Нормално раждане: възстановяване след разкъсване или епизиотомия

Няколко идеи за природни средства, които могат да Ви бъдат от полза

Няколко природни средства, които могат да помогнат

Едно от основните притеснения на бременните, планиращи нормално раждане, е възстановяването след разкъсвания или епизиотомия. Ако вече сте родили и имате шевове, тази статия е за Вас. Накратко ще споделя за няколко природни средства, които могат да Ви помогнат.

А ако сте бременна и искате да научите повече за подготовката на тазовото дъно за нормално раждане през бременността, както и някои стратегии за избягване на разкъсванията по време на естествено раждане, вижте тук.

Наскоро имаше дискусия по темата в групата ми „Раждане във Варна: информиран избор и подкрепа„. Присъединете се, за да я прочетете. В това пространство лично аз се старая редовно да получавате полезна и практична информация за бременността, раждането, кърменето и ранното родителство.

Смрадлика

На срещата ни във Варна през август 2021 – едно от редовните събития, които варненските дули организираме при възможност, една от участничките получи подарък: вода от смрадлика. Именно смрадликата е едно от средствата, които помагат за по-бързо зарастване на рани.

Можете да си приготвите отвара от нея у дома, или да използвате готов продукт от аптеката или дрогерията. Имайте предвид, че при употребата на смрадлика може да усещате опъване на кожата, затова вероятно ще искате да комбинирате с някакъв омекотяващ продукт.

Пчелен мед

Идея за такъв продукт е пчелният мед. Различни източници потвърждават, че той ефективен при разкъсвания и епизиотомия. Може дирекно да се нанася на перинеума.

Алое Вера

Друго природно средство, което ускорява заздравяването, е гелът от Алое вера. Има различни варианти и форми на продукти с Алое Вера, така че обсъдете с Вашия лекар или акушерка кое би било най-подходящо за Вас.

Хамамелис

А към изброените по-горе можете да добавите продукт на базата на билката хамамелис, особено ако имате и хемороиди. Хамамелисът е много удобен за ползване под формата на спрей.

Студени компреси

Някои жени си правят студени компреси (дори ледени) с някоя или комбинация от изброените съставки. Можете например да напоите дамска превръзка с тях, да я сложите във фризера, за да се охлади и след това да я използвате като студен компрес. Студеното определено има болкоуспокояващ ефект, макар че само по себе си не ускорява заздравяването.

Не забравяйте често да сменяте превръзките си и да се измивате след всяко ходене до тоалетна. Често в периода след раждането жените си слагат студени компреси, които облекчават болката. Избягвайте да се качвате и да слизате по стълби, опъването на шевовете може да ви причини допълнителна болка.

Почивка, добра храна и много течности се подразбират, но често ги пренебрегваме. Имайте предвид, че всичко друго може да почака и основният приоритет в седмиците след раждането е почивката и установяването на кърменето, ако сте избрали да кърмите.

Ако сте бременна, вижте тази статия за подготовка на тазовото дъно. Тази подготовка доказано намалява риска от разкъсвания и скъсява периода на възстановяване. Упраженията можете да продължите да правите и след раждането.

Почти сигурна съм, че страхът от разкъсване и епизиотомия е само един сред многото страхове, които Ви тревожат в седмиците и месеците преди раждането. Като дула, аз помагам на жените да се информират и да се подготвят практически, за да родят без страх. Ако искате да работим заедно за Вашето удовлетворяващо раждане и спокоен следродилен период, пишете ми тук още сега.

Разгледайте и вариантите да се включите в онлайн или присъствен курс.

Ако тази статия Ви е била полезна, абонирайте се за бюлетина на „Сърце до сърце“ за още идеи, информация и вдъхновение.

Желая ви прекрасно удовлетворяващо раждане!

Йоанна

Раждане без страх

Това, че раждането боли, не означава, че е страшно.

Раждането започна с падането на тапата в понеделник вечер срещу вторник. Tака търпеливо започнах да чакам кога ще започне и същинското раждане.

