Подговка за активно естествено раждане

Конкретни стъпки към твоето активно раждане.

В предишен пост ти разказах защо е важно да раждаме активно. А тук ти предлагам конкретни стъпки към твоето активно естествено раждане.

Избор на болница

Кое се избира първо: болница или лекар? Сложен въпрос… Аз бих тръгнала по малко по-различен ред. Какви са твоите приоритети? Как си представяш раждането? Кой са трите, или дори петте, най-важни условия, за да бъдеш удовлетворена от раждането?

Тук отварям една скоба. „Да сме живи и здрави“ е нещо абсолютно базово, което би трябвало навсякъде да се предоставя на жените и бебетата им. Това е най-важното, разбира се. Но определено не е единственото, не е ‘важноTO‘ – сякаш друго важно няма, както често чуваме. Когато казваме ‘Важното е да сме / че сме живи и здрави’, ние отричаме значението огромен спектър от преживявания, които ще останат с нас до края на живота ни и вероятно ще ни влияят по някакъв начин. Така че да, важно е – основно е – да сме живи и здрави след раждането. Но е важно и да сме удовлетворени и спокойни, че се е случило по най-добрия възможен начин за нашата ситуация.

И така, взимай лист и пиши: петте най-важни за мен условия, свързани с раждането. След това помисли в коя болница можеш да имаш най-много от тях.

Екипът

В повечето случаи, подготовката ни за раждане започва с избор на лекар или екип. Добре е обаче това да не е и нейният край 🙂

След като набележиш кой лекар бихте искали да е с теб по време на раждането, идва важният момент да разбереш дали говорите на един език. Намирам за много полезно да имаш някои основни приоритети за раждането, които да обсъдиш с избрания специалист. Добре е това да се случи не в последния момент, за да имаш време да реагираш, ако случайно останеш изненадана от някой от отговорите.

Тук има някои идеи за въпроси.

Подходящ курс

Има курсове за раждане, които учат как ‘трябва’ да се ражда. Ако искаш да родиш активно, тоест ти, твоето тяло и твоите нужди да са в центъра на раждането, избери курс, който се фокусира върху това. Добре е да се включи и партньорът ти, тъй като неговата подкрепа също е от голямо значение.

Можете да разгледате варианти тук.

Подкрепа от партньора

Таткото може да има активна роля в изграждането на вашата обща визия за раждането. Бихте могли да работите заедно по плана си за раждането, да тренирате техники на дишане, да прочетете подходящи книги. А също и да посетите курс и да работите с дула за преодоляване на страховете си.

По време на самото раждане, таткото на бебето може да има огромна роля. Един добре запознат с процеса баща не само ще ти помага да сменяш позициите, но и ще ти вдъхва увереност, ще ти помага да разбереш какво се случва. Той ще бъде и твой ‘представител’, когато не искаш или не можеш да разговаряш. Виж тук разказ за едно чудесно Раждане без страх на Моника и Стамат!

Активност през бременността

Раждането прилича на маратон по много неща. Добре е да останеш активна възможно най-дълго през бременността си, за да поддържаш тялото си в тонус за това изпитание.

Разбира се, има случаи, в които се налага да лежиш, или да органичиш физическата си активност. Това далеч не означава, че няма да се справиш чудесно! Матката ти, която извършва голяма част от работата по време на раждането, ще продължи да се подготвя самостоятелно. Както сигурно знаеш, тя е мускул, които не можем да управляваме волево. Смята се, че т.нар. подготвителни контракции са именно тренировки за раждането.

Но ако няма противопоказания, не се колебай да си физически активна. Можеш да се включите в програма за спорт подходяща за бременни. Добре е да се разходждаш възможно най-много. Всяка една разходка пеше може да се причисли към подготовката за твоето активно раждане.

Присъедини се към група за подкрепа

Подкрепата от други жени, които са преживяли мечтаното си раждане, може да е окриляваща. В това се убедих лично, след като родих своето трето дете нормално след 2 секцио, до голяма степен и благодарение на други жени, които бяха родили така. Затова и създадох своята група за подкрепа. Можеш да се присъединиш тук.

А ако си от Варна, можеш да посетиш срещите за подкрепа, които организирам присъствено, когато ситуацията го позволява.

