Категория: Без категория

От няколко години администрирам ФБ група, където си говорим за бременност, раждане, кърмене и майчинство. За да се присъединят, жените отговарят на три въпроса. И тъй като зная, че повечето жени изпитват страх от раждането, единият ми въпрос към тях е

„Кое е най-голямото Ви притеснение във връзка с раждането или кърменето?“

Във времето получих доста отговори на този въпрос и реших да споделя тук моята мини статистика за притесненията на бременните жени. Мисля си, че тя ще ти помогне да не се чувстваш сама. И бързам да напомня, че е нормално да ни е страх. Страхът е хубав стимул да предприемем действие, което може би отлагаме. Като например да посетим курс за подготовка за раждането… само казвам 😉

👉🏼И така, страх номер 1 е…. БОЛКАТА!

Огромен процент от жените се притесняват от болката по време на раждането. Oсобено ако ще им е за пръв път. Но и следващия път е нормално да те е страх… Аз се страхувах цели четири пъти ;).

Никой човек не обича да го боли. Нормално е да ни е страх от болката. И да, раждането боли, понякога много. Но има една съществена разлика между тази болка и всяка друга. Болката от раждането е физиологична, а не патологична. Тя не е резултат от проблем, както всяка друга болка. Напротив: тя е знак, че предстои едно лично чудо в живота на жената…

Също много важно: можем да се подготвим, за да се справим по-лесно с тази болка. Ето някои идеи тук. За цялостна подготовка за раждането, която включва и сериозна подготовка за справяне с болката, можеш да се запишеш в следващия ми курс. Там между другото ще си говорим и за притеснението

👉🏼дали ще разбера, че раждам,

което е едно от любимите ми, но няма да ти кажа защо. Сещаш ли се😉?

Продължавам със следващото доста често срещано притеснение:

👉🏼Избор на лекар или избор на болница.

Изключително важен момент, определено. Една идея от мен: първо определи (или заедно с таткото определете) приоритетите си за раждането. Без упойка? Бързо? Без болка? Без намеси? Секцио по желание? Без раздяла с бебето? С таткото? С дула? …. Още много важни въпроси мога да изброявам, но ключовото е кое за теб е важно.

Направи малък списък (три неща) и тогава започни да търсиш. В противен случай искаме препоръки от близки и познати с обичайното „Препоръчай ми лекар“, но всеки има свои критерии и впоследствие можем да останем разочаровани. Виж тук още по темата за избор на лекар.

Много жени имат колебания и за това дали да родят

👉🏼нормално или секцио.

Тази тема е ужасно дълга. В световен мащаб, препоръките са със секцио да раждат между 10 и 20 процента от жените. В България по последни данни така раждат около половината жени. Това означава, че около 30% от родилките раждат с Цезарово сечение (ЦС) без медицински показания и съответно са изложени на излишни рискове. Ето тук можеш да прочетеш повече за рисковете от тази операция.

Права задължителната уговорка, че ЦС наистина е животоспасяваща операция в определени ситуации. Важно е внимателно да се преценят ползи спрямо рискове, когато обмисляме начина на раждане.

Но, моля те, не избирай секцио от страх.

Или поне преди да го избереш, поговори с някого, който не се страхува от нормалното раждане, например с дула като мен 🙂 И още една вметка: ако ти предлагат секцио по медицински причини, увери са, че те наистина са такива. Понякога аргументи като голямо бебе, тесен таз, диоптър, преносване, предишно секцио се използват за склоняване към ненужна операция.

Още един много нормален и много чест страх на бременните е този от

👉🏼неизвестността.

Колкото по-неясно и далечно ни е нещо, толкова повече ни е страх от него. Важно е да опознаем максимално добре процеса на раждането. Да знаем кое след кое следва и защо, как е нормално да протичат различните периоди, как можем да си помогнем, както може да направи таткото. Да се подготвим с много информация, да усвоим поне няколко техники за справяне с болката.

Колкото по-подготвени сме, толкова по-познато ще ни е раждането и толкова по-малка ще е плашещата неизвестност. Тук помага по време на самото раждане да сме с близък човек (таткото, дула) а не сами сред непознати… Между другото, подкрепата от близки хора помага значително да намалиш и вероятността от

👉🏼лошо отношение,

която тревожи много жени. Всъщност, има доказателства, че психическото състояние на жената по време на раждането може директно да повлияе върху хода на раждането. Хормонът окситоцин, който е главен диригент на раждането, силно се влияе от нашите емоции. Страхът, гневът, тревожността и подобните на тях могат да намалят или блокират неговия ефект, а от там да забавят раждането.

Следва притеснението

👉🏼„Дали ще се справя?“

Много жени имат усещането, че към тях има или ще има определени очаквания, на които трябва да отговорят. Задаваш си този въпрос, нали? Дали няма да викаш твърде силно, дали няма да си поискаш упойка, дали ще можеш да напъваш «както трябва»… Аз искам да те уверя, че няма «правилен» начин да родиш. Има твоя начин.

Ще се справиш!

Има и един страх, който аз ще обобщя като

👉🏼Дали всичко ще бъде наред.

Това притеснение е една обща тревожност, която повечето майки имаме, когато става въпрос за децата ни. И тя е нормална. От една страна, трябва да свикнем да живеем с нея. Раждането ще мине (по-всяка вероятност всичко ще бъде наред!). Следват всякакви нови притеснения и предизвикателства по пътя на родителството.

Тревогата за децата ни става почти неизменен спътник, но тя не трябва да ни спира да правим разумни избори и да опитваме да вземем най-доброто решение. Тоест, примерно, това, че се тревожим «дали всичко ще бъде наред», не значи, че най-доброто решение е да родим с пълна упойка, просто за да не сме там, нали така…

Такааа… Зная, че не съм изчерпала списъка, той е дългичък и различен за всяка от нас. Но целта ми е не толкова да съм изчерпателна, колкото да те подтикна към действие 🙂 💗Успях ли?

Раждането е огромна трансформация. Ражда се не само бебе, ражда се и майка. Ражда се и баща. Промяна за цял живот. Трудно е. Родителството, към което бременността и раждането ни водят, също не е никак лесно. Но ние можем да правим трудни неща.

Ако тази статия ти беше интересна, можеш да се абонираш за бюлетина ми с още информация и вдъхновение. А ако си от Варна, заповядай на следващата ни присъствена среща!

Някои жени изпитват съмнения дали се справят добре с кърменето, особено скоро след раждането. Основната причина за това е че не могат да ‘видят’ и претеглят колко мляко изсуква бебето. От тук и притеснението дали имат достатъчно кърма за бебето.

Може да нямаш доверие в тялото си, особено след раждане с много намеси или тежка бременност. Или да ти е некомфортно от това, че няма как директно да контролирaш и наблюдаваш какво се случва на гърдата.

Но с времето най-вероятно ще установиш, че тялото ти е напълно способно да задоволи нуждите от храна и успокоение на бебето ти.

Има няколко начина да оцениш дали кърменето върви добре.

1. Провери позиционирането и засукването

Макар че проблеми могат да се появят дори и при добро позициониране и засукване, това винаги са първите неща, които проверяваме. Именно недоброто позициониране и плиткото засукване са основните причини за голяма част от проблемите с кърменето.

От друга страна, ако се кърмите в позиция, която не се счита за обичайна, или пък бебчето има някои признаци на недобро засукване, НО наддава добре, изглежда доволно, ти нямаш болки, тогава вероятно във вашия случай нещата работят именно по този начин и бебето получава достатъчно кърма.

