Категория: Без категория

Две от четирите ми деца са родени с Цезарово сечение. За да стане по-интересно пояснявам, че са първите две. Ясно разбирам, и на теория, и на практика, че тази сериозна операция може да бъде животоспасяваща. Разбирам обаче и че в някои случаи не е необходима, а се прави. И се чудя колко от жените, които се подлагат на нея, са прочели предварително декларацията за информирано съгласие за тази процедура.

Тъй като не намирам публикувани на сайтовете на български болници формуляри, реших да преведа този формуляр за информирано съгласие, който използват в щата Куинсленд, САЩ. Пълният превод можете да видите тук, а ако не Ви е до подобни четива точно днес, предлагам Ви малко упражнение по анализ на дискурса 🙂

Да прочетем критично частта за това за какво трябва принципно да е информирана пациентката:

„Моето състояние и предложената процедура, включително допълнителното лечение, ако лекарят открие нещо неочаквано. Разбирам рисковете, включително рисковете, които се отнасят специално за моя случай„. Тук особеното според мен е наблягането на рисковете: и то не само рисковете по принцип, а рисковете конкретно за моя случай, които могат определено да са различни от средните. Това може и трябва да прецени и да Ви обясни единствено лекарят, който познава добре състоянието Ви и медицинската Ви история.

„Упойката, която е нужна за тази процедура. Разбирам рисковете, включително рисковете, които се отнасят специално за моя случай“. Значи, освен да ни кажат с какво точно ни приспиват или обезчувстват и дали имаме избор на упойка, отново се очаква да сме наясно с рисковете от упойката. За някои жени не е нужно да навлизат в детайли, те имат доверие на лекаря си и тази информация може да ги стресира. Но е важно лекарят да предложи да предостави тази информация. 

„Другите процедури и варианти за лечение и свързаните с тях рискове“. Някои лекари в България (не всички!) нямат навик да ни информират за възможни алтернативи, особено ако според лекаря предлаганото лечение е най-доброто. Разбираемо. Но! За да вземем информирано решение е нужно да имаме цялата информация. И ако лекарят пропусне да ни я даде, можем да опитаме ние да задаваме въпросите. Макар това да не е правилната последователност на събитията. 

При подписване на информирано съгласие за Цезарово сечение в Куинсленд, САЩ, пациентът потвърждава също, че е запознат с прогнозите за състоянието си и рисковете ако не се предприеме процедурата; че знае, че няма гаранция, че процедурата ще подобри състоянието му, въпреки че ще бъде изпълнена професионално; че може да се наложи кръвопреливане. Моментът с гаранцията как Ви звучи? 

Последно малко храна за размисъл върху това изречение в документа за информирано съгласие: „В случай на спешно животозастрашаващо събитие по време на процедурата, ще бъда лекувана според това какво сме говорили с лекаря“. Има ли нужда от коментар?

Силно вярвам, че бременността  е момент да започнем диалог с лекари, акушерки и всички други, които се грижат за здравето и спокойствието на бебето и майката. Всяка бременна жена има много въпроси и заслужава да получи отговори. Лекарите и акушерките пък заслужават да имат време за всяка майка: толкова, че да я опознаят почти като приятелка докато дойде време за раждането.

П.С. Ако разполагате с формуляри за информирано съгласие, които бихте споделили за публикуване в блога, моля изпратете ми ги на ЛС тук. Благодаря!

П.С. 2. Снимката е от сайта на ICAN – международна мрежа за информиране за Цезаровото сечение, НПО, чиято кауза е да се намали броят на предотвратими Цезарови сечения, да помогнат на жените да се възстановят след такава операция и да защитават правото на вагинално раждане след Цезарово сечение.

Често си представяме, че това, което смятаме за важно, е също толкова важно за екипа, който сме избрали за раждането. Дали обаче наистина е така?

