Нормално раждане: транзиция

Има една фаза на раждането, когато най-вероятно ще се чувстваш слаба, уязвима и неуверена. Но когато преминеш през нея, ще знаеш със сигурност, че си силна и можеш да правиш трудни неща!

Сигурно знаеш, че нормалното раждане има три периода. Това са първи период, през който шийката на матката се разтваря; втори период, по време на който напъваш и бебето се ражда и трети период, когато се ражда плацентата. (Тук отварям скоба за да спомена четвъртия период, който липсва в повечето учебници, въпреки че е от съществено значение. Повече за него в тази статия.)

Между първи и втори период, някъде около 8 сантиметра разкритие, има една фаза, която се нарича транзиция. За нея е важно да знаеш от сега, защото не е добре да те изненада… Всъщност, тя все пак ще те изненада, особено ако ти е първо раждане. Но нека изненадата не е твърде изненадваща…

И така, да поканим на сцената: транзицията.

Тя е част от първи период на раждането, активната му фаза. Да си припомним: първи период има латентна и активна фаза. През латентната разкритието напредва бавно, но се случват и доста други промени в шийката като скъсяване, омекване, смяна на позицията. Латентната фаза няма точно установена продължителност и понякога трае с дни, както беше при моето трето раждане наример. Още една причина да си имаш дула: времето тече особено бавно, ако раждаш от 2 дни и нямаш с кого да си говориш за това (постоянно) 🙂

Латентната фаза постепенно, понякога и неусетно, преминава в активна, която започва някъде около 5-6 сантиметра разкритие на шийката. Тук нещата стават по-интензивни и се случват по-бързо. Подробностите за тази фаза са отделна тема, така че преминаваме към главната героиня днес.

Транзицията.

Това е моментът, в който жените се отказват. Казват „Не мога“. Искат секцио. Мислят си, че умират. Усещането може да е именно такова. Не го казвам, за да те плаша, а за да си подготвена. Аз съм убедена, че ти можеш да се справиш! Хубавото е, че обикновено продължава кратко и бързо преминава в напъни, които вече са съвсем различен филм. Там дори и да те боли, огромният приток на адреналин не ти дава да се отчайваш и да искаш да се откажеш…

Ето и малко по-подробно за това какво се случва с тялото ти през транзицията и какво може да помогне.

Шийката на матката е с разкритие между 8 и 10 сантиметра. Контркациите са в пика си, продължават около 90 секунди и често са на всеки 2 минути. Пикът е много силен, понякога са два. Имаш време колко да си поемеш дъх и да пийнеш малко вода.

Между другото, ето идея. Попитай лекаря си дали има политика в болницата да не се дава вода на раждащите жени. Такава политика е в противоречие със съвременните препоръки и може да аправи раждането доста трудно /по-трудно преживяване. Ето тук можеш да видиш подробен обзор по темата от анестезиолог.

Транзицията продължава между няколко минути и час. Някои жени дори не я забелязват (това доста улеснява нещата). Други обаче определено стигат до момент, в който молят за обезболяване и са убедени, че няма да успеят да родят.

По какво ще разпознаеш транзцията:
  • краката ти треперят
  • ходилата ти са студени, може въобщо да ти стане студено (или пък много горещо) на цялото тяло
  • искаш да се откажеш; чувстваш се безпомощна; изпитваш паника или силен гняв
  • не искаш да те докосват
  • събличаш се, не се интересуваш как изглеждаш
  • изпитваш силно безпокойство
  • не разбираш какво ти казват, не можеш и не искаш да разговаряш

В това видео можеш да видиш съвсем реалистично как изглежда и се държи жена в транзиция (от 6 мин 34 сек до 8 минута). Кадрите са реални, преупреждавам, ако имаш притеснения да гледаш реално раждане.

Какви са вариантите за по-лесно справяне с тази фаза?

Дишане

Опитай да се фокусираш върху дишането си, а не върху болката или страха. Ето тук можеш да видиш описание на някои лесни техники, обърни внимание на лекото дишане.

Издавай ниски звуци

Ръмжене, пъшкане, пръхтене, ооооо, аааааа … Раждащата жена изглежда и се държи както в никой друг момент от живота си и това е нормално. Последвай инстинктивното си желание да издаваш звуци. Отпускането на лицевите мускули, което се случва, когато издаваме звуци като изброените, помага за отпускане и на тазовото дъно, а от там и на бебето да се придвижи по-лесно.

Застани в позиция, която ти е удобна

Тялото ти инстинктивно ще знае как да застанеш. Някои позиции, като тази по-гръб например, са особено неприятни и болезнени за повечето жени в транзиция.

Вода

Ако имаш достъп до вана, сега е чудесен момент да опиташ обезболяващия и отпускащ ефект на водата.

Не се бори с болката

Зная, че е трудно да се ‘отпуснеш’, но е добре да си напомниш, че стягането не помага. Опитай да приемеш болката и да ѝ се оставиш да мине през теб. Остави тялото си да действа интуитивно, то знае как и може да се справи. Добре е в този момент разумът да отстъпи на инстинктите и да се фокусираш изцяло навътре, като изключиш външния свят възможно най-добре.

Как помагат таткото и дулата в този момент

Те обикновено поемат комуникацията с екипа, ако досега не са го направили, за да може майката изцяло да се фокусира върху себе си. Ако си жадна, ще ти дават да пийваш по малко вода със сламка. Ще ти напомнят да дишаш и ще те уверяват, че се справяш чудесно и скоро ще гушкаш бебето си. Всъщност през транзицията усещанията толова силно ни заливат, че често забравяме, че срещата с бебето е съвсем скоро.

Към татковците, които може да четат това:

В този момент може би ще се почувстваш безсилен, но всъщност твоето пресъствие е огромна подкрепа и опора за нея. Кажи ѝ, че я обичаш и че е в безопасност. Че се справя чудесно и всичко е както трябва. Ако ти самият имаш притеснения дали е така, поледни реакциите на екипа: те най-вероятно ще са спокойни. Опитай да отразяваш тяхното поведение и реакции, за да си по-уверен. Можеш да пробваш дали тя ще приеме да хванеш ръката ѝ, или дори да приложиш натиск на кръстната кост, както е описан тук. Имай предвид обаче, че много жени в транзиция не искат да бъдат докосвани.

Важно: не ѝ предлагай упойка! Тя със сигурност ще си я поиска сама, ако има нужда от нея.

А всъщност ще мога ли да ползвам упойка?

Почти съм сигурна, че ще си поискаш упойка. Сигурна съм също и че щом си стигнала до тук без медикаментозно обезболяване, ще успееш да се справиш и сега. Все пак, обективно погледнато, всъщност на този етап нямаш много опции за лекарствено обезболяване.

Най-вероятно ще е късно за епидурална упойка, тъй като напъните всеки момент ще започнат и е добре да ги усещаш. Тук пак споменвам ваната като чудесна немедикаментозна алтернатива. Венозни обезболяващи едва ли биха имали ефект. В чужбина предлагат на жените райски газ (ентотокс), но той все още не е опция в нашите родилни отделения.

В заключение

По време на транзицията най-вероятно ще се чувстваш слаба, уязвима и неуверена. Но когато преминеш през нея, ще знаеш със сигурност, че си силна и можеш да правиш трудни неща!

За цялостна подготовка за раждането, заповядай на предстоящия курс с мен 🙂

План за раждането

Планът за раждане може да е чудесен начин да определите кое е важно за Вас и кое не е. Той Ви помага да си изясните какво искате и какво не по време на раждането. И най-важното: защо!

Избирали ли сте си кола? Апартамент? Място, където да прекарате почивката си? Най-вероятно поне две от тези неща сте избирали. И най-вероятно не сте едновременно и търговец на автомобили, и брокер на недвижими имоти, и туристически агент. Въпреки това сте направили проучване и изборът Ви е бил информиран и на база Вашите приоритети. Именно такава е идеята и на плана за раждането. Не е нужно да сте лекар, или да завършите първа година за акушерка, за да можете да решите как бихте искали да протече Вашето раждане. Добре е да можете да четете и да мислите критично.

Е да, казвате си Вие, но раждането не може да се планира. То е непредвидимо, изненадва ни, зашеметява ни… Разбива илюзии и митове, преобръща света ни… Няма шанс да го предначертаем… Съгласна съм. Раждането е всичко изброено. Но също така съм убедена, че колкото сме по-информирани и наясно с това какво ни предстои, толкова по-уверени и спокойни ще бъдем. Толкова по-позитивно преживяване ще бъде посрещането на детето ни. Затова правим проучване, подготвяме се активно и да, планираме. Една добре информирана жена / двойка знае, че ще се наложи в един момент да пусне контрола и е подготвена (поне психически) за това.

Ето за какво става въпрос.

Планът за раждане може да е чудесен начин да определите кое е важно за Вас и кое не е. Той Ви помага да си изясните какво искате и какво не по време на раждането. И най-важното: защо! Какъв резултат очаквате да постигнете с определена стратегия от плана си? Каква друга стратегия би Ви помогнала, ако първата не може да бъде приложена?

Нещо много важно: планът за раждането не е документ или рецепта за ‘идеално’ раждане, макар че в резултат от планирането вероятно ще имате нещо написано. Всъщност, можете да решите дали да го оформите ‘официално’ или не. Но основното на плана за раждане не е листът хартия, или попълването на чеклист. Основното е процесът на информиране и взимане на решения – често заедно с партньора. Както и комуникацията на тези решения с избрания екип. Често дулите помагат на жените да намерят достатъчно информация, за съставят своя план за раждане.

Какво можете да постигнете с плана си за раждане:

✔️Ще определите своите приоритети след проучване на опциите си
✔️Ще изградите стратегия за справяне с онези неща, които най-много Ви плашат
✔️Ще знаете какво да очаквате през различните етапи от раждането и периода непосредствено след това, как да си помогнете, какви решения може да се наложи да взимате
✔️Ще имате повод да проведете подробен разговор за раждането с избрания лекар или акушерка.

Вероятно и Вие, и те ще имате въпроси, които искате да обсъдите. Съответно ще разберете кои евентуално са разминаванията между Вашите и техните очаквания. Ще разберете също и ако някои от желанията Ви са нереалистични. Ако има голямо разминаване между очакванията Ви и тези на екипа Ви, ще имате време да реагирате.