2. Бебето доволно ли е след хранене?

Доволно бебе е един от знаците, че се справяте добре с кърменето.

3. Бебето пишка ли колкото се очаква за 24 часа?

Повечето новородени бебета (99%) се изпишкват и изакват по поне веднъж до 34тия час след раждането.

Средно, бебето изпишква около 20-30мл урина на първия ден. Това количество се увеличава до 100-200 мл в края на първата седмица. Едно добре хидратирано бебе трябва да има бледо жълта урина и да има добре намокрени 5-6 еднократни пелени (тип «памперс») или 6-8 многократни (от плат) за 24 часа от третия си ден нататък.

Ако ти е трудно да прецениш колко тежи една мокра пелена, можеш да изсипеш 20 мл течност в суха пелена, за да се ориентираш колко би трябвало да тежи ‘едно напишкване’.

Имай предвид, че количеството урина е ориентир за кърменето само ако бебето е изключително кърмено, тоест не приема вода, чай, адаптирано мляко.

4. Бебето ака ли колкото се очаква за 24 часа?

През първия и втория ден след раждането бебетата обикновено имат по 1 черно лепкаво изхождане – мекониума, който се е събирал в червата през бременността.

На третия ден изхожданията стават зеленикави и се наричат преходни изпражнения.

От около четвъртия ден можеш да очакваш бебето да има поне три изхождания с големина на монета от един лев. Цветът на акото обикновено преминава от в жълт. Акото става по-течно. Можеш да очакваш цвят и консистенция на горчица. Но има вариации и повечето не са притеснителни.

След първата седмица, някои бебенца акат на всяко кърмене, което може да означава 8-12 пъти на ден. Това не е диария, освен ако не е придружено с други симптоми на болест.

Имай предвид също, че след шестата седмица много бебета спират да акат всеки ден. От този момент броят на наакани пелени не е показателен за това дали бебето приема достатъчно кърма. След шестата седмица (40 дни) е достатъчно да се следят напишканите, стига бебето да ака веднъж на 7-10 дни и да наддава добре.

Ако бебето е на смесено хранене или само на адаптирано мляко, обикновено и след шестата седмица акането е или всеки ден, или през ден.

5. Наддава ли бебето както се очаква?

В повечето случаи е напълно достатъчно бебето да се тегли веднъж на месец. Все пак, ориентировъчно, след първоначалния спад на тегло от около 8%, бебетата обикновено започват да наддават бързо. За добро се счита наддаване между 170 и 300 грама на седмица.

6. Усещаш ли рефлекс на потичане?

Усещаш ли лека болка, гъделичкане, мравучкане в гърдата, след като засуче бебето?

А виждаш ли мляко да изтича от ъгълчето на устата му? Или от другата гърда?

Чуваш ли преглъщане? (понякога то звучи като «къххх»)

Това са все добри признаци.

7. Усещаш ли гърдите си по-меки и празни след кърмене?

Ако отговорът е „Да“, най-вероятно бебето е изсукало значително количество. Дори и да върне част от млякото заради физиологичен рефлукс, най-вероятно ще задържи достатъчно количество.

Внимание: цеденето не е индикатор

Някои жени решават да пробват да изцедят мляко, за да разберат дали имат кърма и колко изсуква бебето. НО: количеството, което изцеждаш, по никакъв начин не е индикация за това колко бебето изсуква и дали имаш достатъчно кърма. 

Има жени, които цедят много, но бебетата им сучат неефктивно и не наддават. И обратно, някои жени не успяват да изцедят нищо, а бебенцата им наддават прекрасно само на кърма. Помпата и бебета са съвсем различни и ‘сучат’ по различен начин.

Ако все пак се притесняваш

Ако имаш усещането, че не всичко е наред с кърменето и искаш да го обсъдим, можеш да се свържеш с мен. Дулите са обучени да подкрепят жените в началото на кърменето. А освен че съм дула и обучител за раждане, аз имам 4 дългокърмени деца и 11 години опит като консултант по кърмене в доброволческа огранизация.

Ще се радвам да ти помогна да върнеш увереността си!

Сигурно знаеш, че нормалното раждане има три периода. Това са първи период, през който шийката на матката се разтваря; втори период, по време на който напъваш и бебето се ражда и трети период, когато се ражда плацентата. (Тук отварям скоба за да спомена четвъртия период, който липсва в повечето учебници, въпреки че е от съществено значение. Повече за него в тази статия.)

Между първи и втори период, някъде около 8 сантиметра разкритие, има една фаза, която се нарича транзиция. За нея е важно да знаеш от сега, защото не е добре да те изненада… Всъщност, тя все пак ще те изненада, особено ако ти е първо раждане. Но нека изненадата не е твърде изненадваща…

И така, да поканим на сцената: транзицията.

Тя е част от първи период на раждането, активната му фаза. Да си припомним: първи период има латентна и активна фаза. През латентната разкритието напредва бавно, но се случват и доста други промени в шийката като скъсяване, омекване, смяна на позицията. Латентната фаза няма точно установена продължителност и понякога трае с дни, както беше при моето трето раждане наример. Още една причина да си имаш дула: времето тече особено бавно, ако раждаш от 2 дни и нямаш с кого да си говориш за това (постоянно) 🙂

Латентната фаза постепенно, понякога и неусетно, преминава в активна, която започва някъде около 5-6 сантиметра разкритие на шийката. Тук нещата стават по-интензивни и се случват по-бързо. Подробностите за тази фаза са отделна тема, така че преминаваме към главната героиня днес.

Транзицията.

Това е моментът, в който жените се отказват. Казват „Не мога“. Искат секцио. Мислят си, че умират. Усещането може да е именно такова. Не го казвам, за да те плаша, а за да си подготвена. Аз съм убедена, че ти можеш да се справиш! Хубавото е, че обикновено продължава кратко и бързо преминава в напъни, които вече са съвсем различен филм. Там дори и да те боли, огромният приток на адреналин не ти дава да се отчайваш и да искаш да се откажеш…

Ето и малко по-подробно за това какво се случва с тялото ти през транзицията и какво може да помогне.

Шийката на матката е с разкритие между 8 и 10 сантиметра. Контркациите са в пика си, продължават около 90 секунди и често са на всеки 2 минути. Пикът е много силен, понякога са два. Имаш време колко да си поемеш дъх и да пийнеш малко вода.

Между другото, ето идея. Попитай лекаря си дали има политика в болницата да не се дава вода на раждащите жени. Такава политика е в противоречие със съвременните препоръки и може да аправи раждането доста трудно /по-трудно преживяване. Ето тук можеш да видиш подробен обзор по темата от анестезиолог.

Транзицията продължава между няколко минути и час. Някои жени дори не я забелязват (това доста улеснява нещата). Други обаче определено стигат до момент, в който молят за обезболяване и са убедени, че няма да успеят да родят.

По какво ще разпознаеш транзцията:

• краката ти треперят
• ходилата ти са студени, може въобщо да ти стане студено (или пък много горещо) на цялото тяло
• искаш да се откажеш; чувстваш се безпомощна; изпитваш паника или силен гняв
• не искаш да те докосват
• събличаш се, не се интересуваш как изглеждаш
• изпитваш силно безпокойство
• не разбираш какво ти казват, не можеш и не искаш да разговаряш

В това видео можеш да видиш съвсем реалистично как изглежда и се държи жена в транзиция (от 6 мин 34 сек до 8 минута). Кадрите са реални, преупреждавам, ако имаш притеснения да гледаш реално раждане.

