които Световната здравна организация (СЗО) отправи официално през февруари 2018. Представям Ви и останалите 24. Всички тези препоръки са базирани на солидни проучвания и научни доказателства. Отново напомням, че препоръките в този си вид са само малка част от документ съдържащ 212 страници – т.е. има много още какво да се чете по всяка една точка, а тук можем само да ги отбележим. Опитът за превод е мой (по образование съм филолог), не съм попадала на официален към момента.  Има малки съкращения.

Втори етап на раждането

Дефиниция и продължителност на втория етап на раждането

33. Препоръчва се следната дефиниция и продължителност на втория етап на раждането: вторият етап е пердиоът между пълното разкритие на маточната шийка и раждането (изгонването) на бебето, по време на който жената има неволеви напъни като резултат на експулсивни маточни контракции.

Жените трябва да бъдат информирани, че продължителността на втория етап е различна за различните жени. При първо раждане, бебето обикновено се ражда в рамките на 3 часа, докато при следващи раждания това обикновено става в рамките на 2 часа.

34. За жени без епидурална упойка се препоръчва насърчаването на позиция за напъване и раждане, която жената избере, включително изправени позиции.

35. За жени с епидурална упойка се препоръчва насърчаването на позиция за напъване и раждане, която жената избере, включително изправени позиции.

36. Жени, които са в експулсивната фаза на втория етап на раждането, трябва да бъдат окуражени и подкрепени да следват собствените си позиви за напъване.

37. За жени с епидурална упойка във втори етап на раждането, забавянето на напъването с един или два часа след получаване на пълно разкритие или докато жената възстанови сензорния си позив за напъване се препоръчва в случаите, когато условията позволяват жената да прекара повече време във втори етап на раждането и перинаталната хипоксия може да бъде адекватно оценена и овладяна.

Техники за предотвратяване на травма на перинеума

38. За втория етап на раждането, в зависимост от предпочитанията на жената, се препоръчват техники, които намаляват травмирането на перинеума и подпомагат спонтанното раждане (вкл. масаж на перинеума, топли компреси и предпазване на перинеума с ръце).

Епизиотомия

39. Не се препоръчва рутинно или твърде често прилагане на епизиотомия по време на спонтанно раждане.

Натиск на фундуса

40. Не се препоръчва прилагането на ръчен натиск с цел подпомагане на раждането по време на втори етап.

Трети етап на раждането

Профилактика с утеротоници

41. За всички раждания се препоръчва употребата на утеротоници с цел превенция на следродилен кръвоизлив.

42. Окситоцинът е предпочитаният медикамент за превенция на следродилен кръвоизлив.

43. Ако не е наличен окситоцин, се препоръчва употребата на други инжекционни утеротоници.

44. Препоръчва се забавено клампиране на пъпната връв (не по-рано от 1 минута след раждането).

45. На местата, където има опитни специалисти по време на раждането, се препоръчва контролирана тракция на пъпната връв тогава, когато за лекаря и за раждащата жена е важно да се намали малко кръвозагубата и леко да се ускори третия етап на раждането.

46. Не се препоръчва продължителен масаж на матката с цел превенция на следродилен кръвоизлив за жени, които са получили профилактична доза окситоцин.

Грижа за новороденото

47. Ако амниотичната течност е бистра и новороденото започне да диша самостоятелно след раждането, не трябва да се аспирират носа и устата на бебето.

48. Новородените, при които няма усложнения, трябва да бъдат в контакт кожа-до-кожа с майките си през първия час след раждането с цел превенция на хипотермия и насърчаване на кърменето.

49. Всички новородени, включително и тези с ниско тегло, които могат да сучат, трябва да бъдат поставени на гърда възможно най-рано след раждането, когато са клинично стабилни и майката и бебето са готови за това.

50. На всички новородени трябва да се поставя вит. К мускулно след раждането (т.е., след първия час, в който бебето трябва да бъде в контакт кожа-до-кожа с майка си и да започне да суче).

51. Къпането на бебето трябва да се отложи за 24 часа след раждането. Ако не е възможно заради разбиранията в дадената култура, то отлагането трябва да е поне 6 часа. За бебето трябва да бъде избрано подходящо облекло в зависимост от околната температура. Това означава бебето да е с един или два пласта дрехи повече от възрастните и с шапчица. Майката и бебето не трябва да се разделят и трябва да са в една стая 24 часа в денонощието.