✔️Ще разбрете дали някои от Вашите желания са в противоречие със стандартните за болницата процедури и протоколи.

Как да подготвим плана си за раждането

Могат да се намерят много готови шаблони, но всъщност те са обобщени и могат да са доста далеч от Вашата ситуация или от реалността в болницата, където планирате да родите. Така че имате няколко стъпки, преди да стигнете до «писането» или формянето на плана:

– да се информирате за процеса на раждането – подробно и задълбочено.

– да се информирате за първите дни и часове след раждането

– да се информирате за кърменето / храненето на бебето

– да се информирате за обичайните практики и процедури в болницата

– да обсъдите своето виждане за раждането с партньора си и да вземете решенията си

– да ги систематизирате така, че да можете да ги обсъдите с лекаря / акушерката си. Всичко до тази стъпка ще направите, ако посетите цялостен курс за подготовка.

– да направите промени и отново да обсъдите с екипа. Да решите дали имате достатъчна степен на съвпадение на гледните точки, или е време да потърсите подкрепа на друго място.

А ако искате да започнете сега?

Силно Ви препоръчвам вместо да използвате готов план за раждане от Интернет, да започнете своя план от бял лист хартия. Освен, че са твърде лесни и не Ви помагат да учите активно, тези планове може да са далеч от реалността в болницата, в която планирате да родите.

Започнете като изготвите списък с теми или въпроси за раждането, които бихте искали да обсъдите със своя партньор, дула, акушерка или лекар. По кои теми искате да научите повече? Къде можете да намерите съвременна информация? Проучете, питайте, информирайте се.

Много жени правят това заедно с таткото. Започнете с основните си няколко приоритета, общо. Кое е най-важно за Вас? И не, не става въпрос за ‘да сте живи и здрави с бебето’. Това е по под разбиране и е базова презумпция, не е нужо да се планира.

След това си представете всеки етап от раждането.

Кои бяха те, да видим. Първи период – контракции за разкритие – има латентна и активна фаза, помните ли? После транзиция – отказваш се, но бързо идва втори период период. Напъни. Бебчето се ражда и следва трети период: раждането на плацентата. А след това: златният час с бебето… Какво ще правиш ти през всеки от тези периоди? А таткото? Какво не искате да правите или да Ви бъде правено? Запишете основните си приоритети за всеки от тези периоди на раждането. Какви въпроси възникнаха?

Когато имате готова първа версия на плана си, много много важно е да не пропуснете следващата стъпка. А тя е: обсъждане с екипа – обикновено лекаря. За да се уверите, че е възможно желанията Ви и представата Ви за раждането да се реализират в конкретната болница и с този конкретен екип. За повече информация относно болничните практики във Варна можете да се присъедините и към Раждане във Варна: информиран избор и подкрепа.

Някои основни насоки

  • Ако планирате да представите плана си в болницата, опитайте да го направите кратък и по същество: не повече от една страница. Малко вероятно е да бъде прочетен, ако е много по-дълъг. Можете да имате своя, по-подробна версия, която партньорът Ви да има за справка.
  • Използвайте утвърдителен език. Вместо ‘отказвам’, ‘не желая’: ‘планирам’, ‘желая’.
  • Направете го реалистичен. Това може да стане най-вече след подробно запознаване с болничните практики на конкретното място и до колко те са гъвкави.

А сега малко висш пилотаж.

Следващото упражнение не е лесно, но ще Ви помогне да задълбочите подготовката си за раждането, обещавам.

Често в плана си за раждането жените включват фрази от типа „не желая Х, освен ако не е наложително / по медицински причини“. Нооо, за екипа Ви много от процедурите и намесите, които се правят рутинно са си медицински необходими, независимо от индивидуалното състояние на бебето и майката. Примери са клизма, бръснене, пукане на мехура при прием в болницата… Пък и кой лекар би правил / предложил нещо, което е излишно (поне в неговите очи)? И ако случаят е такъв, фразата „само ако е необходимо“ ще даде възможност Вашият план лесно да бъде пренебрегнат и да се премине към обичайния протокол.

Една идея от Childbirth International: заявете как планирате да предотвратите необходимостта от дадена рутинна практика. Например: „Планирам да подпомогна прогреса на раждането с движение и смяна на позициите“ – за да не се налага намеса с окситоцин. Или, „Планирам да напъвам следвайки собствените си позиви, в удобна за мен поза и да ползвам топли компреси като превенция на епизиотомия“.

Зная, че не е никак лесно да напишете плана си по този начин. Но съм убедена, че това ще промени начина, по който мислите и правите планове за раждането си. Пробвайте!

План за Цезарово сечение

Ако планирате Цезарово сечение, или очаквате, че може да се стигне до операция, добре е да включите и това в плана си. Ето някои неща, които да обмислите и набележите:

  • Възможно ли е да бъде извършено т.нар. нежно Цезарово сечение? Характерно за него е, че клампирането на пъпната връв се отлага, ръцете на майката са свободни и тя би могла сама да я пререже, ако желае. Често и партньорът присъства. Ако желаят, майката (или бащата) сами ‘проверяват’ дали бебчето е момче или момиче. След това майката и бебето остават в контакт кожа-до-кожа и могат веднага да започнат опити за кърмене.
  • В случай, че не сте в състояние да сте с бебето веднага след раждането, искате ли друг да осъществни кожа-до-кожа с него? Тази роля обикновено се пада на таткото, а ползите за бебето са много.
  • Кога най-рано можете да започнете да кърмите?
  • Колко време след раждането е раздвижването?

В заключение, две неща. Първо, планът за раждането не е договор и закон. Той е процес. Много държа на това, предполагам сте забелязали, ако сте прочели до тук. Да имаш план за раждането не означава, че имаш гаранция и застраховка, че то ще протече точно както очакваш. Но означава, че си информирана и знаеш какви опции имаш. Или нямаш. И кои от тях си готова да приемеш, а кои не.

Плановете за раждане са обичайна практика на много места. Както пишат Pam England и Rob Horowitz в Birthing From Within, един план не може да замести конструктивния диалог с медицинския екип, или да Ви служи като ‘оръжие’ срещу екип, на когото нямате доверие. Той няма да ни помогне да преборим система, която се опира на остарели практики, но пък може да ни насочи към алтернативи и да ни фокусира върху приоритетите.

И още един бонус.

Макар че раждането наистина не може да се планира или предвиди, в процеса на информиране по всяка вероятност част от страховете Ви ще отпаднат. Ще видите и някои аспекти на раждането, за които може да не сте се замисляли. Ще си го представите по-ясно: както Вие, така и партньорът Ви. А това е важно, за да сте по-спокойни и уверени, когато дойде моментът за срещата с новия член на семейството.

Приятно планиране 🙂

За още информация и вдъхновение: седмичния бюлетин на „Сърце до сърце“.

Използвам случая да Ви поканя да се включите в курс, след края на който ще имате много яснота относно плана си за раждането. Вижте повече информация тук.

.

Подговка за активно естествено раждане

Конкретни стъпки към твоето активно раждане.

В предишен пост ти разказах защо е важно да раждаме активно. А тук ти предлагам конкретни стъпки към твоето активно естествено раждане.

Избор на болница

Кое се избира първо: болница или лекар? Сложен въпрос… Аз бих тръгнала по малко по-различен ред. Какви са твоите приоритети? Как си представяш раждането? Кой са трите, или дори петте, най-важни условия, за да бъдеш удовлетворена от раждането?

Тук отварям една скоба. „Да сме живи и здрави“ е нещо абсолютно базово, което би трябвало навсякъде да се предоставя на жените и бебетата им. Това е най-важното, разбира се. Но определено не е единственото, не е ‘важноTO‘ – сякаш друго важно няма, както често чуваме. Когато казваме ‘Важното е да сме / че сме живи и здрави’, ние отричаме значението огромен спектър от преживявания, които ще останат с нас до края на живота ни и вероятно ще ни влияят по някакъв начин. Така че да, важно е – основно е – да сме живи и здрави след раждането. Но е важно и да сме удовлетворени и спокойни, че се е случило по най-добрия възможен начин за нашата ситуация.

И така, взимай лист и пиши: петте най-важни за мен условия, свързани с раждането. След това помисли в коя болница можеш да имаш най-много от тях.

Екипът

В повечето случаи, подготовката ни за раждане започва с избор на лекар или екип. Добре е обаче това да не е и нейният край 🙂

След като набележиш кой лекар бихте искали да е с теб по време на раждането, идва важният момент да разбереш дали говорите на един език. Намирам за много полезно да имаш някои основни приоритети за раждането, които да обсъдиш с избрания специалист. Добре е това да се случи не в последния момент, за да имаш време да реагираш, ако случайно останеш изненадана от някой от отговорите.

Тук има някои идеи за въпроси.

Подходящ курс

Има курсове за раждане, които учат как ‘трябва’ да се ражда. Ако искаш да родиш активно, тоест ти, твоето тяло и твоите нужди да са в центъра на раждането, избери курс, който се фокусира върху това. Добре е да се включи и партньорът ти, тъй като неговата подкрепа също е от голямо значение.

Можете да разгледате варианти тук.

Подкрепа от партньора

Таткото може да има активна роля в изграждането на вашата обща визия за раждането. Бихте могли да работите заедно по плана си за раждането, да тренирате техники на дишане, да прочетете подходящи книги. А също и да посетите курс и да работите с дула за преодоляване на страховете си.

По време на самото раждане, таткото на бебето може да има огромна роля. Един добре запознат с процеса баща не само ще ти помага да сменяш позициите, но и ще ти вдъхва увереност, ще ти помага да разбереш какво се случва. Той ще бъде и твой ‘представител’, когато не искаш или не можеш да разговаряш. Виж тук разказ за едно чудесно Раждане без страх на Моника и Стамат!

Активност през бременността

Раждането прилича на маратон по много неща. Добре е да останеш активна възможно най-дълго през бременността си, за да поддържаш тялото си в тонус за това изпитание.

Разбира се, има случаи, в които се налага да лежиш, или да органичиш физическата си активност. Това далеч не означава, че няма да се справиш чудесно! Матката ти, която извършва голяма част от работата по време на раждането, ще продължи да се подготвя самостоятелно. Както сигурно знаеш, тя е мускул, които не можем да управляваме волево. Смята се, че т.нар. подготвителни контракции са именно тренировки за раждането.

