Четвъртият период на раждането

В един учебник за акушерки попаднах на интересна идея, която намирам за много логична: че раждането има четвърта фаза, на която следва да се отдава същото значение, както и на другите три.

Отворете своята книга за бременност и раждане и ще прочетете, че раждането има три фази: първа фаза / период, през която контракциите изглаждат и скъсяват на шийката на матката и помагат бебето да навлезе ниско в таза; втори период (т.нар. изгонване), по време на която при пълно разкритие жената напъва, за роди бебето и трети период – раждане на плацентата. В описанията, които използва Childbirth International, тези три периода имат и някои подетапи: първи период има латентна и активна, понякога следва т.нар. транзиция преди втория период, може да има и „почивка“ между транзицията и напъните. Но дали това е всичко?

В един учебник за акушерки попаднах на интересна идея, която намирам за много логична: че раждането има четвърти период, на който следва да се отдава същото значение, както и на другите три.

Кой е този период, наричан още ‘златният час’?

Физическият контакт между майката и бебето през първия час след раждането доказано има благоприятен ефект върху връзката майка-дете, установяването на кърменето и физическото и емоционалното състояние на майката и бебето. Според Дж. А. Бол, този период трябва да е спокоен, без да се бърза, а бащата също да участва в него, за да сподели радостта от раждането и да започне да опознава бебето си.

Акушерките би трябвало да помагат за това всяка майка да има това време на близък контакт с бебето си веднага след раждането. Бол нарича това четвърти период на раждането и смята, че този етап заслужава същото внимание и грижа като останалите три. На мен определено ми звучи резонно. 

Макар че четвъртият период е важен момент във връзката майка-бебе, често се счита, че той не е жизнено важен – все пак повечето майки, които не са имали възможност за ранен контакт, установяват нормална връзка с бебето си на по-късен етап. Но това, че майките и бебетата са изключително адаптивни, не отменя факта, че естественото продължение на раждането е именно контактът кожa до кожа.

Това всъщност е момент, за който телата на майката и бебето активно са се подготвяли по време на родилния процес. Често бебето е будно и активно именно в първите два часа непосредствено след раждането, готово да опита да суче и любопитно да се запознае с мама. Първият контакт осигурява на бебето източник на топлина (тялото на майката): то все още не може достатъчно добре да регулира телесната си температура. Поставени кожа до кожа с майка си, току-що родените бебета дишат по-добре и имат възможност да дадат естествено начало на кърменето.

Пропускането на този етап има негативен ефект върху удовлетворението на жената от майчинството и върху емоционалното й състояние – и такава връзка се наблюдава дори шест седмици след раждането.

Това са само някои от важните аспекти на четвъртия период на раждането, както го нарича Дж. А. Бол. Не е учудващо, че СЗО (виж препоръките тук), Уницеф и Ла Лече Лига препоръчват кърменето да започне още през първия половин час след раждането.

Източници:

Mayes’ Midwifery: a textbook for midwives. 13th ed. Elsevier, 2004.

www.llli.org

students.childbirthinternational.org