Няколко идеи за природни средства, които могат да Ви бъдат от полза
Няколко природни средства, които могат да помогнат
Едно от основните притеснения на бременните, планиращи нормално раждане, е възстановяването след разкъсвания или епизиотомия. Ако вече сте родили и имате шевове, тази статия е за Вас. Накратко ще споделя за няколко природни средства, които могат да Ви помогнат.
А ако сте бременна и искате да научите повече за подготовката на тазовото дъно за нормално раждане през бременността, както и някои стратегии за избягване на разкъсванията по време на естествено раждане, вижте тук.
Наскоро имаше дискусия по темата в групата ми „Раждане във Варна: информиран избор и подкрепа„. Присъединете се, за да я прочетете. В това пространство лично аз се старая редовно да получавате полезна и практична информация за бременността, раждането, кърменето и ранното родителство.
Смрадлика
На срещата ни във Варна през август 2021 – едно от редовните събития, които варненските дули организираме при възможност, една от участничките получи подарък: вода от смрадлика. Именно смрадликата е едно от средствата, които помагат за по-бързо зарастване на рани.
Можете да си приготвите отвара от нея у дома, или да използвате готов продукт от аптеката или дрогерията. Имайте предвид, че при употребата на смрадлика може да усещате опъване на кожата, затова вероятно ще искате да комбинирате с някакъв омекотяващ продукт.
Пчелен мед
Идея за такъв продукт е пчелният мед. Различни източници потвърждават, че той ефективен при разкъсвания и епизиотомия. Може дирекно да се нанася на перинеума.
Алое Вера
Друго природно средство, което ускорява заздравяването, е гелът от Алое вера. Има различни варианти и форми на продукти с Алое Вера, така че обсъдете с Вашия лекар или акушерка кое би било най-подходящо за Вас.
Хамамелис
А към изброените по-горе можете да добавите продукт на базата на билката хамамелис, особено ако имате и хемороиди. Хамамелисът е много удобен за ползване под формата на спрей.
Студени компреси
Някои жени си правят студени компреси (дори ледени) с някоя или комбинация от изброените съставки. Можете например да напоите дамска превръзка с тях, да я сложите във фризера, за да се охлади и след това да я използвате като студен компрес. Студеното определено има болкоуспокояващ ефект, макар че само по себе си не ускорява заздравяването.
Не забравяйте често да сменяте превръзките си и да се измивате след всяко ходене до тоалетна. Често в периода след раждането жените си слагат студени компреси, които облекчават болката. Избягвайте да се качвате и да слизате по стълби, опъването на шевовете може да ви причини допълнителна болка.
Почивка, добра храна и много течности се подразбират, но често ги пренебрегваме. Имайте предвид, че всичко друго може да почака и основният приоритет в седмиците след раждането е почивката и установяването на кърменето, ако сте избрали да кърмите.
Ако сте бременна, вижте тази статия за подготовка на тазовото дъно. Тази подготовка доказано намалява риска от разкъсвания и скъсява периода на възстановяване. Упраженията можете да продължите да правите и след раждането.
Почти сигурна съм, че страхът от разкъсване и епизиотомия е само един сред многото страхове, които Ви тревожат в седмиците и месеците преди раждането. Като дула, аз помагам на жените да се информират и да се подготвят практически, за да родят без страх. Ако искате да работим заедно за Вашето удовлетворяващо раждане и спокоен следродилен период, пишете ми тук още сега.
Разгледайте и вариантите да се включите в онлайн или присъствен курс.
Ако тази статия Ви е била полезна, абонирайте се за бюлетина на „Сърце до сърце“ за още идеи, информация и вдъхновение.
Съвременните препоръки са жената да има свобода на движение по време на първи период и сама да избере поза за раждането (изгонването) на бебето. Ето защо.
7 причини да изберете активно раждане
Не само в България, но и в голяма част от ‘модерния’ свят, жените раждат по гръб. Това е удобно за медицинския екип, но често не е оптимално за майката и бебето. Съвременните препоръки са жената да има свобода на движение по време на първи период и сама да избере поза за раждането (изгонването) на бебето.
Терминът ‘активно раждане’ е използван за пръв път от Джанет Баласкас през 80те години на 20ти век. Като обучител за раждане, тя открила, че жените в много традиционни култури не лежат по гръб докато раждат. Те по-скоро клякат, застават на колене, или стоят прави, обикновено заобиколени от други жени, които ги подкрепят.
По време на активно раждане, майката се движи и свободно избира позициите които са ѝ най-удобни. Това винаги е било нормално и всъщност позата по гръб се е преврънала в ‘стандартна’ не много отдавна. Смята се, че вероятно крал Луи 14 е държал на нея, за да наблюдава как се раждат децата му.
За съжаление за много жени тази позиция е най-малко неудобна, а често мъчителна. От физиологична гледна точка, лежането по гръб намалява с около 30% възможността на тази да се разшири.
Ето 7 причини за това активното раждане да е чудесна идея:
#1 Намалява рискът от медицински намеси
Доказано от различни изследвания. Препоръката на СЗО е жените да имат възможност да се движат и сами да избират позициите си по време на раждането.
#2 По-кратко раждане
Според този обзор, изправените позиции (както между другото и подкрепата от дула, не мога да не спомена) се свързват с по-кратка продължителност на първия период на раждането.
#3 По-безболезнено раждане
За много жени позата по гръб е възможно най-неудобна по време на раждане. Тази поза не е оптимална и за подпомагане на преминаването на бебето през родовите пътища.
#4 По-голям приток на кислород към бебето
Бременните често са съветвани да избягват да лежат по гръб, за да не притиска матката главен кръвоносен съд. Това важи и за раждането. Позицията по гръб може да намали притока на кислород към долната част на тялото, а от там и към бебето.
#5 По-удовлетворяващо раждане
Когато жената се чувства свободна и подкрепена да следва нуждите на тялото си, тя често е и по-удовлетворена от начина, по който протича процесът. Активно раждащите жени често имат подкрепа от партньора си, дула и други близки хора, което още повече допринася за по-голямата им удовлетвореност.
#6 Възползвате се максимално от гравитацията
Звучи логично, но за съжаление рядко се прилага. Както на шеговитата илюстрация по-долу, когато искате кетчупът да излезе от бутилката, не слагате бутилката легнала 🙂
#7 Партньорът Ви ще е по-ангажиран с процеса
По време на едно активно раждане, подкрепата от таткото е повече от добре дошла. Има много неша, които той би могъл да направи, за да подпомогне процеса. Ето някои от тях.
Това, че раждането боли, не означава, че е страшно.
Раждането започна с падането на тапата в понеделник вечер срещу вторник. Tака търпеливо започнах да чакам кога ще започне и същинското раждане.
В петък вечер получих леки болки, наподобяващи менструални и легнах да спя, защото знаех, че ще имам нужда от енергия. Към 12 часа контракциите се засилиха и без да будя таткото отидох в другата стая и започнах да подскачам на топката. Имах и червено течение, но проверих в книгата на Олга Дукат и се успокои, че е нормално и няма защо да бързам.
Към 3 часа и таткото се събуди и започнахме да следим честотата на контракциите. Контракциите овладявах с дълбоко дишане, подскачане на топката и музика. Таткото отиде да разходи кучето към 7 часа и с контракции на 4-5 минути тръгнахме към болницата.
Дежурната лекарка ме прегледа за разкритие и аз се чудих дали е нормално да не усещам нищо, все пак казваха, че е проверката за разкритието болезнена. Наум се молех да е поне 2 см, че да не трябва да се прибирам отново вкъщи. Много се притеснявах, че съм отишла твърде рано. Там за мое учудване установиха, че съм с 6 см разкритие.
Започна се дългото чакане. Сложиха ме легнала с изпънати крака и започнаха процедурите – кардиограма, тест за алергии, подписване на документи, а междувременно бях с контракции и маска на лицето. Всички казваха, че явно имам висок праг на болка и затова ме оставиха с опънати крака на доста болезнени контракции. Помолих ги да си сгъна краката, защото много ме боли, но ми казаха да ги държа изпънати,иначе не могат да направят изследванията.
След един час се качихме в активната зала, където ме чакаха д-р Цонев и Стамат. Седнах на топката и започнахме да чакаме.
Таткото беше до мен през цялото време.
Всички бяха в добро настроение, включително и аз. Бях доста развълнувана, че скоро ще срещна дъщеря си.