Но ако няма противопоказания, не се колебай да си физически активна. Можеш да се включите в програма за спорт подходяща за бременни. Добре е да се разходждаш възможно най-много. Всяка една разходка пеше може да се причисли към подготовката за твоето активно раждане.

Присъедини се към група за подкрепа

Подкрепата от други жени, които са преживяли мечтаното си раждане, може да е окриляваща. В това се убедих лично, след като родих своето трето дете нормално след 2 секцио, до голяма степен и благодарение на други жени, които бяха родили така. Затова и създадох своята група за подкрепа. Можеш да се присъединиш тук.

А ако си от Варна, можеш да посетиш срещите за подкрепа, които организирам присъствено, когато ситуацията го позволява.

И няколко практични идеи за самото раждане

Активното раждане не следва определени правила. Правилото е жената да прави това, което тялото ѝ подсказва. Добре е да сменяш позициите така, че да се чувстваш комфортно и да опиташ да останеш максимално активна. Използвай мебелите в стаята, а в идеалния случай и специално подготвените топки, шалове, възглавници, столче за напъване, за да намериш удобна позиция.

Между контракциите можеш да опитвате техники за отпускане, като например тази.

Познат аромат, приглушени светлини, подкрепа от близък и тишина могат да си помогнат да се чувстваш по-спокойна. Има ли начин да си ги осигуриш за раждането?

Ако сте бременна или планирате бременност, абонирайте се за бюлетина на „Сърце до сърце“ за още идеи, информация и вдъхновение.

А ако искате повече идеи и индивидуална подкрепа в своята подготовка за активно раждане, можете да се свържете с мен. Ще се радвам да работим заедно за Вашето активно раждане!

Защо да раждам активно?

Съвременните препоръки са жената да има свобода на движение по време на първи период и сама да избере поза за раждането (изгонването) на бебето. Ето защо.

7 причини да изберете активно раждане

Не само в България, но и в голяма част от ‘модерния’ свят, жените раждат по гръб. Това е удобно за медицинския екип, но често не е оптимално за майката и бебето. Съвременните препоръки са жената да има свобода на движение по време на първи период и сама да избере поза за раждането (изгонването) на бебето.

Терминът ‘активно раждане’ е използван за пръв път от Джанет Баласкас през 80те години на 20ти век. Като обучител за раждане, тя открила, че жените в много традиционни култури не лежат по гръб докато раждат. Те по-скоро клякат, застават на колене, или стоят прави, обикновено заобиколени от други жени, които ги подкрепят.

По време на активно раждане, майката се движи и свободно избира позициите които са ѝ най-удобни. Това винаги е било нормално и всъщност позата по гръб се е преврънала в ‘стандартна’ не много отдавна. Смята се, че вероятно крал Луи 14 е държал на нея, за да наблюдава как се раждат децата му.

За съжаление за много жени тази позиция е най-малко неудобна, а често мъчителна. От физиологична гледна точка, лежането по гръб намалява с около 30% възможността на тази да се разшири.

Ето 7 причини за това активното раждане да е чудесна идея:

#1 Намалява рискът от медицински намеси

Доказано от различни изследвания. Препоръката на СЗО е жените да имат възможност да се движат и сами да избират позициите си по време на раждането.

#2 По-кратко раждане

Според този обзор, изправените позиции (както между другото и подкрепата от дула, не мога да не спомена) се свързват с по-кратка продължителност на първия период на раждането.

#3 По-безболезнено раждане

За много жени позата по гръб е възможно най-неудобна по време на раждане. Тази поза не е оптимална и за подпомагане на преминаването на бебето през родовите пътища.

#4 По-голям приток на кислород към бебето

Бременните често са съветвани да избягват да лежат по гръб, за да не притиска матката главен кръвоносен съд. Това важи и за раждането. Позицията по гръб може да намали притока на кислород към долната част на тялото, а от там и към бебето.

#5 По-удовлетворяващо раждане

Когато жената се чувства свободна и подкрепена да следва нуждите на тялото си, тя често е и по-удовлетворена от начина, по който протича процесът. Активно раждащите жени често имат подкрепа от партньора си, дула и други близки хора, което още повече допринася за по-голямата им удовлетвореност.

#6 Възползвате се максимално от гравитацията

Звучи логично, но за съжаление рядко се прилага. Както на шеговитата илюстрация по-долу, когато искате кетчупът да излезе от бутилката, не слагате бутилката легнала 🙂

#7 Партньорът Ви ще е по-ангажиран с процеса

По време на едно активно раждане, подкрепата от таткото е повече от добре дошла. Има много неша, които той би могъл да направи, за да подпомогне процеса. Ето някои от тях.

Очаквам ви на следващия курс за подготовка за активно раждане, за да придобиете увереност и практически умения, с които да сбъднете СВОЕТО раждане.

Прераждане

Усмихната, решителна, информирана, борбена. Запознайте се с Таня от Варна и нейната битка за ВБАК!

На 22.03.2017 г. на бял свят се появи моята първа рожба. За съжаление Алекс дойде чрез секцио, нещо, за което не бях подготвена чисто психически. Мисълта, че не съм се справила, че не мога да съм пълноценна майка, ме смазваше. Това вървеше ръка за ръка с облекчението, че всичко е свършило – много ми тежеше в края на бременността и се мразех още повече, защото вместо да се отдам на вината, аз все пак чувствах някаква лекота. Тази травма, която до голяма степен сама си нанесох, не можех изобщо да преживея. При всяко обръщане към този момент мислено линчувах себе си.

Малко след раждането започнах да се интересувам дали е възможно и какво е нужно, за да родя естествено следващия път. Разбрах колко неподготвена съм била за първото си раждане, колко податлива съм била на манипулации и колко зависима от лекарската дума.

Мечтаехме за породени деца и през февруари 2018та видяхме отново 2 чертички. Уви, не е било писано. Ужасно много жени преминават през ада на „неуспешната бременност“; за мен това е загуба на дете, както и да го гледам и го преживявах за втори път. Потърсих помощ, чисто емоционална, попаднах на хора с много тъжни истории, така не бях сама в болката. Точно от тези хора научих за възможността за даряване на генетичен материал и се зарекох, че ако имам възможност някой ден ще даря яйцеклетки.

Продължихме с опитите, но без успех. Аз се върнах на работа и ежедневието ни грабна. Беше минало време от отбиването на Алекс и реших, че моментът е настъпил. Потърсих координати и през ноември 2019та станах донор. Усещането, че си помогнал на някой да сбъдне мечта и да получи смисъл в живота е много зареждащо, изпълва те и чувстваш едно чисто щастие. Три месеца по-късно моето добро ми се върна съвсем неочаквано – без планове, без опити, без сметки. Просто плод на любов. Така с началото на пандемията от корона вирус започна и моята четвърта бременност.

Реших, че този път ще се подготвя много по-добре за раждането. Имах бегла представа за дулите, за ролята им по време на бременността и раждането. Знаех, че ще потърся контакт, когато дойде моментът и го направих – скоро ми предстоеше среща с Йоанна Рачовска, но за нея по-нататък.

Имах късмет (така ще го нарека) и в ръцете ми попадна книгата на Олга Дукат – Раждане с любов. Невероятно е как само в първите 10 страници на една книга можеш толкова пъти да откриеш себе си, да се познаеш, да се разплачеш, да осъзнаеш, че всичките вини, които си си вменявала, всъщност на себе си и на лекарите, са ненужни. Да приемеш и да опиташ да си простиш. Може би това е най-важната първа стъпка за успешен ВБАК. И далеч не толкова лесна стъпка.

Не съм имала колебания за избора си на лекар, името на доктор Атанас Цонев ми беше познато и го свързвах само с положителни отзиви, просто не знаех дали ще се харесаме с него. Оказа се чудесен, такъв омайващ още от пръв поглед, отворен за ВБАК, за естественото раждане (нарочно не пиша нормално, а естествено!), подкрепящ бондинга, отложеното клампиране, отказа от къпане на бебето в първите 24 часа и още, и още. Познах си го – моят лекар беше.

Първото, което обсъдихме, беше какво е довело до секцио предния път. Както споменах, тъкмо ми беше олекнало, уж бях го приела и всичко беше наред, докато не разбрах, че причините, които са ми били изтъкнати за оперативно родоразрешение далеч не са били основателни. И онова глождещо чувство се върна. Всичко ми беше объркано и отново криво. Междувременно напредвах с книгата и идеята за успех започваше да изглежда реална.

Някъде към средата на бременността си се запознах и на живо с Йоанна. Беше специален ден – най-малката ѝ дъщеричка ставаше на 1 годинка, нейният втори успешен ВБА2К. Една от онези неслучайни случайности, които ти се случват в правилния момент. А тази среща, този разговор…не знам за нея как е било, но аз се почувствах изключително добре. Йоанна излъчва спокойствие и някак неусетно те предразполага да говориш, ама много и всичко да си кажеш. Един открит разговор с на пръв поглед непознат, който се усеща по-близък и от най-добрия ти приятел. За първи път споделих на глас това, което най ми е тежало и което вероятно е било причината да се самообвинявам толкова време.

Прибрах се у дома заредена, ентусиазирана и вярваща повече от всякога, че ще успея. Съпругът ми слушаше ентусиазирания ми разказ и каза само, че ме подкрепя, каквото и да реша. Така се съгласи да отидем на курс за подготовка за раждането. И там разбрах колко много той не вярва във всичко, което аз искам. За щастие, въпреки първоначалната си нагласа, след няколко срещи с Йоанна той разбра какво предстои. Не казвам, че се е успокоил, защото беше по-притеснен от всякога (ама той си е такъв), просто вече беше наясно какво ще се случи, научи същината на целия процес, етапите му, с какво и кога може да ми е полезен.

Поиска среща с д-р Цонев, която заради пандемията се случи онлайн (дай Боже всекиму такъв лекар!) и зададе и на него всичките си въпроси, пак си остана притеснен, НО информиран! Многократно обсъдихме възможности, рискове, до къде е границата. Усещането, че си подготвен за предстоящо ти носи сериозна увереност и спокойствие. Поне на мен това ми донесе. Оставаше само да чакаме.

И зачакахме. Всички мислехме, че ще пренося, терминът беше 08.11.2020, очаквахме бебето към средата на месеца. Но винаги трябва да очакваме неочакваното.