Предлагам Ви няколко прости въпроса към лекаря или акушерката. Отговорите на тези въпроси ще покажат как медицинският екип гледа на раждането и дали има съвпадение с виждането на бременната жена. Въпросите разбира се можете да модфицирате, но е добре да ги запазите отворени, т.е. изискващи отговор различен от ‘да’ или ‘не’:

Колко свободно ще мога да се движа по време на раждането?

Раждането е движение, както казва Шийла Китцингер. За много жени е важно да могат свободно да се движат по време на раждането и да заемат удобни за тях пози. Такива са и препоръките на работна група към Световната здравна организация в доклада „Грижа по време на нормално раждане“(1). Понякога обаче лекарят може да държи на това жената да е през цялото време легнала, за да може да бъде бебето следено на монитор, например. Дали това се отнася за Вашия лекар?

С каква бързина очаквате да напредва раждането?

Ежедневието на лекарите и акушерките често е много напрегнато. Не всяко родилно отделение има възможност да се съобразява с индивидуалната скорост на напредване на раждането. Понякога се поставят ограничения от типа ‘по сантиметър на час’, които изискват от раждащата жена да напредва с определено темпо, а ако това не се случва, се прилагат медицински интервенции за ускоряване на раждането. Ако това не е Вашето виждане и желание, проверете дали имате подкрепата на екипа.

При какви обстоятелства бихте препоръчали индукция (предизвикване на раждането)?

Има медицински и немедицински причини за предизвикване на раждането. Информирайте се за тях предварително и разберете кои причини са основателни според Вашия лекар. Възможно е да откриете, че има нужда от допълнителна дискусия по темата.

Колко често се налага да правите епизиотомия?

Според доклад на работна група към Световната здравна организация, рутинна епизиотомия (разрез на перинеума, за да се разшири отвора на влагалището) не се препоръчва . Документът посочва, че епизиотомия е необходима в около 10% от случаите, когато тя наистина има повече ползи, отколкото рискове. (1)

Какво е мнението Ви за приемане на напитки и леки храни по време на раждането?

Раждането е сериозно физическо изпитание, за което е нужна много енергия. Макар инстинктивно раждащата жена да избягва тежки за храносмилане храни, които биха отнели от енергията й, напълно нормално е тя да е жадна, да пие вода и други леки напитки (например електролина напитка, кокосово мляко, чай), или да хапне парче шоколад, малко мед или друга високоенергийна храна. Такива са и препоръките в горепосочения документ. Правилото ‘нищо през устата’ е повод да се замислите дали няма разминаване между Вашите виждания и тези на екипа.

Кой би могъл да е с мен и да ме подкрепя по време на раждането?

СЗО и ACOG (Американския колеж на акушери и гинеколози) са сред организациите, които са публикували официални препоръки за това жената да бъде придружавана от свой близък, от член на семейството и/ или от дула непрекъснато по време на раждането. Продължителна грижа и подкрепа по време на цялото раждане от един или всички тези хора доказано намалява нуждата от интервенции и някои рискове, като този от цезарово сечение или нисък Апгар резултат на бебето при раждането. (2,3). Заслужава си да попитате!

А кой въпрос е важен за Вас? Напълно възможно е да го няма в този списък. Но щом го знаете, задайте го! Ще се радвам ако го споделите и с мен в коментари.

Източници:

Замисляли ли сте се, че част от подготовката за раждане е всъщност тренинг по комункационни умения? Лично аз осъзнах колко сериозно е това когато започнах обучение в Childbirth International. Модул „Общуване“ представлява може би двадесет процента от учебния материал. Странно, защо ли?

В нашата реалност рядко знаем как да кажем „Не!“ и да потърсим друг вариант. Особено пък в сътрудничество с медицинския екип, а не в противоречие с него. Толкова ли е трудно това?

Ясно е, че понякога е достатъчно да кажем просто „Не.“ и да приключим дебатите. Знаем, че „Не.“ е завършено изречение, не е нужно да добавяме нищо, ако не желаем. Но отвъд това? Как да влезем в приятелски диалог, без напрежение между бременната или раждаща жена и екипа? Ето някои прости идеи.