Контракциите станаха по-силни, но таткото ми пусна любимия пианист Yuruma и успях да се справя.
При достигането на 9 см започна и чувството за напън. С болката от него за жалост не можах да се справя. Напъните ми не бяха в точния момент, затова ми вляха окситоцин и ми спукаха мехура.
В плана ми за раждане пишеше, че не желая окситоцин и спукване на мехура, затова д-р Цонев ме попита какво мисля и аз му се доверих. След спукването на мехура се преместих от магарето на леглото, защото болката стана непоносима.
От там нататък имам бели петна. Спомням си, че не напъвах както трябва. Напъните продължиха около 2 часа и доста време главичката се показваше на 2 см, даже успях да я пипна. Края не си го спомням, защото не чувах никого, просто чувах един ужасен шум. Доктор Цонев направи епизотомия и някак си се събрах и успях да изкарам най-прекрасното бебе на света.
Сложиха го върху мен и забравих всичко. Спомням си, че го взеха за 30 минути, през които аз десет пъти питах кога ще ми я върнат. За мен беше важно да засуче възможно най-скоро. От тогава не сме се разделяли повече от половин час.
Искам да благодаря на д-р Цонев за подкрепата и въпреки че раждането не мина по план, се чуствствам напълно удоволетворена от решенията, които той взе и горда, че се справих без упойка. Най-странното е, че даже не съм се сещала нито за упойка, нито за секцио.
Знаех, че ще се справя.
Също така благодаря на Йоанна, която ни даде увереност, на мен и на таткото и отидохме без страх в родилната зала. Съветвам всяка жена да се информира, да отиде на курс и да прочете книгата на Олга Дукат. Йоанна ми оказа и емоционална подкрепа за кърменето, за което съм ѝ ужасно благодарна.
След такова позитивно раждане нямам страх да родя отново без упойка, но само при доктор Цонев. Прекрасен лекар, който през цялата бременност и раждане ми вдъхваше спокойствие – така успях да се насладя и на раждането, и на бременността ми.
Някои цифри и данни за ползите и рисковете от нормално раждане след цезарово сечение.
Поздравления за желанието да се информирате за ползите и рисковете от нормалното раждане след цезарово сечение! Преди да започнем, бързам да Ви предложа и още материали в блога, които вероятно ще Ви бъдат интересни:
Повечето жени с едно предишно секцио и нисък хоризонтален разрез биха могли да родят по нормален път. Това е становището на редица уважавани професионални организации, в това число Американската асоциация на семейните лекари и Американсия колеж на акушерите и гинеколозите. Бебетата и майките им са по-здрави, имат по-малко усложнения и се прибират у дома по-скоро след раждането ако то е било вагинално, а не второ оперативно.
Ето още някои предимства на нормалното раждане:
бебето се ражда тогава, когато е готово и има по-малък риск да се роди недоносено, в сравнение с планирано Цезарово сечение (ЦС) без начало на родова дейност
в процеса на нормалното раждане бебето получава катехоламини – хормони, които помагат на беебто да се адаптира по-добре след раждането и намаляват риска от респираторни проблеми
бебетата родени по нормален път е много по-вероятно да бъдат кърмени
те също имат по-висок Апгар скор (оценка на състоянието на бебето, която се прави непосредствено след раждането и отново пет минути по-късно
рискът от инфекция за майката намалява до 2-4% намаляват се всички рискове, по принцип свързани с ЦС – повече за тях прочетете тук.
Отварям скоба: посочените по-горе данни са статистически, на база анализ на голям брой раждания и описват статистически риск. Те не дават прогноза за изхода от конкретно раждане, нито могат да са основание за сравнение между конкретни жени, техните раждания и и техните бебета.
Рискове при нормално раждане след ЦС (ВБАК)
Първо: от къде идва това странно съкращение. Терминът за такова раждане на английски език е VBAC – vaginal birth after cesarean. А тъй като източници на информация за този тип раждане има основно на английски, в България също свикнахме да използваме ВБАК като наименование. Ще го използвам и в този текст като синоним на ‘нормално / вагинално раждане след секцио’.
Като при всяко раждане, има рискове и при нормално раждане след ЦС. Обикновено най-притеснителният риск е този от руптура. При положение, че матката е рязана – при предишното раждане със секцио – има риск белегът да се отвори по време на раждането, т.е. да се получи руптура. Този риск обаче трябва да се разглежда в контекст, за да бъде добре разбран. Много жени избират повторно планово секцио именно заради страха от руптура.
Важно е да се различава руптура от дехистенция. Дехистенция (отваряне на краищата на белега) се получава при 1-2% от ВБАК ражданията, независимо дали белегът е хоризонтален или вертикален. Дехистенцията няма симптоми и не е опасна за майката и бебето.
Руптурата е по-сериозно усложнение и има различни симптоми: падане на тоновете на бебето, понякога кръвозагуба, силна болка различаваща се от контракциите. Ако не е използван медикамент за предизвикване на раждането, според изследвания рискът от руптура е средно около 0.8% за жени с хоризонтален белег. Това означава, че повече от 99% (!) от жените с едноплодна бременност раждащи бебе в главична позиция след предишно секцио, НЯМА да получат руптура.
Вероятността по време на всяко едно нормално раждане да се наложи спешно Цезарово сечение по друга причина (например пролапс на пъпната връв, кръвоизлив или фетален дистрес) е 2,7%, или поне три пъти по-голяма.
Няма толкова много данни за жени с вертикален разрез, но се смята, че при тях рискът от руптура е около 2,2%.
Ако все пак се получи руптура е важно да може бързо да се сформира екип, който да направи спешно Цезарово сечение. Според Effective Care in Pregnancy and Childbirth (Enkin, 2000), не са необходими изключителни съоръжения в случай на руптура. Според този източник болниците, които не могат да реагират бързо при спешна акушерска ситуация като рупурата, не биха могли да реагират и при други усложнения. А такива усложнения, както уточних по-горе, са по-чести. Примери: отлепяне на плацентата, пролапс на пъпната връв, тежък дистрес на плода. Тоест всяко родилно отделение, което може да се справи с тези усложнения, би трябвало да може безопасно да се поеме и нормално раждане след секцио.
Важно е жените да знаят какво могат да се направи, за да се намали рискът от руптура. До намесите изброени по-долу е добре да се прибягва след внимателна преценка на ползи спрямо рискове.
Процедури по време на планирано нормално раждане след секцио
Предизвикване
Употребата на окситоцин или простагландини за предизвикване или ускоряване на раждането по време на ВБАК е спорна заради вероятността да се увеличи рискът от руптура или дехистенция. Авторите на Effective Care in Pregnancy and Childbirth (Enkin, 2000) смятат, че изглежда е безопасно да се предизвика раждане при жени с предишно секцио. Според ACOG, употребата на окситоцин не е свързана с увеличен риск от руптура и употребата му е приемлива. Други източници обаче посочват различни мнения.
American Academy of Family Physicians (Toppenberg, 2002), заявяват, че неправилната употреба на окситоцин има знчителни рискове за майката и тези рискове могат да се увеличат при ВБАК, особено при бързо вливане.
Предизвикването на раждане, независимо от използвания метод, все повече се смята за рисков фактор за руптура. Според скорошни изследвания, руптурите са 3 до 5 пъти повече при жени, чиито ВБАК раждания са предизвикани в сравнение с жени, чиито раждания са започнали спонтанно.
Данните са особенo категорични за използването на по-силните маточни стимуланти като простагландините (E1 (misoprostol [Cytotec]) и E2 (dinoprostone [Cervidil]). Употребата им увеличава над 6 пъти случаите на руптура. Затова и се счита, че тези вещества трябва да се използват особено внимателно по време на ВБАК.
В своите насоки за ВБАК, ROCG предупреждава, че има 2 до 3 пъти увеличен риск от руптура и 1,5 пъти по-голям риск да се стигне до Цезарово сечение когато раждането е предизвикано, в сравнение със спонтанно раждане.
Според CNGOF (Френският колеж на акушерите и гинеколозите), предизвикването на раждане увеличава риска от руптура, който може да бъде изчислен на 1% ако се използва окситоцин и 2% ако се използват вагинални простагландини. Увеличеният риск при употреба на окситоцин зависи от дозата.