Какви са вариантите за по-лесно справяне с тази фаза?

Дишане

Опитай да се фокусираш върху дишането си, а не върху болката или страха. Ето тук можеш да видиш описание на някои лесни техники, обърни внимание на лекото дишане.

Издавай ниски звуци

Ръмжене, пъшкане, пръхтене, ооооо, аааааа … Раждащата жена изглежда и се държи както в никой друг момент от живота си и това е нормално. Последвай инстинктивното си желание да издаваш звуци. Отпускането на лицевите мускули, което се случва, когато издаваме звуци като изброените, помага за отпускане и на тазовото дъно, а от там и на бебето да се придвижи по-лесно.

Застани в позиция, която ти е удобна

Тялото ти инстинктивно ще знае как да застанеш. Някои позиции, като тази по-гръб например, са особено неприятни и болезнени за повечето жени в транзиция.

Вода

Ако имаш достъп до вана, сега е чудесен момент да опиташ обезболяващия и отпускащ ефект на водата.

Не се бори с болката

Зная, че е трудно да се ‘отпуснеш’, но е добре да си напомниш, че стягането не помага. Опитай да приемеш болката и да ѝ се оставиш да мине през теб. Остави тялото си да действа интуитивно, то знае как и може да се справи. Добре е в този момент разумът да отстъпи на инстинктите и да се фокусираш изцяло навътре, като изключиш външния свят възможно най-добре.

Как помагат таткото и дулата в този момент

Те обикновено поемат комуникацията с екипа, ако досега не са го направили, за да може майката изцяло да се фокусира върху себе си. Ако си жадна, ще ти дават да пийваш по малко вода със сламка. Ще ти напомнят да дишаш и ще те уверяват, че се справяш чудесно и скоро ще гушкаш бебето си. Всъщност през транзицията усещанията толова силно ни заливат, че често забравяме, че срещата с бебето е съвсем скоро.

Към татковците, които може да четат това:

В този момент може би ще се почувстваш безсилен, но всъщност твоето пресъствие е огромна подкрепа и опора за нея. Кажи ѝ, че я обичаш и че е в безопасност. Че се справя чудесно и всичко е както трябва. Ако ти самият имаш притеснения дали е така, поледни реакциите на екипа: те най-вероятно ще са спокойни. Опитай да отразяваш тяхното поведение и реакции, за да си по-уверен. Можеш да пробваш дали тя ще приеме да хванеш ръката ѝ, или дори да приложиш натиск на кръстната кост, както е описан тук. Имай предвид обаче, че много жени в транзиция не искат да бъдат докосвани.

Важно: не ѝ предлагай упойка! Тя със сигурност ще си я поиска сама, ако има нужда от нея.

А всъщност ще мога ли да ползвам упойка?

Почти съм сигурна, че ще си поискаш упойка. Сигурна съм също и че щом си стигнала до тук без медикаментозно обезболяване, ще успееш да се справиш и сега. Все пак, обективно погледнато, всъщност на този етап нямаш много опции за лекарствено обезболяване.

Най-вероятно ще е късно за епидурална упойка, тъй като напъните всеки момент ще започнат и е добре да ги усещаш. Тук пак споменвам ваната като чудесна немедикаментозна алтернатива. Венозни обезболяващи едва ли биха имали ефект. В чужбина предлагат на жените райски газ (ентотокс), но той все още не е опция в нашите родилни отделения.

В заключение

По време на транзицията най-вероятно ще се чувстваш слаба, уязвима и неуверена. Но когато преминеш през нея, ще знаеш със сигурност, че си силна и можеш да правиш трудни неща!

За цялостна подготовка за раждането, заповядай на предстоящия курс с мен 🙂

Избирали ли сте си кола? Апартамент? Място, където да прекарате почивката си? Най-вероятно поне две от тези неща сте избирали. И най-вероятно не сте едновременно и търговец на автомобили, и брокер на недвижими имоти, и туристически агент. Въпреки това сте направили проучване и изборът Ви е бил информиран и на база Вашите приоритети. Именно такава е идеята и на плана за раждането. Не е нужно да сте лекар, или да завършите първа година за акушерка, за да можете да решите как бихте искали да протече Вашето раждане. Добре е да можете да четете и да мислите критично.

Е да, казвате си Вие, но раждането не може да се планира. То е непредвидимо, изненадва ни, зашеметява ни… Разбива илюзии и митове, преобръща света ни… Няма шанс да го предначертаем… Съгласна съм. Раждането е всичко изброено. Но също така съм убедена, че колкото сме по-информирани и наясно с това какво ни предстои, толкова по-уверени и спокойни ще бъдем. Толкова по-позитивно преживяване ще бъде посрещането на детето ни. Затова правим проучване, подготвяме се активно и да, планираме. Една добре информирана жена / двойка знае, че ще се наложи в един момент да пусне контрола и е подготвена (поне психически) за това.

Ето за какво става въпрос.

Планът за раждане може да е чудесен начин да определите кое е важно за Вас и кое не е. Той Ви помага да си изясните какво искате и какво не по време на раждането. И най-важното: защо! Какъв резултат очаквате да постигнете с определена стратегия от плана си? Каква друга стратегия би Ви помогнала, ако първата не може да бъде приложена?

Нещо много важно: планът за раждането не е документ или рецепта за ‘идеално’ раждане, макар че в резултат от планирането вероятно ще имате нещо написано. Всъщност, можете да решите дали да го оформите ‘официално’ или не. Но основното на плана за раждане не е листът хартия, или попълването на чеклист. Основното е процесът на информиране и взимане на решения – често заедно с партньора. Както и комуникацията на тези решения с избрания екип. Често дулите помагат на жените да намерят достатъчно информация, за съставят своя план за раждане.

Какво можете да постигнете с плана си за раждане:

✔️Ще определите своите приоритети след проучване на опциите си

✔️Ще изградите стратегия за справяне с онези неща, които най-много Ви плашат

✔️Ще знаете какво да очаквате през различните етапи от раждането и периода непосредствено след това, как да си помогнете, какви решения може да се наложи да взимате

✔️Ще имате повод да проведете подробен разговор за раждането с избрания лекар или акушерка.

Вероятно и Вие, и те ще имате въпроси, които искате да обсъдите. Съответно ще разберете кои евентуално са разминаванията между Вашите и техните очаквания. Ще разберете също и ако някои от желанията Ви са нереалистични. Ако има голямо разминаване между очакванията Ви и тези на екипа Ви, ще имате време да реагирате.

✔️Ще разбрете дали някои от Вашите желания са в противоречие със стандартните за болницата процедури и протоколи.

Как да подготвим плана си за раждането

Могат да се намерят много готови шаблони, но всъщност те са обобщени и могат да са доста далеч от Вашата ситуация или от реалността в болницата, където планирате да родите. Така че имате няколко стъпки, преди да стигнете до «писането» или формянето на плана:

– да се информирате за процеса на раждането – подробно и задълбочено.

– да се информирате за първите дни и часове след раждането

– да се информирате за кърменето / храненето на бебето

– да се информирате за обичайните практики и процедури в болницата

– да обсъдите своето виждане за раждането с партньора си и да вземете решенията си

– да ги систематизирате така, че да можете да ги обсъдите с лекаря / акушерката си. Всичко до тази стъпка ще направите, ако посетите цялостен курс за подготовка.