И няколко практични идеи за самото раждане

Активното раждане не следва определени правила. Правилото е жената да прави това, което тялото ѝ подсказва. Добре е да сменяш позициите така, че да се чувстваш комфортно и да опиташ да останеш максимално активна. Използвай мебелите в стаята, а в идеалния случай и специално подготвените топки, шалове, възглавници, столче за напъване, за да намериш удобна позиция.

Между контракциите можеш да опитвате техники за отпускане, като например тази.

Познат аромат, приглушени светлини, подкрепа от близък и тишина могат да си помогнат да се чувстваш по-спокойна. Има ли начин да си ги осигуриш за раждането?

Ако сте бременна или планирате бременност, абонирайте се за бюлетина на „Сърце до сърце“ за още идеи, информация и вдъхновение.

А ако искате повече идеи и индивидуална подкрепа в своята подготовка за активно раждане, можете да се свържете с мен. Ще се радвам да работим заедно за Вашето активно раждане!

Раждане без страх

Това, че раждането боли, не означава, че е страшно.

Раждането започна с падането на тапата в понеделник вечер срещу вторник. Tака търпеливо започнах да чакам кога ще започне и същинското раждане.

В петък вечер получих леки болки, наподобяващи менструални и легнах да спя, защото знаех, че ще имам нужда от енергия. Към 12 часа контракциите се засилиха и без да будя таткото отидох в другата стая и започнах да подскачам на топката. Имах и червено течение, но проверих в книгата на Олга Дукат и се успокои, че е нормално и няма защо да бързам.

Към 3 часа и таткото се събуди и започнахме да следим честотата на контракциите. Контракциите овладявах с дълбоко дишане, подскачане на топката и музика. Таткото отиде да разходи кучето към 7 часа и с контракции на 4-5 минути тръгнахме към болницата.

Дежурната лекарка ме прегледа за разкритие и аз се чудих дали е нормално да не усещам нищо, все пак казваха, че е проверката за разкритието болезнена. Наум се молех да е поне 2 см, че да не трябва да се прибирам отново вкъщи. Много се притеснявах, че съм отишла твърде рано. Там за мое учудване установиха, че съм с 6 см разкритие.

Започна се дългото чакане. Сложиха ме легнала с изпънати крака и започнаха процедурите – кардиограма, тест за алергии, подписване на документи, а междувременно бях с контракции и маска на лицето. Всички казваха, че явно имам висок праг на болка и затова ме оставиха с опънати крака на доста болезнени контракции. Помолих ги да си сгъна краката, защото много ме боли, но ми казаха да ги държа изпънати,иначе не могат да направят изследванията.

След един час се качихме в активната зала, където ме чакаха д-р Цонев и Стамат. Седнах на топката и започнахме да чакаме.

Таткото беше до мен през цялото време.

Всички бяха в добро настроение, включително и аз. Бях доста развълнувана, че скоро ще срещна дъщеря си.

Контракциите станаха по-силни, но таткото ми пусна любимия пианист Yuruma и успях да се справя.

При достигането на 9 см започна и чувството за напън. С болката от него за жалост не можах да се справя. Напъните ми не бяха в точния момент, затова ми вляха окситоцин и ми спукаха мехура.

В плана ми за раждане пишеше, че не желая окситоцин и спукване на мехура, затова д-р Цонев ме попита какво мисля и аз му се доверих. След спукването на мехура се преместих от магарето на леглото, защото болката стана непоносима.

От там нататък имам бели петна. Спомням си, че не напъвах както трябва. Напъните продължиха около 2 часа и доста време главичката се показваше на 2 см, даже успях да я пипна. Края не си го спомням, защото не чувах никого, просто чувах един ужасен шум. Доктор Цонев направи епизотомия и някак си се събрах и успях да изкарам най-прекрасното бебе на света.

Сложиха го върху мен и забравих всичко. Спомням си, че го взеха за 30 минути, през които аз десет пъти питах кога ще ми я върнат. За мен беше важно да засуче възможно най-скоро. От тогава не сме се разделяли повече от половин час.

Искам да благодаря на д-р Цонев за подкрепата и въпреки че раждането не мина по план, се чуствствам напълно удоволетворена от решенията, които той взе и горда, че се справих без упойка. Най-странното е, че даже не съм се сещала нито за упойка, нито за секцио.

Знаех, че ще се справя.