52. За всички жени се препоръчва оценка на тонуса на матката след раждането с цел ранно откриване на маточна атония.

53. Не се препоръчва рутинна профилактика с антибиотици за жени родили вагинално без усложнения.

54. Не се препоръчва рутиннна профилактика с антибиотици за жени, на които е направена епизиотомия.

55. Всички родилки трябва да бъдат редовно преглеждани за вагинално кървене, контракции на матката, височина на фундуса, температура и пулс през първите 24 часа след раждането, като се започне от първия час. Скоро след раждането трябва да се измери кръвното налягане. Ако е нормално, следващото измерване трябва да е след 6 часа. В рамките на 6 часа след раждането жената трябва да е уринирала.

56. След вагинално раждане без усложнения в здравно заведение, здрави майки и новородени трябва да получат медицинска грижа в заведението за поне 24 часа.

Източник: Пълният текст на препоръките на СЗО от 2018г.

Препоръките на СЗО за грижа по време на раждането – част 1

Запознайте се с първите 32 от общо 56 препоръки на СЗО за грижа по време на раждането, публикувани през февруари 2018 г.

На 15 февруари 2018 Световната здравна организация (СЗО) публикува глобални стандарти за грижа по време на раждането при здрави бременни жени. Документът съдържа 56 препоръки. От тях 26 са новите, а останалите 30 са от вече издадени насоки на СЗО от различни документи. Всичките 56 са базирани на солидни проучвания и научни доказателства.

Във Фейсбук групата в подкрепа на бременните, която администрирам, сме посветили всяка сряда на тема от тези препоръки. Ако все още не сте член на групата, заповядайте, за да прочетете дискусиите и да споделите своя опит и нагласи.

В предишния пост Ви разказах по-подробно за препоръките по отношение на партньора по време на раждането. Мисля си обаче, че е много важно да сме прочели всички препоръки. Моля имайте предвид, че списъкът по-долу е само малка част от документ съдържащ 212 страници – т.е. има много още какво да се чете по всяка една точка, а тук можем само да ги отбележим.

Опитът за превод е мой (имам и филологическо образование), не съм попадала на официален към момента.  Има малки съкращения. И така, ето първите 32 препоръки:

По време на цялото раждане

  1. Грижа с уважение към раждащата жена – което означава грижите, предвидени за и предоставени на жените да се осъществяват по начин, който запазва тяхното достойнство, личното им пространство и конфиденциалност, осигурява им защита от вреди и недобро отношение и им дава възможност да взимат информирани решения и да имат постоянна подкрепа по време на раждането.

  2. Ефективна комуникация – между здравните работници в родилно отделение и раждащите жени, като се използват ясни методи на общуване, подходящи за съответната култура.

  3. Придружител по време на родилния процес и самото раждане – препоръчва се жената да има придружител по избор по време на цялото раждане: таткото, друг близък човек, дула

  4. Акушерски модел на грижа, при който позната акушерка или група познати акушерки подкрепят жената по време на бременността, раждането и периода след това – препоръчва се ако е възможно в конкретния контекст.

    Първи етап на раждането

    Дефиниции на латентната и активната първа фаза на раждането

  5. Препоръчва се употребата на следните дефиниции на латентна и активна първа фаза на раждането:

    Латентна първа фаза е периодът, през който има болезнени контракции и различни промени на шийката на матката, включително някаква степен на изглаждане, както и по-бавно прогресиране на рзкритието до 5 см за първо и следващи раждания.

    Активна първа фаза е периодът, през който жената има регулярни болезнени контракции, значима степен на изглаждане на шийката и по-бързо настъпване на разкритието от 5 см до пълно разкритие, за първо и следващи раждания.

    Продължителност на първия етап на раждането

  6. Жените трябва да бъдат информирани, че продължителността на латентната фаза не е точно установена и може да се различва много при различните жени. Продължителността на активната фаза, обаче – от 5 см до пълно разкритие – обикновено не е по-голяма от 12 часа за първо раждане и 10 часа за следващи.

    Напредване на първия етап на раждането

  7. За бременни жени, при които раждането е започнало спонтанно, границата (изискването) от 1 см на час за разкритие на маточната шийка по време на активната фаза не е точен показател за това дали раждането може да се развие по неблагоприятен начин. Не се препоръчва този показател да се използва с тази цел.

