Етикет: план за раждане

Избирали ли сте си кола? Апартамент? Място, където да прекарате почивката си? Най-вероятно поне две от тези неща сте избирали. И най-вероятно не сте едновременно и търговец на автомобили, и брокер на недвижими имоти, и туристически агент. Въпреки това сте направили проучване и изборът Ви е бил информиран и на база Вашите приоритети. Именно такава е идеята и на плана за раждането. Не е нужно да сте лекар, или да завършите първа година за акушерка, за да можете да решите как бихте искали да протече Вашето раждане. Добре е да можете да четете и да мислите критично.

Е да, казвате си Вие, но раждането не може да се планира. То е непредвидимо, изненадва ни, зашеметява ни… Разбива илюзии и митове, преобръща света ни… Няма шанс да го предначертаем… Съгласна съм. Раждането е всичко изброено. Но също така съм убедена, че колкото сме по-информирани и наясно с това какво ни предстои, толкова по-уверени и спокойни ще бъдем. Толкова по-позитивно преживяване ще бъде посрещането на детето ни. Затова правим проучване, подготвяме се активно и да, планираме. Една добре информирана жена / двойка знае, че ще се наложи в един момент да пусне контрола и е подготвена (поне психически) за това.

Ето за какво става въпрос.

Планът за раждане може да е чудесен начин да определите кое е важно за Вас и кое не е. Той Ви помага да си изясните какво искате и какво не по време на раждането. И най-важното: защо! Какъв резултат очаквате да постигнете с определена стратегия от плана си? Каква друга стратегия би Ви помогнала, ако първата не може да бъде приложена?

Нещо много важно: планът за раждането не е документ или рецепта за ‘идеално’ раждане, макар че в резултат от планирането вероятно ще имате нещо написано. Всъщност, можете да решите дали да го оформите ‘официално’ или не. Но основното на плана за раждане не е листът хартия, или попълването на чеклист. Основното е процесът на информиране и взимане на решения – често заедно с партньора. Както и комуникацията на тези решения с избрания екип. Често дулите помагат на жените да намерят достатъчно информация, за съставят своя план за раждане.

Какво можете да постигнете с плана си за раждане:

✔️Ще определите своите приоритети след проучване на опциите си

✔️Ще изградите стратегия за справяне с онези неща, които най-много Ви плашат

✔️Ще знаете какво да очаквате през различните етапи от раждането и периода непосредствено след това, как да си помогнете, какви решения може да се наложи да взимате

✔️Ще имате повод да проведете подробен разговор за раждането с избрания лекар или акушерка.

Вероятно и Вие, и те ще имате въпроси, които искате да обсъдите. Съответно ще разберете кои евентуално са разминаванията между Вашите и техните очаквания. Ще разберете също и ако някои от желанията Ви са нереалистични. Ако има голямо разминаване между очакванията Ви и тези на екипа Ви, ще имате време да реагирате.

✔️Ще разбрете дали някои от Вашите желания са в противоречие със стандартните за болницата процедури и протоколи.

Как да подготвим плана си за раждането

Могат да се намерят много готови шаблони, но всъщност те са обобщени и могат да са доста далеч от Вашата ситуация или от реалността в болницата, където планирате да родите. Така че имате няколко стъпки, преди да стигнете до «писането» или формянето на плана:

– да се информирате за процеса на раждането – подробно и задълбочено.

– да се информирате за първите дни и часове след раждането

– да се информирате за кърменето / храненето на бебето

– да се информирате за обичайните практики и процедури в болницата

– да обсъдите своето виждане за раждането с партньора си и да вземете решенията си

– да ги систематизирате така, че да можете да ги обсъдите с лекаря / акушерката си. Всичко до тази стъпка ще направите, ако посетите цялостен курс за подготовка.

– да направите промени и отново да обсъдите с екипа. Да решите дали имате достатъчна степен на съвпадение на гледните точки, или е време да потърсите подкрепа на друго място.

А ако искате да започнете сега?