А дали са П.Р.А.В.И.¹?

Това мнемонично средство съдържа пет букви, които да Ви подсетят за пет въпроса. Използвайте го не само при разговорите с медицинския персонал, но и с водопроводчика си – може да се окаже доста полезно .

П: Какви са предимствата на тази процедура / намеса?

Р: Какви са рисковете от нея?

А: Какви са алтернативите й?

В: Колко време още можем да изчакаме?

И. Какво казва интуицията Ви?

Ето и още няколко въпроса, които могат да Ви помогнат, когато се колебаете дали да откажете определена намеса:

А ако не предприема нищо?

Освен въпросите от „Дали са П.Р.А.В.И.“, бихте могла да попитате какво ще се случи, ако не предприемете нищо. Често отговорът ще Ви изненада… приятно.

Бих искала да остана сама с партньора си.

Тази молба не би трябвало да затрудни никого, а спечеленото време може да Ви е изключително полезно. Ще Ви помогне най-малкото това, че известно време няма няколко човека да Ви гледат в напрегнато очакване. Когато сте само двамата, ще можете спокойно да обсъдите ситуацията, чувствата си и следващите стъпки.

А дали тази процедура е подходяща за мен?

Ако имате усещане, че Ви предлагат процедура само защото такава е практиката, стадартът, пътеката… задайте този въпрос. Възможно е да получите по-личен отговор и друга гледна точка. Вероятно ще провокирате лекаря или акушерката да се фокусира по-добре върху Вас и Вашите нужди в конкретната ситуация.

Има ли варианти, които не сме обсъдили?

Можете да зададете този въпрос на лекаря, на акушерката, на дулата или на близки хора, които са с Вас или за които знаете, че с били в подобна ситуация. Ако съберете повече идеи, можете да прецените дали има по-подходящ вариант, от този, който Ви предлагат.

Какво трябва да зная, за да се съглася на това?

Този въпрос е от следващо ниво на трудност. Него можете да зададете на… себе си 🙂 Случва се да ни е лесно да откажем нещо. Просто казваме „Не“. Така го усещаме, така ни се струва правилно, идва ни отвътре, няма нужда да даваме обяснения… И обратно, за да се съгласим на процедура, която ни притеснява, често ни е нужна допълнителна информация. Каква е тя? Какво бихме искали да знаем, преди да се съгласим? Какви препятствия виждаме? Кое ни плаши? Ако успеем да облечем в думи страховете си, бихме могли и да видим начини да ги преодолеем.

В заключение, тежката истина: ние сме отговорни за това, на което се съгласяваме, както и за това, на което не се съгласяваме. Не лекарят, не акушерката, не приятелите или блогърите… Приятно питане!

¹ мой превод с адаптация на английското B.R.A.I.N. (benefits, risks, alternatives, intuition, nothing)

Ако сте бременна или планирате бременност, абонирайте се за бюлетина на „Сърце до сърце“ за още идеи, информация и вдъхновение.

За цялостна подготовка за удовлетворяващо раждане и добро начало на кърменето, разгледайте вариантите за курс тук. 

Вагиналното раждане след секцио (в българския се наложи акронимът ВБАК – от английското VBAC: vaginal birth after cesarean) е по-добър вариант от автоматично повторно секцио за голяма част от жените. Здравните рискове, които се свързват с планирано секцио, са около 5 пъти по-големи в сравнение с рисковете при ВБАК. Британките Хелън Чърчил – дългогодишен преподвател и изследовател и професор Уенди Савидж, лекар, преподавател и почетен консултант по акушерство и гинекология, обобщават 11 фактора, които доказано влияят на успеха на вагиналното раждане след секцио:

1. Причината за предишното секцио – ако не е налице този път, имате много по-висок шанс за вагинално раждане. Конкретно обаче ако причината е била диспропорция между размерите на таза и главата на бебето, в 2/3 от случаите жени с такава история успяват да родят вагинално (!).
2. По-късно пристигане в болницата – това обикновено означава, че е по-малко вероятно да Ви бъдат приложени интервенции, които да намалят шансовете за вагинално раждане. Можете да използвате различни мерки за облекчаване на дискомфорта в дома си до момента, в който прецените че се налага да тръгнете за болницата.
3. Жената не е под постоянно наблюдение на фетален монитор, който ограничава движението, може да доведе до по-силни болки и стрес и да повлияе зле на хода на раждането. Авторките споменават, че според някои изследвания измерване на тоновете през 5 минути е също толкова ефективно.
4. Ако ще се използва епидурална упойка, това да е на по-късен етап – след постигане на поне 4 см разкритие. Този вид упойка обикновено налага постоянно следене на монитор и има своите недостатъци (виж т. 3).
5. Раждането да не се предизвиква или ускорява.
6. Ако сте имала предишни вагинални раждания, това увеличава вероятността да родите вагинално след секцио. Още по-голям е шансът, ако вагиналното раждане е било след секциото.
7. Приемане на вода и храна – за раждащата жена е важно да е добре хидратирана и да приема леки храни като източник на енергия. Не е основателна политиката на някои болници ‘нищо през устата’ по време на раждането. В книгата се препоръчва прием на въглехидрати и избягване на месо и мазни храни.
8. Движение по време на раждането.
9. Без ограничение на продължителността на раждането – за жената е най-добре да ражда толкова време, колкото е необходимо, без да се чувства пристисната от времеви ограничения или да се притеснява, че нещо не е наред ако раждането не се случва „по график.“
10. Постоянна подкрепа – възможността да раждате под грижата на медицински специалисти, които познавате и с които имате изградена връзка увеличава шансовете Ви да родите вагинално след секцио. Обратно, постоянната смяна на персонала и многото непознати лица могат да имат негативен ефект. За раждащата жена е от голямо значение да има постоянна подкрепа от хора, на които има доверие.
11. Акушерска грижа – когато раждането протича под грижата на акушерки възможно най-дълго време, интервенциите са по-малко, а това увеличава шансовете за ВБАК.

Източник: Churchill, H. and W. Savage. Vaginal Birth After Cesarean. MUP, 2008.

Има много невидими за нас начини, по които тялото ни се подготвя за раждането. Контракциите са един от последните етапи в този сложен процес. Шийката на матката започва своята подготовка понякога доста преди началото на контракциите.

За да се подготви за раждането, шийката на матката омеква (узрява), изтънява и се отваря. Тези промени обикновено започват постепенно няколко седмици преди раждането. Медицинският екип използва склата на Бишоп, за да прецени готовността на шийката и бебето за раждане.

Как се изчисляват точките по тази скала?

При изчисляването на резултата се взимат под внимание състоянието на шийката и позицията на бебето. По тази скала се дават от 0 до 13 точки.

Важно: ако имате по-малко от 6 точки, много вероятно е шийката да не е готова за раждане. При 8-9 и повече точки се очаква раждането скоро да започне спонтанно. Според Американския колеж по акушерство и гинекология, ако се пристъпва към предизвикване на раждане, оценката по скалата на Бишоп трябва да е поне 6 точки. В противен случай е много вероятно да се стигне до цезарово сечение.

Ето и самата таблица, по която се прави изчислението (данните може да Ви даде Вашият лекар след вагинален преглед):

Няколко определения

Позиция на бебето

С напредването на раждането, бебето се придвижва надолу в таза. При вагинален преглед лекарят определя положението му спрямо средата на таза (спините). Тази среда се приема за позиция 0. Два см над спините е позиция -2, а 2 см под тях – позиция +2.

Разкритие на шийката

Отварянето на шийката на матката, която е затворена преди началото на раждането. По време на първаия период на раждането (контракции) шийката се отваря до 10 см.

Изглаждане на шийката

Изтъняване, скъсяване. През бременността, шийката прилича на гърло на бутилка, която е плътно затворена от слузеста запушалка. Когато шийката започне да се изглажда, запушалката (тапата) се освобождава като слузесто течение. Шийката се скъсява, свива се към матката и става част от долната маточна стена. Изглаждането се измерва в проценти.