Макар че и предизвикването, и ускоряването на раждането са възможни и се прилагат често и по време на ВБАК, важно е да имате предвид увеличаването на риска в тези случаи. Ето обобщени данни от един анализ на този риск:
Други изследвания имат подобни резултати. Според едно изследване от 2001 година има 15 пъти по-голям риск от руптура, ако раждането е предизвикано с простагландини.
Макар че данните не са категорични, изглежда, че има голяма вероятност окситоцинът и най-вече простагландините да увеличават риска от руптура.
Използване на обезболяващи лекарства
Все още не е точно установено дали е безопасна употребата на епидурална упойка по време на ВБАК раждания. Според някои автори, упойката може да маскира болката от евентуална руптура. За това обаче няма достатъчно доказателства.
Със сигурност употребата на епидурална упойка се свързва с по-честа употреба на окситоцин, тъй като тази упойка може да забави раждането в някой случаи. А както видяхме по-горе, окситоцинът може да увеличи риска от руптура, макар това да не е абсолютно точно установено. Ако ситуацията не изисква раждането да приключи за определено време (т.е. не се бърза), вероятно епидуралната упойка няма да повлияе върху риска, защото няма да се наложи ускоряване с окситоцин. Но в повечето случаи след поставена упойка има и определени очаквания за напредък на раждането.
Ревизия на матката
Много лекари правят т.нар. ревизия на матката след като се роди бебето, ако раждането е било след предишно секцио. Това се прави, за да се определи дали има дехистенция. Няма много изследвания, които да удостоверяват дали от тази процедура има ползи и дали тя има диагностична стойност. Резултатите са неясни, а самата ревизия има рискове, включително инфекция и потенциално превръщане на евентуална дехистенция в по-голяма руптура. Обикновено е и много болезнена и трябва да се извърши под упойка.
И ако изчетохте всичко до тук, напомням Ви пак, че вероятно и информацията от линковете по-долу ще Ви бъде полезна:
Внимание! Информацията в тази публикация не представлява медицински съвет, а обобщение на данни. Всички решения за Вас и Вашето бебе следва да вземете след консултация с лекар.
Enkin, M., Keirse, M.J.N.C., Neilson, J., Crowther, C., Duley, L., Hodnett, E., & Hofmeyr, J. (2000). A Guide to Effective Care in Pregnancy and Childbirth. Oxford University Press, Oxford.
Kris from Hungary, who had her first daughter in Denmark, tells us about her birth experience in Varna.
I gave birth to my second daughter on Sept 7th 2020 in Maichin Dom, Varna.
I gave birth to my first daughter in Denmark. When I found out that I’m pregnant with her, I was in Bulgaria. I went to Maichin Dom to confirm my pregnancy. I was only one month pregnant and the doctor told me that most probably they will do a Cesarean section, because my hips (pelvis) are too small. I decided then that I was going to give birth abroad.
I used to work in Denmark, so I went back there. The first doctor I met wasn’t nice to me at all, he didn’t really like foreigners. But in Denmark midwifes take care of the pregnant women and my midwifes were extremely nice. They worked in a small hospital on a small island, they had no ultrasound or other machines (only Doppler), they checked the position and the weight of the baby with their hands. And at the birth it turned out that they were more exact then the ultrasound 🙂 They gave me a lot of emotional support too and they fought for my right to be in the medical system there, even though that first doctor tried to make this impossible.
I would have loved to give birth with them, but in the last month of the pregnancy my baby didn’t really grow. So, after I went past the due date, they advised me to go to the mainland to a bigger hospital and to start the birth there with a pill called Angusta.
In the hospital, one female doctor did a membrane sweep without informing me about it. That wasn’t very nice, but everyone else was very helpful and kind. I literally fell in love with them during the birth. After an easy vaginal birth they waited for the umbilical cord to stop to pulsate. The father, who was with me all the time, cut it and then they immediately gave me the baby. After that they brought me food and they left us alone a little bit. Then one more last check-up on me and the baby and we were ready to go home.
It was amazing experience to spend the first night with our precious baby at our home, in our bed, together with daddy. I have no words for the happiness we felt. My midwifes- those that had been monitoring my pregnancy, came regularly to check the baby. One month after the birth we came back to Bulgaria.
So, after this wonderful experience, I decided to give birth to my second daughter in Denmark again. We were ready for the trip, all the luggage was in the car already, and then we heard the news that they closed the borders of Denmark and other countries in Europe due to Covid-19. I got scared.
We needed a plan B.
I started to look for groups on Facebook to find some people who could help me have the birth experience I wish for in Bulgaria. First I found ЖЕНИ & АКУШЕРКИ and there they gave me contacts of doulas in Varna. I also joined Раждане във Варна: информиран избор и подкрепа and I got in contact with Yoanna Rachovska. She advised me to go to Dr.Tsonev who respected all my wishes about the prenatal care and agreed to help me have a birth as natural as possible without any unnecessary interventions. And he was the only doctor in Maichin Dom who spoke English, so with whom I could actually communicate.
Then I had to get a midwife, but the one I contacted first was very rude. Thankfully, Dr.Tsonev helped me to change her to Reni, who was very sweet and caring. Since she didn’t speak English, and my Bulgarian is very weak, my boyfriend was allowed to join me at almost every check-up, despite the deteriorating situation with Covid-19. This made the time of the pregnancy much calmer, since I didn’t really like to be in Maichin Dom in general.
I already had the experience from my first pregnancy when they wanted to do a C-section without any reason. And at the information desk, the girls were often rude and everything but informative. They couldn’t give me any official paper about the prices, they said that what was written on their website wasn’t relevant and every time I asked them about something they gave me different information. I felt that they were trying to trick me to pay more. And they managed. When we got the bill at the end, it was much higher then what we expected, even though we had asked about all the details so many times.
I remember one time when they didn’t let my boyfriend in. I was crying while I was waiting for my check-up, because the whole place made me feel so vulnerable. As if they just wanted me to shut up and pay. And as if I didn’t have any right to receive information and make decisions about my own body and about my baby and my birth experience. But with my midwife and at my doctor I felt safe and cared about and heard.
And just when I believed that with their help everything was going to be all right, Dr. Tsonev told me that he would be on vacation at the time when I was supposed to give birth. I got terrified.
I needed a plan C.
But there are not many doctors like him in Varna who are so open-minded, so professional and respect women and support them in their choices – maybe also owing to his work experience from Western countries. I went to talk to Dr. Anna Atanasova, but she didn’t want to spend the time to discuss how I would like to give birth. She just told me to call her when I’m already in labor and that’s it. So I contacted Dr. Zhasmin Kostov, who was nice, but he told me that he was on vacation at the same time like Dr. Tsonev. I didn’t know who else I could ask.
I decided to not make more plans, and just hope that everything was going to be the way it should be. What else could I do? There were new restrictions all the time, it was impossible to plan anymore. No one knew what tomorrow would bring. I hoped that I would give birth after my due date, so Dr. Tsonev would be back. That way, even if because of some new law my boyfriend would not have been able to come with me, I would be with a doctor who speaks English and who I trusted. And if I would have gone into labor earlier I was thinking to just go to the hospital as late as possible and give birth with whoever is there.
Three weeks before my due date, one night I didn’t feel very well and I had some not-so-strong, irregular contractions. But they went away and the birth didn’t start. Every now and then I started to worry or I got afraid of what is ahead of me. But then I just wrote to Yoanna Rachovska or I went to meet her in person and she always made me relaxed and helped me to be positive. She told me what kind of things could make the birth easier. She taught my boyfriend massage techniques to ease the pain during the labor and many more things. She gave me a huge amount of support.
Then time was passing and my due date came and Dr. Tsonev was back in town, yeah!!! After my due date passed, the plan was that I would go every other day to check the heart rate of the baby and see if it would be safe to wait longer for the birth to start by itself. But now Reni went on holiday and I was monitored by another midwife. She was awful.
She didn’t let my boyfriend in. She thought that I was lying about being in the Bulgarian health care system and that I was trying to sneak around and get the examinations for free. And she didn’t really give me any information about my results, which made me worried for my baby. I hated to go to her. And instead of having to be checked every other day, I had to go every day, because the baby was often sleeping during these examinations, so they couldn’t get good results.
I felt that everything was fine with the baby. She had always been like this. If I lay down to rest, she got quiet too – unlike her sister who always started to kick me as strong as she could when I wanted to rest. But otherwise she was active during the day. I was also checked on the ultrasound and they found everything all right. I really really wanted the birth to start by itself. I was so sad and disappointed when last time they had to induce it with the pills. I would have loved to have the experience of a totally natural birth so so so much!!!!