Също така благодаря на Йоанна, която ни даде увереност, на мен и на таткото и отидохме без страх в родилната зала. Съветвам всяка жена да се информира, да отиде на курс и да прочете книгата на Олга Дукат. Йоанна ми оказа и емоционална подкрепа за кърменето, за което съм ѝ ужасно благодарна.

След такова позитивно раждане нямам страх да родя отново без упойка, но само при доктор Цонев. Прекрасен лекар, който през цялата бременност и раждане ми вдъхваше спокойствие – така успях да се насладя и на раждането, и на бременността ми.

Прераждане

Усмихната, решителна, информирана, борбена. Запознайте се с Таня от Варна и нейната битка за ВБАК!

На 22.03.2017 г. на бял свят се появи моята първа рожба. За съжаление Алекс дойде чрез секцио, нещо, за което не бях подготвена чисто психически. Мисълта, че не съм се справила, че не мога да съм пълноценна майка, ме смазваше. Това вървеше ръка за ръка с облекчението, че всичко е свършило – много ми тежеше в края на бременността и се мразех още повече, защото вместо да се отдам на вината, аз все пак чувствах някаква лекота. Тази травма, която до голяма степен сама си нанесох, не можех изобщо да преживея. При всяко обръщане към този момент мислено линчувах себе си.

Малко след раждането започнах да се интересувам дали е възможно и какво е нужно, за да родя естествено следващия път. Разбрах колко неподготвена съм била за първото си раждане, колко податлива съм била на манипулации и колко зависима от лекарската дума.

Мечтаехме за породени деца и през февруари 2018та видяхме отново 2 чертички. Уви, не е било писано. Ужасно много жени преминават през ада на „неуспешната бременност“; за мен това е загуба на дете, както и да го гледам и го преживявах за втори път. Потърсих помощ, чисто емоционална, попаднах на хора с много тъжни истории, така не бях сама в болката. Точно от тези хора научих за възможността за даряване на генетичен материал и се зарекох, че ако имам възможност някой ден ще даря яйцеклетки.

Продължихме с опитите, но без успех. Аз се върнах на работа и ежедневието ни грабна. Беше минало време от отбиването на Алекс и реших, че моментът е настъпил. Потърсих координати и през ноември 2019та станах донор. Усещането, че си помогнал на някой да сбъдне мечта и да получи смисъл в живота е много зареждащо, изпълва те и чувстваш едно чисто щастие. Три месеца по-късно моето добро ми се върна съвсем неочаквано – без планове, без опити, без сметки. Просто плод на любов. Така с началото на пандемията от корона вирус започна и моята четвърта бременност.

Реших, че този път ще се подготвя много по-добре за раждането. Имах бегла представа за дулите, за ролята им по време на бременността и раждането. Знаех, че ще потърся контакт, когато дойде моментът и го направих – скоро ми предстоеше среща с Йоанна Рачовска, но за нея по-нататък.

Имах късмет (така ще го нарека) и в ръцете ми попадна книгата на Олга Дукат – Раждане с любов. Невероятно е как само в първите 10 страници на една книга можеш толкова пъти да откриеш себе си, да се познаеш, да се разплачеш, да осъзнаеш, че всичките вини, които си си вменявала, всъщност на себе си и на лекарите, са ненужни. Да приемеш и да опиташ да си простиш. Може би това е най-важната първа стъпка за успешен ВБАК. И далеч не толкова лесна стъпка.

Не съм имала колебания за избора си на лекар, името на доктор Атанас Цонев ми беше познато и го свързвах само с положителни отзиви, просто не знаех дали ще се харесаме с него. Оказа се чудесен, такъв омайващ още от пръв поглед, отворен за ВБАК, за естественото раждане (нарочно не пиша нормално, а естествено!), подкрепящ бондинга, отложеното клампиране, отказа от къпане на бебето в първите 24 часа и още, и още. Познах си го – моят лекар беше.

Първото, което обсъдихме, беше какво е довело до секцио предния път. Както споменах, тъкмо ми беше олекнало, уж бях го приела и всичко беше наред, докато не разбрах, че причините, които са ми били изтъкнати за оперативно родоразрешение далеч не са били основателни. И онова глождещо чувство се върна. Всичко ми беше объркано и отново криво. Междувременно напредвах с книгата и идеята за успех започваше да изглежда реална.