Консистенция на шийката

Преди раждането, шийката на матката е твърда: като върха на носа Ви например. В подготовка за раждането, тя започва да омеква. Счита се за мека (зряла) ако е мека като стиснати устни.

Позиция на шийката

Преди раждането тя сочи към задната част на влагалищната стена. Когато тялото се готви за раждане, шийката се придвижда напред към средна позиция, а след това се измества изцяло напред и вече сочи към предната част на влагалищната стена.

Ако аритметиката Ви е скучна, тук има онлайн калкулатор на точки по тази скала: http://perinatology.com/calculators/Bishop%20Score%20Calculator.htm

Как може да се интерпретира резултатът

8+ точки: най-вероятно раждането скоро ще започне спонтанно. Ако е нужно спешно да се предизвика раждане, има големи шансове предизвикването да е успешно.

6-7 точки: не е много вероятно раждането да започне спонтанно. Предивикването може да е успешно, а може и да доведе до цезарово сечение.

5 или по-малко точки: раждането няма да започне скоро спонтанно и предизвикването вероятно няма да е успешно.

Имайте предвид, че изброените по-горе са вероятности. Няма точен метод за предвиждане на началото на раждането – няма как да знаем дали то ще започне след 2 часа или след 2 седмици. Ниският резултат по тази скала обаче може да е причина да обсъдите алтернативи на индукцията с лекаря си.

Попитайте също как е разположено бебето – възможно е позицията да не е оптимална, например гръбчето му да е към вашия гръб. При всички случаи е важно да имате предвид, че предизвикването на раждане е важно да е по медицински причини и че – като всяка намеса – то има своите рискове. Задавайте въпроси на лекаря си за всичко, което Ви притеснява.

Ако Ви предстои предизвикване на раждане, може да Ви е полезно да научите начини за облекчаване на болката и дискомфорта при раждане в легнало положение. Обмислете дали няма да Ви е полезна подкрепа от партньора Ви или от дула, а защо не и пълен курс за подговка за раждане.

При всички случаи е добре да се запознаете предварително с техниките, които бихте могли да използвате и да набележите тези, които Ви се струват приложими във Вашия случай.

Източници:

Национален център за биотехнологична информация, САЩ: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK53614/

Американски колеж по акушерство и гинекология: https://www.acog.org/Patients/FAQs/Labor-Induction#score

Childbirth International: наръчник за курсисти

Абонирайте се тук за още полезна информация по за раждането и кърменето.

Наскоро ми се наложи да слушам презентации за съхранение на стволови клетки. Стори ми се странно, че се рекламира процедура, която е директно в разрез с препоръката на СЗО: „Забавено клампиране на пъпната връв (приблизително 1-3 минути след раждането) се препоръчва за всички раждания“¹. По стечение на обстоятелствата, по това време четях книгата на д-р Сара Бъкли, „Нежно раждане, нежно родителство“, която цитира мненията на различни експерти и организации против тази процедура. Ето някои от тях:

• Според Европейската група по ектика и нови технологии към Европейската комисия, „индикациите за съхранение на кръв от пъпната връв с идея за бъдещо автоложно присаждане към момента са почти несъществуващи“.
• Съхраняването на кръв от пъпната връв за лично ползване не се препоръчва от Американската академия по педиатрия (ААП), която насърчава вместо това тя да се дарява в публични банки. ААП също изразява притеснения за ранното клампиране: „ако пъпната връв се клампира твърде рано след раждането, бебето може да бъде лишено от кръвта от плацентата, което да доведе до по-малък обем кръв и повишен риск от анемия на по-късен етап…“ Практиката на ранно клампиране заради съхранение на стволови клетки според ААП „е неетична и не трябва да се насърчава“.
• Сара Бъкли цитира д-р Диаз-Роселло, който казва, че „според всички данни, най-добрата банка за тази кръв е бебето“. ²