Петък (23.10) беше чудесен слънчев ден. Със съпруга ми се разходихме до морето, насладихме се на малко време само двамата, докато Алекс е на градина. После си го прибрахме и си имахме съвсем обикновена и спокойна петък вечер у дома. В 00:30 се събудих, водите ми изтекоха. Един от кофти сценариите беше това, докторът държеше незабавно да се тръгне към болницата в такъв случай.

Станах, събудих Дидо, изкъпах се, свекървата дойде, за да не будим Алекс, а ние тръгнахме към болницата. Прие ме д-р Иванов в 01:30 часа с изтекли води, с 0 см разкритие и никаква родова дейност. Имах План за раждане, в който детайлно бях описала какво искам и не искам да ми се прави. Това не се понрави особено, но през нощта ме оставиха и се съобразиха с мен.

Дежурният ме изпрати да поспя, защото предстои тежък ден, но в 3:00 часа започнаха регулярни контракции. В началото ги засичах в леглото, но започваше да боли повече и реших, че е по-добре да се движа. Разхождах се из коридорите, влизах в банята и разчитах на обезболяващия ефект на водата. По някое време умората надделя и реших, че трябва да се върна в леглото. Оказа се, че 4 минути са много време, в което дори можеш да поспиш, въпреки болката между тях.

Не очаквах толкова да боли, откровено казано. Повръщах многократно от болката. Опитвах да пия вода, но всяка глътка водеше до слдващо повръщане. Така някак се изниза нощта. Резултатът от нея – в 8:00 часа при преглед д-р Иванов установи 1 см разкритие, скъсена и изгладена шийка, според него чудесно, но на мен ми подейства доста демотивиращо.

Дежурните се смениха и дойде моят ад. Лекарката, която застъпи никак не беше привърженик на това, което исках аз. Последва преглед за разкритие 10 минути след предишния, защото тя искала, не било достатъчно това, което колегата предава. Аз изрично бях поискала тези прегледи да са максимално рядко. Дойде и анестезиоложка, било задължителна консултация. Чудесно, но тя дойде с катетър за епидурална упойка, каквато изрично бях казала да не ми се предлага, освен ако аз не попитам! В момент, в който много те боли и някой се появи с предложение за обезболяване е доста трудно да откажеш, аз успях.

Докато ме консултираше анестезиоложката бяха пуснали запис на тонове, но трябваше да лежа по гръб. Заради ужасната болка в кръста аз се изправих, лекарката не реагира, но пък една акушерка беше изключително ядосана, че съм дръзнала да стана. Чак вратата на стаята блъсна на излизане. И аз, и те разбрахме, че не съм удобен пациент. Водих битка на два фронта – трябваше да се справя с контракциите и да отстоявам исканията си едновременно.

Дежурната се появи, за да ме пита дали съм искала да се спазва Плана ми за раждане, аз категорично заявих, че държа на всичко написано. Тя се ядоса, обади се на моя лекар, с който се бяхме разбрали да дойде при ефективна родова дейност, но тя отказа да носи отговорност за мен и обстоятелствата наложиха по-ранното му пристигане. Аз също говорих с него. Явно двете версии се разминаваха. Той се появи бързо, след като разбра какво се случва. Вече нямаше да съм сама и се почувствах по – добре, за съжаление това не беше за дълго.

Бях с 3 см, а на него му се налагаше да излезе отново, увери ме, че ще се върне бързо и ми каза какво да правя, докато го няма. При мен остана Гери – една изключително мила, добра и внимателна акушерка. Дежурната изчака доктор Цонев да замине и пак започнаха атаки, неуместни коментари и действия. Докторът се върна, прогрес нямаше. Предложи да пуснем система с окситоцин, заради неефективните и ужасно болезнени контракции. Съгласих се, сложи ми система и замина отново с обещание, че ще се върне съвсем скоро и едва тогава ще има нов преглед за разкритие.

Дежурната обаче се появи пак, настоя да ме прегледа и каза, че има кървене. Спря системата и замина. Тогава настоях да се изправя и да отида до тоалетната, имах нужда да пишкам, но се оказа фалшива тревога. Но движението ми се отрази добре. Санитарката щеше да получи удар, мислеше, че ще родя в тоалетната. Върнах се набързо в стаята и отново ме накараха да легна.

Появи се моят лекар и не му се понрави като видя, че системата е спряна, последва преглед и от него, при който не се установи никакво кървене, матката си беше идеална и белегът от секциото непокътнат. Пусна системата отново и повече почти не се отдели от мен.

После всичко стана много интензивно, болката беше сюрреалистична, исках всичко да свърши. Да свърши веднага! Докторът само повтаряше, че се справям чудесно, че остава още малко, че ще успея. Правеше ми масаж: не точно масаж, а онзи силен натиск ниско в кръста, който за секунда поне облекчава. А аз все повече губех сили и увереност. Предложи ми да се изправя, но усещах, че не мога. Поисках епидурална упойка, но бях стигнала 7 см и беше невъзможно.

Оставаше малко, но усещах, че съм на предела. Молех се да ме срежат, нямах контрол над тялото си и исках всичко да спре. Докторът ми каза само, че съм с 9 см и вече съм родила, няма шанс да се откажа сега.

Започнах да усещам напъни, които не можех да контролирам. Казваха ми да не напъвам, а да дишам, това беше най –трудното нещо в този момент. Помня само топлите му ръце и как ми повтаряше да отворя очи, да го гледам. Толкова е успокояващ този човек. След това каза, че е дошъл моментът, в който ще ми трябва цялата ми сила. Някъде там някой наистина беше прочел онзи мой План и се появиха с кърпи, с които ми правиха топли компреси на перинеума.

Трябваше да се концентрирам и да се мобилизирам, докторът хвана ръката ми и я насочи надолу – докоснах нещо меко, той каза, че това е главата на бебето и това ми подейства много мотивиращо, наистина оставаше малко! Три контракции и общо четири напъна. В 13:35 се роди Михаил! (Аз също съм родена точно в 13:35!) Болката спря в секундата, в която усетих малкото телце върху гърдите си, като с магия спря! Дойде прилив на адреналин. Толкова си струва всичко, толкова неземно е усещането. Прегръщах детето си и се помирих със себе си.

Светът е нов. Михаил се роди. Аз се родих!

Съобразиха се с желанието ми за отложено клампиране, също и с отказа ми от къпане в първите 24 часа. Взеха детето за преглед, защото спуканият мехур можело да бъде в резултат на инфекция. От момента, в който ми го върнаха бяхме неразделни. Той засука, аз бях спокойна и всичко беше наред. Постродилната грижа беше перфектна. Никой не се опита да ми обясни как да си гледам детето. Питаха ме за всяко нещо и се съобразяваха с желанията ми.

На всички, на които тепърва предстои това пътуване, мога само да кажа да се информират, да четат много, да отидат на курс, да вкарат партньора в това приключение и да вярват. С подкрепа и добър екип всичко е възможно!

Раждането на М. Беше страхотно!

Колко дена си представяте, че може да продължи раждането? Смятате ли, че има полза от подкрепата на таткото, на приятелка, на дула, на сестра? Какви техники знаете за справяне с болката? Пригответе се да прочетете и научите много от това истинско раждане-приключение с много герои, всеки на точното място в точното време 🙂

По време на първата си бременност бях заложила на подготовката и планирането:

  • Семинар с Мери Шварц за естествени акушерски умения
  • Курс за естествено раждане
  • Много статии в интернет
  • Учебници по АГ – основен курс
  • Много позитивни разговори
  • Тренировки за типовете дишане още от училищна възраст
  • Кегели (вече се отричат преди раждане)

Нагласата
Бях чувала много истории за раждания, протекли по коренно различни начини. Смятах, че ще има ясна корелация между интензитета на контракциите и разкритието. Много разчитах на топлината, позите на четири крака и натиска в кръста, а се оказа, че въобще нямах болки в кръста.

Уговорката
Подготвих си план за раждане и два пъти го обсъждах с д-р Б.Я. Той звучеше изключително естествено настроен, въпреки малките забележки. Доста държеше на метергиновата профилактика и аз обещах да си помисля, но в края на краищата обеща да стане както аз го искам, стига да не застрашаваме бебето. Хемоглобина ми на последната консултация беше малко нисък – 104, но аз се чувствах добре и ядях подходящи храни. Когато започнах да пренасям имахме прекрасни тонове и предвид, че по мои сметки трябваше да е заченат по-късно от изчисленото време, докторът се съгласи да чакаме процесът да тръгне естествено.

Придружители

Първата и най сигурна беше добра приятелка – С., която най-старателно се подготвяше откакто разбра, че съм бременна. Сестра ми и таткото (Р.) – до последно се чудех кой от тях да дойде с мен, като таткото беше с предимство, стига да се реши да дойде. В последствие се оказа, че подготовката на такъв голям екип е имала смисъл, тъй като раждането доста се проточи и можеха да се сменят и да си почиват.

Раждането

Всичко започна във вторник към 02 часа сутринта, 5 дни след термина, когато след поредното пишкане започнаха слаби контракции. До към 03 се въртях из къщи, болеше ме като опитам да легна. При следващото пишкане започна да пада „тапата” – кафеникаво зацапване, съвсем оскъдно, но пък за сметка на това продължи постоянно в следващите няколко часа. Събудих Р. с новината, че скоро ще си имаме бебче и че няма да ходи на работа. Контракциите бяха още доста нерегулярни, но за сметка на това болезнени и не можехме да се съсредоточим много върху нещо друго.

Излязохме на разходка до морска гара и из квартала, за около половин-един час и се прибрахме, но фокуса ни беше все върху предстоящото раждане. Пратих смс-и на сестра ми и С. да заповядат на кафе по някое време, за да могат да си организират деня и така да дойдат.

Когато пристигнаха вече обикалях нервно из къщи и ръмжах по време на всяка контракция. Те бяха позачестили, но още бяха краткотрайни. От събуждането до тогава вече бях ходила по голяма нужда 3 пъти и смятах, че добре съм прочистила червата си, което си беше вярно за дадения момент.

Пуснахме музика и пробвахме малко танци. Болката се усилваше, сестра ми засичаше контракциите и като станаха чувствително интензивни – над минута продължителни и на около 3 минути, бяхме убедени че скоро ще срещнем Мишо.