So, every time I had to enter Maichin Dom, I was stressed because I was very scared that they would not let me out and the birth would be induced again. I knew that this new midwife wants to keep me in.
The second day after my due date I had a very exhausting day. I was out in the Sea Garden till 10 o’clock at night with my daughter and her new friend. The day after, the baby in my belly wasn’t active at all. I got worried. Maybe she was just tired too, like me, but maybe there was something wrong with her. I had to go have a check-up to find out. But I just felt so bad around the new midwife… I got physically sick if I was around her. I didn’t want to be monitored by her again. And I knew that if I went to her one more time, no matter what the result would be, she was going to keep me in. However I had to know if the baby was safe or no. So we called a midwife who comes to your home with a Doppler, check the baby’s heart rate and make an examination. But she could have come only in the evening, and I didn’t want to wait so long.
Then my boyfriend told me that the day before he saw Reni going into the hospital. So most probably she was back to work. At the reception when I asked, they couldn’t tell me on which day would she come back. So we decided to go to Maichin Dom, but not to the new midwife, but to try to find Reni. When we got in, I passed the door of the new midwife very carefully, so as not be seen by her, since she was expecting me that day too. It’s good that the room of Reni is a bit sequestered, so I could hide there till she came out.
Then my boyfriend explained to her that I would like to be checked by her, because I don’t feel good with the other midwife. She said that Dr. Tsonev asked that I be checked by the other woman while Reni was on holiday. And in Bulgaria it’s only possible to choose the doctor, not the midwife. But she saw how desperate I was, so she smiled at me and agreed to examine me. The heartbeat wasn’t very good, baby was sleeping again. But when she checked with her hand she said that the baby reacts to her hand so it’s fine.
She consulted a doctor and they decided that everything is good enough and I can go home and she will check me the next day, even though her schedule was full. Wow, such a different experience!!! She explained everything, she gave me advice, she was caring and she payed attention to me. The other midwife just put me in an empty room and left me there and sometimes came in to shout at me if I removed my mask from my nose.
I was happy and calm again.
The next day, the results of the baby’s heart beat were very good. Luckily, because the other midwife started to pressure Reni to keep me in the hospital, but tat way I was free to go one more time. But then the weekend came, and Reni was not working.
When we went to the hospital the next day, it was like a ghost house. We were wandered around for a long time before we could find anyone. It was also a national holiday, the Uniting of Bulgaria, so I think thanks to this I could go home again after the examination, since no one wanted to have extra work this time. The baby was very active again and I was having some contractions too. I talked to Dr. Tsonev and he said that he will work next Monday and he would like to make an ultrasound and then decide if he would induce he birth or no. But he would prefer to induce it.
On Sunday, the results of the heart beat weren’t very good. I think it was because we made love with my boyfriend in an attempt to start the birth. As a result, my belly became very hard and stayed like that all day long. But it made Dr. Tsonev change his mind and he said that he wanted me to go back to the hospital in the evening and take Cytotec to induce the birth.
So that was it, no natural birth again. We thought it was also because Tsonev was on shift the next day, so he had to stay in the hospital all day long anyway. But I didn’t want to put the baby at risk and with the not-so-good heart rates, I didn’t feel that everything was good enough for waiting more. Probably it would have been okay to wait more, but I wasn’t sure. So I agreed to the induction.
But I still had one last chance to not take that pill. I made a mixture that is considered a way to induce birth within 3 to 6 hours. I drank it at 4 o’clock in the afternoon and I had to be back in the hospital at 9 p.m. Just when we arrived at the door of Maichin Dom, I felt that I had to go to the toilet immediately. After I finished my business in the toilet, the contractions started.
I was happy and hopeful. In the hospital they examined me and we had to fill out thousands of papers. We finished with this at 12 o’clock. The contractions were continuing and getting slightly stronger. Even the midwife could see them through my T-shirt.
At 12:30 they brought me the Cytotec and left us alone. But I didn’t take the tablet. I was still hoping that the contractions would get strong enough for the birth to start. I waited till maybe 3 o’clock at night, but nothing happened. The contractions went away totally. So I took the medicine. But the only reaction I had from it was my belly getting very hard and staying like that, just like after making love – after all, in this pill there are the same hormones like in the sperm.
In the morning, Dr. Tsonev came to examine me. I was 4 cm dilated. He though it was from the Cytotec, but it could have been from the contractions I had after I drunk the mixture. Since taking the pill I didn’t feel any pain or contractions, only the hardness of the belly. He did a membrane sweep and said that we would wait for one more hour to see if I continue to dilate; if no, I would be started on oxytocin.
Unfortunately, nothing happened in that hour, so the midwife on duty put me on oxytocin. It wasn’t an easy task for her. Before this, she had already had problems operating the machine for checking the heart rate of the baby. Even when she did find out which button she had to push, she had difficulties pushing it because of long fake nail. Otherwise she was sweet.
After she managed – with the help of Dr. Tsonev – to put me on a mobile oxytocin IV, so I’d still be able to move, nothing happened for like one more hour. They increased the dose every 15 minutes, which I thought was too fast, since I read on the internet that it should be increased every half an hour. I said this to the midwife, but she said that these were the instructions of Dr. Tsonev, so she would do it like this. I had no experience with oxytocin and I’m not a doctor, so I let them continue it like this.
Then painful contractions started, but they were not coming very quickly after each other yet. They were very different from the contractions I experienced at the my first birth. At the first birth, they came like a wave, arriving slowly, getting stronger and stronger, then going away. With the IV oxytocin, the pain was very sharp, arriving from nowhere but super strong and then disappearing in a second. It didn’t feel natural at all. I missed my wave-like contractions, which rocked my body to gently open up for the baby.
I lost interest in the process of giving birth, in listening to my body, because I felt that the things are not in the control of my body anyway. First I went to bounce on the fitness ball, then when I got bored with that, I went to the bed to watch some stupid movie.
More or less one hour passed like this and suddenly, out of nowhere, the bearable contractions turned into unbearable ones. I just wanted to smash my head into the wall from them. When they came, I hugged my boyfriend as strong as I could. Feeling his body close to mine was the only thing which made me survive this part. And while I was hugging him, I was watched from the corner of my eyes the cleaning ladies who were a few steps away from me, observing my suffering. I didn’t understand why they had to be in the room. I also felt huge pain in my vagina, as if it wanted to erupt.
Since it wasn’t my own body producing the oxytocin, I didn’t produce endorfins and other hormones which would have helped me to cope with the pain and put me in an euphoric state of mind, and give me the joy of giving birth (yep, joy, my firth birth was an orgasmic birth, it was nice).
I started to beg to the midwife to turn down the oxytocin, because it was hell like this. She called for Dr. Tsonev. When he came, I was screaming from the pain. He tried to examine me, but the pain was so strong and constant I could hardly open my legs. But when finally he could check me, he said with a bit of surprise in his voice that the head was coming out: a few more pushes and I would have the baby.
But I felt that it was not the time yet. My tissues were not ready, they were resisting and not letting the baby out. I needed more time. I told him too that I wanted the oxitocin to be turned off immediately and I want my own body, my own hormones to work out this birth. He said that he strongly disagreed but we will do whatever I decide. I said turn it off. All these things were happening very fast. I had only around 4 from these super painful contractions.
When I got free from the oxytocin, I suddenly felt the need to get out of the bed. The staff weren’t very happy about this. But I just wanted to run away from them and do the things my body commands me to do.
I didn’t listen to the staff anymore, only to my body and it made me feel free and strong.
But they followed me on my runaway of course. I managed to get to the „donkey“ when the next contraction came. They were begging me to sit on it. They were scared that I was going to give birth standing and they won’t be able to catch the baby and she will fall from too high. But I refused to sit on it. It wasn’t the position my body needed.
Then Dr. Tsonev found the solution.
Very fast, he put the yoga mat in front of me on the ground, the fitness ball at the end of it and he told me to kneel down on the mat with my upper body on the ball and he put my boyfriend at the other side of the ball. They tried to apply the warm compress I asked for before the birth. Dr. Tsonev prepared it with my favorite oil, but somehow it didn’t feel good, so I asked them to not do it.