Силно Ви препоръчвам вместо да използвате готов план за раждане от Интернет, да започнете своя план от бял лист хартия. Освен, че са твърде лесни и не Ви помагат да учите активно, тези планове може да са далеч от реалността в болницата, в която планирате да родите.

Започнете като изготвите списък с теми или въпроси за раждането, които бихте искали да обсъдите със своя партньор, дула, акушерка или лекар. По кои теми искате да научите повече? Къде можете да намерите съвременна информация? Проучете, питайте, информирайте се.

Много жени правят това заедно с таткото. Започнете с основните си няколко приоритета, общо. Кое е най-важно за Вас? И не, не става въпрос за ‘да сте живи и здрави с бебето’. Това е по под разбиране и е базова презумпция, не е нужо да се планира.

След това си представете всеки етап от раждането.

Кои бяха те, да видим. Първи период – контракции за разкритие – има латентна и активна фаза, помните ли? После транзиция – отказваш се, но бързо идва втори период период. Напъни. Бебчето се ражда и следва трети период: раждането на плацентата. А след това: златният час с бебето… Какво ще правиш ти през всеки от тези периоди? А таткото? Какво не искате да правите или да Ви бъде правено? Запишете основните си приоритети за всеки от тези периоди на раждането. Какви въпроси възникнаха?

Когато имате готова първа версия на плана си, много много важно е да не пропуснете следващата стъпка. А тя е: обсъждане с екипа – обикновено лекаря. За да се уверите, че е възможно желанията Ви и представата Ви за раждането да се реализират в конкретната болница и с този конкретен екип. За повече информация относно болничните практики във Варна можете да се присъедините и към Раждане във Варна: информиран избор и подкрепа.

Някои основни насоки

• Ако планирате да представите плана си в болницата, опитайте да го направите кратък и по същество: не повече от една страница. Малко вероятно е да бъде прочетен, ако е много по-дълъг. Можете да имате своя, по-подробна версия, която партньорът Ви да има за справка.
• Използвайте утвърдителен език. Вместо ‘отказвам’, ‘не желая’: ‘планирам’, ‘желая’.
• Направете го реалистичен. Това може да стане най-вече след подробно запознаване с болничните практики на конкретното място и до колко те са гъвкави.

А сега малко висш пилотаж.

Следващото упражнение не е лесно, но ще Ви помогне да задълбочите подготовката си за раждането, обещавам.

Често в плана си за раждането жените включват фрази от типа „не желая Х, освен ако не е наложително / по медицински причини“. Нооо, за екипа Ви много от процедурите и намесите, които се правят рутинно са си медицински необходими, независимо от индивидуалното състояние на бебето и майката. Примери са клизма, бръснене, пукане на мехура при прием в болницата… Пък и кой лекар би правил / предложил нещо, което е излишно (поне в неговите очи)? И ако случаят е такъв, фразата „само ако е необходимо“ ще даде възможност Вашият план лесно да бъде пренебрегнат и да се премине към обичайния протокол.

Една идея от Childbirth International: заявете как планирате да предотвратите необходимостта от дадена рутинна практика. Например: „Планирам да подпомогна прогреса на раждането с движение и смяна на позициите“ – за да не се налага намеса с окситоцин. Или, „Планирам да напъвам следвайки собствените си позиви, в удобна за мен поза и да ползвам топли компреси като превенция на епизиотомия“.

Зная, че не е никак лесно да напишете плана си по този начин. Но съм убедена, че това ще промени начина, по който мислите и правите планове за раждането си. Пробвайте!