Някъде към средата на бременността си се запознах и на живо с Йоанна. Беше специален ден – най-малката ѝ дъщеричка ставаше на 1 годинка, нейният втори успешен ВБА2К. Една от онези неслучайни случайности, които ти се случват в правилния момент. А тази среща, този разговор…не знам за нея как е било, но аз се почувствах изключително добре. Йоанна излъчва спокойствие и някак неусетно те предразполага да говориш, ама много и всичко да си кажеш. Един открит разговор с на пръв поглед непознат, който се усеща по-близък и от най-добрия ти приятел. За първи път споделих на глас това, което най ми е тежало и което вероятно е било причината да се самообвинявам толкова време.

Прибрах се у дома заредена, ентусиазирана и вярваща повече от всякога, че ще успея. Съпругът ми слушаше ентусиазирания ми разказ и каза само, че ме подкрепя, каквото и да реша. Така се съгласи да отидем на курс за подготовка за раждането. И там разбрах колко много той не вярва във всичко, което аз искам. За щастие, въпреки първоначалната си нагласа, след няколко срещи с Йоанна той разбра какво предстои. Не казвам, че се е успокоил, защото беше по-притеснен от всякога (ама той си е такъв), просто вече беше наясно какво ще се случи, научи същината на целия процес, етапите му, с какво и кога може да ми е полезен.

Поиска среща с д-р Цонев, която заради пандемията се случи онлайн (дай Боже всекиму такъв лекар!) и зададе и на него всичките си въпроси, пак си остана притеснен, НО информиран! Многократно обсъдихме възможности, рискове, до къде е границата. Усещането, че си подготвен за предстоящо ти носи сериозна увереност и спокойствие. Поне на мен това ми донесе. Оставаше само да чакаме.

И зачакахме. Всички мислехме, че ще пренося, терминът беше 08.11.2020, очаквахме бебето към средата на месеца. Но винаги трябва да очакваме неочакваното.

Петък (23.10) беше чудесен слънчев ден. Със съпруга ми се разходихме до морето, насладихме се на малко време само двамата, докато Алекс е на градина. После си го прибрахме и си имахме съвсем обикновена и спокойна петък вечер у дома. В 00:30 се събудих, водите ми изтекоха. Един от кофти сценариите беше това, докторът държеше незабавно да се тръгне към болницата в такъв случай.

Станах, събудих Дидо, изкъпах се, свекървата дойде, за да не будим Алекс, а ние тръгнахме към болницата. Прие ме д-р Иванов в 01:30 часа с изтекли води, с 0 см разкритие и никаква родова дейност. Имах План за раждане, в който детайлно бях описала какво искам и не искам да ми се прави. Това не се понрави особено, но през нощта ме оставиха и се съобразиха с мен.

Дежурният ме изпрати да поспя, защото предстои тежък ден, но в 3:00 часа започнаха регулярни контракции. В началото ги засичах в леглото, но започваше да боли повече и реших, че е по-добре да се движа. Разхождах се из коридорите, влизах в банята и разчитах на обезболяващия ефект на водата. По някое време умората надделя и реших, че трябва да се върна в леглото. Оказа се, че 4 минути са много време, в което дори можеш да поспиш, въпреки болката между тях.

Не очаквах толкова да боли, откровено казано. Повръщах многократно от болката. Опитвах да пия вода, но всяка глътка водеше до слдващо повръщане. Така някак се изниза нощта. Резултатът от нея – в 8:00 часа при преглед д-р Иванов установи 1 см разкритие, скъсена и изгладена шийка, според него чудесно, но на мен ми подейства доста демотивиращо.

Дежурните се смениха и дойде моят ад. Лекарката, която застъпи никак не беше привърженик на това, което исках аз. Последва преглед за разкритие 10 минути след предишния, защото тя искала, не било достатъчно това, което колегата предава. Аз изрично бях поискала тези прегледи да са максимално рядко. Дойде и анестезиоложка, било задължителна консултация. Чудесно, но тя дойде с катетър за епидурална упойка, каквато изрично бях казала да не ми се предлага, освен ако аз не попитам! В момент, в който много те боли и някой се появи с предложение за обезболяване е доста трудно да откажеш, аз успях.

Докато ме консултираше анестезиоложката бяха пуснали запис на тонове, но трябваше да лежа по гръб. Заради ужасната болка в кръста аз се изправих, лекарката не реагира, но пък една акушерка беше изключително ядосана, че съм дръзнала да стана. Чак вратата на стаята блъсна на излизане. И аз, и те разбрахме, че не съм удобен пациент. Водих битка на два фронта – трябваше да се справя с контракциите и да отстоявам исканията си едновременно.