Dr. Tsonev told me to push, but the contractions were still so uncontrollably painful that I couldn’t push hard enough. We tried a few times, and with time, the contractions started to normalize and my tissues felt slightly more ready. My water broke. In the meantime, they tried to monitor the heartbeat of the baby, but this midwife had a hard time finding it even when I was lying in the bed. So in this position, on the ground, on my knees, it was impossible for her. 1-2 pushes later Dr. Tsonev said that it had been like 5 minutes since they had not been able to find the pulse of the baby, so we can try one more push and then he would like me to go to the bed to check if everything was all right.
I got worried for my baby: what if her heart is not beating? So with the support of my boyfriend, who was motivating me to push hard at the next contraction, I collected all my power and I pushed the baby out. Dr. Tsonev gave me the baby (he had to help the midwife catch her because of the unusual position of giving birth).
I must say I didn’t feel the same way as after the birth of my first daughter. Back then, because my body was producing all these mixtures of hormones, I was in another word. Naturally high, I didn’t know at all what was happening around me. I was so much under the spell of this experience and I fell in love with all the midwifes who helped me. And when my baby was finally out, I was so so happy to hold her in my arms. She was so soft and warm and cuddly and perfect, my heart got filled with love.
This time, without my own hormones, my head stayed clear and I was just happy that the baby was finally out and fine and the birth was over. We waited for the umbilical cord to stop to pulsate then dr. Tsonev offered to my boyfriend to cut it. He offered me oxytocin for the placenta to come out faster, but I refused, so he patently waited for it. I was bleeding though, so he asked me to try to push and when it was out, he checked me and sewed me. They measured the baby in the meanwhile.
After the birth I felt very good physically, almost like nothing happened. All in all, it was a super easy and fast birth. It wasn’t the birth experience I wanted, but still I’m extremely thankful to Dr. Tsonev for being so flexible and understanding and supportive and for giving me the freedom of choice. It made me feel very happy and proud about my birth.
I wanted an early discharge from the hospital, to go home to my first-born as soon as possible. But the Bulgarian health care system didn’t allow it. I find this very stupid, because it would have been cheaper for the healthcare system too if they wouldn’t have to pay those days I was forced to stay in the hospital. Me and my baby felt perfectly well, breastfeeding was going amazingly well, there was no reason for us to stay. For my first child this was very hard (and to me too). It was the first time she had to spend 3 days away from me and it took a long time for her to get over it.
It felt good to rest there in the first day, but after that I found it very annoying and disturbing that people came in and out of my room all the time. They were loud, waking the baby up all the time. They woke me up 6 o’clock every morning to check my and my baby’s temperature (I just gave birth, let me sleep!!!!!).
The staff in the hospital must have found me a bit annoying since I wanted to be present at all the examinations of the baby and I wanted to be informed about everything, but they tried to be sympathetic.
Finally, the three days passed and we were discharged and we lived happy ever after.
Методът count-the-kicks, или да броим движенията, представлява ежедневно проследяване на движенията на бебето. То може да започне през последния триместър от бременността, още в седмия месец.
Ако искате да опознаете по-добре поведението на своето бебе и едновременно с това да следите състоянието му между датите за женска консултация, ето един подходящ начин.
Методът count-the-kicks, или да броим движенията, представлява ежедневно проследяване на движенията на бебето. То може да започне през последния триместър от бременността, още в седмия месец.
Ето как работи
Всеки ден, желателно по едно и също време, започвате да броите движенията на бебето, които сте усетили. Броите докато преброите десет движения. Отбелязвате си начален и краен час. По този начин ще научите кое е нормално за Вашето бебе и ще можете да забележите, ако има промяна в поведението му.
В началото, когато избирате време от деня, обърнете внимание на това кога бебето Ви обикновено е активно. Според изследванията, най-активни са бебетата вечер и през нощта. Вероятно и Вие сте забелязали, че бебето Ви се активизира когато си легнете. Можете да изпозлвате този момент, за да започнете проследяването.
Вероятно ще Ви е най-лесно, ако следите за ритничета докато лежите настрани, или сте седнала с леко повдгнати ходила. Бройте всяко движение на бебето: ритниче, бутване, завъртане и др. Когато стигнете до 10 сте готови за деня.
Имате предвид, че има огромни индивидуални различия. Например, Мира може да успява да засече 10 движения на бебето си за 10 минути, докато бебето на Анна прави 10 движения за 40 минути. Ако се случи бебето на София да направи 10 движения за час, тя ще знае, че това не е обичайно. Ако обаче бебето на Анна днес направи 10 движения за 50 минути вместо за 40, разликата не е голяма и е по-скоро в рамките на нормалното, предвид характерното досега. Затова е важно да записвате движенията на Вашето бебе, за да знаете какво е нормално за точно за него.
ВАЖНО
В края на бременността на бебетата не им става ‘тясно’ и те не започват да се движат по-малко. Напротив, продължават да се движат както обичайно до самото раждане, а дори и по време на раждането.
Усмихната, решителна, информирана, борбена. Запознайте се с Таня от Варна и нейната битка за ВБАК!
На 22.03.2017 г. на бял свят се появи моята първа рожба. За съжаление Алекс дойде чрез секцио, нещо, за което не бях подготвена чисто психически. Мисълта, че не съм се справила, че не мога да съм пълноценна майка, ме смазваше. Това вървеше ръка за ръка с облекчението, че всичко е свършило – много ми тежеше в края на бременността и се мразех още повече, защото вместо да се отдам на вината, аз все пак чувствах някаква лекота. Тази травма, която до голяма степен сама си нанесох, не можех изобщо да преживея. При всяко обръщане към този момент мислено линчувах себе си.
Малко след раждането започнах да се интересувам дали е възможно и какво е нужно, за да родя естествено следващия път. Разбрах колко неподготвена съм била за първото си раждане, колко податлива съм била на манипулации и колко зависима от лекарската дума.
Мечтаехме за породени деца и през февруари 2018та видяхме отново 2 чертички. Уви, не е било писано. Ужасно много жени преминават през ада на „неуспешната бременност“; за мен това е загуба на дете, както и да го гледам и го преживявах за втори път. Потърсих помощ, чисто емоционална, попаднах на хора с много тъжни истории, така не бях сама в болката. Точно от тези хора научих за възможността за даряване на генетичен материал и се зарекох, че ако имам възможност някой ден ще даря яйцеклетки.
Продължихме с опитите, но без успех. Аз се върнах на работа и ежедневието ни грабна. Беше минало време от отбиването на Алекс и реших, че моментът е настъпил. Потърсих координати и през ноември 2019та станах донор. Усещането, че си помогнал на някой да сбъдне мечта и да получи смисъл в живота е много зареждащо, изпълва те и чувстваш едно чисто щастие. Три месеца по-късно моето добро ми се върна съвсем неочаквано – без планове, без опити, без сметки. Просто плод на любов. Така с началото на пандемията от корона вирус започна и моята четвърта бременност.
Реших, че този път ще се подготвя много по-добре за раждането. Имах бегла представа за дулите, за ролята им по време на бременността и раждането. Знаех, че ще потърся контакт, когато дойде моментът и го направих – скоро ми предстоеше среща с Йоанна Рачовска, но за нея по-нататък.
Имах късмет (така ще го нарека) и в ръцете ми попадна книгата на Олга Дукат – Раждане с любов. Невероятно е как само в първите 10 страници на една книга можеш толкова пъти да откриеш себе си, да се познаеш, да се разплачеш, да осъзнаеш, че всичките вини, които си си вменявала, всъщност на себе си и на лекарите, са ненужни. Да приемеш и да опиташ да си простиш. Може би това е най-важната първа стъпка за успешен ВБАК. И далеч не толкова лесна стъпка.
Не съм имала колебания за избора си на лекар, името на доктор Атанас Цонев ми беше познато и го свързвах само с положителни отзиви, просто не знаех дали ще се харесаме с него. Оказа се чудесен, такъв омайващ още от пръв поглед, отворен за ВБАК, за естественото раждане (нарочно не пиша нормално, а естествено!), подкрепящ бондинга, отложеното клампиране, отказа от къпане на бебето в първите 24 часа и още, и още. Познах си го – моят лекар беше.
Първото, което обсъдихме, беше какво е довело до секцио предния път. Както споменах, тъкмо ми беше олекнало, уж бях го приела и всичко беше наред, докато не разбрах, че причините, които са ми били изтъкнати за оперативно родоразрешение далеч не са били основателни. И онова глождещо чувство се върна. Всичко ми беше объркано и отново криво. Междувременно напредвах с книгата и идеята за успех започваше да изглежда реална.
