Препоръките на СЗО за грижа по време на раждането – част 2

Втора част на статията с превод на 24 от общо 56те препоръки на СЗО за грижа по време на раждането, публикувани през февруари 2018 г.

В първата част на тази статия се запознахте с 32 от общо 56те препоръки за грижа по време на раждането при здрави бременни жени, които Световната здравна организация (СЗО) отправи официално през февруари 2018. Представям Ви и останалите 24. Всички тези препоръки са базирани на солидни проучвания и научни доказателства. Отново напомням, че препоръките в този си вид са само малка част от документ съдържащ 212 страници – т.е. има много още какво да се чете по всяка една точка, а тук можем само да ги отбележим. Опитът за превод е мой (по образование съм филолог), не съм попадала на официален към момента.  Има малки съкращения.

Втори етап на раждането

Дефиниция и продължителност на втория етап на раждането

33. Препоръчва се следната дефиниция и продължителност на втория етап на раждането: вторият етап е пердиоът между пълното разкритие на маточната шийка и раждането (изгонването) на бебето, по време на който жената има неволеви напъни като резултат на експулсивни маточни контракции.

Жените трябва да бъдат информирани, че продължителността на втория етап е различна за различните жени. При първо раждане, бебето обикновено се ражда в рамките на 3 часа, докато при следващи раждания това обикновено става в рамките на 2 часа.

34. За жени без епидурална упойка се препоръчва насърчаването на позиция за напъване и раждане, която жената избере, включително изправени позиции.

35. За жени с епидурална упойка се препоръчва насърчаването на позиция за напъване и раждане, която жената избере, включително изправени позиции.

36. Жени, които са в експулсивната фаза на втория етап на раждането, трябва да бъдат окуражени и подкрепени да следват собствените си позиви за напъване.

37. За жени с епидурална упойка във втори етап на раждането, забавянето на напъването с един или два часа след получаване на пълно разкритие или докато жената възстанови сензорния си позив за напъване се препоръчва в случаите, когато условията позволяват жената да прекара повече време във втори етап на раждането и перинаталната хипоксия може да бъде адекватно оценена и овладяна.

Техники за предотвратяване на травма на перинеума

38. За втория етап на раждането, в зависимост от предпочитанията на жената, се препоръчват техники, които намаляват травмирането на перинеума и подпомагат спонтанното раждане (вкл. масаж на перинеума, топли компреси и предпазване на перинеума с ръце).

Епизиотомия

39. Не се препоръчва рутинно или твърде често прилагане на епизиотомия по време на спонтанно раждане.

Натиск на фундуса

40. Не се препоръчва прилагането на ръчен натиск с цел подпомагане на раждането по време на втори етап.

Трети етап на раждането

Профилактика с утеротоници

41. За всички раждания се препоръчва употребата на утеротоници с цел превенция на следродилен кръвоизлив.

42. Окситоцинът е предпочитаният медикамент за превенция на следродилен кръвоизлив.

43. Ако не е наличен окситоцин, се препоръчва употребата на други инжекционни утеротоници.

44. Препоръчва се забавено клампиране на пъпната връв (не по-рано от 1 минута след раждането).

45. На местата, където има опитни специалисти по време на раждането, се препоръчва контролирана тракция на пъпната връв тогава, когато за лекаря и за раждащата жена е важно да се намали малко кръвозагубата и леко да се ускори третия етап на раждането.

46. Не се препоръчва продължителен масаж на матката с цел превенция на следродилен кръвоизлив за жени, които са получили профилактична доза окситоцин.

Грижа за новороденото

47. Ако амниотичната течност е бистра и новороденото започне да диша самостоятелно след раждането, не трябва да се аспирират носа и устата на бебето.

48. Новородените, при които няма усложнения, трябва да бъдат в контакт кожа-до-кожа с майките си през първия час след раждането с цел превенция на хипотермия и насърчаване на кърменето.

49. Всички новородени, включително и тези с ниско тегло, които могат да сучат, трябва да бъдат поставени на гърда възможно най-рано след раждането, когато са клинично стабилни и майката и бебето са готови за това.