В петък вечер получих леки болки, наподобяващи менструални и легнах да спя, защото знаех, че ще имам нужда от енергия. Към 12 часа контракциите се засилиха и без да будя таткото отидох в другата стая и започнах да подскачам на топката. Имах и червено течение, но проверих в книгата на Олга Дукат и се успокои, че е нормално и няма защо да бързам.

Към 3 часа и таткото се събуди и започнахме да следим честотата на контракциите. Контракциите овладявах с дълбоко дишане, подскачане на топката и музика. Таткото отиде да разходи кучето към 7 часа и с контракции на 4-5 минути тръгнахме към болницата.

Дежурната лекарка ме прегледа за разкритие и аз се чудих дали е нормално да не усещам нищо, все пак казваха, че е проверката за разкритието болезнена. Наум се молех да е поне 2 см, че да не трябва да се прибирам отново вкъщи. Много се притеснявах, че съм отишла твърде рано. Там за мое учудване установиха, че съм с 6 см разкритие.

Започна се дългото чакане. Сложиха ме легнала с изпънати крака и започнаха процедурите – кардиограма, тест за алергии, подписване на документи, а междувременно бях с контракции и маска на лицето. Всички казваха, че явно имам висок праг на болка и затова ме оставиха с опънати крака на доста болезнени контракции. Помолих ги да си сгъна краката, защото много ме боли, но ми казаха да ги държа изпънати,иначе не могат да направят изследванията.

След един час се качихме в активната зала, където ме чакаха д-р Цонев и Стамат. Седнах на топката и започнахме да чакаме.

Таткото беше до мен през цялото време.

Всички бяха в добро настроение, включително и аз. Бях доста развълнувана, че скоро ще срещна дъщеря си.

Контракциите станаха по-силни, но таткото ми пусна любимия пианист Yuruma и успях да се справя.

При достигането на 9 см започна и чувството за напън. С болката от него за жалост не можах да се справя. Напъните ми не бяха в точния момент, затова ми вляха окситоцин и ми спукаха мехура.

В плана ми за раждане пишеше, че не желая окситоцин и спукване на мехура, затова д-р Цонев ме попита какво мисля и аз му се доверих. След спукването на мехура се преместих от магарето на леглото, защото болката стана непоносима.

От там нататък имам бели петна. Спомням си, че не напъвах както трябва. Напъните продължиха около 2 часа и доста време главичката се показваше на 2 см, даже успях да я пипна. Края не си го спомням, защото не чувах никого, просто чувах един ужасен шум. Доктор Цонев направи епизотомия и някак си се събрах и успях да изкарам най-прекрасното бебе на света.

Сложиха го върху мен и забравих всичко. Спомням си, че го взеха за 30 минути, през които аз десет пъти питах кога ще ми я върнат. За мен беше важно да засуче възможно най-скоро. От тогава не сме се разделяли повече от половин час.

Искам да благодаря на д-р Цонев за подкрепата и въпреки че раждането не мина по план, се чуствствам напълно удоволетворена от решенията, които той взе и горда, че се справих без упойка. Най-странното е, че даже не съм се сещала нито за упойка, нито за секцио.

Знаех, че ще се справя.

Също така благодаря на Йоанна, която ни даде увереност, на мен и на таткото и отидохме без страх в родилната зала. Съветвам всяка жена да се информира, да отиде на курс и да прочете книгата на Олга Дукат. Йоанна ми оказа и емоционална подкрепа за кърменето, за което съм ѝ ужасно благодарна.

След такова позитивно раждане нямам страх да родя отново без упойка, но само при доктор Цонев. Прекрасен лекар, който през цялата бременност и раждане ми вдъхваше спокойствие – така успях да се насладя и на раждането, и на бременността ми.

„И сега какво да те правя?!“

Разказ за едно много желано и осъзнато раждане без страх, в което Нора много вярваше. Път, за който се е подготвяла отдавна, с не малко изненади и препятствия, но с прекрасен финал.

Казвам се Нора и искам да споделя моята история за успешен ВБАК. Искам и да благодаря много на тази група и VBAC групата, където намерих отговор на много свои въпроси. Благодаря на всички жени споделили своите истории, всяка една ми беше голямо вдъхновение и най-вече на Yoanna, която винаги намираше точните думи, когато имах нужда от подкрепа и съвет и ми вдъхваше много кураж.