План за Цезарово сечение

Ако планирате Цезарово сечение, или очаквате, че може да се стигне до операция, добре е да включите и това в плана си. Ето някои неща, които да обмислите и набележите:

• Възможно ли е да бъде извършено т.нар. нежно Цезарово сечение? Характерно за него е, че клампирането на пъпната връв се отлага, ръцете на майката са свободни и тя би могла сама да я пререже, ако желае. Често и партньорът присъства. Ако желаят, майката (или бащата) сами ‘проверяват’ дали бебчето е момче или момиче. След това майката и бебето остават в контакт кожа-до-кожа и могат веднага да започнат опити за кърмене.
• В случай, че не сте в състояние да сте с бебето веднага след раждането, искате ли друг да осъществни кожа-до-кожа с него? Тази роля обикновено се пада на таткото, а ползите за бебето са много.
• Кога най-рано можете да започнете да кърмите?
• Колко време след раждането е раздвижването?

В заключение, две неща. Първо, планът за раждането не е договор и закон. Той е процес. Много държа на това, предполагам сте забелязали, ако сте прочели до тук. Да имаш план за раждането не означава, че имаш гаранция и застраховка, че то ще протече точно както очакваш. Но означава, че си информирана и знаеш какви опции имаш. Или нямаш. И кои от тях си готова да приемеш, а кои не.

Плановете за раждане са обичайна практика на много места. Както пишат Pam England и Rob Horowitz в Birthing From Within, един план не може да замести конструктивния диалог с медицинския екип, или да Ви служи като ‘оръжие’ срещу екип, на когото нямате доверие. Той няма да ни помогне да преборим система, която се опира на остарели практики, но пък може да ни насочи към алтернативи и да ни фокусира върху приоритетите.

И още един бонус.

Макар че раждането наистина не може да се планира или предвиди, в процеса на информиране по всяка вероятност част от страховете Ви ще отпаднат. Ще видите и някои аспекти на раждането, за които може да не сте се замисляли. Ще си го представите по-ясно: както Вие, така и партньорът Ви. А това е важно, за да сте по-спокойни и уверени, когато дойде моментът за срещата с новия член на семейството.

Приятно планиране 🙂

За още информация и вдъхновение: седмичния бюлетин на „Сърце до сърце“.

Използвам случая да Ви поканя да се включите в курс, след края на който ще имате много яснота относно плана си за раждането. Вижте повече информация тук.

.

Моята история за раждането, може би, не е нищо специално. Но лично за мен остава като вълшебен спомен за красиво преживяване, несравнимо с друго. Макар и описано в редовете долу, смятам, че емоциите, които изпитва всяка жена, дарила живот, не могат да бъдат пресъздадени с думи. Затова представям по-скоро чисто техническата и информативна страна от появата на моето дете. Тя разбира се също е съществена и неизменна част от процеса, наречен “раждане”.

Когато забременях започнах по-активно да се интересувам от самите детайли за раждането. Исках да се информирам от полезни източници, личен опит и истински истории. Моят основен стремеж беше естественото раждане, смятайки, че така е отредено да бъде, освен ако няма сериозни индикации за друго.

Така попаднах на Фейсбук групата Раждане във Варна: информиран избор и подкрепа на „Сърце до сърце“. Прочетох и за организирането на курсове за подготовка за раждането заедно с участието на партньора.

По време на бременността всичко се развиваше нормално и след изкарването на курса при Йоаннa и съставянето на план за раждане, бях готова за това изживяване. Тъй като се следях при лекар, който не израждаше към този момент, трябваше да намеря такъв – привърженик на естественото раждане.

Във Варна има много лекари-гинеколози, но от разкази на близки и познати, определено научих имената на тези, които отговарят на моите изисквания. Въпреки това до средата на осмия месец още не бях ходила на консултация при израждащ лекар, поради различни колебания. За мен приоритет беше да си паснем по мнение и отношение.

Като цяло си бях решила, че искам да раждам в СБАГАЛ „Проф. д-р Димитър Стаматов” (АГ болницата). Бях си набелязала въпроси, които да задължително да коментираме с лекаря. Ходих на две консултации при специалист там, но така и не успях да го попитам нещата от списъка ми.

От няколко места получих добри отзиви за д-р Нешев, работещ в МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД (Окръжна болница) и реших да отида на преглед и при него. Пренебрегнах чисто лични съображения относно факта, че е доста млад – почти на моята възраст, макар че аз вече не попадах в категорията „млади” :D.