50. На всички новородени трябва да се поставя вит. К мускулно след раждането (т.е., след първия час, в който бебето трябва да бъде в контакт кожа-до-кожа с майка си и да започне да суче).

51. Къпането на бебето трябва да се отложи за 24 часа след раждането. Ако не е възможно заради разбиранията в дадената култура, то отлагането трябва да е поне 6 часа. За бебето трябва да бъде избрано подходящо облекло в зависимост от околната температура. Това означава бебето да е с един или два пласта дрехи повече от възрастните и с шапчица. Майката и бебето не трябва да се разделят и трябва да са в една стая 24 часа в денонощието.

52. За всички жени се препоръчва оценка на тонуса на матката след раждането с цел ранно откриване на маточна атония.

53. Не се препоръчва рутинна профилактика с антибиотици за жени родили вагинално без усложнения.

54. Не се препоръчва рутиннна профилактика с антибиотици за жени, на които е направена епизиотомия.

55. Всички родилки трябва да бъдат редовно преглеждани за вагинално кървене, контракции на матката, височина на фундуса, температура и пулс през първите 24 часа след раждането, като се започне от първия час. Скоро след раждането трябва да се измери кръвното налягане. Ако е нормално, следващото измерване трябва да е след 6 часа. В рамките на 6 часа след раждането жената трябва да е уринирала.

56. След вагинално раждане без усложнения в здравно заведение, здрави майки и новородени трябва да получат медицинска грижа в заведението за поне 24 часа.

Източник: Пълният текст на препоръките на СЗО от 2018г.

Препоръките на СЗО за грижа по време на раждането – част 1

Запознайте се с първите 32 от общо 56 препоръки на СЗО за грижа по време на раждането, публикувани през февруари 2018 г.

На 15 февруари 2018 Световната здравна организация (СЗО) публикува глобални стандарти за грижа по време на раждането при здрави бременни жени. Документът съдържа 56 препоръки. От тях 26 са новите, а останалите 30 са от вече издадени насоки на СЗО от различни документи. Всичките 56 са базирани на солидни проучвания и научни доказателства.

Във Фейсбук групата в подкрепа на бременните, която администрирам, сме посветили всяка сряда на тема от тези препоръки. Ако все още не сте член на групата, заповядайте, за да прочетете дискусиите и да споделите своя опит и нагласи.

В предишния пост Ви разказах по-подробно за препоръките по отношение на партньора по време на раждането. Мисля си обаче, че е много важно да сме прочели всички препоръки. Моля имайте предвид, че списъкът по-долу е само малка част от документ съдържащ 212 страници – т.е. има много още какво да се чете по всяка една точка, а тук можем само да ги отбележим.

Опитът за превод е мой (имам и филологическо образование), не съм попадала на официален към момента.  Има малки съкращения. И така, ето първите 32 препоръки:

По време на цялото раждане

  1. Грижа с уважение към раждащата жена – което означава грижите, предвидени за и предоставени на жените да се осъществяват по начин, който запазва тяхното достойнство, личното им пространство и конфиденциалност, осигурява им защита от вреди и недобро отношение и им дава възможност да взимат информирани решения и да имат постоянна подкрепа по време на раждането.

  2. Ефективна комуникация – между здравните работници в родилно отделение и раждащите жени, като се използват ясни методи на общуване, подходящи за съответната култура.

  3. Придружител по време на родилния процес и самото раждане – препоръчва се жената да има придружител по избор по време на цялото раждане: таткото, друг близък човек, дула

  4. Акушерски модел на грижа, при който позната акушерка или група познати акушерки подкрепят жената по време на бременността, раждането и периода след това – препоръчва се ако е възможно в конкретния контекст.

    Първи етап на раждането

    Дефиниции на латентната и активната първа фаза на раждането

  5. Препоръчва се употребата на следните дефиниции на латентна и активна първа фаза на раждането:

    Латентна първа фаза е периодът, през който има болезнени контракции и различни промени на шийката на матката, включително някаква степен на изглаждане, както и по-бавно прогресиране на рзкритието до 5 см за първо и следващи раждания.