– да направите промени и отново да обсъдите с екипа. Да решите дали имате достатъчна степен на съвпадение на гледните точки, или е време да потърсите подкрепа на друго място.

А ако искате да започнете сега?

Силно Ви препоръчвам вместо да използвате готов план за раждане от Интернет, да започнете своя план от бял лист хартия. Освен, че са твърде лесни и не Ви помагат да учите активно, тези планове може да са далеч от реалността в болницата, в която планирате да родите.

Започнете като изготвите списък с теми или въпроси за раждането, които бихте искали да обсъдите със своя партньор, дула, акушерка или лекар. По кои теми искате да научите повече? Къде можете да намерите съвременна информация? Проучете, питайте, информирайте се.

Много жени правят това заедно с таткото. Започнете с основните си няколко приоритета, общо. Кое е най-важно за Вас? И не, не става въпрос за ‘да сте живи и здрави с бебето’. Това е по под разбиране и е базова презумпция, не е нужо да се планира.

След това си представете всеки етап от раждането.

Кои бяха те, да видим. Първи период – контракции за разкритие – има латентна и активна фаза, помните ли? После транзиция – отказваш се, но бързо идва втори период период. Напъни. Бебчето се ражда и следва трети период: раждането на плацентата. А след това: златният час с бебето… Какво ще правиш ти през всеки от тези периоди? А таткото? Какво не искате да правите или да Ви бъде правено? Запишете основните си приоритети за всеки от тези периоди на раждането. Какви въпроси възникнаха?

Когато имате готова първа версия на плана си, много много важно е да не пропуснете следващата стъпка. А тя е: обсъждане с екипа – обикновено лекаря. За да се уверите, че е възможно желанията Ви и представата Ви за раждането да се реализират в конкретната болница и с този конкретен екип. За повече информация относно болничните практики във Варна можете да се присъедините и към Раждане във Варна: информиран избор и подкрепа.

Някои основни насоки

• Ако планирате да представите плана си в болницата, опитайте да го направите кратък и по същество: не повече от една страница. Малко вероятно е да бъде прочетен, ако е много по-дълъг. Можете да имате своя, по-подробна версия, която партньорът Ви да има за справка.
• Използвайте утвърдителен език. Вместо ‘отказвам’, ‘не желая’: ‘планирам’, ‘желая’.
• Направете го реалистичен. Това може да стане най-вече след подробно запознаване с болничните практики на конкретното място и до колко те са гъвкави.

А сега малко висш пилотаж.

Следващото упражнение не е лесно, но ще Ви помогне да задълбочите подготовката си за раждането, обещавам.

Често в плана си за раждането жените включват фрази от типа „не желая Х, освен ако не е наложително / по медицински причини“. Нооо, за екипа Ви много от процедурите и намесите, които се правят рутинно са си медицински необходими, независимо от индивидуалното състояние на бебето и майката. Примери са клизма, бръснене, пукане на мехура при прием в болницата… Пък и кой лекар би правил / предложил нещо, което е излишно (поне в неговите очи)? И ако случаят е такъв, фразата „само ако е необходимо“ ще даде възможност Вашият план лесно да бъде пренебрегнат и да се премине към обичайния протокол.

Една идея от Childbirth International: заявете как планирате да предотвратите необходимостта от дадена рутинна практика. Например: „Планирам да подпомогна прогреса на раждането с движение и смяна на позициите“ – за да не се налага намеса с окситоцин. Или, „Планирам да напъвам следвайки собствените си позиви, в удобна за мен поза и да ползвам топли компреси като превенция на епизиотомия“.

Зная, че не е никак лесно да напишете плана си по този начин. Но съм убедена, че това ще промени начина, по който мислите и правите планове за раждането си. Пробвайте!

План за Цезарово сечение

Ако планирате Цезарово сечение, или очаквате, че може да се стигне до операция, добре е да включите и това в плана си. Ето някои неща, които да обмислите и набележите:

• Възможно ли е да бъде извършено т.нар. нежно Цезарово сечение? Характерно за него е, че клампирането на пъпната връв се отлага, ръцете на майката са свободни и тя би могла сама да я пререже, ако желае. Често и партньорът присъства. Ако желаят, майката (или бащата) сами ‘проверяват’ дали бебчето е момче или момиче. След това майката и бебето остават в контакт кожа-до-кожа и могат веднага да започнат опити за кърмене.
• В случай, че не сте в състояние да сте с бебето веднага след раждането, искате ли друг да осъществни кожа-до-кожа с него? Тази роля обикновено се пада на таткото, а ползите за бебето са много.
• Кога най-рано можете да започнете да кърмите?
• Колко време след раждането е раздвижването?

В заключение, две неща. Първо, планът за раждането не е договор и закон. Той е процес. Много държа на това, предполагам сте забелязали, ако сте прочели до тук. Да имаш план за раждането не означава, че имаш гаранция и застраховка, че то ще протече точно както очакваш. Но означава, че си информирана и знаеш какви опции имаш. Или нямаш. И кои от тях си готова да приемеш, а кои не.

Плановете за раждане са обичайна практика на много места. Както пишат Pam England и Rob Horowitz в Birthing From Within, един план не може да замести конструктивния диалог с медицинския екип, или да Ви служи като ‘оръжие’ срещу екип, на когото нямате доверие. Той няма да ни помогне да преборим система, която се опира на остарели практики, но пък може да ни насочи към алтернативи и да ни фокусира върху приоритетите.

И още един бонус.

Макар че раждането наистина не може да се планира или предвиди, в процеса на информиране по всяка вероятност част от страховете Ви ще отпаднат. Ще видите и някои аспекти на раждането, за които може да не сте се замисляли. Ще си го представите по-ясно: както Вие, така и партньорът Ви. А това е важно, за да сте по-спокойни и уверени, когато дойде моментът за срещата с новия член на семейството.

Приятно планиране 🙂

За още информация и вдъхновение: седмичния бюлетин на „Сърце до сърце“.

Използвам случая да Ви поканя да се включите в курс, след края на който ще имате много яснота относно плана си за раждането. Вижте повече информация тук.

.

Топката за раждане е всъщност топка за фитнес, която можем използваме през бременността, по време на раждането и дори в периода след раждането. От нея може да има най-различни ползи. Как и защо можете да я използвате ще Ви разкажа тук.

Как да избера топка

Важно: при избора на топка, вижте таблиците за размери. Обикновено подходящите топки са с диаметър 65 или 75 сантиметра, в зависимост от височината Ви. Ако сте по-висока от 173 см, големият диаметър е подходящ за Вас. Ако сте по-ниска от 173 см, 65 см е Вашият размер топка. Целта е когато седнете на нея, коленете Ви да са под нивото на таза. Някои препоръки са за 10 сантиметра по-ниско, други са за колене под прав ъгъл. При всички случаи не трябва да потъвате в топката.

Смята се, че качествените фитнес топки поемат до 300 кг тежест. Такава топка със сигурност ще е подходяща за Вас, независимо от теглото Ви.

Също е важно топката да е изработена от anti-burst материал. Този материал не позволява, ако топката се спука, тя да се отдуе изведнъж и да паднете. В случай на спукване въздухът се изпуска постепенно. Някои топки имат и противоплъзгащо покритие, но това е по-рядко.

Вероятно ще е нужно да си купите и помпа. Обикновено се продават отделно от топките. Дори и добре надута топка

Как да седим на топката?