Дежурната се появи, за да ме пита дали съм искала да се спазва Плана ми за раждане, аз категорично заявих, че държа на всичко написано. Тя се ядоса, обади се на моя лекар, с който се бяхме разбрали да дойде при ефективна родова дейност, но тя отказа да носи отговорност за мен и обстоятелствата наложиха по-ранното му пристигане. Аз също говорих с него. Явно двете версии се разминаваха. Той се появи бързо, след като разбра какво се случва. Вече нямаше да съм сама и се почувствах по – добре, за съжаление това не беше за дълго.

Бях с 3 см, а на него му се налагаше да излезе отново, увери ме, че ще се върне бързо и ми каза какво да правя, докато го няма. При мен остана Гери – една изключително мила, добра и внимателна акушерка. Дежурната изчака доктор Цонев да замине и пак започнаха атаки, неуместни коментари и действия. Докторът се върна, прогрес нямаше. Предложи да пуснем система с окситоцин, заради неефективните и ужасно болезнени контракции. Съгласих се, сложи ми система и замина отново с обещание, че ще се върне съвсем скоро и едва тогава ще има нов преглед за разкритие.

Дежурната обаче се появи пак, настоя да ме прегледа и каза, че има кървене. Спря системата и замина. Тогава настоях да се изправя и да отида до тоалетната, имах нужда да пишкам, но се оказа фалшива тревога. Но движението ми се отрази добре. Санитарката щеше да получи удар, мислеше, че ще родя в тоалетната. Върнах се набързо в стаята и отново ме накараха да легна.

Появи се моят лекар и не му се понрави като видя, че системата е спряна, последва преглед и от него, при който не се установи никакво кървене, матката си беше идеална и белегът от секциото непокътнат. Пусна системата отново и повече почти не се отдели от мен.

После всичко стана много интензивно, болката беше сюрреалистична, исках всичко да свърши. Да свърши веднага! Докторът само повтаряше, че се справям чудесно, че остава още малко, че ще успея. Правеше ми масаж: не точно масаж, а онзи силен натиск ниско в кръста, който за секунда поне облекчава. А аз все повече губех сили и увереност. Предложи ми да се изправя, но усещах, че не мога. Поисках епидурална упойка, но бях стигнала 7 см и беше невъзможно.

Оставаше малко, но усещах, че съм на предела. Молех се да ме срежат, нямах контрол над тялото си и исках всичко да спре. Докторът ми каза само, че съм с 9 см и вече съм родила, няма шанс да се откажа сега.

Започнах да усещам напъни, които не можех да контролирам. Казваха ми да не напъвам, а да дишам, това беше най –трудното нещо в този момент. Помня само топлите му ръце и как ми повтаряше да отворя очи, да го гледам. Толкова е успокояващ този човек. След това каза, че е дошъл моментът, в който ще ми трябва цялата ми сила. Някъде там някой наистина беше прочел онзи мой План и се появиха с кърпи, с които ми правиха топли компреси на перинеума.

Трябваше да се концентрирам и да се мобилизирам, докторът хвана ръката ми и я насочи надолу – докоснах нещо меко, той каза, че това е главата на бебето и това ми подейства много мотивиращо, наистина оставаше малко! Три контракции и общо четири напъна. В 13:35 се роди Михаил! (Аз също съм родена точно в 13:35!) Болката спря в секундата, в която усетих малкото телце върху гърдите си, като с магия спря! Дойде прилив на адреналин. Толкова си струва всичко, толкова неземно е усещането. Прегръщах детето си и се помирих със себе си.

Светът е нов. Михаил се роди. Аз се родих!

Съобразиха се с желанието ми за отложено клампиране, също и с отказа ми от къпане в първите 24 часа. Взеха детето за преглед, защото спуканият мехур можело да бъде в резултат на инфекция. От момента, в който ми го върнаха бяхме неразделни. Той засука, аз бях спокойна и всичко беше наред. Постродилната грижа беше перфектна. Никой не се опита да ми обясни как да си гледам детето. Питаха ме за всяко нещо и се съобразяваха с желанията ми.

На всички, на които тепърва предстои това пътуване, мога само да кажа да се информират, да четат много, да отидат на курс, да вкарат партньора в това приключение и да вярват. С подкрепа и добър екип всичко е възможно!

