Една сравнително кратка история за раждането на Никола

Често ме питат дали е възможно водно раждане във Варна. Да видим!

В понеделник сутринта към 5 започнаха едни кратки, но болезнени контракции, на около 10-12 мин. Като станахме се изкъпах и предупредих Р., а той замина на работа. Исках да се забави с един ден това раждане, защото Р. имаше много работа този ден, а аз имах нужда от неговата подкрепа. Така че действахме в посока отлагане на раждането. С баткото (2г3м) закусихме, ходихме по магазини, срещахме се с баба и дядо. После го приспах в количката и го оставих на баба и дядо, а аз се разходих малко с приятелка. Пих магнезий, дали пък няма да се спрат? Не се спряха. Заваля малко и се прибрах, баткото също го прибраха заради дъжда и го позанимаваха малко докато аз „поспя“. После пак го изведоха на разходка. А пък аз вече едвам изтрайвам, на контракциите се спирам и се чудя как родителите ми нищо не са заподозрели.

Като взеха баткото, аз се опитах да си почивам пред компютъра, ама се оказа, че права ми е по-добре. Приготвих си продуктите за тортичките. Ясно беше, че ще се ражда вече. Засичах си контракциите на телефона – от на 7-8 мин ставаха на около 5 вече, изюрках Р. да  взима баткото да го приспиваме, защото напредва. Р. беше златен, съвсем сам го оправи, изкъпа и приспа. Детето също явно усещаше, че така трябва да стане, съдействал е на татко си. Аз през това време си преживявах контракциите с правене на мъфини и вокализирах в тон с миксера.

След като ги направих си намерих едно удобно място на дивана в кухнята и се опитах да поспивам между контракциите. Завих се хубаво с разни шалове. Към 22 събудих Р. да хапне и да решаваме какво правим. Според него имаше още много време, аз си мучах тихичко, макар и все по-силно. Контракциите бяха на по-малко от 5 мин, но предвид предния път ние нищо не съдихме по тях. А нямаше и тапа още. Нито води. Ритуалът ми беше седнала на кухненския диван, краката надолу и си вокализирах колкото се може по-ниско. Усещах пика на контракциите и се успокоявах много като започне да пада интензитета. Р. ми напомняше да пишкам и да пия чай.

При всяко мръдване до тоалетна обаче ритуалът се променяше и контракциите ставаха много интензивни. Тогава ми помагаше да опра гръб накъде и да тропам с краче. Малко след 12 спрях да ги засичам, почнах да мрънкам на Р. да ходим към болницата. Той естествено пак „рано е“, а аз – по-късно може и да не успееш да ме накараш да мръдна до колата. Стиснахме си ръцете към 2 да тръгнем, той започна да оправя багажа, а аз се обадих на нашите да дойдат да гледат баткото. Те дойдоха видимо притеснени, особено като ги помолих да не ми задават въпроси.

По пътя за Mайчин дом ни спря полиция, но Р. ги отсече с „жена ми ражда, може ли да не се бавим“. Имах няколко контракции с напън накрая в колата.

Приеха ни ак. Мавродинова и д-р Митев, много време се проточиха със записи и попълване на листи, екг-та, добре, че Р. беше да ме завива и да ми държи ръката на контракциите, направо увисвах на него, както си лежах. И продължавах да си викам и бръмча. Д-р Митев много бързо ме прегледа и като каза 6-7 см и супер много се зарадвахме с Р.. Казах им да пълнят ваната и да отиваме в залата. Реално във ваната влязох към 3ч. 2-3 контракции и си намерих най-малко неудобната поза. Ставаха все по-интензивни.

Малко след това дойде д-р Б. Яков – супер спокоен, изгони всички шумящи ненужни и суетящи се от залата, само акушерката остана, и каза че няма да ме проверява сега, а ще дойде пак след час или като усетя напъни. Не му казах още за напъните, само на Р..

От време на време слушаха тоновете, имаше ранни децелерации, но се връщаха бързо в норма. Малко преди да дойде д-р Б. Яков на една контракция накрая на напъна пипнах главичката на бебето. Не опипах коса, явно още си беше с мехура 🙂 опипах я поне на 2 пръста площ, а Р. много се въодушеви. Вече ме окуражаваше с „давай, Никола!“, докато аз му казвах „Николче, дай ми малко почивка!“.

Споделихме на д-р Б. Яков, той така или иначе искаше да ме преглежда, отново каза като предния път, че има да се изглажда около 1 см само към пубисната кост ( т.нар. Lip). Заради децелерациите обаче поиска да спука мехура, да види за мекониум, ние се съгласихме, спука го – а водите от бистри по- бистри 🙂  и ме пусна обратно във ваната.

Бях малко демотивирана от повторението на историята с „устната“, но нямаше кога да мисля много по въпроса. Вече контракциите бяха много близо една след друга, с напън накрая, а след няколко такива напънът изпълваше цялото време между контракциите. Аз бях клекнала във ваната, отново с бръмчене, даже май опитвах смях, който на напъните се превръщаше във викане.

Д-р Б. Яков направи още една проверка, предвид напъните, оказа се че вече цялата шийка се е изгладила и пътят на бебо е открит. Предложи ми да напъвам активно, а аз му обяснявам, че искам да забавим заради разкъсвания; той ме убеди, че е високо още бебето и да го побутна малко надолу и вече като опре на перинеума да забавяме. Даже предложи да застана на колене и лакти с гръб към акушерката и тя да придържа перинеума. Застанах така, напънах веднъж и започнах да усещам главата как се врязва, после напънът просто не спря. Усещах паренето, дишах кучешки, но напънът беше по-силен, Никола излезе супер бързо.

Акушерката се засуети нещо, оказа се, че отвива пъпна връв – 3 пъти увита, но той си изплака и си го гушнах, а д-р Б. Яков сподели, че той пъпната връв не я гледа къде е, защото няма връзка с изхода на раждането. Изчакахме малко пъпната връв, въпреки че на акушерката ѝ беше много трудно, но прояви търпение за нас. Р. я преряза – много горд и щастлив.

Дадох му бебето, за да изляза и да чакаме плацентата, която излезе с един напън още. И после малко шиене. Разкъсване 1ва степен около 2см. Нещо не бяха наясно коя педиатърка е на разположение, та тя дойде малко по- късно. Аспирира го малко, че хъркаше доста, иначе беше доволна 🙂 За разлика от батко си, това бебе не искаше да пълзи към гърда, не беше готово веднага да суче, засука след около 20-30 мин.

Този разказ има и продължение. Вижте как Никола се сдоби със сестричка!