В 13:30 бяхме в болницата и там прегледа показа не повече от 1 см, явно до момента контракциите бяха стигнали само да изгладят шийката. Бебето беше с гръб напред и надясно – не най-добрата позиция, но поне не беше постериорно . Тоновете бяха чудесни и ни пуснаха да се разхождаме.

Явно имахме достатъчно време затова похапнахме малко черници от дървото пред Майчин дом. И отново разходки из квартала. И още стълби нагоре надолу, и танци в къщи, и почивка на столчето. С. и сестра ми ми натискаха акупресурните точки на раменете и на дланите за обезболяване. Пробвахме и тези на 4 пръста от глезена, макар че краката ми бяха толкова отекли, че трудно се откриваше глезен. Опитвахме да засилим контракциите – акупресура, малко от индийското което готвих предната вечер – доста пикантно естествено, ходене и танци, макар и не точно бели денс (видя ми се много трудно да го правя с корема). Въпросът беше, че контракциите ми бяха доста интензивни и болезнени – режещо болезнени и не можех да си обясня защо не напредваме.

Опитвахме да си говорим за други неща, да се отвличаме, разказваха ми вицове, но никой от нас не успя да отнеме фокуса от раждането. Отворихме бутилка вино и пихме за рождения ден на М. Към 16:30 пак отидохме до болницата, отново убедени, че съм направила разкритието и отново се сблъскахме с 1-1.5 см. Леко демотивиращо ни дойде.

Предложиха да ме приемат, но като си представих още колко може да продължи, предпочетох да се приберем и да си ръмжа в къщи. За втори път легнах по гръб – всъщност леко настрани, да запишат тоновете и разбрах защо е толкова важна позата – болката по време на контракция неимоверно се усили, а аз се чувствах адски безпомощна.

Вече не ми се разхождаше, уморена бях, болеше ме и бях започнала да се отчайвам. Между контракциите ту стоях възседнала един стол към облегалката, ту ходех наоколо като сомнамбул. С. успя да отиде на празника на детето си в детската градина. Започнахме да осъзнаваме, че наистина ще продължи по дълго от очакваното. Даже си говорихме за две приятелки които са раждали по 3 дни, но не ни се вярваше, че и мен ме чака подобно приключение. Аз все си мислех, че ще следим в коя фаза съм по продължителността и честотата на контракциите, но явно при мен не беше съвсем по учебник напредването.

Помолих ги да звъннат за съвет на една от дулите. Малко ми се губи последователността на събитията, но съветите бяха основно да опитам да си почина – вана, разговор с бебето и т.н. Аз от време на време си взимах горещ душ (тъй като нямаме вана), разговор с бебо така и не можах да проведа.

Но по някое време вечерта пристигна М. (дула), Р. легна да поспи. Тя ми показваше как да вокализирам с наистина ниски звуци – аз досега ръмжах като мече, но с това което тя ми показа сякаш усещах матката ми да вибрира. И натиска на акупресурните точки беше доста по-силен както тя ни го показа. Предложи да опитаме да обърнем бебето с гръб наляво, за да тръгне по-бързо след това. От обръщането помня как изчаках няколко контракции в поза гърди/колена, после лежах на едната страна, на другата.

Междувременно сестра ми и С. бяха направили един конвейер за носене на горещи кърпи, които ми слагаха на бедрата и кръста. Опитваха да ме хранят, но най-добре ми се получаваше с пиенето на течности по малко, мисля, че беше подсладен чай.  И трите гледаха накъде е бебето, в някакъв момент виждаха гърба му отзад в дясно, все още не мога да си обясня как, после бяха сигурни че сме го обърнали вече наляво и напред.

Аз се бях оставила на течението вече и се надявах, че скоро ще дойде моментът с еднорфините, когато ще спре болката и след няколко напъна ще си гушна бебчето. Даже го вярвах. Освен това с М. в къщи се чувствах толкова сигурна, че си представих, че спокойно до сутринта ще мога да родя в къщи. Даже се надявах сестра ми и С. и Р. да се навият.

С. обаче се беше притеснила точно от същото и виждах, че започва да нервничи. Нямаше как, ще се ходи в болница. Тя събуди Р. с новината, че ако не стане да ни закара до болницата ще си родя в къщи. И така отново събраха багажа ми и отново тръгнахме.

Отдавна не съм споменавала контракциите. Това е защото те си бяха все така интензивни, още по-болезнени, поне по 3 на 10 минути, адски дълги. И доста изтощаващи. В колата беше непоносимо – висях на дръжката над вратата и всяко люшване настрани на дупките или легналите полицаи усилваше болката от контракциите – явно разпъваше още повече връзките поддържащи матката.

През нощта по някое време пристигнахме в болницата, където ни прие дежурния лекар – А. А. – лекарката, при която най-често ставали естествените раждания. Като ѝ казахме, че имам много дълги контракции – 90-120сек. вече, нейният отговор беше: „Е, няма такива контракции”. Малко след това последва една и тя видя, че не е от нашето засичане, а наистина са толкова интензивни – още едно показание да ме приемат.

Последваха вагинален и УЗ преглед. Вагиналният показа 2см разкритие, при което аз много се отчаях. УЗ показа, че бебето е с гръб отново надясно и напред. Докторката се бе подлъгала по големия ми корем, че евентуално е много голямо, но ехото показа, че бебето е не повече от 3500, но има много околоплодни води.

И така те се приготвиха да ме приемат, записаха пак тонове – отново перфектни. Колебаехме се дали да се съгласим да ни приемат или да си отидем пак  у нас. Вече ни стана ясно, че не е ясно колко ще продължи, но на мен мисълта да седна пак в колата ме плашеше много. А и си представих, че мога да вляза във ваната и това да намали болката.

А.А. говори по телефона с Б.Я., уведоми го, че сме наникъде, но неговия съвет беше също да влизам, че сигурно съм много изтощена, а и да наблюдават бебето. Каза и че знае за многото води. В крайна сметка А.А ни убеди – каза, че просто ни приемат и ни оставят в стаята за активно раждане да си правим каквото си знаем, само на 2 часа ще идват да чуят тоновете на бебо. Така и стана.

Като се настанихме опитах да седна на топката, но не ми донесе никакво облекчение. Сестра ми и С. си тръгнаха и останахме само с Р. Той ми напълни ваната и влязох в нея. Топлата вода наистина ме отпусна и контракциите се разредиха и станаха доста по-леки. Успявах да спя в промеждутъците. Р. също поспиваше седнал до главата ми. Каза, че са станали на 15 минути. Като минаха 1.5-2 часа излязох за малко от ваната, за да не се обезводня, после пак влязох. Няколко пъти идваха акушерки да следят тоновете – отново перфектни.

Като се сменяха екипите сутринта, А.А дойде да ни види и ме посъветва да се съглася на амниотомия – каза, че толкова много води пречат контракциите да станат ефективни, т.е. пречат на главата на бебето да натиска шийката, което всъщност прави разкритието. И това не беше само за да се забързат нещата, тя каза че напълно си подкрепя естественото раждане, но така протичащо много ще ме изтощи и няма да имам сили за втория етап. Съгласих се да го обмисля, но засега решихме да го отложим малко във времето.

След ваната се чувствах много добре – отпочинала и с нови сили, смятах, че всичко може все едно да започне отначало и вече да бъде както го знаем по книгите – един вид рестартираме системата и всичко се оправя. Докато не започнаха отново контракциите със същата режеща болка ниско отпред и сравнително регулярни, а към обяд поредния вагинален преглед показа 2-3 см разкритие. Б.Я  каза, че предпочита окситоцина като метод за подпомагане на процеса пред амниотомията, но мен много ме беше страх – ако такава е болката без изкуствен окситоцин, каква ли щеше да е със… Сериозно започнахме да обмисляме амниотомията.

След още 3-4 часа отново започнах да се изтощавам, въпреки че хапнах и пиех доста течности. Постоянно ми напомняха да пишкам, но ми беше доста трудно. Вероятно всичко, което съм изпивала, е излизало под формата на пот. В крайна сметка в ранния следобед ми пукнаха водите – бистри, перфектни като тоновете на бебето. Голяма част излезе, после продължиха да текат на всяка контракция, което беше малко притеснително защото олях навсякъде, но се сетих че каквото и да става трябва да забравя за страха и срама. Сложих един памперс за възрастни, който беше ужасно огромен (нямаше S). А по въпроса за страха… уплаших се от амниотомията – от допира на метала ли, или от това че отстъпвах от мотото „без интервенции”, не знам от какво точно, но е факт че контракциите ми се разредиха точно след това.

М. предложи да излезем на разходка в двора и ме разсейваше с разговори за странични неща. Поне час прекарахме в двора, като продължавах по време на контракциите да клякам, висвайки на ръцете на М. или С. Отново прилагахме акупресура в точките над глезена за засилване на контракциите. В някакъв момент и сестра ми дойде – не помня какво точно я бяхме пращали да носи, но донесе кафета за помощниците ми. И черници за мен (макар че може да са ги е донесла по-рано или по-късно) Като се върнахме, контракциите отново бяха регулярни и нтензивни.

От тук нататък не помня нищо в часове, помня само че след като се стъмни вече бях с 9см разкритие и много се надявахме да родя преди 12 – датата 06.06 много ми допадаше. Оказа се обаче, че не става по желание, поне не по мое, трябвало и бебето да иска . С. към 20ч. се обадила на таткото да му каже, че както вървят нещата до полунощ ще съм родила и той се появи по някое време – точно навреме да ме поеме от ръцете на М. и С., които вече много бяха изморени.

През определени периоди идваха да проверят тоновете – продължаваха да са перфектни. При смяната на екипите вечерта на смяна дойде Рени – акушерка, с която бях говорила и на която имах страхотно доверие. Страшно се зарадвахме всички. Само че разкритието не се увеличаваше въобще, а контракциите ставаха все по-силни и по-болезнени. Аз отново чаках с нетърпение момента с ендорфините и спирането на болката по време на напъните, но времето минаваше, контракция след контракция, а напъни нямаше. Не обръщах внимание на нищо вече, само на силната болка. Кляках, ставах, виках, пръхтях, не знам дали оставих някой да спи във Вип-залите в съседство.