СЗО: Обучение през бременността намалява риска от секцио

В документ публикуван през октомври 2018, СЗО препоръчва здравно обучение на бременните жени като част от пакет с мерки за намаляване на броя на ражданията с Цезарово сечение.

През октомври 2018 година Световната здравна организация (СЗО) публикува препоръки за извънклинични мерки за намаляване на ненужните цезарови сечения. След проведени изследвания, едно от нещата, които организацията препоръчва, е обстойна предварителна подготовка на жената и партньора за раждането.

Документът на СЗО съдържа три категории препоръки: насочени към бременните жени, към медицинските работници или към здравните организации и заведения. Ще се спрa на първата група (преводът е мой, със съкращения).

Препоръка 1. Здравното обучение на жените е важна част от пренаталната грижа. Препоръчват се следните образователни мерки и програми за подкрепа с цел намаляване на броя на ражданията с Цезарово сечение (ЦС).

1.1. Обучителни семинари за раждането

Те следва да съдържат и сесии за страха от раждането и болката, за фармакологичните методи за обезболяване и техните ефекти, за не-медикаментозните методи за обезболяване, за предимствата и недостатъците на ЦС и естественото раждане, за индикации и контраиндикации за ЦС).

1.2. Обучителна програма за техники на релаксация

Препоръката е тя да е водена от медицинска сестра или акушерка. Тази програма следва да включва групови дискусии на тревогите и притесненията по време на бременността, целта на релаксацията, техники за дълбоко дишане и др.

1.3. Психо-социална програма за превенция

Тази мярка е насочена към двойките. Тук следва да бъдат включени теми като контролиране на емоциите, управление на конфликти, решение на проблеми, комуникация и стратегии за взаимна подкрепа.

1.4. Психологическо обучение

За тези жени, които се страхуват от болката (каквито сме общо взето всички, нали?), СЗО препоръчва целенасочена работа.

Видно е, че според СЗО пренаталната подготовка има основна роля в превенцията на ЦС. Тази подготовка включва информиране за процеса на раждането, изучаване и овладяване на немедикаментозни техники за обезболяване, работа върху страховете, обучение в отпускане и релаксация. И не на последно място, подготовка заедно с партньора. „Подкрепа за раждане във Варна“ от 2017 година работи по тези направления, за да има повече жени, преживели ражданието си като позитивно и удовлетворяващо събитие. Вижте как можете да се включите в следващите ни събития тук

Все се повече жени идват на нашите срещи за подкрепа във Варна, или се възползват възможностите за обучение и лична подкрепа. А може би не е далеч денят, когато и във Варна дулите ще бъдат посрещани в родилните отделения с усмивка и благодарност, като част от екип, допринасящ за позитивно преживяване на раждането.

Накрая малко за Цезаровите сечения по света. СЗО припомня, че ЦС е хирургическа процедура, която може да е животоспасяваща, ако се извърши по медицински причини. През последните десетилетия броят на ЦС по света постоянно нараства, без обаче това да носи ползи за майките и бебетата. Напротив, има данни, че когато ЦС надвишат определен процент, това носи дългосрочни рискове, които могат да продължат да съществуват много години след раждането и да се отразят на здравето на жената и детето, както и на бъдещите бременности. Напомням, че в България проценът на ЦС е почти 50 по официална статистика, доста далеч от препоръчителните според СЗО около 15%.

В пубикацията си СЗО уточнява, че е трудно да се посочат точните фактори, които допринасят за постоянно растящия брой на ЦС по света. От една страна все повече бременни жени са с наднормено тегло; все по-чести са и многоплодните и късните бременности – фактори, които увеличават риска от ЦС, но дори и те не могат да обяснят големия ръст в броя на оперативните раждания. Вероятно е да имат връзка други фактори, като желанието на жените, семейната и социална среда, финансовата страна, организационни интереси, фактори свързани с лекаря.

Има спешна нужда да се вземат доказано ефективни мерки за противодействие на тенденцията, смята СЗО. Такива са включените в цитирания документ препоръки, някои от които прочетохте по-горе.

Ако тази статия Ви е била интересна, вероятно ще искате да прочетете и препоръките на СЗО за грижа по време на раждането.

Препоръките на СЗО за грижа по време на раждането – среща за месец октомври

Поредната от месечните ни срещи за подкрепа, които са чудесно допъленение към задълбочената подготовка, която предоставят курсовете за родители по програмата на Childbirth International.

