Сигурно знаеш, че нормалното раждане има три периода. Това са първи период, през който шийката на матката се разтваря; втори период, по време на който напъваш и бебето се ражда и трети период, когато се ражда плацентата. (Тук отварям скоба за да спомена четвъртия период, който липсва в повечето учебници, въпреки че е от съществено значение. Повече за него в тази статия.)
Между първи и втори период, някъде около 8 сантиметра разкритие, има една фаза, която се нарича транзиция. За нея е важно да знаеш от сега, защото не е добре да те изненада… Всъщност, тя все пак ще те изненада, особено ако ти е първо раждане. Но нека изненадата не е твърде изненадваща…
И така, да поканим на сцената: транзицията.
Тя е част от първи период на раждането, активната му фаза. Да си припомним: първи период има латентна и активна фаза. През латентната разкритието напредва бавно, но се случват и доста други промени в шийката като скъсяване, омекване, смяна на позицията. Латентната фаза няма точно установена продължителност и понякога трае с дни, както беше при моето трето раждане наример. Още една причина да си имаш дула: времето тече особено бавно, ако раждаш от 2 дни и нямаш с кого да си говориш за това (постоянно) 🙂
Латентната фаза постепенно, понякога и неусетно, преминава в активна, която започва някъде около 5-6 сантиметра разкритие на шийката. Тук нещата стават по-интензивни и се случват по-бързо. Подробностите за тази фаза са отделна тема, така че преминаваме към главната героиня днес.
Транзицията.
Това е моментът, в който жените се отказват. Казват „Не мога“. Искат секцио. Мислят си, че умират. Усещането може да е именно такова. Не го казвам, за да те плаша, а за да си подготвена. Аз съм убедена, че ти можеш да се справиш! Хубавото е, че обикновено продължава кратко и бързо преминава в напъни, които вече са съвсем различен филм. Там дори и да те боли, огромният приток на адреналин не ти дава да се отчайваш и да искаш да се откажеш…
Ето и малко по-подробно за това какво се случва с тялото ти през транзицията и какво може да помогне.
Шийката на матката е с разкритие между 8 и 10 сантиметра. Контркациите са в пика си, продължават около 90 секунди и често са на всеки 2 минути. Пикът е много силен, понякога са два. Имаш време колко да си поемеш дъх и да пийнеш малко вода.
Между другото, ето идея. Попитай лекаря си дали има политика в болницата да не се дава вода на раждащите жени. Такава политика е в противоречие със съвременните препоръки и може да аправи раждането доста трудно /по-трудно преживяване. Ето тук можеш да видиш подробен обзор по темата от анестезиолог.
Транзицията продължава между няколко минути и час. Някои жени дори не я забелязват (това доста улеснява нещата). Други обаче определено стигат до момент, в който молят за обезболяване и са убедени, че няма да успеят да родят.
По какво ще разпознаеш транзцията:
- краката ти треперят
- ходилата ти са студени, може въобщо да ти стане студено (или пък много горещо) на цялото тяло
- искаш да се откажеш; чувстваш се безпомощна; изпитваш паника или силен гняв
- не искаш да те докосват
- събличаш се, не се интересуваш как изглеждаш
- изпитваш силно безпокойство
- не разбираш какво ти казват, не можеш и не искаш да разговаряш
В това видео можеш да видиш съвсем реалистично как изглежда и се държи жена в транзиция (от 6 мин 34 сек до 8 минута). Кадрите са реални, преупреждавам, ако имаш притеснения да гледаш реално раждане.
Какви са вариантите за по-лесно справяне с тази фаза?
Дишане
Опитай да се фокусираш върху дишането си, а не върху болката или страха. Ето тук можеш да видиш описание на някои лесни техники, обърни внимание на лекото дишане.
Издавай ниски звуци
Ръмжене, пъшкане, пръхтене, ооооо, аааааа … Раждащата жена изглежда и се държи както в никой друг момент от живота си и това е нормално. Последвай инстинктивното си желание да издаваш звуци. Отпускането на лицевите мускули, което се случва, когато издаваме звуци като изброените, помага за отпускане и на тазовото дъно, а от там и на бебето да се придвижи по-лесно.
Застани в позиция, която ти е удобна
Тялото ти инстинктивно ще знае как да застанеш. Някои позиции, като тази по-гръб например, са особено неприятни и болезнени за повечето жени в транзиция.
Вода
Ако имаш достъп до вана, сега е чудесен момент да опиташ обезболяващия и отпускащ ефект на водата.
Не се бори с болката
Зная, че е трудно да се ‘отпуснеш’, но е добре да си напомниш, че стягането не помага. Опитай да приемеш болката и да ѝ се оставиш да мине през теб. Остави тялото си да действа интуитивно, то знае как и може да се справи. Добре е в този момент разумът да отстъпи на инстинктите и да се фокусираш изцяло навътре, като изключиш външния свят възможно най-добре.
Как помагат таткото и дулата в този момент
Те обикновено поемат комуникацията с екипа, ако досега не са го направили, за да може майката изцяло да се фокусира върху себе си. Ако си жадна, ще ти дават да пийваш по малко вода със сламка. Ще ти напомнят да дишаш и ще те уверяват, че се справяш чудесно и скоро ще гушкаш бебето си. Всъщност през транзицията усещанията толова силно ни заливат, че често забравяме, че срещата с бебето е съвсем скоро.
Към татковците, които може да четат това:
В този момент може би ще се почувстваш безсилен, но всъщност твоето пресъствие е огромна подкрепа и опора за нея. Кажи ѝ, че я обичаш и че е в безопасност. Че се справя чудесно и всичко е както трябва. Ако ти самият имаш притеснения дали е така, поледни реакциите на екипа: те най-вероятно ще са спокойни. Опитай да отразяваш тяхното поведение и реакции, за да си по-уверен. Можеш да пробваш дали тя ще приеме да хванеш ръката ѝ, или дори да приложиш натиск на кръстната кост, както е описан тук. Имай предвид обаче, че много жени в транзиция не искат да бъдат докосвани.
Важно: не ѝ предлагай упойка! Тя със сигурност ще си я поиска сама, ако има нужда от нея.
А всъщност ще мога ли да ползвам упойка?
Почти съм сигурна, че ще си поискаш упойка. Сигурна съм също и че щом си стигнала до тук без медикаментозно обезболяване, ще успееш да се справиш и сега. Все пак, обективно погледнато, всъщност на този етап нямаш много опции за лекарствено обезболяване.
Най-вероятно ще е късно за епидурална упойка, тъй като напъните всеки момент ще започнат и е добре да ги усещаш. Тук пак споменвам ваната като чудесна немедикаментозна алтернатива. Венозни обезболяващи едва ли биха имали ефект. В чужбина предлагат на жените райски газ (ентотокс), но той все още не е опция в нашите родилни отделения.
В заключение
По време на транзицията най-вероятно ще се чувстваш слаба, уязвима и неуверена. Но когато преминеш през нея, ще знаеш със сигурност, че си силна и можеш да правиш трудни неща!
За цялостна подготовка за раждането, заповядай на предстоящия курс с мен 🙂