Не е трудно да се стигне и до позицията на СЗО, която е следната: „Банки с търговска цел, предлагащи съхранение на кръв от пъпната връв, се появяват в целия свят. Те се възползват от уязвимостта на младите родители и ги приканват да съхранят кръв от пъпната връв (автоложни стволови клетки, т.е. свои) за ‘възможна’ бъдеща клинична употреба за тяхното дете, братчетата и сестричетата му или членове на семейството – услуга, за която искат доста добри цени. Няма, обаче, индикации че тези автоложни стволови клетки ще са по-ефективни от алогенните стволови клетки (т.е. генетично различните), които се съхраняват в публички банки и са достъпни за всички нуждаещи се пациенти… Ако бъдещите научни изследвания подкрепят съхранението на автоложни стволови клетки, не трябва ли тази услуга да е достъпна за всички чрез публични банки?“³

В отговори на често задавани въпроси, публикувани от Американския колеж по акушерство и гинекология (обедиение на медици в САЩ), наред с изброени предимства на съхранението на стволови клетки в ПУБЛИЧНИ (безплатно за родителите) банки, се преупреждава:

„Съхраняването на стволовите клетки на детето като „застраховка“ срещу бъдещо заболяване не се препоръчва“.⁴

А ето какво смята и д-р Бояна Петкова, български педиатър и основател на фондация „Макове за Мери“: „Детските онкохематолози не препоръчват съхраняване в частна банка, защото ако действително човек се разболее от нещо, няма смисъл да му трансплантират негововите собствени клетки, които, макар и стволови, са вероятно генетично дефектни. От друга страна, ако се съхраняват за брат/сестра, децата са съвместими само в около 25 процента от случаите, а от частната банка с петцифрено число замразени проби и 12-годишна история досега НИТО ВЕДНЪЖ не е освобождавана проба за трансплантация. Много по-голям смисъл има да имаме богата публична банка, за да не се налага да търсим из цяла Европа за съвместими донори. Освен това всеки от нас, стига да отговаря на определени критерии, би могъл да бъде потенциален донор и има смисъл да се регистрира като такъв.”

Тъй като целта ми не е да съм изчерпателна и да обхвана всички аргументи, а да представя ‘другата’ следна точка, ще спра до тук. Според мен е важно когато взимаме важни решения, да знаем, че има различни гледни точки и да направим избор, след като сме преценили коя от тях е най-близко до нашата.

Източници:

¹ http://www.who.int/elena/titles/full_recommendations/cord_clamping/en/

² Buckley, Sarah J., MD. Gentle Birth, Gentle Mothering. 2009

³Извадка от бюлетин на СЗО, пълният текст тук: http://www.who.int/bulletin/volumes/88/11/09-074542/en/

⁴ https://www.acog.org/Patients/FAQs/Cord-Blood-Banking

Именно дишането е една от техниките, които СЗО препоръчва за обезболяване по време на раждането, в случай, че жената го предпочита. На всеки мой курс предлагам на участниците да направим симулация на контракции и да пробваме дали би им помогнало контролираното дишане. Интересно е, че не за всеки човек (тук включвам и татковците, защото и те участват в експеримента ми) това е подходящ метод за обезболяване. При обаче някои е доста ефективен.

През годините отношението към изучаването на техники на дишане в рамките на курсовете за подготовка за раждане, предлагани от различни организации, постоянно се променя. Имало е момент, в който всички курсове задължително са включвали и усвояване на техники за контролирано дишане. Появяват се дори курсове, посветени изцяло на това.

Този подход обаче започва да не се харесва. Той често насърчава жените да следват единствено ритъм, наложен отвън, вместо да дишат според физиологичното си усещане и потребност. Затова днес в много от курсовете родителите биват окуражавани да оставят тялото на жената да определи ритъма на дишане.

Все пак, обаче, много бъдещи майки (и техните партньори) очакват да научат поне една-две техники за дишане, надявайки се, че те ще им осигурят обезболяване и по-леко преминаване на раждането. И усвоената техника наистина може да е от голяма полза.