    Активна първа фаза е периодът, през който жената има регулярни болезнени контракции, значима степен на изглаждане на шийката и по-бързо настъпване на разкритието от 5 см до пълно разкритие, за първо и следващи раждания.

    Продължителност на първия етап на раждането

  6. Жените трябва да бъдат информирани, че продължителността на латентната фаза не е точно установена и може да се различва много при различните жени. Продължителността на активната фаза, обаче – от 5 см до пълно разкритие – обикновено не е по-голяма от 12 часа за първо раждане и 10 часа за следващи.

    Напредване на първия етап на раждането

  7. За бременни жени, при които раждането е започнало спонтанно, границата (изискването) от 1 см на час за разкритие на маточната шийка по време на активната фаза не е точен показател за това дали раждането може да се развие по неблагоприятен начин. Не се препоръчва този показател да се използва с тази цел.

  8. Минимално разкритие на маточната шийка по 1 см на час по време на активната първа фаза на раждането е нереалистично бързо за някои жени. Затова не е се препоръчва да се използва за проверка дали раждането напредва нормално. Напредване на разкритието с по-малко от 1 см на час само по себе си не трябва да бъде рутинна индикация за акушерски интервенции.(Бел. Йоанна: вижте тук идеи за ускоряване на раждането по естествен начин)

  9. Раждането може да не се ускори по естествен начин преди да се достигне разкритие от 5 см. Следователно, употребата на медицински интервенции за ускоряване на родилния процес и раждането (изгонването) – като окситоцин и цезарово сечение – преди достигане на това разкритие не се препоръчва, ако бебето и майката са в добро състояние. (Бел. Йоанна: вижте тук идеи за ускоряване на раждането по естествен начин)

    Политики при приемане и престой в родилно отделение

  10. За здрави бременни жени със спонтанно започнало раждане, политика за забавяне на приема в родилно отделение до започването на активна първа фаза се препоръчва само в контекста на стриктно проучване. (Бел. Йоанна: има се предвид да се забави прием в зала за раждане, а не прием в болницата, като раждащата и нейният партньор бъдат настанени в удобна зала / стая за изчакване).

  11. Рутинна клинична пелвиметрия при прием в родилно отделение не се препоръчва за здрави бременни жени.

  12. Не се препоръчва рутинна кардиотокография за оценка на състоянието на плода при прием на здрава бременна жена със спонтанно започнало раждане.

  13. Препоръчва се аускултация с Доплер или Пинард фетален стетоскоп за оценка на състоянието на плода при приемане в родилно отделение.

  14. Не се препоръчва рутинно бръснене на пубисното окосмяване и перинеума.

  15. Не се препоръчва клизма с цел намаляване на аугментацията по време на раждането.

  16. Препоръчват се вагинални прегледи с ръка през 4-часови интервали за рутинна оценка на активната първа фаза на раждането при жени с нисък риск.

  17. Не се препоръчва постоянна кардиотокография за оценка на състоянието на плода на здрави бременни жени по време на спонтанно протичащо раждане.

  18. Препоръчва се периодична аускултация на феталните сърдечни тонове с Доплер или Пинард фетален стетоскоп за здрави раждащи жени.

  19. Епидуралната упойка се препоръчва за здрави раждащи жени, които желаят обезболяване, ако такова е предпочитанието на жената.

  20. Парентерални опоиди се препоръчват като варианти за здрави бременни жени, които желаят обезболяване по време на раждането, ако такова е предпочитанието на жената.

  21. Техники за отпускане, включително прогресивна мускулна релаксация, дишане, музика, съсредоточаване и други техники се препоръчват като варианти за здрави бременни жени, които желаят обезболяване по време на раждането, ако такова е предпочитанието на жената.

  22. Ръчни техники, като масаж или топли компреси се препоръчват като варианти за здрави бременни жени, които желаят обезболяване по време на раждането, в зависимост от предпочитанията на жената.

  23. Обезболяване с цел превенция на забавянето на раждането и намаляване на аугментацията не се препоръчва.