  8. Минимално разкритие на маточната шийка по 1 см на час по време на активната първа фаза на раждането е нереалистично бързо за някои жени. Затова не е се препоръчва да се използва за проверка дали раждането напредва нормално. Напредване на разкритието с по-малко от 1 см на час само по себе си не трябва да бъде рутинна индикация за акушерски интервенции.(Бел. Йоанна: вижте тук идеи за ускоряване на раждането по естествен начин)

  9. Раждането може да не се ускори по естествен начин преди да се достигне разкритие от 5 см. Следователно, употребата на медицински интервенции за ускоряване на родилния процес и раждането (изгонването) – като окситоцин и цезарово сечение – преди достигане на това разкритие не се препоръчва, ако бебето и майката са в добро състояние. (Бел. Йоанна: вижте тук идеи за ускоряване на раждането по естествен начин)

    Политики при приемане и престой в родилно отделение

  10. За здрави бременни жени със спонтанно започнало раждане, политика за забавяне на приема в родилно отделение до започването на активна първа фаза се препоръчва само в контекста на стриктно проучване. (Бел. Йоанна: има се предвид да се забави прием в зала за раждане, а не прием в болницата, като раждащата и нейният партньор бъдат настанени в удобна зала / стая за изчакване).

  11. Рутинна клинична пелвиметрия при прием в родилно отделение не се препоръчва за здрави бременни жени.

  12. Не се препоръчва рутинна кардиотокография за оценка на състоянието на плода при прием на здрава бременна жена със спонтанно започнало раждане.

  13. Препоръчва се аускултация с Доплер или Пинард фетален стетоскоп за оценка на състоянието на плода при приемане в родилно отделение.

  14. Не се препоръчва рутинно бръснене на пубисното окосмяване и перинеума.

  15. Не се препоръчва клизма с цел намаляване на аугментацията по време на раждането.

  16. Препоръчват се вагинални прегледи с ръка през 4-часови интервали за рутинна оценка на активната първа фаза на раждането при жени с нисък риск.

  17. Не се препоръчва постоянна кардиотокография за оценка на състоянието на плода на здрави бременни жени по време на спонтанно протичащо раждане.

  18. Препоръчва се периодична аускултация на феталните сърдечни тонове с Доплер или Пинард фетален стетоскоп за здрави раждащи жени.

  19. Епидуралната упойка се препоръчва за здрави раждащи жени, които желаят обезболяване, ако такова е предпочитанието на жената.

  20. Парентерални опоиди се препоръчват като варианти за здрави бременни жени, които желаят обезболяване по време на раждането, ако такова е предпочитанието на жената.

  21. Техники за отпускане, включително прогресивна мускулна релаксация, дишане, музика, съсредоточаване и други техники се препоръчват като варианти за здрави бременни жени, които желаят обезболяване по време на раждането, ако такова е предпочитанието на жената.

  22. Ръчни техники, като масаж или топли компреси се препоръчват като варианти за здрави бременни жени, които желаят обезболяване по време на раждането, в зависимост от предпочитанията на жената.

  23. Обезболяване с цел превенция на забавянето на раждането и намаляване на аугментацията не се препоръчва.

  24. За нискорискови раждащи се препоръчва прием на храни и течности през устата по време на раждането. (Подробно по темата: статия от анестезиолог).

  25. Препоръчва се насърчаване на движението и изправени позиции по време на раждането.

  26. Рутинни вагинални промивки с хлорхексидин по време на раждането с цел избягване на инфекции не се препоръчват.

  27. Набор от средства за активно водене на раждането с цел превенция на забавянето не се препоръчва.

  28. Използването на рутинна амниотомия с цел превенция на забавянето на раждането не се препоръчва.

  29. Използването на ранна амниотомия с ранна аугментация с окситоцин с цел превенция на забавянето не се препоръчва.

  30. Употребата на окситоцин за превенция на забавянето на раждането при жени с епидурална упойка не се препоръчва.

  31. Употребата на антиспазматици с цел превенция на забавянето на раждането не се препоръчва.

  32. Употребата на интравенозни течности с цел намаляване на продължителността на раждането не се препоръчва.

Източник: Пълният текст на препоръките на СЗО от 2018г.

(следва продължение)

Готов ли е партньорът Ви за раждането?

