Етикет: нормално раждане

От няколко години администрирам ФБ група, където си говорим за бременност, раждане, кърмене и майчинство. За да се присъединят, жените отговарят на три въпроса. И тъй като зная, че повечето жени изпитват страх от раждането, единият ми въпрос към тях е

„Кое е най-голямото Ви притеснение във връзка с раждането или кърменето?“

Във времето получих доста отговори на този въпрос и реших да споделя тук моята мини статистика за притесненията на бременните жени. Мисля си, че тя ще ти помогне да не се чувстваш сама. И бързам да напомня, че е нормално да ни е страх. Страхът е хубав стимул да предприемем действие, което може би отлагаме. Като например да посетим курс за подготовка за раждането… само казвам 😉

??И така, страх номер 1 е…. БОЛКАТА!

Огромен процент от жените се притесняват от болката по време на раждането. Oсобено ако ще им е за пръв път. Но и следващия път е нормално да те е страх… Аз се страхувах цели четири пъти ;).

Никой човек не обича да го боли. Нормално е да ни е страх от болката. И да, раждането боли, понякога много. Но има една съществена разлика между тази болка и всяка друга. Болката от раждането е физиологична, а не патологична. Тя не е резултат от проблем, както всяка друга болка. Напротив: тя е знак, че предстои едно лично чудо в живота на жената…

Също много важно: можем да се подготвим, за да се справим по-лесно с тази болка. Ето някои идеи тук. За цялостна подготовка за раждането, която включва и сериозна подготовка за справяне с болката, можеш да се запишеш в следващия ми курс. Там между другото ще си говорим и за притеснението

??дали ще разбера, че раждам,

което е едно от любимите ми, но няма да ти кажа защо. Сещаш ли се??

Продължавам със следващото доста често срещано притеснение:

??Избор на лекар или избор на болница.

Изключително важен момент, определено. Една идея от мен: първо определи (или заедно с таткото определете) приоритетите си за раждането. Без упойка? Бързо? Без болка? Без намеси? Секцио по желание? Без раздяла с бебето? С таткото? С дула? …. Още много важни въпроси мога да изброявам, но ключовото е кое за теб е важно.

Направи малък списък (три неща) и тогава започни да търсиш. В противен случай искаме препоръки от близки и познати с обичайното „Препоръчай ми лекар“, но всеки има свои критерии и впоследствие можем да останем разочаровани. Виж тук още по темата за избор на лекар.

Много жени имат колебания и за това дали да родят

??нормално или секцио.

Тази тема е ужасно дълга. В световен мащаб, препоръките са със секцио да раждат между 10 и 20 процента от жените. В България по последни данни така раждат около половината жени. Това означава, че около 30% от родилките раждат с Цезарово сечение (ЦС) без медицински показания и съответно са изложени на излишни рискове. Ето тук можеш да прочетеш повече за рисковете от тази операция.

Права задължителната уговорка, че ЦС наистина е животоспасяваща операция в определени ситуации. Важно е внимателно да се преценят ползи спрямо рискове, когато обмисляме начина на раждане.

Но, моля те, не избирай секцио от страх.

Или поне преди да го избереш, поговори с някого, който не се страхува от нормалното раждане, например с дула като мен 🙂 И още една вметка: ако ти предлагат секцио по медицински причини, увери са, че те наистина са такива. Понякога аргументи като голямо бебе, тесен таз, диоптър, преносване, предишно секцио се използват за склоняване към ненужна операция.

Още един много нормален и много чест страх на бременните е този от

??неизвестността.

Колкото по-неясно и далечно ни е нещо, толкова повече ни е страх от него. Важно е да опознаем максимално добре процеса на раждането. Да знаем кое след кое следва и защо, как е нормално да протичат различните периоди, как можем да си помогнем, както може да направи таткото. Да се подготвим с много информация, да усвоим поне няколко техники за справяне с болката.