Някъде към средата на бременността си се запознах и на живо с Йоанна. Беше специален ден – най-малката ѝ дъщеричка ставаше на 1 годинка, нейният втори успешен ВБА2К. Една от онези неслучайни случайности, които ти се случват в правилния момент. А тази среща, този разговор…не знам за нея как е било, но аз се почувствах изключително добре. Йоанна излъчва спокойствие и някак неусетно те предразполага да говориш, ама много и всичко да си кажеш. Един открит разговор с на пръв поглед непознат, който се усеща по-близък и от най-добрия ти приятел. За първи път споделих на глас това, което най ми е тежало и което вероятно е било причината да се самообвинявам толкова време.
Прибрах се у дома заредена, ентусиазирана и вярваща повече от всякога, че ще успея. Съпругът ми слушаше ентусиазирания ми разказ и каза само, че ме подкрепя, каквото и да реша. Така се съгласи да отидем на курс за подготовка за раждането. И там разбрах колко много той не вярва във всичко, което аз искам. За щастие, въпреки първоначалната си нагласа, след няколко срещи с Йоанна той разбра какво предстои. Не казвам, че се е успокоил, защото беше по-притеснен от всякога (ама той си е такъв), просто вече беше наясно какво ще се случи, научи същината на целия процес, етапите му, с какво и кога може да ми е полезен.
Поиска среща с д-р Цонев, която заради пандемията се случи онлайн (дай Боже всекиму такъв лекар!) и зададе и на него всичките си въпроси, пак си остана притеснен, НО информиран! Многократно обсъдихме възможности, рискове, до къде е границата. Усещането, че си подготвен за предстоящо ти носи сериозна увереност и спокойствие. Поне на мен това ми донесе. Оставаше само да чакаме.
И зачакахме. Всички мислехме, че ще пренося, терминът беше 08.11.2020, очаквахме бебето към средата на месеца. Но винаги трябва да очакваме неочакваното.
Петък (23.10) беше чудесен слънчев ден. Със съпруга ми се разходихме до морето, насладихме се на малко време само двамата, докато Алекс е на градина. После си го прибрахме и си имахме съвсем обикновена и спокойна петък вечер у дома. В 00:30 се събудих, водите ми изтекоха. Един от кофти сценариите беше това, докторът държеше незабавно да се тръгне към болницата в такъв случай.
Станах, събудих Дидо, изкъпах се, свекървата дойде, за да не будим Алекс, а ние тръгнахме към болницата. Прие ме д-р Иванов в 01:30 часа с изтекли води, с 0 см разкритие и никаква родова дейност. Имах План за раждане, в който детайлно бях описала какво искам и не искам да ми се прави. Това не се понрави особено, но през нощта ме оставиха и се съобразиха с мен.
Дежурният ме изпрати да поспя, защото предстои тежък ден, но в 3:00 часа започнаха регулярни контракции. В началото ги засичах в леглото, но започваше да боли повече и реших, че е по-добре да се движа. Разхождах се из коридорите, влизах в банята и разчитах на обезболяващия ефект на водата. По някое време умората надделя и реших, че трябва да се върна в леглото. Оказа се, че 4 минути са много време, в което дори можеш да поспиш, въпреки болката между тях.
Не очаквах толкова да боли, откровено казано. Повръщах многократно от болката. Опитвах да пия вода, но всяка глътка водеше до слдващо повръщане. Така някак се изниза нощта. Резултатът от нея – в 8:00 часа при преглед д-р Иванов установи 1 см разкритие, скъсена и изгладена шийка, според него чудесно, но на мен ми подейства доста демотивиращо.
Дежурните се смениха и дойде моят ад. Лекарката, която застъпи никак не беше привърженик на това, което исках аз. Последва преглед за разкритие 10 минути след предишния, защото тя искала, не било достатъчно това, което колегата предава. Аз изрично бях поискала тези прегледи да са максимално рядко. Дойде и анестезиоложка, било задължителна консултация. Чудесно, но тя дойде с катетър за епидурална упойка, каквато изрично бях казала да не ми се предлага, освен ако аз не попитам! В момент, в който много те боли и някой се появи с предложение за обезболяване е доста трудно да откажеш, аз успях.
Докато ме консултираше анестезиоложката бяха пуснали запис на тонове, но трябваше да лежа по гръб. Заради ужасната болка в кръста аз се изправих, лекарката не реагира, но пък една акушерка беше изключително ядосана, че съм дръзнала да стана. Чак вратата на стаята блъсна на излизане. И аз, и те разбрахме, че не съм удобен пациент. Водих битка на два фронта – трябваше да се справя с контракциите и да отстоявам исканията си едновременно.
Дежурната се появи, за да ме пита дали съм искала да се спазва Плана ми за раждане, аз категорично заявих, че държа на всичко написано. Тя се ядоса, обади се на моя лекар, с който се бяхме разбрали да дойде при ефективна родова дейност, но тя отказа да носи отговорност за мен и обстоятелствата наложиха по-ранното му пристигане. Аз също говорих с него. Явно двете версии се разминаваха. Той се появи бързо, след като разбра какво се случва. Вече нямаше да съм сама и се почувствах по – добре, за съжаление това не беше за дълго.
Бях с 3 см, а на него му се налагаше да излезе отново, увери ме, че ще се върне бързо и ми каза какво да правя, докато го няма. При мен остана Гери – една изключително мила, добра и внимателна акушерка. Дежурната изчака доктор Цонев да замине и пак започнаха атаки, неуместни коментари и действия. Докторът се върна, прогрес нямаше. Предложи да пуснем система с окситоцин, заради неефективните и ужасно болезнени контракции. Съгласих се, сложи ми система и замина отново с обещание, че ще се върне съвсем скоро и едва тогава ще има нов преглед за разкритие.
Дежурната обаче се появи пак, настоя да ме прегледа и каза, че има кървене. Спря системата и замина. Тогава настоях да се изправя и да отида до тоалетната, имах нужда да пишкам, но се оказа фалшива тревога. Но движението ми се отрази добре. Санитарката щеше да получи удар, мислеше, че ще родя в тоалетната. Върнах се набързо в стаята и отново ме накараха да легна.
Появи се моят лекар и не му се понрави като видя, че системата е спряна, последва преглед и от него, при който не се установи никакво кървене, матката си беше идеална и белегът от секциото непокътнат. Пусна системата отново и повече почти не се отдели от мен.
После всичко стана много интензивно, болката беше сюрреалистична, исках всичко да свърши. Да свърши веднага! Докторът само повтаряше, че се справям чудесно, че остава още малко, че ще успея. Правеше ми масаж: не точно масаж, а онзи силен натиск ниско в кръста, който за секунда поне облекчава. А аз все повече губех сили и увереност. Предложи ми да се изправя, но усещах, че не мога. Поисках епидурална упойка, но бях стигнала 7 см и беше невъзможно.
Оставаше малко, но усещах, че съм на предела. Молех се да ме срежат, нямах контрол над тялото си и исках всичко да спре. Докторът ми каза само, че съм с 9 см и вече съм родила, няма шанс да се откажа сега.
Започнах да усещам напъни, които не можех да контролирам. Казваха ми да не напъвам, а да дишам, това беше най –трудното нещо в този момент. Помня само топлите му ръце и как ми повтаряше да отворя очи, да го гледам. Толкова е успокояващ този човек. След това каза, че е дошъл моментът, в който ще ми трябва цялата ми сила. Някъде там някой наистина беше прочел онзи мой План и се появиха с кърпи, с които ми правиха топли компреси на перинеума.
Трябваше да се концентрирам и да се мобилизирам, докторът хвана ръката ми и я насочи надолу – докоснах нещо меко, той каза, че това е главата на бебето и това ми подейства много мотивиращо, наистина оставаше малко! Три контракции и общо четири напъна. В 13:35 се роди Михаил! (Аз също съм родена точно в 13:35!) Болката спря в секундата, в която усетих малкото телце върху гърдите си, като с магия спря! Дойде прилив на адреналин. Толкова си струва всичко, толкова неземно е усещането. Прегръщах детето си и се помирих със себе си.
Светът е нов. Михаил се роди. Аз се родих!