В крайна сметка се оказа че в един сегмент шийката ми не може да се изглади напълно. Б.Я. по време на няколко контракции се опита да я доизглади, но не се получаваше. Няколко пъти ми предлагаха окситоцин да засилим контракциите, но на мен ми се струваха толкова силни, че не можех да си представя, че е в тяхната сила проблемът.

Чух някой да споменава, че спазмолитици биха помогнали. И си поисках. И ми дадоха, но освен тях получих и бонус – абокат. Помнех че при моето раждане след като са направили ампула бусколизин на майка ми много бързо са започнали напъните, чак не са успели навреме да я преместят в родилно и затова много разчитах на подобна развръзка. Само че нищо не се повтаря. След 1 ампула Но-шпа получих и един атропин, но нито болката намаля, нито шийката се доизглади. Рени продължаваше по време на контракциите да опитва да избута препречващия сегмент. Тоновете на бебето продължаваха да се държат перфектни – над 120. Голям борец се оказа той.

По някое време от разговорите на Рени с Б.Я. или с М. чух и думата „асинклетизъм”най страшната за мен дума, защото това за мен означава, че нещо не е наред с позицията на бебето и става опасно за него. При някои асинклетични положения става невъзможно вагиналното раждане. Не знам в каква връзка са го употребили, но като го чух това и през главата ми започнаха да минават мисли за секцио. Чудех се защо не ми го предлагат, питах ги за колко време могат да го организират, но ми казаха, че дотук като сме стигнали ще се справим. Не изглеждаха разтревожени, по скоро изтормозени и малко изнервени. Предлагаха ми отново окситоцин и в един момент всички се съгласихме, че е време. Рени даже и по-рано предлагаше, но аз исках да се справя без.

Като го включиха и контракциите ми станаха още по-болезнени – смятах, че не е възможно. Съвсем бавна капка наистина, но след 4-5 такива контракции и викнах да го спрат – и отново не повярвах като дойде Рени и наистина махна системата. Като го спряха казаха, че пак са разредили контракциите и се наложи пак да го пуснат. Сложиха ми и транздюсера за тоновете с един колан на корема – да правят продължителен запис, но кабелът беше дълъг и можеше спокойно да ходя около леглото на което беше монитора. След още няколко окситоцинови контракции започнах да усещам и напън накрая на контракцията. Казах на Рени. Те явно бяха спокойни, защото чакаха точно това, а за мен нещо не беше все още наред – все още имах болка, при това доста силна.

Подготвяха ме за напъните. Обясниха ми какво трябва да правя. При първите 1-2 опита им казах, че от естествената ми клизма е минало доста време и че ще има резултат, както и стана, но след първия резултат ми сложиха подлога. Санитарката сравнително бързо дойде да изчисти и миризмата се махна. Аз също се поизчистих. И вече се приготвих за напъването. Опитах да седна на столчето, но много болеше, също както и на 4 крака, или права. Като цяло най – удобната ми поза през цялото време беше клечащата. Предложиха ми да се подпра този път на родилния стол, както и направих, от двете страни ме поддържаха таткото и М.

Рени опита да ми дирижира напъните, но много нежно, без да ми вика или да ме заплашва. След една-две контракции разбрах какво иска тя от мен, а М. тихо ме попита усещам ли си напъните. Добрата новина беше, че ги усещам и знам вече и тялото ми какво иска. Затова си поемах наистина въздух и напъвах с коремната си преса. Знаех, че задържането на дъха няма общо, затова не го задържах, само натисках с корема. Лошата новина беше, че така и не спря болката, но вече и аз знаех, че скоро ще си видя бебето и успях да се мобилизирам.

Между напъните отново следиха тоновете – останаха перфектни през цялото време. Дори Б.Я. му се учуди – „Голям инат излезе това бебе”. Не знам колко време са продължили напъните, определено не бяха 2-3, но и не продължиха твърде много, така че да изнервят доктора. Помня, че когато проряза главата искаха да ми дават да я пипна, а аз само им казах, че ще я пипам като излезе и да действаме. Предупредиха ме и че част от химена препречва и вероятно ще се разкъса малко към перинеума. Не ме интересуваше. Усетих опъването, усетих и леки иглички от разкъсването когато излезе главата, а после… едно мокро шмугване на телцето… даже не усетих първо рамо и второ рамо… помня шмугването на телцето и писъка на бебе… някой тръгна да реже пъпната връв, някой друг напомни да я изчакат да спре да пулсира, докато се суетяха ми дадоха бебето на корема и Р. ни гушна двамата. Не можех да си сдържам сълзите вече. От щастие разбира се. Един такъв мъничък и мокър, завит отгоре с една пелена, уж бебе, а напълно съвършен малък човек.

Докато слагаха ръкавици на Р., за да среже пъпната връв, Рени неразбрала какво става и я сряза. Като знам как се беше подготвил и какво изтърпя татко Р…. и да не успее да пререже накрая пъпната връв… И още едно нещо – не ми дадоха плацентата, но аз тогава вече въобще не се и интересувах от нея. Имах си моя М., който засука веднага като намери зърно и това беше достатъчно.

След като излезе М. помолих да спрат окситоцина, но не се получи, оставиха го и за плацентата, макар и на бавна капка. Като ги видях как стоят на тръни и няма да ме оставят на мира докато не видят цяла плацента напънах още веднъж и я изкарах – явно до влагалището, от там Б. я дръпна. Вече всички бяха доволни и спокойни. Поизмиха ме, Б. ми сложи местна упойка и започна да шие. Междувременно педиатърката взе Мишо да го прегледа и преслуша. За малко да го отнесе някъде за мерки и теглилки, но ѝ обяснихме, че щом е добре детето, ще го теглят и мерят по-късно, сега ще остане с мама и татко. Тя малко се разсърди, не стига, че не дадохме да го измият, после го сложихме върху мен, където имаше засъхнала кръв (сега като се замисля нямам идея от къде е дошла) а сега и да не го теглят… После се разбрахме с нея. 

Уважиха желанието ни за първия час, след като Б. свърши с шиенето ни оставиха в стаята още един час, сами да му се радваме. После с една количка ме извозиха до нормална стая, където вече имаше 2 майки с 2 бебчета, където си легнах с Мишо на корема и така спах няколко часа. Взеха го за малко само за сутрешен тоалет, където им напомних отново, че само мием дупето, никакво къпане. Той никак не беше мазен, така че нямаше много какво да пазим, но така поне нямаше да го мажат с някаква козметика за след баня.

Възстановяването за мен:
Разкъсване 1-ва степен към перинеума, 3 дни вани със смрадлика, на 7-мия ден вече нямах болка, сядах спокойно, даже покарах малко колело (вярно, от усилието малко ми се усилиха лохиите, но болка по шевовете нямах). На 12-тия ден направих 2 качвания на стената. Кърмене на поискване.

Беше страхотно!

П.С. Ето как продължава този разказ!

СЗО: Обучение през бременността намалява риска от секцио

В документ публикуван през октомври 2018, СЗО препоръчва здравно обучение на бременните жени като част от пакет с мерки за намаляване на броя на ражданията с Цезарово сечение.

През октомври 2018 година Световната здравна организация (СЗО) публикува препоръки за извънклинични мерки за намаляване на ненужните цезарови сечения. След проведени изследвания, едно от нещата, които организацията препоръчва, е обстойна предварителна подготовка на жената и партньора за раждането.

Документът на СЗО съдържа три категории препоръки: насочени към бременните жени, към медицинските работници или към здравните организации и заведения. Ще се спрa на първата група (преводът е мой, със съкращения).

Препоръка 1. Здравното обучение на жените е важна част от пренаталната грижа. Препоръчват се следните образователни мерки и програми за подкрепа с цел намаляване на броя на ражданията с Цезарово сечение (ЦС).

1.1. Обучителни семинари за раждането

Те следва да съдържат и сесии за страха от раждането и болката, за фармакологичните методи за обезболяване и техните ефекти, за не-медикаментозните методи за обезболяване, за предимствата и недостатъците на ЦС и естественото раждане, за индикации и контраиндикации за ЦС).

„Сърце до сърце“ организира такъв тип обучения. Можете да разберете повече тук.

1.2. Обучителна програма за техники на релаксация

Препоръката е тя да е водена от медицинска сестра или акушерка. Тази програма следва да включва групови дискусии на тревогите и притесненията по време на бременността, целта на релаксацията, техники за дълбоко дишане и др.

1.3. Психо-социална програма за превенция

Тази мярка е насочена към двойките. Тук следва да бъдат включени теми като контролиране на емоциите, управление на конфликти, решение на проблеми, комуникация и стратегии за взаимна подкрепа.

1.4. Психологическо обучение

Все се повече жени идват на нашите срещи за подкрепа във Варна, или се възползват възможностите за обучение и лична подкрепа. А може би не е далеч денят, когато и във Варна дулите ще бъдат посрещани в родилните отделения с усмивка и благодарност, като част от екип, допринасящ за позитивно преживяване на раждането.

Накрая малко за Цезаровите сечения по света. СЗО припомня, че ЦС е хирургическа процедура, която може да е животоспасяваща, ако се извърши по медицински причини. През последните десетилетия броят на ЦС по света постоянно нараства, без обаче това да носи ползи за майките и бебетата. Напротив, има данни, че когато ЦС надвишат определен процент, това носи дългосрочни рискове, които могат да продължат да съществуват много години след раждането и да се отразят на здравето на жената и детето, както и на бъдещите бременности. Напомням, че в България проценът на ЦС е почти 50 по официална статистика, доста далеч от препоръчителните според СЗО около 15%.

В пубикацията си СЗО уточнява, че е трудно да се посочат точните фактори, които допринасят за постоянно растящия брой на ЦС по света. От една страна все повече бременни жени са с наднормено тегло; все по-чести са и многоплодните и късните бременности – фактори, които увеличават риска от ЦС, но дори и те не могат да обяснят големия ръст в броя на оперативните раждания. Вероятно е да имат връзка други фактори, като желанието на жените, семейната и социална среда, финансовата страна, организационни интереси, фактори свързани с лекаря.

Има спешна нужда да се вземат доказано ефективни мерки за противодействие на тенденцията, смята СЗО. Такива са включените в цитирания документ препоръки, някои от които прочетохте по-горе.