Колкото по-подготвени сме, толкова по-познато ще ни е раждането и толкова по-малка ще е плашещата неизвестност. Тук помага по време на самото раждане да сме с близък човек (таткото, дула) а не сами сред непознати… Между другото, подкрепата от близки хора помага значително да намалиш и вероятността от

??лошо отношение,

която тревожи много жени. Всъщност, има доказателства, че психическото състояние на жената по време на раждането може директно да повлияе върху хода на раждането. Хормонът окситоцин, който е главен диригент на раждането, силно се влияе от нашите емоции. Страхът, гневът, тревожността и подобните на тях могат да намалят или блокират неговия ефект, а от там да забавят раждането.

Следва притеснението

??„Дали ще се справя?“

Много жени имат усещането, че към тях има или ще има определени очаквания, на които трябва да отговорят. Задаваш си този въпрос, нали? Дали няма да викаш твърде силно, дали няма да си поискаш упойка, дали ще можеш да напъваш «както трябва»… Аз искам да те уверя, че няма «правилен» начин да родиш. Има твоя начин.

Ще се справиш!

Има и един страх, който аз ще обобщя като

??Дали всичко ще бъде наред.

Това притеснение е една обща тревожност, която повечето майки имаме, когато става въпрос за децата ни. И тя е нормална. От една страна, трябва да свикнем да живеем с нея. Раждането ще мине (по-всяка вероятност всичко ще бъде наред!). Следват всякакви нови притеснения и предизвикателства по пътя на родителството.

Тревогата за децата ни става почти неизменен спътник, но тя не трябва да ни спира да правим разумни избори и да опитваме да вземем най-доброто решение. Тоест, примерно, това, че се тревожим «дали всичко ще бъде наред», не значи, че най-доброто решение е да родим с пълна упойка, просто за да не сме там, нали така…

Такааа… Зная, че не съм изчерпала списъка, той е дългичък и различен за всяка от нас. Но целта ми е не толкова да съм изчерпателна, колкото да те подтикна към действие 🙂 ?Успях ли?

Раждането е огромна трансформация. Ражда се не само бебе, ражда се и майка. Ражда се и баща. Промяна за цял живот. Трудно е. Родителството, към което бременността и раждането ни водят, също не е никак лесно. Но ние можем да правим трудни неща.

Ако тази статия ти беше интересна, можеш да се абонираш за бюлетина ми с още информация и вдъхновение. А ако си от Варна, заповядай на следващата ни присъствена среща!

Топката за раждане е всъщност топка за фитнес, която можем използваме през бременността, по време на раждането и дори в периода след раждането. От нея може да има най-различни ползи. Как и защо можете да я използвате ще Ви разкажа тук.

Как да избера топка

Важно: при избора на топка, вижте таблиците за размери. Обикновено подходящите топки са с диаметър 65 или 75 сантиметра, в зависимост от височината Ви. Ако сте по-висока от 173 см, големият диаметър е подходящ за Вас. Ако сте по-ниска от 173 см, 65 см е Вашият размер топка. Целта е когато седнете на нея, коленете Ви да са под нивото на таза. Някои препоръки са за 10 сантиметра по-ниско, други са за колене под прав ъгъл. При всички случаи не трябва да потъвате в топката.

Смята се, че качествените фитнес топки поемат до 300 кг тежест. Такава топка със сигурност ще е подходяща за Вас, независимо от теглото Ви.

Също е важно топката да е изработена от anti-burst материал. Този материал не позволява, ако топката се спука, тя да се отдуе изведнъж и да паднете. В случай на спукване въздухът се изпуска постепенно. Някои топки имат и противоплъзгащо покритие, но това е по-рядко.

Вероятно ще е нужно да си купите и помпа. Обикновено се продават отделно от топките. Дори и добре надута топка

Как да седим на топката?