Съобразиха се с желанието ми за отложено клампиране, също и с отказа ми от къпане в първите 24 часа. Взеха детето за преглед, защото спуканият мехур можело да бъде в резултат на инфекция. От момента, в който ми го върнаха бяхме неразделни. Той засука, аз бях спокойна и всичко беше наред. Постродилната грижа беше перфектна. Никой не се опита да ми обясни как да си гледам детето. Питаха ме за всяко нещо и се съобразяваха с желанията ми.
На всички, на които тепърва предстои това пътуване, мога само да кажа да се информират, да четат много, да отидат на курс, да вкарат партньора в това приключение и да вярват. С подкрепа и добър екип всичко е възможно!
Тренирани мускули на тазовото дъно могат да помогнат за по-лесно слизане на бебето и по-кратък втори период, каквто и за по-лесно възстановяване след раждането. Упражнението е лесно, пробвайте!
Какво е тазово дъно?
Тазово дъно се наричат групата мускули, които като хамак обхващат таза и минават между уретрата (там, откъдето уринирате) и ануса. Тези мускули поддържат вътрешните органи.
Опитайте да се изкашляте в дланта си. Ще усетите леко ‘ритване’ в областта на слабините – това са мускулите на тазовото дъно, които се издуват. Сега си представете, че Ви се ходи до тоалетна, но се налага да се ‘стискате’ – мускулите, които напрягате в този момент, са именно тези на тазовото дъно. По-лесно ще ги усетите ако легнете вместо да седите.
Защо да правим упражнения за тазовото дъно?
Мускулите на тазовото дъно помагат на бебето да слезе по време на раждането. Когато са добре тонизирани, те помагат да се насочи главичката на бебето и да се завърти в правилната посока по време на напъните. И обратно, ако тези мускули не са добре тонизирани, вторият период на раждането може да бъде по-дълъг.
Ако по време на бременността правите упражнения за тазовото дъно, това може да помогне за облекчаване на инконтиненцията (неволево изпускане на урина), която често се появява в дните след раждането. В този период някои жени установяват, че изпускат по малко урина и когато се смеят, кашлят или кихат.
Упражненията за тазово дъно ускоряват и възстановяването на перинеума – кожата между влагалището и ануса – след раждането. Там мястото често е травмирано и ако сте правили предварително упражнения, това определено може да помогне.
Как да правим упражнения за тазово дъно? Ето един вариант в няколко лесни стъпки.
Кегел
Първо да преговорим какво е „Кегел“. „Кегел“ наричаме еднократно стягане на мускулите на тазовото дъно, все едно искаме да спрем струята урина. Опитайте. Сега опитайте пак, но не отпускайте, а си представете, че тазовото Ви дъно е асансьор, който се качва нагоре към гърба Ви. Качете го колкото можете по-високо. А сега вдишайте и отпуснете максимално всички мускули. Опитайте още един път.
А сега и цялата последователност.
Вдишайте и отпуснете максимално коремните мускули и тазовото дъно.
Издишайте. На издишването леко стегнете корема, направете Кегел и след това асансьор.
Вдишайте отново и отпуснете всички мускули. На отпускането може да си представите, че мускулите около влагалището Ви са маркуч, който откачате и пускате да тече свободно.
Повторете няколко пъти.
Правете тези упражнения по няколко пъти на ден. 8-10 пъти би било чудесно!
Това упражнение има различни вариации, аз Ви предлам една, която според мен е лесна. Не забравяйте, че целта ни не е тазовото дъно да стане здраво и стегнато, а да стане гъвкаво като трамплин. Затова пълното отпускане също е много важно.
Може да Ви е трудно да се сещате да ги правите редовно. Целта е това упражнение да се превъне в навик. А нов навик се изгражда най-лесно ако го свържете с вече изграден такъв. Опитайте се да ‘прикачите’ тенирането на тазово дъно към нещо друго, което правите често: например миете си ръцете или зъбите, или спирате на червен светофар докато шофирате, миете чинии и т.н. Можете също да разлепите на различни места из къщи някакъв символ (сърчица?), който да Ви напомня.
Надявам се това упражнение да Ви е полезно в подготовката за раждането и периода след това. За цялостна подготовка, включете се в някой от курсовете, които организирам.
Смята се, че ако в началото на раждането бебето е разположено с гръбче в ляво, раждането ще мине по-леко. Предлагам Ви някои идеи, които да Ви помогнат да убедите своето бебе да мине в тази позиция и да остане в нея.
Предлагам Ви някои идеи за това как бихте могли да помогнете на бебето да се разположи оптимално за раждането.
Първо ще се опитам да Ви обясня какво означава оптимално позициониране и как то може да подпомогне раждането.
Смята се, че повечето раждания протичат по-леко, ако започнат с бебето в ляво. Под бебето ‘в ляво’, се разбира следното: ако погледнете надолу към корема си, бебето е разположено главично (главичката надолу, дупето нагоре), а гръбчето и тила му са в лявата част на корема Ви. Лицето му е обърнато надясно, насочено към точка между дясното Ви бедро и гръбначния Ви стълб.
За да се роди, бебето прави ротации (завъртания) и преминава през таза. Началната му позицията му влияе върху този процес и ако тя е в ляво, обичайно е най-лесно. Няма да се впускам в подробности защо това е така; можете да научите повече на курс с мен или да запазите час за консултация, за да Ви разкажа и покажа. Но важното е, че:
В тази позиция бебето лесно ще прибере брадичката си към гърдите, докато преминава през таза, за да мине оттам първо с тази част от главичката си, която е с най-малък диаметър. Добре е именно най-малката част от главата първо да притисне шийката на матката.
Повечето бебета заемат именно тази позиция в дните или седмиците предхождащи раждането. Дори и в даден момент бебето да е в дясно, много е вероятно спонтанно да мине отново в ляво. Понякога се преместват и в началото на раждането. Понякога пък си остават в дясно и раждането минава съвсем спокойно…
Все пак, тъй като позиция в ляво се смята за оптимална, ето как можем да помогнем на бебето да я заеме.
Разхождайте се ежедневно, без да се преуморявате.
Обърнете внимание на начина, по който седите:
коленете да са под нивото на бедрата;
коремът да е под нивото на бедрата (т.е. леко наведена напред). Много е лесно ако имате фитнес топка, на която да седите, например докато гледате телевизия или нещо на компютъра. На топката можете и да правите осморки с таза, което допълнително помага на бебето да се намести.
ако дълго време ще седите на стол, обърнете се с лице към облегалката;
старайте се гръбнакът Ви да е изправен и да не извивате навътре опашната кост;
когато седите, представяйте си, че коремът Ви е хамак, в който бебето се е излегнало – наведете се леко напред, за да му е максимално удобно в ‘хамака’;
Возенето в автомобил не е за предпочитане, особено продължително време. Там позицията на седене е неблагоприятна.
В случай, че искате активно да работите за по-добро наместване на бебето, можете да започнете да правите напади (странични или предни). С единия крак стъпвате на стол, а с другия на земята и се полюшвате към сгънатия крак няколко пъти, после сменяте крака. Можете да правите това упражнение с крак пред себе си, или встрани. Повтаряте докато Ви е приятно.
Кляканията също са добра идея. Можете да ги правите облегнати на стената за опора, или хванати за дръжките на отворена врата, ако са стабилни. Пръстите на краката да сочат напред, не настрани, коленете са точно над глезените. Правете ги внимателно. Не е важно дали успявате да клекнете до долу, клекнете само колко можете. Ако изпитвате дискомфорт, спрете и опитайте отново след ден-два.
Стоенето на четири крака в комбинация с полюшвания на таза също може да е от полза. Ако имате топка за фитнес, слагайте ръцете си на нея вместо на пода.
Когато лежите или ще спите, лягяйте на лявата си страна.
Тези идеи не би трябвало да Ви създават напрежение. Бебето най-вероятно ще заеме позицията, която е най-добра за Вашето раждане така или иначе, особено ако си дадете достатъчно време и оставите процеса да се развива според естествения си ход. Но ако имате желание, може да опитате да приложите и някои от тези техники за убеждение на бебета. Още много идеи и насоки ще намерите на сайта Spinning Babies. Успех и щастливо раждане!
П.С. За по-леко раждане доказано помагат и подкрепата на таткото и подкрепата от дула, както и посещаванете на курс за подготовка за раждане. Обмислете и тези идеи 🙂
П.С. 2 Тази статия не замества консултация с лекар. Информацията в нея не следва да се приема като медицинска препоръка. Използването и интерпретирането ѝ е Ваша отговорност.
