Етикет: кърмене

Някои жени изпитват съмнения дали се справят добре с кърменето, особено скоро след раждането. Основната причина за това е че не могат да ‘видят’ и претеглят колко мляко изсуква бебето. От тук и притеснението дали имат достатъчно кърма за бебето.

Може да нямаш доверие в тялото си, особено след раждане с много намеси или тежка бременност. Или да ти е некомфортно от това, че няма как директно да контролирaш и наблюдаваш какво се случва на гърдата.

Но с времето най-вероятно ще установиш, че тялото ти е напълно способно да задоволи нуждите от храна и успокоение на бебето ти.

Има няколко начина да оцениш дали кърменето върви добре.

1. Провери позиционирането и засукването

Макар че проблеми могат да се появят дори и при добро позициониране и засукване, това винаги са първите неща, които проверяваме. Именно недоброто позициониране и плиткото засукване са основните причини за голяма част от проблемите с кърменето.

От друга страна, ако се кърмите в позиция, която не се счита за обичайна, или пък бебчето има някои признаци на недобро засукване, НО наддава добре, изглежда доволно, ти нямаш болки, тогава вероятно във вашия случай нещата работят именно по този начин и бебето получава достатъчно кърма.

2. Бебето доволно ли е след хранене?

Доволно бебе е един от знаците, че се справяте добре с кърменето.

3. Бебето пишка ли колкото се очаква за 24 часа?

Повечето новородени бебета (99%) се изпишкват и изакват по поне веднъж до 34тия час след раждането.

Средно, бебето изпишква около 20-30мл урина на първия ден. Това количество се увеличава до 100-200 мл в края на първата седмица. Едно добре хидратирано бебе трябва да има бледо жълта урина и да има добре намокрени 5-6 еднократни пелени (тип «памперс») или 6-8 многократни (от плат) за 24 часа от третия си ден нататък.

Ако ти е трудно да прецениш колко тежи една мокра пелена, можеш да изсипеш 20 мл течност в суха пелена, за да се ориентираш колко би трябвало да тежи ‘едно напишкване’.

Имай предвид, че количеството урина е ориентир за кърменето само ако бебето е изключително кърмено, тоест не приема вода, чай, адаптирано мляко.

4. Бебето ака ли колкото се очаква за 24 часа?

През първия и втория ден след раждането бебетата обикновено имат по 1 черно лепкаво изхождане – мекониума, който се е събирал в червата през бременността.

На третия ден изхожданията стават зеленикави и се наричат преходни изпражнения.

От около четвъртия ден можеш да очакваш бебето да има поне три изхождания с големина на монета от един лев. Цветът на акото обикновено преминава от в жълт. Акото става по-течно. Можеш да очакваш цвят и консистенция на горчица. Но има вариации и повечето не са притеснителни.

След първата седмица, някои бебенца акат на всяко кърмене, което може да означава 8-12 пъти на ден. Това не е диария, освен ако не е придружено с други симптоми на болест.

Имай предвид също, че след шестата седмица много бебета спират да акат всеки ден. От този момент броят на наакани пелени не е показателен за това дали бебето приема достатъчно кърма. След шестата седмица (40 дни) е достатъчно да се следят напишканите, стига бебето да ака веднъж на 7-10 дни и да наддава добре.

Ако бебето е на смесено хранене или само на адаптирано мляко, обикновено и след шестата седмица акането е или всеки ден, или през ден.

5. Наддава ли бебето както се очаква?

В повечето случаи е напълно достатъчно бебето да се тегли веднъж на месец. Все пак, ориентировъчно, след първоначалния спад на тегло от около 8%, бебетата обикновено започват да наддават бързо. За добро се счита наддаване между 170 и 300 грама на седмица.

6. Усещаш ли рефлекс на потичане?

Усещаш ли лека болка, гъделичкане, мравучкане в гърдата, след като засуче бебето?

А виждаш ли мляко да изтича от ъгълчето на устата му? Или от другата гърда?