На топката се сяда с раздалечени ходила прилепнали за земята. Централната част на топката и ходилата Ви трябва да образуват триъгълник. Обърнете внимание дали топката е добре надута. Не трябва да е мека и както вече споменах, не трябва да потъвате в нея. Добре е тазът Ви да е леко над нивото на коленете. Избягвайте да сте с хлъзгащи се чорапи. Добър вариант е да сте боса. За по-голяма сигурност и стабилност можете да поставите пред себе си стол, за чийто гръб да се придържате, докато се почувствате стабилна.

Използване за сядане

Използвайте топката вместо стол през компютъра, на масата (е, може би не докато хапвате супа…) или през телевизора. Да седите на нея е добро упражнение за долната част на гърба, както и за корема. Особено полезна е ако имате болки в гърба и кръста, каквито имат много бременни.

В същото време, освен гърба, тазът също е добре поддържан и симетричен върху топката. Седежът на топка му помага да се отвори леко. За по-активна тренировка през бременността са подходящи кляканията, но седенето на топка е чудесен мек начин за трениране.

Със сигурност обаче прекарването на 20-30 минути върху топката си е мини-тренировка, особено ако включите и поклащания или осморки.

Нормално е първия път, когато седнете на фитнес топка, да се чувствате нестабилна. Дайте си малко време и направете няколко опита, докато свикнете.

Освен, че помага да се тренират гърбът и донякъде тазът, седенето на топка не Ви позволява да се облегнете назад. Ако сте чели тази статия, знаете, че не е добре по време на бременността да прекраваме много време облегнати. Напротив, представяме си, че коремът ни е хамак и се стремим винаги да сме наведени напред, за да се излегне бебчето удобно в него. Целта на този тип позиция на тялото е да не позволяваме на гръбчето на бебчето – най-тежката част от тялото му – да натежи назад. В идеалния случай, преди раждането бебенцето е дбре да е заело позиция с гръбче в ляво.

Дори и да не сте още бременна, а само да планирате бременност, можете да започнете да използвате фитнес топка вместо стол. Така от рано тренирате правилна позиция и баланс, който в бъдеще ще помогне на бебето да заеме оптимално положение.

По време на раждането

В идеалния случай, започнете да използвате топката още преди раждането. Така ще сте свикнали с начина, по който е най-лесно и удобно да се седи на нея. Но дори и да я използвате за пръв път по време на раждането, ползите не се губят.

По време на самото раждане, топката може да Ви помогне да се отпускате. Тя може да действа като леко болкоуспкояващо и дори да намали продължителността на първия период (контракциите за разкритие: източник).

Движения: вероятно инстинктивно ще се поклащате на топката по време на контракциите напред назад или наляво-надясно. Кръгове или осморки на топката могат да са ефективни за ускоряване на започнало раждане, защото помагат на бебето да слезе по-ниско в таза.

Можете също да застанете на колене и да прегърнете топката за опора и по-добро отпускане. В тази позиция е удобно партньор или дула да Ви прави масаж или да прилага някои от тези специфични техники. Такава позиция е удобен вариант и за напъване.

На топката можете да се облягате и права. За тази цел я поставете върху легло, маса или друга висока повърхност. Вероятно знаете, че по време на раждането изправените позиции и навеждането напред помагат на бебето да се ангажира в таза и раждането да напредва.

След раждането

Топката е чудесно средство за успокояване на бебе с колики. В новородения период бебчетата имат нужда от много люшкане и гушкане. След като сте обиколили къщата в лек тръс около 300 пъти, да седнете на топката и да се полюшвате на нея може да е огромно облекчение и почивка за краката! Важно: уверете се, че сте седнали стабилно и не залитате при сядане и ставане.

Полезна ли Ви беше статията? За още идеи и вдъхновение, абонирайте се тук!

Моята история за раждането, може би, не е нищо специално. Но лично за мен остава като вълшебен спомен за красиво преживяване, несравнимо с друго. Макар и описано в редовете долу, смятам, че емоциите, които изпитва всяка жена, дарила живот, не могат да бъдат пресъздадени с думи. Затова представям по-скоро чисто техническата и информативна страна от появата на моето дете. Тя разбира се също е съществена и неизменна част от процеса, наречен “раждане”.