Доктор Кристина Чакърова, анестезиолог, за ползите и рисковете от приема на храни и течности по време на раждането.
Доктор Кристина Чакърова, анестезиолог, прави обзор на медицинската литература по въпроса дали е нужно жената да е гладна и жадна по време на раждането.
В българските родилни домове в общия случай се забранява приемът на храна и течности по време на раждане. Някак си и българските жени са свикнали, че това е редно и смятат, че могат да издържат, щом това е в тяхна полза и ги предпазва от усложнения. Така ли е наистина?
Eто какво показа проучването ми на причините за тази практика.
Намалява ли рискът от аспирация на стомашно съдържимо при евентуално прилагане на обща упойка?
За незапознатите с медицинските термини ще обясня, че преди операции, в които се използва обща упойка, анестезиолозите изискват пациентът да не е приемал твърда храна и течности за определен брой часове, като тези часове са различни за течностите и за храната. Това се отнася за планови операции и интервенции. Когато се планира такава с местна упойка, се препоръчват същите мерки, тъй като се застраховаме за случаите, в които може все пак да се наложи да се премине към обща упойка. Отново се разглежда раждането като медицинско събитие, а бременната/раждаща жена като пациент. Ще се опитам сега да не се съсредоточавам на това, а върху медицинската страна на въпроса.
Механизмът, който се посочва за виновник за повишения риск, е отслабването на силата на мускула, който предпазва връщането на съдържимо от стомаха към устата по време на заспиването при обща упойка. Този риск съществува при всяка една операция по спешност и затова основна част от обучението на всеки анестезиолог е т.нар. „интубация при пълен стомах”, която включва комплекс от мерки за предотвратяване на аспирацията дори при отпускане на този мускул.
Друга основна част в обучението на всеки анестезиолог е при работа с бременни жени след 16 г.с. да се подхожда като към пациент с пълен стомах – с всички необходими мерки. Това е така, тъй като при бременните, особено при жени на термин, гореспоменатият мускул по принцип е по-отпуснат от нормалното, а изпразването на стомаха е забавено и това няма нищо общо с това дали е приела храна или не жената. И все пак, ако стомахът е празен, дали при отпуснат мускул би имало какво да се върне в устата и да причини аспирация? Ами да, в стомаха винаги има т.нар. остатъчен обем стомашен сок, който при бременност и при гладуване даже се увеличава, а какво да говорим при комбинацията от двете.
В медицината, базирана на доказателства, всяко твърдение се основава на научни изследвания и установени на тяхна база насоки за работа в съответната област (в англоезичната литература – Guidelines). В „Практическите насоки за анестезия в акушерството” на Американското общество по анестезиология (American Society of Anesthesia) в списание „Анестезиология“ (Anesthesiology, V106, бр. 4/ април 2007 г.) (1) четем:
„Няма достатъчно публикувани данни, за да се направят ясни изводи относно връзката между времето на неприемане на бистри течности и риска от повръщане/рефлукс или белодробна аспирация по време на раждането. Както консултантите, така и членовете на ASA са съгласни, че приемът на бистри течности по време на раждането подобрява комфорта и удовлетворението на майката. Въпреки че членовете на ASA не изказват твърда убеденост, консултантите са съгласни, че приемът на бистри течности по време на раждане не увеличава риска от усложнения.“
По нататък се казва следното относно твърдите храни:
„Няма конкретно време на гладуване, което да осигурява предпазване от усложнения. Няма достатъчно публикувани доказателства за безопасността на който и да е конкретен период на гладуване по време на раждане.“
И въз основа на това препоръчват 6-8 часа въздържане от твърди храни преди планирано цезарово сечение и изцяло въздържане от твърди храни по време на раждане.
Отчитайки високите енергийни нужди на майката по време на раждане, чието задоволяване осигурява доброто състояние и на майката, и на бебето, Световната здравна организация препоръчва медицинските специалисти да не се месят в желанието на жената за прием течности по време на раждане (1997 г., СЗО). (Бел. ред. През 2018 година СЗО публикува следната официална препоръка: „За нискорискови раждащи се препоръчва прием на храни и течности през устата по време на раждането.“ Повече информация тук.) Американският колеж на сестрите-акушерки (American College of Nurse-Midwives) отново препоръчва окуражаване на жените в нисък риск да приемат течности в съответствие със собственото си желание (7). Американският конгрес на акушер–гинеколозите (American Congress of Obstetricians and Gynecologists) и Канадското обществото на акушер-гинеколозите (Society of Obstetricians and Gynecologists of Canada) също препоръчват свободен прием на течности по време на раждане от жените с нисък риск от аспирация.
Няколко проучвания показват по-голяма честота на повръщането в групата на приемащите храна, без това да влияе върху изхода на раждането, бебето или майката. (Scrutton et al., 1999, USA; O’Reilly et al., 1993, USA)
Видяхме, че всъщност не съществува научно изследване, което да доказва, че въздържането от прием през устата предпазва по какъвто и да е начин жените с нисък риск от усложнения.
А какви са опасностите от лишаване от течности и енергийни източници по време на раждане? Те са същите, както при неприемане на течности и енергия от атлет по време на маратон. Като се има предвид, че разходът на калории при раждането е сходен с този при 80-киломеров поход, можем да си представим колко благоприятно се отразява лишаването на тялото от необходимата за изпълнението на тази задача енергия. Ето някои от възможните последствия:
* Кетоза (кетоацидоза) – често следствие на гладуването не само при раждащи жени. Всъщност свикнали сме да чуваме този термин когато говорим за диабетно болни, но тя може да се получи при всеки гладуващ организъм. Когато няма достатъчно захари, за да задоволи енергийните ни нужди, тогава организмът започва да разгражда собствените си тъкани, като от разграждането на протеините се образуват кетони, а увеличаването на концентрацията им в кръвта наричаме кетоацидоза. Променя се pH на кръвта – тя става по-киселинна и става по-трудно на тъканите да използват кислорода, т.е. това допринася за по-неефективна работа на матката, както и причинява главоболие, гадене, повръщане, мускулни болки. Не намерих проучвания доказващи влощаване на изхода от раждането или фетален дистрес, всъщност в много малко такива се обръща внимание на кетоацидозата и последствията от нея върху усещанията на майката по време на раждането. В издание на Royal College of Midwives, 2012 (6) са споменати две изследвания – Broach and Newton 1988 и Foulkes and Dumoulin 1985, които показват, че кетозата, в комбинация с глада и умората могат да доведат до неефективна работа на матката, увеличаване на честотата на интервенциите и да доведе до инструментално родоразрешение.
* Обезводняване и промени в солевия баланс – те могат да предизвикат усложнения в раждането, когато жената приема бедна на соли вода или получава неправилно натоварване с течности чрез интравенозна система. Едно проучване върху сравнително малка група жени сравнява приема на чиста вода с този на спортни изотонични напитки, като освен по-високия процент на кетоацидоза и намалени нива на кръвната захар в групата приемащи чиста вода не са установени други разлики (4). Друго проучване (5) показва по-висок риск от цезарово сечение в групата, приемаща въглехидратни напитки, вероятно поради липсата на достатъчно соли; авторите са изразили мнение, че е необходимо по-нататъшно проучване.
*Стрес – няма да давам доказателства за стреса от гладуването и жаждата по време на раждане. Всяка бременна жена може сама за себе си да отсъди дали това би представлявало проблем за нея, имайки предвид колко време може да издържи без храна в 9-ия месец, дори без да е подложена на такова екстремно физическо усилие.
В проучванията, които разгледах, някои жени съобщават, че тайно са хапвали по време на раждането, което, да си призная, едновременно ме натъжи и ме накара да се гордея. Натъжи ме, защото не бива според мен да се крием и да се чувстваме виновни, когато удовлетворяваме потребностите си по време на раждане. Но и ме накара да се чувствам горда от силата на природата на жената, която във всеки един момент ясно показва от какво имаме нужда и кое е добре за нас.
Изводи:
Всяко едно проучване завършва с абзац с изводи. Тъй като аз не съм осъществила такова на практика, а синтезирах прегледа ми на медицинската литература по въпроса, ще оставя изводите на Вас.
Всеки има правото на информиран избор. Желанието ми не е да давам напътствия, а единствено да предоставя необходимата информация.
На топката можете и да правите осморки с таза, което допълнително помага на бебето да се намести.
обърнете се с лице към облегалката;