  24. За нискорискови раждащи се препоръчва прием на храни и течности през устата по време на раждането. (Подробно по темата: статия от анестезиолог).

  25. Препоръчва се насърчаване на движението и изправени позиции по време на раждането.

  26. Рутинни вагинални промивки с хлорхексидин по време на раждането с цел избягване на инфекции не се препоръчват.

  27. Набор от средства за активно водене на раждането с цел превенция на забавянето не се препоръчва.

  28. Използването на рутинна амниотомия с цел превенция на забавянето на раждането не се препоръчва.

  29. Използването на ранна амниотомия с ранна аугментация с окситоцин с цел превенция на забавянето не се препоръчва.

  30. Употребата на окситоцин за превенция на забавянето на раждането при жени с епидурална упойка не се препоръчва.

  31. Употребата на антиспазматици с цел превенция на забавянето на раждането не се препоръчва.

  32. Употребата на интравенозни течности с цел намаляване на продължителността на раждането не се препоръчва.

Източник: Пълният текст на препоръките на СЗО от 2018г.

(следва продължение)

Четвъртият период на раждането

В един учебник за акушерки попаднах на интересна идея, която намирам за много логична: че раждането има четвърта фаза, на която следва да се отдава същото значение, както и на другите три.

Отворете своята книга за бременност и раждане и ще прочетете, че раждането има три фази: първа фаза / период, през която контракциите изглаждат и скъсяват на шийката на матката и помагат бебето да навлезе ниско в таза; втори период (т.нар. изгонване), по време на която при пълно разкритие жената напъва, за роди бебето и трети период – раждане на плацентата. В описанията, които използва Childbirth International, тези три периода имат и някои подетапи: първи период има латентна и активна, понякога следва т.нар. транзиция преди втория период, може да има и „почивка“ между транзицията и напъните. Но дали това е всичко?

В един учебник за акушерки попаднах на интересна идея, която намирам за много логична: че раждането има четвърти период, на който следва да се отдава същото значение, както и на другите три.

Кой е този период, наричан още ‘златният час’?

Физическият контакт между майката и бебето през първия час след раждането доказано има благоприятен ефект върху връзката майка-дете, установяването на кърменето и физическото и емоционалното състояние на майката и бебето. Според Дж. А. Бол, този период трябва да е спокоен, без да се бърза, а бащата също да участва в него, за да сподели радостта от раждането и да започне да опознава бебето си.

Акушерките би трябвало да помагат за това всяка майка да има това време на близък контакт с бебето си веднага след раждането. Бол нарича това четвърти период на раждането и смята, че този етап заслужава същото внимание и грижа като останалите три. На мен определено ми звучи резонно. 

Макар че четвъртият период е важен момент във връзката майка-бебе, често се счита, че той не е жизнено важен – все пак повечето майки, които не са имали възможност за ранен контакт, установяват нормална връзка с бебето си на по-късен етап. Но това, че майките и бебетата са изключително адаптивни, не отменя факта, че естественото продължение на раждането е именно контактът кожa до кожа.

Това всъщност е момент, за който телата на майката и бебето активно са се подготвяли по време на родилния процес. Често бебето е будно и активно именно в първите два часа непосредствено след раждането, готово да опита да суче и любопитно да се запознае с мама. Първият контакт осигурява на бебето източник на топлина (тялото на майката): то все още не може достатъчно добре да регулира телесната си температура. Поставени кожа до кожа с майка си, току-що родените бебета дишат по-добре и имат възможност да дадат естествено начало на кърменето.

Пропускането на този етап има негативен ефект върху удовлетворението на жената от майчинството и върху емоционалното й състояние – и такава връзка се наблюдава дори шест седмици след раждането.

Това са само някои от важните аспекти на четвъртия период на раждането, както го нарича Дж. А. Бол. Не е учудващо, че СЗО (виж препоръките тук), Уницеф и Ла Лече Лига препоръчват кърменето да започне още през първия половин час след раждането.

Източници:

Mayes’ Midwifery: a textbook for midwives. 13th ed. Elsevier, 2004.

www.llli.org

students.childbirthinternational.org