Термин определен за 06.01.2020 с разлика от секциото 6 години. То беше направено в хода на раждането, заради зелени води. Съответно аз бях много разочарована и ядосана, защото вярвах, че мога да родя нормално и защото мислех, че след едно секцио следва винаги ресекцио. Смятам обаче, че е имало причина да се случат така нещата, а и погледнато от днешна дата не съм била достатъчно добре подготвена.

След разговор с майка, която е родила второто си дете нормално след секцио, се обнадеждих и оттогава мечтая за естествено раждане. Когато забременях бях твърдо убедена, че искам да изпитам това чувство (разбира се стига да няма медицинска причина, която да ми попречи). Исках детето ми, а и аз, да се възползваме от всички позитиви на естественото раждане, исках да е позитивно без страх. Да: без страх! Ние, жените, сме създадени да раждаме. Природата го е измислила – девет месеца тялото ни се подготвя, за да се случат нещата по най-добрия начин за нас и бебето.

И така, скоро разбрах за д-р Цонев, който има опит и подкрепя ВБАК раждания. Говорих с него – позитивен и вдъхващ доверие млад лекар. Съгласи се, но имаше малък проблем – щеше да бъде извън България в периода 27.12-03.01.2020. Аз имах някакво предчуствие, че нещата може да се случат точно тогава и затова се опитах да си намеря резервен вариант.

Да, но лекарите, с които говорих тук във Варна, някак не ме спечелиха. Не вярваха в моя успех и все ми говореха неща, с които да ме сплашат. Резервният вариант – предложение на д-р Цонев – беше да отида в МД с контракции, да питам дежурния лекар за нормално раждане и ако ми откажат да ми направят секцио. По време на това търсене преминах през период на радост, сълзи, разочарование, яд и дори за момент се замислих да пътувам към София. Факт беше обаче, че имах някакъв шанс да родя в периода, в който д-р Цонев е в България и в крайна сметка оставих нещата да се случат така, както е писано.

Останахме си във Варна. Последния месец си бях с подготвителните контракции, които не бяха болезнени, нито пък регулярни, но от 29.12. нататък станаха по на често. На 30.12. късния следобяд реших, че ще правя упражненията, които ми помогнаха много и които се стараех да правя редовно. Вечерта ми падна и много малка част от тапата, а контракциите вече бяха на 10-15 мин, болезнени и продължаваха по 50 сек до минута и нещо. Цяла нощ не можах да спя.

Сутринта на 31.12. контракциите се поразредиха и се редуваха болезнени с неболезнени. Това, което забелязах е че движението ми помагаше да се чувствам по-добре. Щяхме да посрещаме Нова година в свекърва ми, но тъй като всички бяха притеснени, че ще родя вкъщи, за тяхно успокоение отидохме до МД, за да проверим тоновете на бебето добре ли са. Всичко беше наред и спокойни отидохме да празнуваме.

Падна ми още малко от тапата, а контракциите станаха по-силни, на по 10 мин с различна продължителност. Така си и посрещнах 2020 г. до към 3 часа, когато периодът се увеличи на 13-14 мин. Цяла нощ засичах контракции и дори взех Но шпа, защото вече наистина не издържах.

Сутринта на 01.01. имах една пауза от 30 мин и мисля, че тогава успях да дремна (тези няколко дни за мен си бяха prodromal labour). Тогава ми падна окончателно и тапата, а контракциите си продължаваха все така на по 10- 11 мин. Търсех различни варианти за обезболяване – сменях пози, вземах си топъл душ, вървях. Ясно ми беше че няма да устискам до 03.01. и даже бях решила, че ако и на 01.01. вечерта не спя цяла нощ просто ще отида и ще си поискам секцио. Болката плюс недоспиването ми дойдоха в повече!

Вечерта контракциите зачестиха на 6-7 мин с продължителност до 1 мин. Определено раждането напредваше и трябваше да се ходи в болницата, но си чаках момента 1-4-1, т.е. да отида в активната фаза, за да имам поне малък шанс за вагинално раждане. Надявах се да имам късмет и да се падне готин лекар на смяна. Малко преди да тръгнем имаше и един момент на затишие без контракции.