Държа да уточним, че контролираното дишане би могло да намали субективното усещане за болка, но няма как да я елиминира. Както и че дори и да не усвоите никоя техника на дишане, бихте могла чудесно да се справите с болката по време на раждане с други методи. А сега Ви представям два начина на дишане, които предлага Пени Симкин – университетски преподавател, съосновател на Dona International (най-голямата организация за обучение на дули).

Според нея, дишането е може би най-използваният метод за облекчаване на болката по време на раждането. Пени Симкин пише, че за успеха на всяко сериозно физическо предизвикателство, каквото е и раждането, контролът и ритъмът на дишането са много важни.

Ритмичното дишане или пъшкане (пъшкането всъщност е шумно дишане) успокоява майката, помага ѝ да се отпусне и ѝ дава усещане, че има контрол върху начина, по който тялото ѝ реагира на иначе неволевите контракции. Дори и да се налага да лежите по време на раждането, техниките на дишане могат да се прилагат със същия успех, както и ако се движехте свободно.

За първия период на раждането (по време на разкритието), има два основни начина на дишане:

Бавно дишане или пъшкане

Когато вече не успявате да се разсеете по време на контракциите (например с разговор, телевизия / радио, музика, книга, готвене….), можете да започнете да дишате контролирано. В началото на котракцията поемете дълбоко дъх и се отпуснете доколкото можете, а след това продължете да дишате бавно, като издишвате звучно – с изпъшкване.

Когато отмине контракцията, продължете да се занимавате с това, което сте правила и преди нея и не мислете за дишането си.

Леко дишане

То изисква малко упражнения, за разлика от бавното дишане, но не е трудно. Ето как се прави:

Когато усетите, че започва контракция, започнете да поемате въздух на всеки 1 до 3 секунди, като правите кратка пауза след всяко издишване. Когато мине пикът на контракцията, можете да започнете да дишате по-бавно, или пък да продължите с лекото дишане, ако Ви е комфортно.

За да усвоите това дишане е нужно да го упражните няколко пъти. Ако ви се завива свят по време на упражнението, правете по-дълга пауза след издишването или поемайте въздух по-плитко.

Упражненията обикновено се правят докато майката може да диша по този начин около 90 – 120 секунди.

Тези техники е добре да се упражняват предварително, за да може жената да ги познава възможно най-добре и да ѝ е лесно да ги използва, когато се наложи. Обикновено са от голяма полза по време на първата фаза на раждането, но някои жени ги прилагат и по време на напъните.

За повече информация: Simkin, P. The Birth Partner. 4^th ed. Harvard common press, 2013

Всички препоръки на СЗО за грижа по време на нормално раждане можете да прочетете тук.

Ако желаете да посетите курс за цялостна подготовка за активно раждане, разгледайте вариантите тук или се свържете с мен:

• по телефона на номер 0885 210 764
• по е-mail на адрес yrachovska@yahoo.com
• във Фейсбук страницата на блога.

Някои идеи за справяне с болката и дискомфрота, ако се налага жената да лежи по време на раждането

Движението е основен начин за облекчаване на дискомфорта от контракциите по време на раждането. Понякога обаче се налага жената да остане в легнало положение по различни причини. Такива могат да бъдат високо кръвно налягане, упойки, които я замайват или обездвижват, или нуждата да бъде следена на монитор, да ѝ се преливат банки с лекарства или глюкоза и др.

В някои болници настоявят всички жени да останат в леглото докато раждат; за това няма медицинско основание. Ако обаче наистина се налага да лежите, има много неща, които да Ви помогнат да се справите с дискомфорта и болката.