На топката се сяда с раздалечени ходила прилепнали за земята. Централната част на топката и ходилата Ви трябва да образуват триъгълник. Обърнете внимание дали топката е добре надута. Не трябва да е мека и както вече споменах, не трябва да потъвате в нея. Добре е тазът Ви да е леко над нивото на коленете. Избягвайте да сте с хлъзгащи се чорапи. Добър вариант е да сте боса. За по-голяма сигурност и стабилност можете да поставите пред себе си стол, за чийто гръб да се придържате, докато се почувствате стабилна.

Използване за сядане

Използвайте топката вместо стол през компютъра, на масата (е, може би не докато хапвате супа…) или през телевизора. Да седите на нея е добро упражнение за долната част на гърба, както и за корема. Особено полезна е ако имате болки в гърба и кръста, каквито имат много бременни.

В същото време, освен гърба, тазът също е добре поддържан и симетричен върху топката. Седежът на топка му помага да се отвори леко. За по-активна тренировка през бременността са подходящи кляканията, но седенето на топка е чудесен мек начин за трениране.

Със сигурност обаче прекарването на 20-30 минути върху топката си е мини-тренировка, особено ако включите и поклащания или осморки.

Нормално е първия път, когато седнете на фитнес топка, да се чувствате нестабилна. Дайте си малко време и направете няколко опита, докато свикнете.

Освен, че помага да се тренират гърбът и донякъде тазът, седенето на топка не Ви позволява да се облегнете назад. Ако сте чели тази статия, знаете, че не е добре по време на бременността да прекраваме много време облегнати. Напротив, представяме си, че коремът ни е хамак и се стремим винаги да сме наведени напред, за да се излегне бебчето удобно в него. Целта на този тип позиция на тялото е да не позволяваме на гръбчето на бебчето – най-тежката част от тялото му – да натежи назад. В идеалния случай, преди раждането бебенцето е дбре да е заело позиция с гръбче в ляво.

Дори и да не сте още бременна, а само да планирате бременност, можете да започнете да използвате фитнес топка вместо стол. Така от рано тренирате правилна позиция и баланс, който в бъдеще ще помогне на бебето да заеме оптимално положение.

По време на раждането

В идеалния случай, започнете да използвате топката още преди раждането. Така ще сте свикнали с начина, по който е най-лесно и удобно да се седи на нея. Но дори и да я използвате за пръв път по време на раждането, ползите не се губят.

По време на самото раждане, топката може да Ви помогне да се отпускате. Тя може да действа като леко болкоуспкояващо и дори да намали продължителността на първия период (контракциите за разкритие: източник).

Движения: вероятно инстинктивно ще се поклащате на топката по време на контракциите напред назад или наляво-надясно. Кръгове или осморки на топката могат да са ефективни за ускоряване на започнало раждане, защото помагат на бебето да слезе по-ниско в таза.

Можете също да застанете на колене и да прегърнете топката за опора и по-добро отпускане. В тази позиция е удобно партньор или дула да Ви прави масаж или да прилага някои от тези специфични техники. Такава позиция е удобен вариант и за напъване.

На топката можете да се облягате и права. За тази цел я поставете върху легло, маса или друга висока повърхност. Вероятно знаете, че по време на раждането изправените позиции и навеждането напред помагат на бебето да се ангажира в таза и раждането да напредва.

След раждането

Топката е чудесно средство за успокояване на бебе с колики. В новородения период бебчетата имат нужда от много люшкане и гушкане. След като сте обиколили къщата в лек тръс около 300 пъти, да седнете на топката и да се полюшвате на нея може да е огромно облекчение и почивка за краката! Важно: уверете се, че сте седнали стабилно и не залитате при сядане и ставане.

Полезна ли Ви беше статията? За още идеи и вдъхновение, абонирайте се тук!

Моята история за раждането, може би, не е нищо специално. Но лично за мен остава като вълшебен спомен за красиво преживяване, несравнимо с друго. Макар и описано в редовете долу, смятам, че емоциите, които изпитва всяка жена, дарила живот, не могат да бъдат пресъздадени с думи. Затова представям по-скоро чисто техническата и информативна страна от появата на моето дете. Тя разбира се също е съществена и неизменна част от процеса, наречен “раждане”.

Когато забременях започнах по-активно да се интересувам от самите детайли за раждането. Исках да се информирам от полезни източници, личен опит и истински истории. Моят основен стремеж беше естественото раждане, смятайки, че така е отредено да бъде, освен ако няма сериозни индикации за друго.

Така попаднах на Фейсбук групата Раждане във Варна: информиран избор и подкрепа на „Сърце до сърце“. Прочетох и за организирането на курсове за подготовка за раждането заедно с участието на партньора.

По време на бременността всичко се развиваше нормално и след изкарването на курса при Йоаннa и съставянето на план за раждане, бях готова за това изживяване. Тъй като се следях при лекар, който не израждаше към този момент, трябваше да намеря такъв – привърженик на естественото раждане.

Във Варна има много лекари-гинеколози, но от разкази на близки и познати, определено научих имената на тези, които отговарят на моите изисквания. Въпреки това до средата на осмия месец още не бях ходила на консултация при израждащ лекар, поради различни колебания. За мен приоритет беше да си паснем по мнение и отношение.

Като цяло си бях решила, че искам да раждам в СБАГАЛ „Проф. д-р Димитър Стаматов” (АГ болницата). Бях си набелязала въпроси, които да задължително да коментираме с лекаря. Ходих на две консултации при специалист там, но така и не успях да го попитам нещата от списъка ми.

От няколко места получих добри отзиви за д-р Нешев, работещ в МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД (Окръжна болница) и реших да отида на преглед и при него. Пренебрегнах чисто лични съображения относно факта, че е доста млад – почти на моята възраст, макар че аз вече не попадах в категорията „млади” :D.

След прегледа и разговора с него бях решила, че това е докторът, на когото да се доверя. По време на следващите консултации успях да обсъдя с него всички мои разбирания, въпроси и притеснения. Най-много ми хареса това, че той е супер човечен, предразполагащ и откровен.

Тъй като по препоръка на лекаря, който ми прави фетална ехография, терминът ми беше изместен с около 9 дена по-късно, една от основните ми тревоги беше дали израждащият ме лекар ще ме “изчака” до и след термин. Както знаете, лекарите си следят по схема терминът според последния цикъл, който при мен е нередовен и удължен. За мен той не можеше да се счита за конкретна отправна точка при изчисляването на датата за раждане. Д-р Нешев се съгласи и ме увери, че ако всичко е наред, може да ме изчака до една седмица след датата на термина по документи, което за мене беше голямо облекчение, защото не исках да бъда подложена на индуцирано раждане.

И затова при мен водещият фактор при избора за раждане се оказа лекарят, а не болницата.

Спрямо променената дата, терминът ми беше на 03.08.2021 г. До последния ми преглед, който беше на 02.08. имах само 2 см разкритие, което си беше така от около седмица и нямах никакви други индикации за раждане. Бяхме се разбрали да чакаме най-малко до 07.08.

На 02.08. срещу 03.08. през нощта получих силен спазъм (явно контракция), но беше единствена и след това си заспах отново. На другата вечер пак получих такава контрация и си помислих, че просто ще мине, но сякаш нещо ми замокри и реших да отида до тоалетната.