В 00:15 бяхме в Майчин дом. Дежурен лекар д-р Костов, за когото бях чувала само хубави неща, но знаех, че не подкрепя ВБАК и все пак се успокоих, защото този човек с благата си усмивка и изражение ми вдъхна доверие! Обясних му каква е ситуацията и той ме попита – ти сега естествено ли искаш? Аз отговорих тихичко – ако ми позволи – Да! Провери ми разкритието – 7 см. „И какво да те правя сега?!”… а аз супер щастлива, че идвам с такова голямо разкритие! Беше ми леко ядосан, понеже такива раждания не води.

Сложиха ме да легна, за да чуят тоновете на бебето и докато си лежах получих напън и ми се спука мехура. Извиках – имам напън, а те – стискай, недей да напъваш. Но как да спра напъна?! Та то е извън моя контрол, тялото ми го прави. Сграбчиха ме и направо в родилната зала, нямах време даже да се преоблека. Всички страшно много ме подкрепяха! Акушерката Зори Добрева беше тази, която ми даваше кураж и напътствия. Д-р Костов беше отстрани и наблюдаваше целия процес.

И така на 02.01 в 1:20 ч. след 5 напъна и епизиотомия (направена от акушерката), се роди Калоян – 3,400 кг, 51 см. Сложиха ми го на корема: бях толкова щастлива и благодарна! Всичко си заслужаваше! Това е най-уникалното чувство на света!

Вярвайте в себе си, настройте се позитивно, визуализирайте! В нас жените има неподозирана сила и тялото ни знае какво да прави! ❤️

Някои немедикаментозни методи на обезболяване – част 1

По какъв начин се справяте с болката по принцип? Имате ли очакване какво би Ви помогнало по време на раждането? Тази статия може да Ви даде някои идеи за това как бихте могла да облекчите болката по време на раждане сама или с помощта на партньора си, без да прибягвате до медикаменти.

През 50те и 60те години на 20ти век на раждащите жени масово се дава хлороформ или т.нар. twilight sleep. Това е брутална комбинация от морфин и скополамин, за да не чувстват нищо по време на раждането. Тогава английският лекар Грантли Дик-Рийд започва да забелязва, че ако жените са спокойни по време на раждането, те се справят чудесно и без да им се прилагат медикаменти. 

Той описва цикъла страх-напрежение-болка. Според него емоционалната ни реакция към ситуацията засилва физическото усещане за болка.

Когато сме уплашени, в тялото ни се отделя адреналин. Той кара мускулите на шийката на матката да се свият и стегнат, което реално спира прогреса на разкритието. 

Смисълът на този механизъм е ако има непосредствена заплаха за жената, тя да има време да избяга и да намери безопасно място, където да роди своето бебе. За нашите предци това явно е бил важен защитен механизъм. Има обаче една особеност: макар и жената да е под стрес и раждането да се забавя, при вече започнал процес матката не спира да контрахира…

И така, в тялото на една уплашена раждаща жена две групи мускули работят в противоположни посоки. Контракциите се стремят да разширяват шийката на матката, а мускулите на шийката се стремят да я държат затворена. Неизбежно е да чувстваме по-силна болка в такава ситуация.

Какво можем да направим, за да не ни е страх?

Тук няма да задълбавам в по-дълбочинните аспекти на страха и тревожността и духовните начини да се справяме с тях. Те са различни за различните хора. Затова пък ще Ви предложа някои практични идеи за това как раждането да е по-спокойно преживяване.

Предварителна подготовка

На първо място, разбира се, е предварителната подготовка. Посетете курс, запознайте се с процеса на раждането. Важно е да знаете какво и защо се случва на всеки етап и какво можете да направите Вие и партньорът Ви за облекчаване на болката именно в този момент. Тренирайте различни ситуации.

План за раждането

Напишете план за раждането и го обсъдете с екипа предварително. Бъдете готова раждането да не върви по план 🙂 Присъединете се към група за подкрепа, за да се уверите, че е нормално да Ви е страх, но и че има какво да направите по въпроса.

