Предистория
Ще започна от това, че през 2016г. се наложи да родя първото си дете секцио, поради седалищно предлежание и двойно увита пъпна връв около врата. Въпреки че още в 7-ми месец всичко това се видя, следящият ме лекар (д-р Боян Георгиев) изчака до последно да види дали ще се промени нещо и насрочи дата за секциото едва няколко дни преди термин (да не 2 седмици…не 10дни :)).
Два дни преди насрочената дата за късмет дъщеря ми реши да избърза и тръгна сама. Събудих се от следобеден сън с контракции. Обадих се на следящата ме акушерка да предупредя, че тръгвам към болницата.
Докато пътувах към Майчин дом и докато се събере екипът, преминах през серия от доста силни контракции, стигайки разкритие от около 5см. За съжаление нямаше специалист, който да посмее да изроди бебето седалищно. Когато дойде докторът, извършиха операцията.
Така се роди първата ни дъщеря – точно 4000гр и 52см топчица любов.
Втора бременност
През 2021г. забременях повторно. Много исках да родя нормално и търсех лекаря, който ще сбъдне мечтата ми
Един ден случайно срещнах позната, която бе все още бременна с второто си детенце тогава. Тя сподели, че обмисля VBAC (бел. Йоанна – нормално раждане след цезарово сечение) при д-р Мирослав Иванов в “Майчин дом” Варна и ми го препоръча.
Реших да я послушам и си записах преглед при него. Д-р Иванов се оказа изключително адекватен, информиран и асистирал на не един VBAC по време на работата си в Германия. На прегледа прекарах сигурно час във въпроси, приказки и смях с този човек. Да, не просто лекар, а човек с главно Ч – сърдечен, емпатичен и разбран! Търпеливо отговори на всичко и ме изпрати с усмивка.
Разбира се, веднага като дойде момента се записах при него да следи бременността ми. А тя…тя мина безпроблемно. Наближи краят ѝ, а бебето отново вървеше голямо. Това нито за миг не разколеба д-р Иванов. Все пак първата ми дъщеря се роди 4кг. … та той го очакваше.
Само ми казваше, че няма противопоказания и щом го искам, ще се справя. Терминът ми чукаше на вратата, а аз нямах никакви признаци, че ще родя скоро. Д-р Иванов каза, че ще ме изчака до 10 дена след термин и че ме вика на тонове на всеки два дни. Останах за пореден път впечатлена…
10дни след термин!!!
Всеки друг вече щеше да гласи дата за секцио…
Раждането
На 26.10. следобяд падна “тапата”. Вечерта към 20ч. започнаха лека-полека контракциите, като се усилваха постепенно. В 00:00 получих силно болезнена контракция. След 5-6 минути последва втора…трета…
Решихме с мъжа ми да отидем до болницата, за да проверим с какво разкритие съм. Паркирахме пред болницата и какво да видим – няколко коли спрели на аварийни пред нас… Влязохме и се оказа, че в момента раждат още няколки жени по спешност. 
Седнахме да чакаме пред регистратура…след около десетина минути слезе д-р Елена Димитрова. Настани ме в един кабинет за запис на тонове, докато се освободи някоя родилна зала… А болките, те бяха вече адски. Едвам дочаках санитарката, която ме заведе в приемната. Там провериха разкритието, бях стигнала околo 5см.
Поисках си упойка…Реших, че е по-добре да пестя сили и да избегна и най-малкия риск от секцио. Докато ми подготвят документацията, разкритието стана 6см и как болеше 
Най-сетне успяха да ми сложат упойка.
Вече бях “на себе си” и се обърнах към акушерката, която щеше да ме изражда, с молба да отложи максимално клампирането на пъпната връв. Тя се усмихна и каза “Нямаш грижи!”. 
Обадиха се на д-р Иванов и той не след дълго дойде…посред нощ! Когато пристигна аз вече бях с упойка и си почивах общо взето 
. Не можех да повярвам, че не ме боли! Даже се притесних, че всичко утихна.
Поприказвахме си с доктора и по едно време реших, че съм си “починала”достатъчно и станах да се разхождам. Обикалях залата, после излязохме с доктора в коридора, повървяхме малко и изведнъж…
… водите ми изтекоха.
Върнахме се в родилна зала и се качих на магарето. Той се усмихна и каза: “Поемаш въздух, задържаш го, навеждаш брадичка към гърди и напъваш когато ти кажем!” Реших, че ще му се доверя и ще слушам, въпреки, че се бях настроила против дирижираното раждане 
Точно 6-7 напъна по-късно, в 04:01ч. се роди нашата втора дъщеричка – 3840гр. и 53см. Сложиха я на гърдите ми и изчакаха пъпната връв да спре да пулсира и я прерязаха.
След около 10-тина минути “родих” и плацентата, без стимулация с окситоцин. Докторът уважи и това ми решение.
Благодарение на правилното координиране на напъните от страна на екипа се разминах само с няколко вътрешни шева. След като почистиха и прегледаха Катрин, ми я дадоха веднага и тя засука. Около час стояхме гушнати в залата под наблюдение на екипа.
Думите са малко и най-голямото БЛАГОДАРЯ не стига, за това, което направи екипът за нас. Чувала съм какво ли не за Майчин дом… Да, може да съм имала късмет онази нощ, но всички хора, които бяха с мен тогава, бяха прекрасни и бяха професионалисти! От санитарката, която сама ми предложи вода , до д-р Иванов.
С този си дъъълъг разказ искам да ви покажа мили момичета, че
ИМА кой и ИМА как!
Че раждането на голямо бебе е мисия – възможна, възможна и след секцио. Че има професионалисти, които знаят какво правят и са сигурни в себе си и опита си, до толкова, че да ви предразположат и вас, да вярвате в себе си и да сте спокойни, че всичко, ще бъде наред!
Хареса ли Ви този разказ? Прочетете още вдъхновяващи истории тук.
! 