Когато забременях започнах по-активно да се интересувам от самите детайли за раждането. Исках да се информирам от полезни източници, личен опит и истински истории. Моят основен стремеж беше естественото раждане, смятайки, че така е отредено да бъде, освен ако няма сериозни индикации за друго.

Така попаднах на Фейсбук групата Раждане във Варна: информиран избор и подкрепа на „Сърце до сърце“. Прочетох и за организирането на курсове за подготовка за раждането заедно с участието на партньора.

По време на бременността всичко се развиваше нормално и след изкарването на курса при Йоаннa и съставянето на план за раждане, бях готова за това изживяване. Тъй като се следях при лекар, който не израждаше към този момент, трябваше да намеря такъв – привърженик на естественото раждане.

Във Варна има много лекари-гинеколози, но от разкази на близки и познати, определено научих имената на тези, които отговарят на моите изисквания. Въпреки това до средата на осмия месец още не бях ходила на консултация при израждащ лекар, поради различни колебания. За мен приоритет беше да си паснем по мнение и отношение.

Като цяло си бях решила, че искам да раждам в СБАГАЛ „Проф. д-р Димитър Стаматов” (АГ болницата). Бях си набелязала въпроси, които да задължително да коментираме с лекаря. Ходих на две консултации при специалист там, но така и не успях да го попитам нещата от списъка ми.

От няколко места получих добри отзиви за д-р Нешев, работещ в МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД (Окръжна болница) и реших да отида на преглед и при него. Пренебрегнах чисто лични съображения относно факта, че е доста млад – почти на моята възраст, макар че аз вече не попадах в категорията „млади” :D.

След прегледа и разговора с него бях решила, че това е докторът, на когото да се доверя. По време на следващите консултации успях да обсъдя с него всички мои разбирания, въпроси и притеснения. Най-много ми хареса това, че той е супер човечен, предразполагащ и откровен.

Тъй като по препоръка на лекаря, който ми прави фетална ехография, терминът ми беше изместен с около 9 дена по-късно, една от основните ми тревоги беше дали израждащият ме лекар ще ме “изчака” до и след термин. Както знаете, лекарите си следят по схема терминът според последния цикъл, който при мен е нередовен и удължен. За мен той не можеше да се счита за конкретна отправна точка при изчисляването на датата за раждане. Д-р Нешев се съгласи и ме увери, че ако всичко е наред, може да ме изчака до една седмица след датата на термина по документи, което за мене беше голямо облекчение, защото не исках да бъда подложена на индуцирано раждане.

И затова при мен водещият фактор при избора за раждане се оказа лекарят, а не болницата.

Спрямо променената дата, терминът ми беше на 03.08.2021 г. До последния ми преглед, който беше на 02.08. имах само 2 см разкритие, което си беше така от около седмица и нямах никакви други индикации за раждане. Бяхме се разбрали да чакаме най-малко до 07.08.

На 02.08. срещу 03.08. през нощта получих силен спазъм (явно контракция), но беше единствена и след това си заспах отново. На другата вечер пак получих такава контрация и си помислих, че просто ще мине, но сякаш нещо ми замокри и реших да отида до тоалетната.

Когато станах разбрах, че започват да ми изтичат водите. Беше към 4:30 сутринта. Викам си: започва се и леко се притесних, но реших да не събуждам приятеля ми. Отидох в другата стая и отворих книгата на Олга Дукат, за да прочета за изтичането на водите и да си следя.

Знаех, че трябва да са бистри, като те бяха такива и не изтичаха наведнъж, а постепенно. Болки нямах поне 3 часа или поне не си спомням да съм имала или не съм ги усещала. 🙂 По някое време започнаха леки контракции, но търпими.