По време на самото раждане

Обстановката

Тя може много да повлияе на начина, по който се чувствате. Погрижете се атмосферата да е спокойна, по възможност изберете самостоятелна стая с (подготвен) придружител. Шумовете, яркото осветление, непознатите лица, многото въпроси, странните миризми – всички тези неща могат да покачат нивото на стрес и да влезете в цикъла, за който говори д-р Рийд. От друга страна, тишината, приглушената светлина, познатите лица и предмети ще Ви успокоят и ще Ви накарат да се чувствате „като у дома си“. Ако например ползвате аромалампа и у вас често се носи определен аромат, вземете я. Можете да вземете семейна снимка, обичана икона, собственото си меко одеало, калъфка за възглавница, чашата, в която си пиете сутрешната напитка, да си подготвите музика, която да слушате в болницата… Ако сте в къщи докато четете този текст, огледайте се около себе си и ще Ви дойдат много идеи за неща, които Ви карат да се чувствате сигурно и уютно.

Първи период на раждането

Ако сте била на курс за подготовка за раждането, или пък сте чела книга по темата, вероятно знаете, че през първия педиод на раждането има латентна фаза, през която контракциите са по-кратки и усещането за болка рядко е много силно. По време на този етап основното средство за обезболяване е да се разсейвате: сега е моментът да започнете разгорещен спор за политика с партньора / дулата си, да гледате онзи филм, който отдавна планирахте да видите, да направите мъфини, торта или друго любимо ястие… Което и от изброените да изберете, след известно време то ще спре да работи.

Ще разберете, че е време да смените тактиката, ако се налага по време на всяка контракция за около 30 секунди да спрете това, което правите.

Таткото и дулата

Основен „метод“ за немедикаментозно обезболяване е партньорът / дулата. Те осигуряват на раждащата жена емоционална подкрепа, като я окуражават и насърчават; наред с това прилагат и техники за физически комфорт. Дулата, таткото на бебето или друг близък човек може също да обяснява на жената това, което се случва. Понякога дори и хората от медицинския екип да говорят на разбираем език, тя не ги „чува“. Раждащата жена инстинктивно търси информация от хора, с които има изградена връзка. В такива случаи именно придружаващият я близък човек може да отговаря за това тя да разбира и да е съгласна с процедурите, които евентуално се прилагат.

Конкретни техники

Ето някои от техниките, които партньорът би моглъл да прилага по време на раждането с цел обезболяване:

Масаж

Ако масажът е нещо, което обичате, той може да Ви помогне да се отпускате между контракациите. Знае се, че масажът допринася за намаляване на кръвното налягане, стимулира кръвообращението, облекчава болките в гърба и общото ниво на тревога и напрежение. Ако опитвате масаж по време на контракция имайте предвид, че повечето раждащи жени предпочитат да бъдат масажирани с твърд, силен натиск, а леките докосвания по кожата могат да са дразнещи, ако жената в този момент се опитва да се справи със силна контракция.

Компреси

Топъл компрес поставен ниско на корема на майката или на гърба може да има приятно обезболяващо действие. Студена влажна кърпа прокарана по врата, челото и лицето между контракциите е много освежаваща. Студен компрес ниско на гърба може да има облекчаващ ефект. Възможно да намерите и още варианти.

Техники на дишане

Следваща Дулата или човекът, който се е подготвял заедно с Вас за раждането, вероятно ще знае дали искате да използвате контролирано дишане и какви техники на дишане предпочитате и ще Ви насочва.

Освежаване

На рждащите жени често им е горещо, особено в по-късните етапи от процеса. Дулите обичайно имат в себе си ветрило или малко вентилаторче, което може да се използва между контракциите за освежаване. Не е точно обезболяващо, но е приятно и Ви помага да се отпуснете по-добре (виж по-горе за адреналина).

Ако с вас са партньор или дула, те биха могли също да прилагат техники като обратен натиск на сакралната кост, тазова преса или пък да Ви помагат да следвате избран от Вас ритуал. За тези и още техники: в следващата част на статията.

По материали на Childbirth International.