Ако тази статия Ви е била интересна, вероятно ще искате да прочетете и препоръките на СЗО за грижа по време на раждането.

Абонирайте се тук за бюлетин „Подготовка за раждане и кърмене“.

Раждане с Вяра: естествено след 2 цезарови сечения

Раждането, което роди и „Подкрепа за раждане“.

Действието се развива в последните дни на март 2014.

Предисторията накратко е, че след 2 деца родени със секцио, през третата бременност решителността ни нещата да се случат различно беше голяма. Тук няма да влизам в подробности за предимствата и недостатъците на естественото раждане след секцио. Важното е, че за нас това беше по-добрият вариант, ако разбира се не се появеше причина за секцио. Със съпруга ми се подготвяхме много, четяхме, мислихме върху прочетеното, обсъждахме, намерихме си дула, при която минахме курс за подготовка и която ни подкрепяше.

През цялата бременност, а след това и за самото раждане, за мен беше ключова подкрепата на мъжа до мен. Не бих могла да водя сама такава битка – зная, че за някои жени това е постижимо, но аз не съм от тях. А си беше битка: със собствените страхове, с миналото, с чужди мнения, с липса на подкрепа и т.н…

Заедно си изяснихме защо и как бихме искали да протекат нещата и избягвахме да говорим с хора, които не биха ни разбрали.

Към края на бременността избрахме подкрепящ лекар. Два пъти обсъдихме с него плана си за раждане, като се съобразихме с неговите забележки, бяха приемливи. Искахме да сме спокойни, че когато започне раждането няма да се наложи да водим спорове, а този лекар ни вдъхваше доверие. Очакванията ни се оправдаха. Моля Ви, обсъдете начина, по който си представяте раждането с лекаря си възможно най-рано! Интервалите между контракциите не са най-подходящото време да се информирате за вижданията на лекаря или акушерката си за една или друга процедура…

Раждането не започна както очаквах; в четвъртък вечерта имах контракции, по-силни от обичайните Бракстън Хикс, през 5-6 минути, но отшумяха за няколко часа; през нощта усетих няколко единични. В петък през деня имах същите контракции през 15-20-30 минути, цял ден, а към 18 часа започнаха да се засилват. Започна да ми пада и тапата (т.е. имах леко кървене, което си подължи до самото раждане). Чухме се с дулата, нямахме уговорка тя да е с нас за раждането, но бяхме благодарни някой да ни изслуша в 11 часа вечерта. Пробвахме различни варианти за облекчаване на болката, намерих коя позиция ми е най-удобна по време на контракция, а между контракциите си почивах.

Топлият душ също се оказа добър помощник. Когато стяганията станаха на около 5 минути решихме да отидем в болницата…И от притеснение, и от нетърпение може би. Оказа се, че малко сме прибързали.

„Добър вечер… При кой лекар сте… Кога е терминът…  Добре….“ (следва запис на тонове, всичко ОК), „Нека Ви прегледам…  от какво е този белег… Много са слаби конракциите… 0 см разкритие…“. Лекарят ни прати да си ходим в къщи и слава Богу! Беше ни нервно и напрегнато да се върнем и да започнем отново чакането, но сега съм благодарна, че не ме приеха тази нощ, въпреки че беше минал терминът ми и имах 2 предишни операции.

След като се прибрахме от болницата болките доста се засилиха, от 3 до 6 сутринта почти се отчаях, че няма да издържа, ако това е само началото… и после всичко спря, аз заспах, от време на време ме събуждаше някоя контракция… В събота се чухме с лекаря, той спокойно ни каза, а, така ли, ами значи ако нищо не се случи, елате в понеделник… Ние си мислим, че раждаме, той: понеделник… Оказа се прав.

В събота през деня контракциите пак съвсем затихнаха, макар че ги усещах от време на време. Вечерта се засилиха, усещаха се и по-различни, но не бяха регулярни и не се учестиха, така че пропуснахме ходенето в болницата.Беше нещо като втора репетиция. Вече си имахме изпробвана схема за справяне, когато наистина се разраждам. Ако изобщо де, вече не ни изглеждаше чак пък толкова сигурно.

В неделя вече бях много изтощена. Контракции имах, но не бяха регулярни. Опитахме се да се разходим, но нямах сили, а и не ми беше приятно да се превивам от болка на пейка в парка… Така че, почивка в леглото: лежах през почти целия ден. Започна да се промъква отчаянието, особено след като прочетохме, че този т.нар. prodromal labor може да продължи доста дълго… дори седмици!!! Не мислех, че мога да издържа още дълго. И то не само и основно заради болката. На този етап спрях да отогварям на притеснени обаждания. Предпочитах да поговоря с жени, които бях сигурна, че ще ме подкрепят. Един дълъг разговор по телефона, разходката, почивката и денят мина.

Вечерта в неделя контракциите станаха по-силни, постепенно ставаха по-болезнени и почти не можехме да намерим начин да ги облекчим с репетираните през предишните нощи средства. В един момент казах, че искам да тръгваме. Той предложи да пробвам за последно обливане на кръста с топла вода в банята (най-ефективното до момента) и ако и това не работи, наистина тръгваме. И на двамата някак не ни се вярваше, че наистина съм в активна фаза, толкова бавно се бяха развивали нещата досега…

Около 3 часа сутринта в неделя срещу понеделник бяхме в Майчин дом, а аз бях с 5 см разкритие! Не можех да повярвам! Струваше ми се страшно много, все пак при все че имах две деца, никога не бях имала и 1 см разкритие.

Настанихме се в стаята за активно раждане, продължихме да търсим начини за намаляване на болката. Бяхме сами, само от време на време идваше акушерка да мери тоновете. Когато дойде нашият лекар го попитах дали щом досега съм раждала 50 часа, сега ще раждам още 50, а той ми каза, че днес трябва да родя. Уплаших се, бях сигурна, че няма да стане днес.

Влязох във ваната около 6 часа, когато нищо вече не ме облекчаваше. Водата ми помогна, макар ваната там да не е най-удобна, особено за висока жена. Все пак упявах добре да се отпусна между контракциите. Бъдещият татко-на-трима ми напомняше да дишам и че скоро ще мине… И към 6:45 бях с 8 см! Продължавах да не вярвам.

Водите ми не бяха изтекли, болките бяха поносими, не можеше да съм толкова близо… Много скоро след прегледа за разкритие усетих бебето съвсем ниско, не успях да сдържа вика си по време на контракцията и загубих контрол. Излязох от ваната, казах му да извика екипа, но те вече бяха там. Аз бях в странно състояние; не усещах напъни, но чувствах, че бебето излиза. Някак ме убедиха да се кача на стола, за да родя. Спукаха ми мехура. Акушерката потвърди, че бебето излиза; в последствие татко й ми сподели, че не е повярвал, мислел е, че просто така ме успокояват… Докрай не можехме да повярваме, че ни се случва мечтаното чудо! Но след няколко контракции, за по-малко от 10 минути, се роди Вяра… Тези 10-15 минути в края на раждането бяха единственото време, когато загубих контрол и ориентация и бях страшно благодарна на лекаря и акушерката, които ме окуражаваха и ми помагаха.

След раждането изчакахме да спре да пулсира пъпната връв преди да я прережат; през това време Вяра беше първо на корема, после на гърдата ми. Изчакахме плацентата да се роди спонтанно; имаше и малко за шиене. Докато приключим с тези неща, Вяра беше в татко си, взели са я само за 5 минути за теглене и мерене… Макар много да го желаех, не съм посмяла да си представя, че ще родя така. Това раждане беше благословение!

А историята за раждането на Вяра има и продължение и то се казва Катерина 🙂 За него можете да прочетете тук.

 

Препоръките на СЗО за грижа по време на раждането – част 2

Втора част на статията с превод на 24 от общо 56те препоръки на СЗО за грижа по време на раждането, публикувани през февруари 2018 г.

В първата част на тази статия се запознахте с 32 от общо 56те препоръки за грижа по време на раждането при здрави бременни жени, които Световната здравна организация (СЗО) отправи официално през февруари 2018. Представям Ви и останалите 24. Всички тези препоръки са базирани на солидни проучвания и научни доказателства. Отново напомням, че препоръките в този си вид са само малка част от документ съдържащ 212 страници – т.е. има много още какво да се чете по всяка една точка, а тук можем само да ги отбележим. Опитът за превод е мой (по образование съм филолог), не съм попадала на официален към момента.  Има малки съкращения.

Втори етап на раждането

Дефиниция и продължителност на втория етап на раждането

33. Препоръчва се следната дефиниция и продължителност на втория етап на раждането: вторият етап е пердиоът между пълното разкритие на маточната шийка и раждането (изгонването) на бебето, по време на който жената има неволеви напъни като резултат на експулсивни маточни контракции.

Жените трябва да бъдат информирани, че продължителността на втория етап е различна за различните жени. При първо раждане, бебето обикновено се ражда в рамките на 3 часа, докато при следващи раждания това обикновено става в рамките на 2 часа.

34. За жени без епидурална упойка се препоръчва насърчаването на позиция за напъване и раждане, която жената избере, включително изправени позиции.

35. За жени с епидурална упойка се препоръчва насърчаването на позиция за напъване и раждане, която жената избере, включително изправени позиции.

36. Жени, които са в експулсивната фаза на втория етап на раждането, трябва да бъдат окуражени и подкрепени да следват собствените си позиви за напъване.

37. За жени с епидурална упойка във втори етап на раждането, забавянето на напъването с един или два часа след получаване на пълно разкритие или докато жената възстанови сензорния си позив за напъване се препоръчва в случаите, когато условията позволяват жената да прекара повече време във втори етап на раждането и перинаталната хипоксия може да бъде адекватно оценена и овладяна.

Техники за предотвратяване на травма на перинеума

38. За втория етап на раждането, в зависимост от предпочитанията на жената, се препоръчват техники, които намаляват травмирането на перинеума и подпомагат спонтанното раждане (вкл. масаж на перинеума, топли компреси и предпазване на перинеума с ръце).

Епизиотомия

39. Не се препоръчва рутинно или твърде често прилагане на епизиотомия по време на спонтанно раждане.

Натиск на фундуса

40. Не се препоръчва прилагането на ръчен натиск с цел подпомагане на раждането по време на втори етап.