Колко продължава раждането при нискорискова бременност? Кои рутинни процедури са приемливи и кои не са препоръчителни? Трябва ли да има придружител в родилна зала? Какви грижи е добре да се положат за здравото доносено новородено бебе в първия час и ден след раждането?

На 15 февруари тази година, Световната здравна организация (СЗО) публикува глобални стандарти за грижа по време на раждането и периода непосредствено след това при здрави бременни жени и бебета. В тях се съдържат отговорите на тези и други въпроси под формата на 56 препоръки. От тях 26 са новите, а останалите 30 са от вече издадени насоки на СЗО в различни документи. Всичките 56 са базирани на солидни проучвания и научни доказателства.

На срещата ще разгледаме тези препоръки, ще се опитаме да разберем смисъла им и да ги пренесем мислено в нашата варненска болнична реалност.

Срещата е безплатна и ще се проведе в Социалната Чайна. Запазете си място за участие тук или на телефон 0885 210 764, Йоанна.  Купувайки топла напитка от Чайната или правейки дарение според възможностите си подкрепяте тяхната кауза, както и възможността да продължим да се събираме там 🙂

Събитието е част от поредица срещи за подкрепа и за него важат правилата, обявени в групата „Раждане във Варна“. Ако все още не сте се присъедили към нея, сега е чудесен момент да го направите! Моля отговорете на въпросите за присъединяване.

Модератор на срещата е Йоанна Рачовска, дула и инструктор по подготовка за раждане в процес на сертификация към Childbirth International, майка на 3 деца, едно от които родено естестествено след 2 секцио. Повече информация за моята лична история и идеята „Подкрепа за раждане във Варна“: тук.

Бебета и малки деца са добре дошли на срещата.

Моля отбележете, че ще дойдете, само ако сте СИГУРНИ, че ще присъствате.

Срещите за подкрепа на „Подкрепа за раждане“ са чудесно допъленение към задълбочената подготовка, която предоставят курсовете за родители по програмата на Childbirth International. Повече информация тук.

Разкажи ми за раждането – среща за месец септември

Заповядайте на поредната ни месечна среща! Ще си говорим за раждането в неформална приятелска обстановка. Можете да зададете своите въпроси, да споделите надеждите и тревогите си. Очакваме Ви!

Ако обичате да четете или слушате истории за раждането или пък искате да разказвате своята, ако се подготвяте за естествено раждане и имате нужда от емоционална подкрепа, това събитие е за вас!
Една от инициативите на „Подкрепа за раждане във Варна“ са безплатните месечни срещи. Този месец ще споделяме лични истории и ще говорим какво можем да направим, за да имаме мечтаното раждане.

По време на нашите срещи за подкрепа Вие не сте просто публика, а важна част от дискусията. Обстановката както обикновено ще е приятелска и неформална. Всеки е добре дошъл да се включи и да сподели опит. Можете да се запишете за участие тук или на 0885 210 764, Йоанна.

Модератор на срещата съм аз, Йоанна Рачовска, основател на „Подкрепа за раждане във Варна“, дула и инструктор по подготовка за раждане в процес на сертификация към Childbirth International, майка на 3 деца, едно от които родено естестествено след 2 секцио.

Няма такса за участие, но сте повече от добре дошли да подпомогнете каузата на Социалната чайна като пиете чаша ароматна напитка или направите дарение според възожностите си.

По време на събитието важат правилата, обявени в групата „Раждане във Варна“: https://www.facebook.com/groups/VarnaBirthSupport/

Бебета и малки деца са добре дошли на срещата.

За контакт: 0885 210 764

Готов ли е партньорът Ви за раждането?

Според СЗО, подкрепата от бащата на бебето, приятелка или дула има клинично значимо влияние върху раждането. Мислите ли, че Вашият партньор в готов за раждането? Сега е моментът да говорите с него за това!

На 15 февруари 2018 Световната здравна организация (СЗО) публукува глобални стандарти за грижа по време на раждането при здрави бременни жени. Сред 56-те препоръки са подкрепата на придружител, избран от жената; грижа с уважение и добра комуникация между жените и здравните специалисти; запазване на конфиденциалност; позволяване на жените да взимат решения за справяне с болката, да изберат позиции по време на раждането и да напъват спонтанно.