Според СЗО, подкрепата от бащата на бебето, приятелка или дула има клинично значимо влияние върху раждането. Мислите ли, че Вашият партньор в готов за раждането? Сега е моментът да говорите с него за това!

На 15 февруари 2018 Световната здравна организация (СЗО) публукува глобални стандарти за грижа по време на раждането при здрави бременни жени. Сред 56-те препоръки са подкрепата на придружител, избран от жената; грижа с уважение и добра комуникация между жените и здравните специалисти; запазване на конфиденциалност; позволяване на жените да взимат решения за справяне с болката, да изберат позиции по време на раждането и да напъват спонтанно.

Изследванията доказват, че непрекъснатата подкрепа има клинично значимо положително влияние върху раждането. Постоянно подркепа от доверен човек намалява продължителността на раждането и увеличава шанса за спонтанно вагинално раждане. Жените, които са подкрепяни от своя партньор, дула, или друг близък човек по време на раждането, изпитват по-малко страх и са по-спокойни. Те по-рядко искат обезболяване и имат по-голям шанс да избегнат цезаровото сечение. Такива жени като цяло изпитват по-голямо удовлетворение от раждането, а бебетата им имат по-високи резултати на теста на Апгар на петата минута след раждането.

Придружител и подкрепящ партньор по време на раждането може да бъде всеки, когото жената е избрала да бъде в тази роля. Подходящи за близки хора нейното семейство или социален кръг (например бащата на бебето), приятелка или роднина, или пък специално обучена за това дула. Според системен анализ на базата данни Cochrane – един от най-сериозните източници на информация за изследвания в областта на здравето – подкрепата от всеки един от тази партньори е ефективна, а ползите са най-големи тогава, когато подкрепящият човек не е служител на здравното заведение, в което ражда жената.

Но дали той е готов?

Ако след това дълго въведение се замисляте дали да не помолите таткото на бебето да Ви подкрепя по време на раждането (забележете, не просто да присъства!), предлагам Ви идея как да започнете заедно подготовката си.

Изберете няколко от въпросите по-долу и ги задайте на партньора си. Те могат да са опорна точка за обсъждане на някои основни неща, които е възможно да се случат и да изпитате по време на раждането. Списъкът далеч не е изчерпателен, нито пък покрива всичко, което е важно да знаете за раждането. От друга страна, темата е обширна. Може да ви се стори добра идея да не да обсъдите всичко наведнъж. Особено ако изглежда, че партньорът Ви има нужда от още време, за да се настрои на вълна „подкрепа“.

Отговорите му обаче, дори на няколко въпроса, могат да Ви ориентират доколко имате нужда от още подготовка заедно в очакване на събитието. Ако партньорът Ви е спокоен и уверен по отношение на процеса на раждането, ако изглежда, че знае как да постъпи в много от ситуациите, ако Ви вдъхва кураж и сила, вероятно е готов за приключението 🙂

Ако пък не е сигурен как е добре да действа, не познава естествения процес на раждане и изпитва страх от него, може би е добре да обмислите варианти за формална подготовка. Можете да посетите заедно групов или индивидуален курс – следете тук и във Фейсбук страницата ми за дати за стартиране на група. А ако предпочитате индивидуална работа, можвте веднага да се свържете с мен.

Добър вариант за подготовка са и книгите. Препоръчвам „The Birth Partner“ специално за подготовка на партньора. Ако не сте на ‘ти’ с английския, „Раждане с любов“  също много ще помогне.

Обмислете също дали не познавате приятелска двойка, която е преживяла заедно раждането на детето си. Говорете с тях за притесненията и въленията си. Въобще вариантите за подготовка са много и Вие ще намерите своя. Сигурна съм.

И така, попитайте човека, който сте избрала да е с Вас по време на раждането:

Как ще се чувстваш и какво ще направиш, ако по време на раждането:

  • Изглежда, че имам нужда от помощ, а не приемам предложенията ти (например за вода, смяна на позиция, разходка, отиване в болницата)?

  • Не те пускам да излезеш от стаята дори за секунда?

  • Не желая да разговарям с теб?

  • Те попитам дали не е време да отидем до болницата?

  • Издавам притеснителни звуци, които никога не си чувал да издавам?

  • Кажа „Не мога повече“, „Това е ужасно трудно“, „Колко още ще продължава“, „Не ме карай да търпя това…“

  • Извикам „Помогни ми!“

  • Повърна?