Д-р Нешев ми беше казал да му се обадя, ако в рамките на половин час съм намокрила 3 ежедневни превръзки, което се случи сигурно до 06:00. Но аз така и не се обадих, докато не започнаха по-леките контракции и бях “сигурна”, че ще се ражда на този ден :D. Пък и не исках да му звъня по тъмни доби (мои си размисли)…

Звъннах му едва към 09:00ч. и му разказах как са нещата. Разбрахме се, че след като водите са бистри и аз се чувствам добре, мога да си стоя вкъщи. Каза ми да отида към 12 на обяд в болницата, ако дотогава съм в “поносимо” състояние. Така и стана – контракциите започнаха да се засилват, а имаше и зацапване с кръв във водите от време на време.

Записвах си контракциите, но така и не хванах да стават регулярни. Спрямо моите очаквания за контракциите се бях настроила да използвам схемата 5:1:1, за да тръгна към болницата. През времето вкъщи си гледах плана за раждане и прилагах различни дейности по разсейване. Движението ми помагаше най-много да се справям с болката по време на контракциите.

Когато те се засилваха използвах фитнес (гимнастическа) топка. Сложих последните неща в багажа и тръгнахме към болницата, като бяхме там вече чак към 13:00. Попълних документите и бях приета, като се установи, че имам 6 см. разкритие.

Не можех да повярвам!

Бях още по-надъхана да издържа останалото и да родя естествено. Д-р Нешев ми предложи да ме сложи на окситоцин, за да минат по-бързо предстоящите болезнени контракции и да имам сили за напъните след това. Веднага започнаха колебания от моя страна – нужно ли е това, защо сега… но се доверих.

Това, което не ми хареса е, че трябваше да съм стационарно позиционирана през това време и не можех да се разхождам. За сметка на това си носех слушалки да си пускам музика. Информирах своевременно приятеля ми по телефона какво се случва. А за разконцентриране при болките стисках една стрес топка и едно малко гребенче (отново от наученото от курса при Йоанна).

На мен това ми помогна да не се концентрирам върху болката, а да насочвам вниманието си към нещо друго. След известно време д-р Нешев ме провери за разкритие и с изненада за мен с беше вече цели 8 см. Тогава ми предложи да ми сложат някакви спазмолитици за облекчаване на болката. Аз отново задавах въпроси, но ми каза, че по-късно ще е късно и затова потвърдих.

Започнах леко да се замайвам от тях, но това ми помогна да си почивам след всяка силна контранция, чак се унасях за секунди. Не след дълго бях вече с 10 см разкритие. Преместих се на стола за раждане (магарето), на което бях полулегнала позиция и можех да си хващам коленете. За мен на това магаре си беше окей и не чувствах дискомфорт.

Напъвах по време на контракциите, както ме навигира едната акушерка, а д-р Нешев беше плътно до мен по това време, като ми обясняваше също как да дишам и как да напъвам правилно. Бях в съзнание и се опитвах да следвам съветите им, защото вярвах, че ми дават правилни насоки. Честно казано обаче не помня колко време са били напъните. Но не мисля, че е било повече от 15-20 минути.

И така на 04.08.2021 г., в 15:45 ч. се появи моят първороден син Йоан, 3160 гр. След като бебчо излезе почувствах облекчение и разбира се огромно вълнение да зърна малкото човече.

Искам само да отбележа, че спрямо видеозоните и наблюденията през последния месец и следящият и израждащият ме лекар ми бяха казали, че се вижда, че бебчо има доста голяма глава. Смятаха, че ще ми бъде трудно. Въпреки това след като се роди се оказа, че обиколката на главата му е съвсем в рамките на нормалното. Явно е бил застанал така, че е изглеждала по-голяма.

Беше ми направена епизиотомия, но аз дори не съм усетила. След което д-р Нешев трябваше да ме зашие, което въпреки обезболяването си беше доста неприятно. Дори бих казала, че самите напъни при раждането бяха по-леки отколкото самите шевове. Поне такива бяха моите усещания и спомени от това.