Чуваш ли преглъщане? (понякога то звучи като «къххх»)

Това са все добри признаци.

7. Усещаш ли гърдите си по-меки и празни след кърмене?

Ако отговорът е „Да“, най-вероятно бебето е изсукало значително количество. Дори и да върне част от млякото заради физиологичен рефлукс, най-вероятно ще задържи достатъчно количество.

Внимание: цеденето не е индикатор

Някои жени решават да пробват да изцедят мляко, за да разберат дали имат кърма и колко изсуква бебето. НО: количеството, което изцеждаш, по никакъв начин не е индикация за това колко бебето изсуква и дали имаш достатъчно кърма. 

Има жени, които цедят много, но бебетата им сучат неефктивно и не наддават. И обратно, някои жени не успяват да изцедят нищо, а бебенцата им наддават прекрасно само на кърма. Помпата и бебета са съвсем различни и ‘сучат’ по различен начин.

Ако все пак се притесняваш

Ако имаш усещането, че не всичко е наред с кърменето и искаш да го обсъдим, можеш да се свържеш с мен. Дулите са обучени да подкрепят жените в началото на кърменето. А освен че съм дула и обучител за раждане, аз имам 4 дългокърмени деца и 11 години опит като консултант по кърмене в доброволческа огранизация.

Ще се радвам да ти помогна да върнеш увереността си!

Отворете своята книга за бременност и раждане и ще прочетете, че раждането има три фази: първа фаза / период, през която контракциите изглаждат и скъсяват на шийката на матката и помагат бебето да навлезе ниско в таза; втори период (т.нар. изгонване), по време на която при пълно разкритие жената напъва, за роди бебето и трети период – раждане на плацентата. В описанията, които използва Childbirth International, тези три периода имат и някои подетапи: първи период има латентна и активна, понякога следва т.нар. транзиция преди втория период, може да има и „почивка“ между транзицията и напъните. Но дали това е всичко?

В един учебник за акушерки попаднах на интересна идея, която намирам за много логична: че раждането има четвърти период, на който следва да се отдава същото значение, както и на другите три.

Кой е този период, наричан още ‘златният час’?

Физическият контакт между майката и бебето през първия час след раждането доказано има благоприятен ефект върху връзката майка-дете, установяването на кърменето и физическото и емоционалното състояние на майката и бебето. Според Дж. А. Бол, този период трябва да е спокоен, без да се бърза, а бащата също да участва в него, за да сподели радостта от раждането и да започне да опознава бебето си.

Акушерките би трябвало да помагат за това всяка майка да има това време на близък контакт с бебето си веднага след раждането. Бол нарича това четвърти период на раждането и смята, че този етап заслужава същото внимание и грижа като останалите три. На мен определено ми звучи резонно. 

Макар че четвъртият период е важен момент във връзката майка-бебе, често се счита, че той не е жизнено важен – все пак повечето майки, които не са имали възможност за ранен контакт, установяват нормална връзка с бебето си на по-късен етап. Но това, че майките и бебетата са изключително адаптивни, не отменя факта, че естественото продължение на раждането е именно контактът кожa до кожа.

Това всъщност е момент, за който телата на майката и бебето активно са се подготвяли по време на родилния процес. Често бебето е будно и активно именно в първите два часа непосредствено след раждането, готово да опита да суче и любопитно да се запознае с мама. Първият контакт осигурява на бебето източник на топлина (тялото на майката): то все още не може достатъчно добре да регулира телесната си температура. Поставени кожа до кожа с майка си, току-що родените бебета дишат по-добре и имат възможност да дадат естествено начало на кърменето.

Пропускането на този етап има негативен ефект върху удовлетворението на жената от майчинството и върху емоционалното й състояние – и такава връзка се наблюдава дори шест седмици след раждането.

Това са само някои от важните аспекти на четвъртия период на раждането, както го нарича Дж. А. Бол. Не е учудващо, че СЗО (виж препоръките тук), Уницеф и Ла Лече Лига препоръчват кърменето да започне още през първия половин час след раждането.