Когато станах разбрах, че започват да ми изтичат водите. Беше към 4:30 сутринта. Викам си: започва се и леко се притесних, но реших да не събуждам приятеля ми. Отидох в другата стая и отворих книгата на Олга Дукат, за да прочета за изтичането на водите и да си следя.

Знаех, че трябва да са бистри, като те бяха такива и не изтичаха наведнъж, а постепенно. Болки нямах поне 3 часа или поне не си спомням да съм имала или не съм ги усещала. 🙂 По някое време започнаха леки контракции, но търпими.

Д-р Нешев ми беше казал да му се обадя, ако в рамките на половин час съм намокрила 3 ежедневни превръзки, което се случи сигурно до 06:00. Но аз така и не се обадих, докато не започнаха по-леките контракции и бях “сигурна”, че ще се ражда на този ден :D. Пък и не исках да му звъня по тъмни доби (мои си размисли)…

Звъннах му едва към 09:00ч. и му разказах как са нещата. Разбрахме се, че след като водите са бистри и аз се чувствам добре, мога да си стоя вкъщи. Каза ми да отида към 12 на обяд в болницата, ако дотогава съм в “поносимо” състояние. Така и стана – контракциите започнаха да се засилват, а имаше и зацапване с кръв във водите от време на време.

Записвах си контракциите, но така и не хванах да стават регулярни. Спрямо моите очаквания за контракциите се бях настроила да използвам схемата 5:1:1, за да тръгна към болницата. През времето вкъщи си гледах плана за раждане и прилагах различни дейности по разсейване. Движението ми помагаше най-много да се справям с болката по време на контракциите.

Когато те се засилваха използвах фитнес (гимнастическа) топка. Сложих последните неща в багажа и тръгнахме към болницата, като бяхме там вече чак към 13:00. Попълних документите и бях приета, като се установи, че имам 6 см. разкритие.

Не можех да повярвам!

Бях още по-надъхана да издържа останалото и да родя естествено. Д-р Нешев ми предложи да ме сложи на окситоцин, за да минат по-бързо предстоящите болезнени контракции и да имам сили за напъните след това. Веднага започнаха колебания от моя страна – нужно ли е това, защо сега… но се доверих.

Това, което не ми хареса е, че трябваше да съм стационарно позиционирана през това време и не можех да се разхождам. За сметка на това си носех слушалки да си пускам музика. Информирах своевременно приятеля ми по телефона какво се случва. А за разконцентриране при болките стисках една стрес топка и едно малко гребенче (отново от наученото от курса при Йоанна).

На мен това ми помогна да не се концентрирам върху болката, а да насочвам вниманието си към нещо друго. След известно време д-р Нешев ме провери за разкритие и с изненада за мен с беше вече цели 8 см. Тогава ми предложи да ми сложат някакви спазмолитици за облекчаване на болката. Аз отново задавах въпроси, но ми каза, че по-късно ще е късно и затова потвърдих.

Започнах леко да се замайвам от тях, но това ми помогна да си почивам след всяка силна контранция, чак се унасях за секунди. Не след дълго бях вече с 10 см разкритие. Преместих се на стола за раждане (магарето), на което бях полулегнала позиция и можех да си хващам коленете. За мен на това магаре си беше окей и не чувствах дискомфорт.

Напъвах по време на контракциите, както ме навигира едната акушерка, а д-р Нешев беше плътно до мен по това време, като ми обясняваше също как да дишам и как да напъвам правилно. Бях в съзнание и се опитвах да следвам съветите им, защото вярвах, че ми дават правилни насоки. Честно казано обаче не помня колко време са били напъните. Но не мисля, че е било повече от 15-20 минути.

И така на 04.08.2021 г., в 15:45 ч. се появи моят първороден син Йоан, 3160 гр. След като бебчо излезе почувствах облекчение и разбира се огромно вълнение да зърна малкото човече.

Искам само да отбележа, че спрямо видеозоните и наблюденията през последния месец и следящият и израждащият ме лекар ми бяха казали, че се вижда, че бебчо има доста голяма глава. Смятаха, че ще ми бъде трудно. Въпреки това след като се роди се оказа, че обиколката на главата му е съвсем в рамките на нормалното. Явно е бил застанал така, че е изглеждала по-голяма.

Беше ми направена епизиотомия, но аз дори не съм усетила. След което д-р Нешев трябваше да ме зашие, което въпреки обезболяването си беше доста неприятно. Дори бих казала, че самите напъни при раждането бяха по-леки отколкото самите шевове. Поне такива бяха моите усещания и спомени от това.

За да ме разсее по време на тази процедура, д-р Нешев леко ме укори, че не съм спазила препоръките му да се обадя по-рано за изтичането на водите, но въпреки това ме подкрепи в избора ми. А това, че ми го каза чак след раждането още повече затвърди положителното ми мнение за него. Бих искала да отблежа, че по време на престоя ми в болницата, всеки ден, в който той беше на работа идваше да провери как сме с бебо.

И така, според моя план за раждане се бях настроила да родя с наличието на епидурална упойка в случай, че вече нямам сили и без окситоцин, а то се получи точно обратното, за което не съжалявам.

Сещайки се за раждането днес, бих го описала като несравнимо преживяване, носещо със себе си приятни емоции. Може би защото при мен целият процес се разви добре и спокойно. И както казват хората, сякаш болката се забравя и остава само споменът за едно неповторимо изживяване – да дариш живот.

Заслуга за положителните емоции от раждането отдавам първо на себе си – за вярата и силата на духа, на д-р Нешев – за отношението и сърдечността, на Йоанна – за правилните насоки и отзивчивостта, на мъжа до мен – за куража и подкрепата, на моите близки приятелки, родили преди мен – за съветите и споделения опит!!

Благодаря на Господ, че позволи да се случи по този начин и на моята майка, която ме подкрепя отвисоко и бди над мен!

Бих искала да насърча всички бъдещи майки да вярват в себе си и да влязат в родилната зала с позитивна нагласа, защото най-хубавото предстои!

Хареса ли Ви разказът на Александра? Още разкази за позитивно преживяно раждане можете да прочетете тук.

Ако сте бременна или планирате бременност, абонирайте се за бюлетина на „Сърце до сърце“ за още идеи, информация и вдъхновение.

Едно от основните притеснения на жените, които се подготвят за нормално раждане е това от евентуални разкъсвания.

До известна степен дали ще получите разкъсвания или не зависи от фактори извън Вашия контрол. Такива са например здравината и разтегливостта на тъканите и генетична предразположеност, както и фактори около раждането извън нашия контрол. Но все пак има какво да направим, за да намалим риска.

През бременността

Подготовка на тазовото дъно

Във всеки един етап от бременността можете да започнете да правите упражнения за подготовка на тазово дъно. В тази публикация съм описала някои варианти. Важно е да се научите волево да отпускате максимално тазовото дъно. Ето основната идея:

Първо да преговорим какво е „Кегел“. „Кегел“ наричаме еднократно стягане на мускулите на тазовото дъно, все едно искаме да спрем струята урина. Опитайте. Сега опитайте пак, но не отпускайте, а си представете, че тазовото Ви дъно е асансьор, който се качва нагоре към гърба Ви. Качете го колкото можете по-високо. А сега вдишайте и отпуснете максимално всички мускули. Опитайте още един път.

Няколко повторения на ден от това упражнение са чудесна подготовка.

Масаж на перинеума

Масажът на перинеума в последните седмици от бременността може да намали риска от разкъсвания, които налагат зашиване. Това обаче важи само за първо нормално раждане. Смята се, че този масаж намалява риска от епизиотомия, а от там и от последващо зашиване.