За да ме разсее по време на тази процедура, д-р Нешев леко ме укори, че не съм спазила препоръките му да се обадя по-рано за изтичането на водите, но въпреки това ме подкрепи в избора ми. А това, че ми го каза чак след раждането още повече затвърди положителното ми мнение за него. Бих искала да отблежа, че по време на престоя ми в болницата, всеки ден, в който той беше на работа идваше да провери как сме с бебо.

И така, според моя план за раждане се бях настроила да родя с наличието на епидурална упойка в случай, че вече нямам сили и без окситоцин, а то се получи точно обратното, за което не съжалявам.

Сещайки се за раждането днес, бих го описала като несравнимо преживяване, носещо със себе си приятни емоции. Може би защото при мен целият процес се разви добре и спокойно. И както казват хората, сякаш болката се забравя и остава само споменът за едно неповторимо изживяване – да дариш живот.

Заслуга за положителните емоции от раждането отдавам първо на себе си – за вярата и силата на духа, на д-р Нешев – за отношението и сърдечността, на Йоанна – за правилните насоки и отзивчивостта, на мъжа до мен – за куража и подкрепата, на моите близки приятелки, родили преди мен – за съветите и споделения опит!!

Благодаря на Господ, че позволи да се случи по този начин и на моята майка, която ме подкрепя отвисоко и бди над мен!

Бих искала да насърча всички бъдещи майки да вярват в себе си и да влязат в родилната зала с позитивна нагласа, защото най-хубавото предстои!

Хареса ли Ви разказът на Александра? Още разкази за позитивно преживяно раждане можете да прочетете тук.

Ако сте бременна или планирате бременност, абонирайте се за бюлетина на „Сърце до сърце“ за още идеи, информация и вдъхновение.

Едно от основните притеснения на жените, които се подготвят за нормално раждане е това от евентуални разкъсвания.

До известна степен дали ще получите разкъсвания или не зависи от фактори извън Вашия контрол. Такива са например здравината и разтегливостта на тъканите и генетична предразположеност, както и фактори около раждането извън нашия контрол. Но все пак има какво да направим, за да намалим риска.

През бременността

Подготовка на тазовото дъно

Във всеки един етап от бременността можете да започнете да правите упражнения за подготовка на тазово дъно. В тази публикация съм описала някои варианти. Важно е да се научите волево да отпускате максимално тазовото дъно. Ето основната идея:

Първо да преговорим какво е „Кегел“. „Кегел“ наричаме еднократно стягане на мускулите на тазовото дъно, все едно искаме да спрем струята урина. Опитайте. Сега опитайте пак, но не отпускайте, а си представете, че тазовото Ви дъно е асансьор, който се качва нагоре към гърба Ви. Качете го колкото можете по-високо. А сега вдишайте и отпуснете максимално всички мускули. Опитайте още един път.

Няколко повторения на ден от това упражнение са чудесна подготовка.

Масаж на перинеума

Масажът на перинеума в последните седмици от бременността може да намали риска от разкъсвания, които налагат зашиване. Това обаче важи само за първо нормално раждане. Смята се, че този масаж намалява риска от епизиотомия, а от там и от последващо зашиване.

Една от всеки 15 жени, на които предстои да родят за пръв път и правят такъв масаж, ще избегне епизиотомия и разкъсвания изискващи защиване благодарение на този масаж.

Масажът се прави, като с два пръста се разтягат тъканите на перинеума. Обичайните инструкции за правене на този масаж включват навлизане с пръсти около 2,5-3 см. Ако се прави само от външната страна едва ли би имало същия ефект. Прави се 1-2 пъти седмично в последните 4-6 седмици от бременността. Има специални масла за целта, а можете да ползвате и зехтин или кокосово масло.

При втора бременност и второ нормално раждане (както и при следващи) масажът по-скоро няма да намали риска от разкъсване. Може обаче да помогне за възстановяването след раждането. Различните източници посочват различна честота на масаж като ефективна и няма консенсус по темата, така че правете го колкото Ви е приятно.