Трети етап на раждането

Профилактика с утеротоници

41. За всички раждания се препоръчва употребата на утеротоници с цел превенция на следродилен кръвоизлив.

42. Окситоцинът е предпочитаният медикамент за превенция на следродилен кръвоизлив.

43. Ако не е наличен окситоцин, се препоръчва употребата на други инжекционни утеротоници.

44. Препоръчва се забавено клампиране на пъпната връв (не по-рано от 1 минута след раждането).

45. На местата, където има опитни специалисти по време на раждането, се препоръчва контролирана тракция на пъпната връв тогава, когато за лекаря и за раждащата жена е важно да се намали малко кръвозагубата и леко да се ускори третия етап на раждането.

46. Не се препоръчва продължителен масаж на матката с цел превенция на следродилен кръвоизлив за жени, които са получили профилактична доза окситоцин.

Грижа за новороденото

47. Ако амниотичната течност е бистра и новороденото започне да диша самостоятелно след раждането, не трябва да се аспирират носа и устата на бебето.

48. Новородените, при които няма усложнения, трябва да бъдат в контакт кожа-до-кожа с майките си през първия час след раждането с цел превенция на хипотермия и насърчаване на кърменето.

49. Всички новородени, включително и тези с ниско тегло, които могат да сучат, трябва да бъдат поставени на гърда възможно най-рано след раждането, когато са клинично стабилни и майката и бебето са готови за това.

50. На всички новородени трябва да се поставя вит. К мускулно след раждането (т.е., след първия час, в който бебето трябва да бъде в контакт кожа-до-кожа с майка си и да започне да суче).

51. Къпането на бебето трябва да се отложи за 24 часа след раждането. Ако не е възможно заради разбиранията в дадената култура, то отлагането трябва да е поне 6 часа. За бебето трябва да бъде избрано подходящо облекло в зависимост от околната температура. Това означава бебето да е с един или два пласта дрехи повече от възрастните и с шапчица. Майката и бебето не трябва да се разделят и трябва да са в една стая 24 часа в денонощието.

52. За всички жени се препоръчва оценка на тонуса на матката след раждането с цел ранно откриване на маточна атония.

53. Не се препоръчва рутинна профилактика с антибиотици за жени родили вагинално без усложнения.

54. Не се препоръчва рутиннна профилактика с антибиотици за жени, на които е направена епизиотомия.

55. Всички родилки трябва да бъдат редовно преглеждани за вагинално кървене, контракции на матката, височина на фундуса, температура и пулс през първите 24 часа след раждането, като се започне от първия час. Скоро след раждането трябва да се измери кръвното налягане. Ако е нормално, следващото измерване трябва да е след 6 часа. В рамките на 6 часа след раждането жената трябва да е уринирала.

56. След вагинално раждане без усложнения в здравно заведение, здрави майки и новородени трябва да получат медицинска грижа в заведението за поне 24 часа.

Източник: Пълният текст на препоръките на СЗО от 2018г.

Препоръките на СЗО за грижа по време на раждането – част 1

Запознайте се с първите 32 от общо 56 препоръки на СЗО за грижа по време на раждането, публикувани през февруари 2018 г.

На 15 февруари 2018 Световната здравна организация (СЗО) публикува глобални стандарти за грижа по време на раждането при здрави бременни жени. Документът съдържа 56 препоръки. От тях 26 са новите, а останалите 30 са от вече издадени насоки на СЗО от различни документи. Всичките 56 са базирани на солидни проучвания и научни доказателства.

Във Фейсбук групата в подкрепа на бременните, която администрирам, сме посветили всяка сряда на тема от тези препоръки. Ако все още не сте член на групата, заповядайте, за да прочетете дискусиите и да споделите своя опит и нагласи.

В предишния пост Ви разказах по-подробно за препоръките по отношение на партньора по време на раждането. Мисля си обаче, че е много важно да сме прочели всички препоръки. Моля имайте предвид, че списъкът по-долу е само малка част от документ съдържащ 212 страници – т.е. има много още какво да се чете по всяка една точка, а тук можем само да ги отбележим.

Опитът за превод е мой (имам и филологическо образование), не съм попадала на официален към момента.  Има малки съкращения. И така, ето първите 32 препоръки:

По време на цялото раждане

  1. Грижа с уважение към раждащата жена – което означава грижите, предвидени за и предоставени на жените да се осъществяват по начин, който запазва тяхното достойнство, личното им пространство и конфиденциалност, осигурява им защита от вреди и недобро отношение и им дава възможност да взимат информирани решения и да имат постоянна подкрепа по време на раждането.

  2. Ефективна комуникация – между здравните работници в родилно отделение и раждащите жени, като се използват ясни методи на общуване, подходящи за съответната култура.

  3. Придружител по време на родилния процес и самото раждане – препоръчва се жената да има придружител по избор по време на цялото раждане: таткото, друг близък човек, дула

  4. Акушерски модел на грижа, при който позната акушерка или група познати акушерки подкрепят жената по време на бременността, раждането и периода след това – препоръчва се ако е възможно в конкретния контекст.

    Първи етап на раждането

    Дефиниции на латентната и активната първа фаза на раждането

  5. Препоръчва се употребата на следните дефиниции на латентна и активна първа фаза на раждането:

    Латентна първа фаза е периодът, през който има болезнени контракции и различни промени на шийката на матката, включително някаква степен на изглаждане, както и по-бавно прогресиране на рзкритието до 5 см за първо и следващи раждания.

    Активна първа фаза е периодът, през който жената има регулярни болезнени контракции, значима степен на изглаждане на шийката и по-бързо настъпване на разкритието от 5 см до пълно разкритие, за първо и следващи раждания.

    Продължителност на първия етап на раждането

  6. Жените трябва да бъдат информирани, че продължителността на латентната фаза не е точно установена и може да се различва много при различните жени. Продължителността на активната фаза, обаче – от 5 см до пълно разкритие – обикновено не е по-голяма от 12 часа за първо раждане и 10 часа за следващи.

    Напредване на първия етап на раждането

  7. За бременни жени, при които раждането е започнало спонтанно, границата (изискването) от 1 см на час за разкритие на маточната шийка по време на активната фаза не е точен показател за това дали раждането може да се развие по неблагоприятен начин. Не се препоръчва този показател да се използва с тази цел.

  8. Минимално разкритие на маточната шийка по 1 см на час по време на активната първа фаза на раждането е нереалистично бързо за някои жени. Затова не е се препоръчва да се използва за проверка дали раждането напредва нормално. Напредване на разкритието с по-малко от 1 см на час само по себе си не трябва да бъде рутинна индикация за акушерски интервенции.(Бел. Йоанна: вижте тук идеи за ускоряване на раждането по естествен начин)

  9. Раждането може да не се ускори по естествен начин преди да се достигне разкритие от 5 см. Следователно, употребата на медицински интервенции за ускоряване на родилния процес и раждането (изгонването) – като окситоцин и цезарово сечение – преди достигане на това разкритие не се препоръчва, ако бебето и майката са в добро състояние. (Бел. Йоанна: вижте тук идеи за ускоряване на раждането по естествен начин)

    Политики при приемане и престой в родилно отделение

  10. За здрави бременни жени със спонтанно започнало раждане, политика за забавяне на приема в родилно отделение до започването на активна първа фаза се препоръчва само в контекста на стриктно проучване. (Бел. Йоанна: има се предвид да се забави прием в зала за раждане, а не прием в болницата, като раждащата и нейният партньор бъдат настанени в удобна зала / стая за изчакване).

  11. Рутинна клинична пелвиметрия при прием в родилно отделение не се препоръчва за здрави бременни жени.

  12. Не се препоръчва рутинна кардиотокография за оценка на състоянието на плода при прием на здрава бременна жена със спонтанно започнало раждане.

  13. Препоръчва се аускултация с Доплер или Пинард фетален стетоскоп за оценка на състоянието на плода при приемане в родилно отделение.

  14. Не се препоръчва рутинно бръснене на пубисното окосмяване и перинеума.

  15. Не се препоръчва клизма с цел намаляване на аугментацията по време на раждането.

  16. Препоръчват се вагинални прегледи с ръка през 4-часови интервали за рутинна оценка на активната първа фаза на раждането при жени с нисък риск.

  17. Не се препоръчва постоянна кардиотокография за оценка на състоянието на плода на здрави бременни жени по време на спонтанно протичащо раждане.

  18. Препоръчва се периодична аускултация на феталните сърдечни тонове с Доплер или Пинард фетален стетоскоп за здрави раждащи жени.

  19. Епидуралната упойка се препоръчва за здрави раждащи жени, които желаят обезболяване, ако такова е предпочитанието на жената.

  20. Парентерални опоиди се препоръчват като варианти за здрави бременни жени, които желаят обезболяване по време на раждането, ако такова е предпочитанието на жената.

  21. Техники за отпускане, включително прогресивна мускулна релаксация, дишане, музика, съсредоточаване и други техники се препоръчват като варианти за здрави бременни жени, които желаят обезболяване по време на раждането, ако такова е предпочитанието на жената.

  22. Ръчни техники, като масаж или топли компреси се препоръчват като варианти за здрави бременни жени, които желаят обезболяване по време на раждането, в зависимост от предпочитанията на жената.

  23. Обезболяване с цел превенция на забавянето на раждането и намаляване на аугментацията не се препоръчва.

  24. За нискорискови раждащи се препоръчва прием на храни и течности през устата по време на раждането. (Подробно по темата: статия от анестезиолог).

  25. Препоръчва се насърчаване на движението и изправени позиции по време на раждането.

  26. Рутинни вагинални промивки с хлорхексидин по време на раждането с цел избягване на инфекции не се препоръчват.

  27. Набор от средства за активно водене на раждането с цел превенция на забавянето не се препоръчва.

  28. Използването на рутинна амниотомия с цел превенция на забавянето на раждането не се препоръчва.

  29. Използването на ранна амниотомия с ранна аугментация с окситоцин с цел превенция на забавянето не се препоръчва.

  30. Употребата на окситоцин за превенция на забавянето на раждането при жени с епидурална упойка не се препоръчва.

  31. Употребата на антиспазматици с цел превенция на забавянето на раждането не се препоръчва.

  32. Употребата на интравенозни течности с цел намаляване на продължителността на раждането не се препоръчва.

Източник: Пълният текст на препоръките на СЗО от 2018г.

(следва продължение)