След прегледа и разговора с него бях решила, че това е докторът, на когото да се доверя. По време на следващите консултации успях да обсъдя с него всички мои разбирания, въпроси и притеснения. Най-много ми хареса това, че той е супер човечен, предразполагащ и откровен.

Тъй като по препоръка на лекаря, който ми прави фетална ехография, терминът ми беше изместен с около 9 дена по-късно, една от основните ми тревоги беше дали израждащият ме лекар ще ме “изчака” до и след термин. Както знаете, лекарите си следят по схема терминът според последния цикъл, който при мен е нередовен и удължен. За мен той не можеше да се счита за конкретна отправна точка при изчисляването на датата за раждане. Д-р Нешев се съгласи и ме увери, че ако всичко е наред, може да ме изчака до една седмица след датата на термина по документи, което за мене беше голямо облекчение, защото не исках да бъда подложена на индуцирано раждане.

И затова при мен водещият фактор при избора за раждане се оказа лекарят, а не болницата.

Спрямо променената дата, терминът ми беше на 03.08.2021 г. До последния ми преглед, който беше на 02.08. имах само 2 см разкритие, което си беше така от около седмица и нямах никакви други индикации за раждане. Бяхме се разбрали да чакаме най-малко до 07.08.

На 02.08. срещу 03.08. през нощта получих силен спазъм (явно контракция), но беше единствена и след това си заспах отново. На другата вечер пак получих такава контрация и си помислих, че просто ще мине, но сякаш нещо ми замокри и реших да отида до тоалетната.

Когато станах разбрах, че започват да ми изтичат водите. Беше към 4:30 сутринта. Викам си: започва се и леко се притесних, но реших да не събуждам приятеля ми. Отидох в другата стая и отворих книгата на Олга Дукат, за да прочета за изтичането на водите и да си следя.

Знаех, че трябва да са бистри, като те бяха такива и не изтичаха наведнъж, а постепенно. Болки нямах поне 3 часа или поне не си спомням да съм имала или не съм ги усещала. 🙂 По някое време започнаха леки контракции, но търпими.

Д-р Нешев ми беше казал да му се обадя, ако в рамките на половин час съм намокрила 3 ежедневни превръзки, което се случи сигурно до 06:00. Но аз така и не се обадих, докато не започнаха по-леките контракции и бях “сигурна”, че ще се ражда на този ден :D. Пък и не исках да му звъня по тъмни доби (мои си размисли)…

Звъннах му едва към 09:00ч. и му разказах как са нещата. Разбрахме се, че след като водите са бистри и аз се чувствам добре, мога да си стоя вкъщи. Каза ми да отида към 12 на обяд в болницата, ако дотогава съм в “поносимо” състояние. Така и стана – контракциите започнаха да се засилват, а имаше и зацапване с кръв във водите от време на време.

Записвах си контракциите, но така и не хванах да стават регулярни. Спрямо моите очаквания за контракциите се бях настроила да използвам схемата 5:1:1, за да тръгна към болницата. През времето вкъщи си гледах плана за раждане и прилагах различни дейности по разсейване. Движението ми помагаше най-много да се справям с болката по време на контракциите.

Когато те се засилваха използвах фитнес (гимнастическа) топка. Сложих последните неща в багажа и тръгнахме към болницата, като бяхме там вече чак към 13:00. Попълних документите и бях приета, като се установи, че имам 6 см. разкритие.

Не можех да повярвам!

Бях още по-надъхана да издържа останалото и да родя естествено. Д-р Нешев ми предложи да ме сложи на окситоцин, за да минат по-бързо предстоящите болезнени контракции и да имам сили за напъните след това. Веднага започнаха колебания от моя страна – нужно ли е това, защо сега… но се доверих.