В началото ангажирайте ума си нещо друго

Докато е възможно, опитвайте се да се разсейвате по време на контракциите: говорете с партньора си / дулата, гледайте филм, слушайте музика, четете / помолете да ви четат… Ще разберете, че е време да смените тактиката, ако се налага по време на всяка контракция за около 30 секунди да спрете това, което правите. В такъв случай можете да започнете да използвате някои от следните техники:

Ритуал по време на контракциите:

• въздишка (бавно, звучно, ритмично дишане)
• отпускане на мускулите с всяко издишане (може да се отпуска по една мускулна група, примерно чело, рамене, ръце, бедра, крака….)
• в по-напредналата фаза на раждането дишането може да е по-леко, бързо и ритмично (3 до 5 плитки вдишвания на 10 секунди)
• ритмично потупване или погалване на предмет или партньор
• броене на глас или наум (примерно на вдишванията)
• фокусиране върху предмет
• вокализация (издаване на ниски звуци, които помагат на жената да отпусне цялото си тяло)

Когато усещанията станат много интензивни, голяма част от жените започват инстинктивно да следват спонтанен ритуал, който им помага да се справят. Той може да е вътрешен: затваряне на очи, пъшкане, поклащане, или външен (с участие на друг човек): потупване на ръката на партньора, дишане в ритъм с партньора, следене на ръката на дулата, облягане на партньора / дулата и др.

Важно да е се отпускате възможно най-добре между контракциите, за да събирате сили. Ако се налага да лежите, това най-добре може да стане с бавно, дълбоко дишане. Между контракциите е добър момент и да раздвижвате ходилата си: описвайте буквите от азбуката с тях, за да подобрите притока на кръв. Същото можете да правите и с ръце.

Фокусиране на вниманието

Tази техника отклонява вниманието на жената от болката и го концентрира върху нещо друго. Някои жени фокусират погледа си върху предмет – икона, снимка, позитивен надпис (може и да е предварително подготвен), лицето на подкрепящ човек… Други предпочитат да се фокусират върху гласа на партньора / дулата или върху музика – любима песен, композиция.

Ритмично докосване или масаж пък успешно помагат на други жени да отклонят вниманието си от болката по време на контракция. 

Ако с Вас са партньор или дула, те биха могли да прилагат техники като обратен натиск, тазова преса или масаж на гърба с объл масажор / малка точилка (или всякакъв удобен цилиндричен предмет).

Топли и студени компреси могат да бъдат използвани по всяко време. Например, топъл компрес поставен ниско на корема на майката или на гърба и може да осигури комфорт по време на разкритието. Между контракциите, студена влажна кърпа прокарана по врата, челото и лицето помагат за отпускане и почивка. Студен компрес наложен ниско на гърба доказано облекчава болката (може да се използва ръкавица пълна с лед, замразени мокри кърпи, или дори пакет замразени зеленчуци, замразено шише с минерална вода).

Внимание! Компресите не трябва да са толкова студени / горещи, че да наранят кожата на майката. Ако партньорът не може да издържи да ги държи в ръка, значи не трябва да ги използва.

Вентилатор: може да се използва  между контракциите за освежаване (вместо влажната кърпа, например – има малки ръчни вентилаторчета, които се побират в дамската Ви чанта). 

Арома-лампа с любимия Ви аромат, който да ви успокоява и да Ви кара да се чувствате на познато място, може да спомогне за намаляване на напрежението. Вариант е също и подкрепящият Ви човек да ви дава да помиришете памуче или парче плат, върху което е капната капка подходящо масло. 

Може да е от помощ и ритмичното дишане, за което можете да прочетете тук. 

Не забравяйте и да пиете достатъчно вода или друга напитка: например електролитна напитка направена от 1 л вода, щипка сол, лъчичка захар или мед, изцеден лимон или портокал, евентуално  с добавен калции и магнезий.

Макар че за майката често принудителната поза по гръб или ограничението да е в леглото по време на раждането са стресиращи, присъствието на човек, който да я подкрепя непрекъснота може значително да я облекчи. Най-важно е тя да разбира и приема причините, заради които трябва да избягва да става, да се съсредоточи върху техниките, които все пак може да използва за облекчаване на дискомфорта и да използва всичката подкрепа, която може.

Източник: Simkin, P. The Birth Partner. 4^th ed. Harvard common press, 2013