  • Плача?

  • Те критикувам: „Не така!“, „Не ме пипай!“

  • Кажа, че искам епидурална?

  • Раждането продължи 12, 18, 24 часа?

  • Ни кажат, че се налага секцио?

А как ще се чувстваш когато ти кажа, че нямаше да се справя без теб?

Източници:

Прес-съобщение публикувано на сайта на СЗО на 15 февруари 2018.

Пълният текст на препоръките на СЗО от 2018г.

Насоки на СЗО „Companion of choice during labor and childbirth for improved quality of care”; СЗО, Женева, 2016.

Simkin, P. The Birth Partner.

Как да ускорим раждането?

Aко Вие и Вашият екип намирате, че има нужда се се ускори процесът на раждане и предпочитате да опитате немедикаментозни методи, ето какво предлага Пени Симкин, университетски преподавател, и съосновател на Dona International (най-голямата организация за обучение на дули).

Преди да споделя идеи от книгата на Пени Симкин, The Birth Parner, държа да се повторя като кажа, че раждането не следва графици, правила, диаграми, криви… Те са само статистика. Средни стойности. Средностатистическият човек обаче… не съществува 😉 Как ще протече Вашето раждане едва ли някой може да предвиди с точност.

Все пак, ако Вие и Вашият екип намирате, че има нужда се се ускори процесът и предпочитате да опитате немедикаментозни методи, ето какво предлага Пени Симкин – университетски преподавател, съосновател на Dona International (най-голямата организация за обучение на дули) и на PATTCh (организация в подкрепа на превенцията и лечението на родова травма). Самата Симкин е подготвила над 14,000 души (майки, бащи, близки) за раждане от 1968 година до сега. Според нея, особено полезни при бавно разкритие и ненапредване на раждането са следните позиции (обсъдете с лекаря или акушерката дали са подходящи за Вашия случай!):

  • позиция на колене, длани и лице на пода, коленете отворени

  • позиция ‘на 4 крака’, с или без люлеене на таза

  • вървене и бавно танцуване

  • люлеене на таза (може и върху топка за фитнес, да описвате осморки наример)

  • позиция люлеене настрани с отворен таз. С един крак стъпвате на земята, с другия на стол. Люлеете таза, като е важно някой да Ви придържа, за да не залитнете. Добре е да се опита за 5-6 контракции. След това се сменя кракът.

  • лежане настрани със свити бедра и колене: ако сте сигурни, че гърбът на бебето е обърнат към лявата страна на гърба на майката, тогава майката лежи на ляво. Ако бебето е с гръб към дясната й страна, ляга на дясно. Ако не сте сигурни, сменяте страната през 20-30 мин.

  • лежане настрани с прехвърляне на коляното: ако гърбът на бебето е към лявата част на гърба на майката, майката ляга на дясната си страна, долният крак е опънат. Сгъва горното бедро и коляно, поставя коляното на двойно сгъната възглавница и се претълкулва напред. Ако бебето е с гръб в дясно, ляга по същия начин на лявата си страна. Ако не сте сигурни, сменя страните през 20-30 мин.

  • На колене наведена напред, подпряна на топка за фитнес или стол

Често едно от тези „упражнения“ или комбинация от тях дават чудесни резултати. Обсъдете с лекаря или акушерката си дали са подходящи за Вас. Хората, които Ви подкрепят по време на раждането (лекар, акушерка, дула, таткото) могат да Ви предложат тези или други идеи, за да се избегне или забави медикаментозното ускоряване на раждането.

За финал Ви предлагам един цитат от Мишел Оден, френски акушер-гинеколог и активен защитник на естественото раждане и ранния контакт с бебето:

Нашите наблюдения са, че когато майката ражда без да се притеснява за поведението си по време на контракциите и за начина, по който ги контролира, а вместо това се съсредоточи върху бебето си и върху това как ще го посрещне с докосване и с думи, намалява рискът от твърде продължително и болезнено раждане поради неефективни контракции или ненапредване на разкритието.“1

Източник: Simkin, P. The Birth Partner. 4th ed. Harvard common press, 2013

За цялостна подготовка за активно раждане, посетете курс по модел на Childbirth International. Повече информация тук

1Odent, Michel. Entering the World. Marion Boyars, New York, 1984.