Това, което не ми хареса е, че трябваше да съм стационарно позиционирана през това време и не можех да се разхождам. За сметка на това си носех слушалки да си пускам музика. Информирах своевременно приятеля ми по телефона какво се случва. А за разконцентриране при болките стисках една стрес топка и едно малко гребенче (отново от наученото от курса при Йоанна).

На мен това ми помогна да не се концентрирам върху болката, а да насочвам вниманието си към нещо друго. След известно време д-р Нешев ме провери за разкритие и с изненада за мен с беше вече цели 8 см. Тогава ми предложи да ми сложат някакви спазмолитици за облекчаване на болката. Аз отново задавах въпроси, но ми каза, че по-късно ще е късно и затова потвърдих.

Започнах леко да се замайвам от тях, но това ми помогна да си почивам след всяка силна контранция, чак се унасях за секунди. Не след дълго бях вече с 10 см разкритие. Преместих се на стола за раждане (магарето), на което бях полулегнала позиция и можех да си хващам коленете. За мен на това магаре си беше окей и не чувствах дискомфорт.

Напъвах по време на контракциите, както ме навигира едната акушерка, а д-р Нешев беше плътно до мен по това време, като ми обясняваше също как да дишам и как да напъвам правилно. Бях в съзнание и се опитвах да следвам съветите им, защото вярвах, че ми дават правилни насоки. Честно казано обаче не помня колко време са били напъните. Но не мисля, че е било повече от 15-20 минути.

И така на 04.08.2021 г., в 15:45 ч. се появи моят първороден син Йоан, 3160 гр. След като бебчо излезе почувствах облекчение и разбира се огромно вълнение да зърна малкото човече.

Искам само да отбележа, че спрямо видеозоните и наблюденията през последния месец и следящият и израждащият ме лекар ми бяха казали, че се вижда, че бебчо има доста голяма глава. Смятаха, че ще ми бъде трудно. Въпреки това след като се роди се оказа, че обиколката на главата му е съвсем в рамките на нормалното. Явно е бил застанал така, че е изглеждала по-голяма.

Беше ми направена епизиотомия, но аз дори не съм усетила. След което д-р Нешев трябваше да ме зашие, което въпреки обезболяването си беше доста неприятно. Дори бих казала, че самите напъни при раждането бяха по-леки отколкото самите шевове. Поне такива бяха моите усещания и спомени от това.

За да ме разсее по време на тази процедура, д-р Нешев леко ме укори, че не съм спазила препоръките му да се обадя по-рано за изтичането на водите, но въпреки това ме подкрепи в избора ми. А това, че ми го каза чак след раждането още повече затвърди положителното ми мнение за него. Бих искала да отблежа, че по време на престоя ми в болницата, всеки ден, в който той беше на работа идваше да провери как сме с бебо.

И така, според моя план за раждане се бях настроила да родя с наличието на епидурална упойка в случай, че вече нямам сили и без окситоцин, а то се получи точно обратното, за което не съжалявам.

Сещайки се за раждането днес, бих го описала като несравнимо преживяване, носещо със себе си приятни емоции. Може би защото при мен целият процес се разви добре и спокойно. И както казват хората, сякаш болката се забравя и остава само споменът за едно неповторимо изживяване – да дариш живот.

Заслуга за положителните емоции от раждането отдавам първо на себе си – за вярата и силата на духа, на д-р Нешев – за отношението и сърдечността, на Йоанна – за правилните насоки и отзивчивостта, на мъжа до мен – за куража и подкрепата, на моите близки приятелки, родили преди мен – за съветите и споделения опит!!

Благодаря на Господ, че позволи да се случи по този начин и на моята майка, която ме подкрепя отвисоко и бди над мен!

Бих искала да насърча всички бъдещи майки да вярват в себе си и да влязат в родилната зала с позитивна нагласа, защото най-хубавото предстои!

Хареса ли Ви разказът на Александра? Още разкази за позитивно преживяно раждане можете да прочетете тук.

Ако сте бременна или планирате бременност, абонирайте се за бюлетина на „Сърце до сърце“ за още идеи, информация и вдъхновение.