Една от всеки 15 жени, на които предстои да родят за пръв път и правят такъв масаж, ще избегне епизиотомия и разкъсвания изискващи защиване благодарение на този масаж.

Масажът се прави, като с два пръста се разтягат тъканите на перинеума. Обичайните инструкции за правене на този масаж включват навлизане с пръсти около 2,5-3 см. Ако се прави само от външната страна едва ли би имало същия ефект. Прави се 1-2 пъти седмично в последните 4-6 седмици от бременността. Има специални масла за целта, а можете да ползвате и зехтин или кокосово масло.

При втора бременност и второ нормално раждане (както и при следващи) масажът по-скоро няма да намали риска от разкъсване. Може обаче да помогне за възстановяването след раждането. Различните източници посочват различна честота на масаж като ефективна и няма консенсус по темата, така че правете го колкото Ви е приятно.

По време на раждането

Начинът, по който напъвате, може също да окаже влияние върху риска от разкъсване. Много е важно да не започвате да напъвате, ако нямате позиви за напъни (освен ако не сте с упойка, заради която да не усещате). Понякога минава известно време след постигането на 10 сантимера разкритие, преди жената да усети, че е време да напъва. Изчакайте да дойде този момент.

Второто важно нещо е когато вече усещате, че тялото ви започва да напъва, да опитате това да е възможно най-леко и бавно. По възможност да ‘издишате’ бебето. Желателно е да не задържате дъх и вместо да напъвате с всички сили, да помагате леко на тялото си (скоро се надявам да имам отделна подробна статия за напъването). Много помага т.нар. horse lips breathing или пръхтене.

По този начин, тъканите имат достатъчно време да се разтегнат максимално. Разбира се, в някои случаи се налага бебето да се роди бързо и тогава горното не важи: ще трябва да положите усилия, за да ускорите процеса.

Има лекари, които държат на силовото, контролирано напъване за всяко раждане. Това наистина ще помогне бебето да се роди по-бързо, но не е щадящо за тъканите на перинеума и не се препоръчва рутинно (срв. препоръки на СЗО за грижа по време на раждане). Обсъдете с лекаря си какъв е неговият подход.

Същото важи и за рутинната епизиотомия, за която не е доказано, че намалява риска от по-сериозно разкъсване. Дори обратно, може да усложни по-лек разкъсване доо по-тежко и е важно да се прилага само по показания, а не рутинно. Почти 100% от епизиотомиите се правят когато жената е легнала по гръб.

Позицията на раждане също има значение. Раждане на ‘четири крака’ или легнала на една страна значително намаляват риска от сериозно разкъсване. Ако Ви е удобно да напъвате клекнала е много важно да сте стъпала на цяло ходило, а не само на пръсти. Стъпването на цяло ходило помага на мускулите на тазовото дъно да се разтеглят повече. Напъването клекнала на пръсти може да увеличи риска от разкъсване.

Топли компреси

Според различни изследвания, топли компреси приложени на перинеума по време на втория период на раждането увеличават вероятността да не се стигне до разкъсване и нямаляват риска от епизиотомия или тежка травма. Вашият лекар или акушерка може да придържа чиста кърпа, намокрена с топла вода, върху перинеума Ви по време и между напъните.

Още някои общи идеи за заздравяване на тазовото дъно и избягване на разкъсванията след нормално раждане

Избягвайте:

Добре е доколкото можете да избягвате насилственото уриниране. Много от нас са свикнали по навик да минат през тоалетната преди пътуване, преди да излязат от къщи, или пък щом влязат под душа. Това не е добре за тазовото дъно. Вместо това, дишайте дълбко и спокойно (прилагайте диафграгмено дишане, ако Ви е познато) и оставете тялото си инстинктивно да води процеса.

Същото важи за прекаленото усилие, когато се опиваме да повдигнем тежък предмет. Често в такъв момент задържаме дъх и напрягаме коремната преса. Вместо да задържате дъха си при усилието, опитвайте да издишате. При повдигането използвайте активно мускулите на краката / дупето и опитвайте да не напъвате от корема.

Избягвайте и запека и особено напъването и задържането на дъха при ходене по голяма нужда. Това увеличава вътре-коремното налягане по начин, който не е благоприятен за тазовото дъно. Както и при уринирането, опитайте да дишате дълбоко при ходене по голяма нужда, без да напрягате излишно коремните мускули и да напъвате.

Уверете се, че пиете достатъчно вода. Обикновено недостатъчният прием на течности е причина или част от причините за запека не само през бременността, но и по принцип. Леки упражнения и включване на повече плодове и зеленчуци в менюто също помагат.

​Ако все пак след раждането имате разкъсвания – напомням, че това не е изцяло под наш контрол – или се е наложила епизиотомия, вижте тук варианти за възстановяване.

Ако тази статия Ви е била полезна, абонирайте се за бюлетина на „Сърце до сърце“ за още идеи, информация и вдъхновение.

В предишен пост ти разказах защо е важно да раждаме активно. А тук ти предлагам конкретни стъпки към твоето активно естествено раждане.

Избор на болница

Кое се избира първо: болница или лекар? Сложен въпрос… Аз бих тръгнала по малко по-различен ред. Какви са твоите приоритети? Как си представяш раждането? Кой са трите, или дори петте, най-важни условия, за да бъдеш удовлетворена от раждането?

Тук отварям една скоба. „Да сме живи и здрави“ е нещо абсолютно базово, което би трябвало навсякъде да се предоставя на жените и бебетата им. Това е най-важното, разбира се. Но определено не е единственото, не е ‘важноTO‘ – сякаш друго важно няма, както често чуваме. Когато казваме ‘Важното е да сме / че сме живи и здрави’, ние отричаме значението огромен спектър от преживявания, които ще останат с нас до края на живота ни и вероятно ще ни влияят по някакъв начин. Така че да, важно е – основно е – да сме живи и здрави след раждането. Но е важно и да сме удовлетворени и спокойни, че се е случило по най-добрия възможен начин за нашата ситуация.

И така, взимай лист и пиши: петте най-важни за мен условия, свързани с раждането. След това помисли в коя болница можеш да имаш най-много от тях.

Екипът

В повечето случаи, подготовката ни за раждане започва с избор на лекар или екип. Добре е обаче това да не е и нейният край 🙂

След като набележиш кой лекар бихте искали да е с теб по време на раждането, идва важният момент да разбереш дали говорите на един език. Намирам за много полезно да имаш някои основни приоритети за раждането, които да обсъдиш с избрания специалист. Добре е това да се случи не в последния момент, за да имаш време да реагираш, ако случайно останеш изненадана от някой от отговорите.

Тук има някои идеи за въпроси.

Подходящ курс

Има курсове за раждане, които учат как ‘трябва’ да се ражда. Ако искаш да родиш активно, тоест ти, твоето тяло и твоите нужди да са в центъра на раждането, избери курс, който се фокусира върху това. Добре е да се включи и партньорът ти, тъй като неговата подкрепа също е от голямо значение.

Можете да разгледате варианти тук.

Подкрепа от партньора

Таткото може да има активна роля в изграждането на вашата обща визия за раждането. Бихте могли да работите заедно по плана си за раждането, да тренирате техники на дишане, да прочетете подходящи книги. А също и да посетите курс и да работите с дула за преодоляване на страховете си.