Изследванията доказват, че непрекъснатата подкрепа има клинично значимо положително влияние върху раждането. Постоянно подркепа от доверен човек намалява продължителността на раждането и увеличава шанса за спонтанно вагинално раждане. Жените, които са подкрепяни от своя партньор, дула, или друг близък човек по време на раждането, изпитват по-малко страх и са по-спокойни. Те по-рядко искат обезболяване и имат по-голям шанс да избегнат цезаровото сечение. Такива жени като цяло изпитват по-голямо удовлетворение от раждането, а бебетата им имат по-високи резултати на теста на Апгар на петата минута след раждането.

Придружител и подкрепящ партньор по време на раждането може да бъде всеки, когото жената е избрала да бъде в тази роля. Подходящи за близки хора нейното семейство или социален кръг (например бащата на бебето), приятелка или роднина, или пък специално обучена за това дула. Според системен анализ на базата данни Cochrane – един от най-сериозните източници на информация за изследвания в областта на здравето – подкрепата от всеки един от тази партньори е ефективна, а ползите са най-големи тогава, когато подкрепящият човек не е служител на здравното заведение, в което ражда жената.

Но дали той е готов?

Ако след това дълго въведение се замисляте дали да не помолите таткото на бебето да Ви подкрепя по време на раждането (забележете, не просто да присъства!), предлагам Ви идея как да започнете заедно подготовката си.

Изберете няколко от въпросите по-долу и ги задайте на партньора си. Те могат да са опорна точка за обсъждане на някои основни неща, които е възможно да се случат и да изпитате по време на раждането. Списъкът далеч не е изчерпателен, нито пък покрива всичко, което е важно да знаете за раждането. От друга страна, темата е обширна. Може да ви се стори добра идея да не да обсъдите всичко наведнъж. Особено ако изглежда, че партньорът Ви има нужда от още време, за да се настрои на вълна „подкрепа“.

Отговорите му обаче, дори на няколко въпроса, могат да Ви ориентират доколко имате нужда от още подготовка заедно в очакване на събитието. Ако партньорът Ви е спокоен и уверен по отношение на процеса на раждането, ако изглежда, че знае как да постъпи в много от ситуациите, ако Ви вдъхва кураж и сила, вероятно е готов за приключението 🙂

Ако пък не е сигурен как е добре да действа, не познава естествения процес на раждане и изпитва страх от него, може би е добре да обмислите варианти за формална подготовка. Можете да посетите заедно групов или индивидуален курс – следете тук и във Фейсбук страницата ми за дати за стартиране на група. А ако предпочитате индивидуална работа, можвте веднага да се свържете с мен.

Добър вариант за подготовка са и книгите. Препоръчвам „The Birth Partner“ специално за подготовка на партньора. Ако не сте на ‘ти’ с английския, „Раждане с любов“  също много ще помогне.

Обмислете също дали не познавате приятелска двойка, която е преживяла заедно раждането на детето си. Говорете с тях за притесненията и въленията си. Въобще вариантите за подготовка са много и Вие ще намерите своя. Сигурна съм.

И така, попитайте човека, който сте избрала да е с Вас по време на раждането:

Как ще се чувстваш и какво ще направиш, ако по време на раждането:

  • Изглежда, че имам нужда от помощ, а не приемам предложенията ти (например за вода, смяна на позиция, разходка, отиване в болницата)?

  • Не те пускам да излезеш от стаята дори за секунда?

  • Не желая да разговарям с теб?

  • Те попитам дали не е време да отидем до болницата?

  • Издавам притеснителни звуци, които никога не си чувал да издавам?

  • Кажа „Не мога повече“, „Това е ужасно трудно“, „Колко още ще продължава“, „Не ме карай да търпя това…“

  • Извикам „Помогни ми!“

  • Повърна?

  • Плача?

  • Те критикувам: „Не така!“, „Не ме пипай!“

  • Кажа, че искам епидурална?

  • Раждането продължи 12, 18, 24 часа?

  • Ни кажат, че се налага секцио?

А как ще се чувстваш когато ти кажа, че нямаше да се справя без теб?

Източници:

Прес-съобщение публикувано на сайта на СЗО на 15 февруари 2018.

Пълният текст на препоръките на СЗО от 2018г.

Насоки на СЗО „Companion of choice during labor and childbirth for improved quality of care”; СЗО, Женева, 2016.

Simkin, P. The Birth Partner.