По време на раждането

Начинът, по който напъвате, може също да окаже влияние върху риска от разкъсване. Много е важно да не започвате да напъвате, ако нямате позиви за напъни (освен ако не сте с упойка, заради която да не усещате). Понякога минава известно време след постигането на 10 сантимера разкритие, преди жената да усети, че е време да напъва. Изчакайте да дойде този момент.

Второто важно нещо е когато вече усещате, че тялото ви започва да напъва, да опитате това да е възможно най-леко и бавно. По възможност да ‘издишате’ бебето. Желателно е да не задържате дъх и вместо да напъвате с всички сили, да помагате леко на тялото си (скоро се надявам да имам отделна подробна статия за напъването). Много помага т.нар. horse lips breathing или пръхтене.

По този начин, тъканите имат достатъчно време да се разтегнат максимално. Разбира се, в някои случаи се налага бебето да се роди бързо и тогава горното не важи: ще трябва да положите усилия, за да ускорите процеса.

Има лекари, които държат на силовото, контролирано напъване за всяко раждане. Това наистина ще помогне бебето да се роди по-бързо, но не е щадящо за тъканите на перинеума и не се препоръчва рутинно (срв. препоръки на СЗО за грижа по време на раждане). Обсъдете с лекаря си какъв е неговият подход.

Същото важи и за рутинната епизиотомия, за която не е доказано, че намалява риска от по-сериозно разкъсване. Дори обратно, може да усложни по-лек разкъсване доо по-тежко и е важно да се прилага само по показания, а не рутинно. Почти 100% от епизиотомиите се правят когато жената е легнала по гръб.

Позицията на раждане също има значение. Раждане на ‘четири крака’ или легнала на една страна значително намаляват риска от сериозно разкъсване. Ако Ви е удобно да напъвате клекнала е много важно да сте стъпала на цяло ходило, а не само на пръсти. Стъпването на цяло ходило помага на мускулите на тазовото дъно да се разтеглят повече. Напъването клекнала на пръсти може да увеличи риска от разкъсване.

Топли компреси

Според различни изследвания, топли компреси приложени на перинеума по време на втория период на раждането увеличават вероятността да не се стигне до разкъсване и нямаляват риска от епизиотомия или тежка травма. Вашият лекар или акушерка може да придържа чиста кърпа, намокрена с топла вода, върху перинеума Ви по време и между напъните.

Още някои общи идеи за заздравяване на тазовото дъно и избягване на разкъсванията след нормално раждане

Избягвайте:

Добре е доколкото можете да избягвате насилственото уриниране. Много от нас са свикнали по навик да минат през тоалетната преди пътуване, преди да излязат от къщи, или пък щом влязат под душа. Това не е добре за тазовото дъно. Вместо това, дишайте дълбко и спокойно (прилагайте диафграгмено дишане, ако Ви е познато) и оставете тялото си инстинктивно да води процеса.

Същото важи за прекаленото усилие, когато се опиваме да повдигнем тежък предмет. Често в такъв момент задържаме дъх и напрягаме коремната преса. Вместо да задържате дъха си при усилието, опитвайте да издишате. При повдигането използвайте активно мускулите на краката / дупето и опитвайте да не напъвате от корема.

Избягвайте и запека и особено напъването и задържането на дъха при ходене по голяма нужда. Това увеличава вътре-коремното налягане по начин, който не е благоприятен за тазовото дъно. Както и при уринирането, опитайте да дишате дълбоко при ходене по голяма нужда, без да напрягате излишно коремните мускули и да напъвате.

Уверете се, че пиете достатъчно вода. Обикновено недостатъчният прием на течности е причина или част от причините за запека не само през бременността, но и по принцип. Леки упражнения и включване на повече плодове и зеленчуци в менюто също помагат.

​Ако все пак след раждането имате разкъсвания – напомням, че това не е изцяло под наш контрол – или се е наложила епизиотомия, вижте тук варианти за възстановяване.

Ако тази статия Ви е била полезна, абонирайте се за бюлетина на „Сърце до сърце“ за още идеи, информация и вдъхновение.