По време на самото раждане, таткото на бебето може да има огромна роля. Един добре запознат с процеса баща не само ще ти помага да сменяш позициите, но и ще ти вдъхва увереност, ще ти помага да разбереш какво се случва. Той ще бъде и твой ‘представител’, когато не искаш или не можеш да разговаряш. Виж тук разказ за едно чудесно Раждане без страх на Моника и Стамат!

Активност през бременността

Раждането прилича на маратон по много неща. Добре е да останеш активна възможно най-дълго през бременността си, за да поддържаш тялото си в тонус за това изпитание.

Разбира се, има случаи, в които се налага да лежиш, или да органичиш физическата си активност. Това далеч не означава, че няма да се справиш чудесно! Матката ти, която извършва голяма част от работата по време на раждането, ще продължи да се подготвя самостоятелно. Както сигурно знаеш, тя е мускул, които не можем да управляваме волево. Смята се, че т.нар. подготвителни контракции са именно тренировки за раждането.

Но ако няма противопоказания, не се колебай да си физически активна. Можеш да се включите в програма за спорт подходяща за бременни. Добре е да се разходждаш възможно най-много. Всяка една разходка пеше може да се причисли към подготовката за твоето активно раждане.

Присъедини се към група за подкрепа

Подкрепата от други жени, които са преживяли мечтаното си раждане, може да е окриляваща. В това се убедих лично, след като родих своето трето дете нормално след 2 секцио, до голяма степен и благодарение на други жени, които бяха родили така. Затова и създадох своята група за подкрепа. Можеш да се присъединиш тук.

А ако си от Варна, можеш да посетиш срещите за подкрепа, които организирам присъствено, когато ситуацията го позволява.

И няколко практични идеи за самото раждане

Активното раждане не следва определени правила. Правилото е жената да прави това, което тялото ѝ подсказва. Добре е да сменяш позициите така, че да се чувстваш комфортно и да опиташ да останеш максимално активна. Използвай мебелите в стаята, а в идеалния случай и специално подготвените топки, шалове, възглавници, столче за напъване, за да намериш удобна позиция.

Между контракциите можеш да опитвате техники за отпускане, като например тази.

Познат аромат, приглушени светлини, подкрепа от близък и тишина могат да си помогнат да се чувстваш по-спокойна. Има ли начин да си ги осигуриш за раждането?

Ако сте бременна или планирате бременност, абонирайте се за бюлетина на „Сърце до сърце“ за още идеи, информация и вдъхновение.

А ако искате повече идеи и индивидуална подкрепа в своята подготовка за активно раждане, можете да се свържете с мен. Ще се радвам да работим заедно за Вашето активно раждане!

Докато са свежи спомените ми, искам да споделя и с вас за раждането на третото ми дете.

Аз съм Елена, една обикновена обичана и обичаща майка и съпруга. Преди 6 години пристигнах в България от Москва, с едно бебе под сърцето и останах в тази прекрасна страна с любимия ми мъж. След две години родихме (именно родихме, той пак беше до мен от началото до края!) второто ни дете. И това лято (2021), в същия ден, дойде време да се появи и третото! Този път в Майчин дом във Варна.

Водих бремеността си в Майчин дом при Атанас Цонев – за този доктор мисля, че няма нужда да разказвам отделно! Само да кажа, че съжалявам, че не можах да го намеря за първите си две раждания. И той ако знаеше колко благодарности и приятни неща пишат за него в подобни групи жени, родилки и майки – сигурно усмивката му ще стане още по-широка и по-лъчезарна!

Но така де, трета бременост, без усложнения. Контракциите започнаха в 5 сутринта, 5 дни преди термина. И тъй като помня от второто раждане, че родих за няколко часа, притесних се да не родя този път по пътя.

В 9:15 пристигнах в Майчин дом. Моята грешка беше да се обърна към регистратурата. Никога НИКОГА не правете така! Бягайте да ви посрещат направо в приемното. Аз чаках един час от «вземете документите си от вашата акушерка» до «седнете тук да изчакате», докато ме огъваха контракции на всеки 4мин. Май тогава се блокирах и подсъзнателно тялото ми се разтревожи и спря родовата дейност – понеже този път бях без подкрепата на съпруга ми. Той остана с двете деца, а аз решавах всичко сама.

Приеха ме в 10.15 на 4см. Докато се оказах в предродилното, към 13.30 дойде докторът и установи същите 4см. Уговорихме се, че ще дойде към 15ч да види пак, а аз мислех само за почивка и храна. Бях яла последно преди 5-6 часа и това не отпускаше моята гладна душичка.

През цялото време край жените има добри спокойни и всеотдайни акушерки и санитарки. Не ти пречат да се движиш, говорят, милват, насочват и не се смеят на плана ти за раждане.

Телефонът беше в мен, затова през цялото време бях на линия с любимата ми женска подкрепа – Йоанна Рачовска! Тя ми даде идея да помоля за парче шоколад и да поспя колкото е възможно. И най-важно: да съм спокойна и готова да се срещна с бебето.

По съвета на Йо се изключих между засилващите се контракции. Към 14ч разбрах, че не мога да лежа. Изядох какаово барче и влакът тръгна! По експрес начин!

Още дъвчех какаото и се надигах на пръсти, исках да летя, а след малко вече падах на земята и бях готова да остана там. Д-р Цонев пристигна на същия бърз влак със своята усмивка: „Какво направихте вие, за 30 минути от 4 до 10см?!?“

А аз на пода с пелена, още чакам да изтекат водите, но вече усещам, че ми се напъва. Екипът беше страхотен. Никой не се колебаеше и бяха готови да асистират дори и на пода! Но за малко ме отпусна, намерих възможност да се кача на кушетката и за 4 напъна се роди малкото ми коте в цял околоплоден мехур!

Мехурът веднага се пукна на корема ми. Бебето се размърда бавно, махнаха ѝ увитата пъпна връв от вратлето и я завиха с пелена. Благодарности на д-р Цонев: той се съобрази с моя план за раждане и с желанието ми за отложено клампиране. Не пропуснах и неговото известно: „Искаш ли да срежеш пъпната връв сама?“ и я срязох!

Тя засука, аз бях щастлива и спокойна и вече бяхме неразделни с моята Лариска, родена в ризка. А и постродилната грижа беше перфектна от всеки един, които влизаше в стаята.

Понеже съм видеограф, винаги ми е билo мечта да снимам невероятното преживяване на ражданеto. Засега не съм успяла да намеря такъв човек във Варна. Но се надявам, че аз ще съм тази, която ще стои един ден тихичко до една прекрасна и силна жена. И, подкрепяйки я, ще снимам това вълшебство на раждането на нов човек, нов живот.

На всички, на които предстои раждане, мога само да кажа, че за пореден път се убеждавам с колко силно и невероятно тяло природата е наградила всяка една жена, майка. Ние понякога не сме сигурни дали ще можем да изтърпим… Но ако си дадеш шанс да изчакаш още мъничко, ще видиш, че всичко можеш!

И подкрепа – много е важно да си информиран какво се случва в този момент и да има някой до тебе, вярващ и даващ спокойствие и увереност. И помнете – не спирайте на регистратура, бягайте в приемното!! 🙂

Безкрайно благодарна съм ти, Йоанна, за поредната невероятна женска подкрепа от твоята страна! Дори и благодарение на теб си намерих ‘моят’ доктор! Ти правиш много ценни неща за жените, аз вече много пъти съм се убедила!