Етикет: общуване

Често си представяме, че това, което смятаме за важно, е също толкова важно за екипа, който сме избрали за раждането. Дали обаче наистина е така?

Предлагам Ви няколко прости въпроса към лекаря или акушерката. Отговорите на тези въпроси ще покажат как медицинският екип гледа на раждането и дали има съвпадение с виждането на бременната жена. Въпросите разбира се можете да модфицирате, но е добре да ги запазите отворени, т.е. изискващи отговор различен от ‘да’ или ‘не’:

Колко свободно ще мога да се движа по време на раждането?

Раждането е движение, както казва Шийла Китцингер. За много жени е важно да могат свободно да се движат по време на раждането и да заемат удобни за тях пози. Такива са и препоръките на работна група към Световната здравна организация в доклада „Грижа по време на нормално раждане“(1). Понякога обаче лекарят може да държи на това жената да е през цялото време легнала, за да може да бъде бебето следено на монитор, например. Дали това се отнася за Вашия лекар?

С каква бързина очаквате да напредва раждането?

Ежедневието на лекарите и акушерките често е много напрегнато. Не всяко родилно отделение има възможност да се съобразява с индивидуалната скорост на напредване на раждането. Понякога се поставят ограничения от типа ‘по сантиметър на час’, които изискват от раждащата жена да напредва с определено темпо, а ако това не се случва, се прилагат медицински интервенции за ускоряване на раждането. Ако това не е Вашето виждане и желание, проверете дали имате подкрепата на екипа.

При какви обстоятелства бихте препоръчали индукция (предизвикване на раждането)?

Има медицински и немедицински причини за предизвикване на раждането. Информирайте се за тях предварително и разберете кои причини са основателни според Вашия лекар. Възможно е да откриете, че има нужда от допълнителна дискусия по темата.

Колко често се налага да правите епизиотомия?

Според доклад на работна група към Световната здравна организация, рутинна епизиотомия (разрез на перинеума, за да се разшири отвора на влагалището) не се препоръчва . Документът посочва, че епизиотомия е необходима в около 10% от случаите, когато тя наистина има повече ползи, отколкото рискове. (1)

Какво е мнението Ви за приемане на напитки и леки храни по време на раждането?

Раждането е сериозно физическо изпитание, за което е нужна много енергия. Макар инстинктивно раждащата жена да избягва тежки за храносмилане храни, които биха отнели от енергията й, напълно нормално е тя да е жадна, да пие вода и други леки напитки (например електролина напитка, кокосово мляко, чай), или да хапне парче шоколад, малко мед или друга високоенергийна храна. Такива са и препоръките в горепосочения документ. Правилото ‘нищо през устата’ е повод да се замислите дали няма разминаване между Вашите виждания и тези на екипа.

Кой би могъл да е с мен и да ме подкрепя по време на раждането?

СЗО и ACOG (Американския колеж на акушери и гинеколози) са сред организациите, които са публикували официални препоръки за това жената да бъде придружавана от свой близък, от член на семейството и/ или от дула непрекъснато по време на раждането. Продължителна грижа и подкрепа по време на цялото раждане от един или всички тези хора доказано намалява нуждата от интервенции и някои рискове, като този от цезарово сечение или нисък Апгар резултат на бебето при раждането. (2,3). Заслужава си да попитате!

А кой въпрос е важен за Вас? Напълно възможно е да го няма в този списък. Но щом го знаете, задайте го! Ще се радвам ако го споделите и с мен в коментари.

Източници:

Замисляли ли сте се, че част от подготовката за раждане е всъщност тренинг по комункационни умения? Лично аз осъзнах колко сериозно е това когато започнах обучение в Childbirth International. Модул „Общуване“ представлява може би двадесет процента от учебния материал. Странно, защо ли?

В нашата реалност рядко знаем как да кажем „Не!“ и да потърсим друг вариант. Особено пък в сътрудничество с медицинския екип, а не в противоречие с него. Толкова ли е трудно това?

Ясно е, че понякога е достатъчно да кажем просто „Не.“ и да приключим дебатите. Знаем, че „Не.“ е завършено изречение, не е нужно да добавяме нищо, ако не желаем. Но отвъд това? Как да влезем в приятелски диалог, без напрежение между бременната или раждаща жена и екипа? Ето някои прости идеи.

А дали са П.Р.А.В.И.¹?

Това мнемонично средство съдържа пет букви, които да Ви подсетят за пет въпроса. Използвайте го не само при разговорите с медицинския персонал, но и с водопроводчика си – може да се окаже доста полезно .

П: Какви са предимствата на тази процедура / намеса?

Р: Какви са рисковете от нея?

А: Какви са алтернативите й?

В: Колко време още можем да изчакаме?

И. Какво казва интуицията Ви?

Ето и още няколко въпроса, които могат да Ви помогнат, когато се колебаете дали да откажете определена намеса:

А ако не предприема нищо?

Освен въпросите от „Дали са П.Р.А.В.И.“, бихте могла да попитате какво ще се случи, ако не предприемете нищо. Често отговорът ще Ви изненада… приятно.

Бих искала да остана сама с партньора си.

Тази молба не би трябвало да затрудни никого, а спечеленото време може да Ви е изключително полезно. Ще Ви помогне най-малкото това, че известно време няма няколко човека да Ви гледат в напрегнато очакване. Когато сте само двамата, ще можете спокойно да обсъдите ситуацията, чувствата си и следващите стъпки.

А дали тази процедура е подходяща за мен?

Ако имате усещане, че Ви предлагат процедура само защото такава е практиката, стадартът, пътеката… задайте този въпрос. Възможно е да получите по-личен отговор и друга гледна точка. Вероятно ще провокирате лекаря или акушерката да се фокусира по-добре върху Вас и Вашите нужди в конкретната ситуация.

Има ли варианти, които не сме обсъдили?

Можете да зададете този въпрос на лекаря, на акушерката, на дулата или на близки хора, които са с Вас или за които знаете, че с били в подобна ситуация. Ако съберете повече идеи, можете да прецените дали има по-подходящ вариант, от този, който Ви предлагат.

Какво трябва да зная, за да се съглася на това?

Този въпрос е от следващо ниво на трудност. Него можете да зададете на… себе си 🙂 Случва се да ни е лесно да откажем нещо. Просто казваме „Не“. Така го усещаме, така ни се струва правилно, идва ни отвътре, няма нужда да даваме обяснения… И обратно, за да се съгласим на процедура, която ни притеснява, често ни е нужна допълнителна информация. Каква е тя? Какво бихме искали да знаем, преди да се съгласим? Какви препятствия виждаме? Кое ни плаши? Ако успеем да облечем в думи страховете си, бихме могли и да видим начини да ги преодолеем.

В заключение, тежката истина: ние сме отговорни за това, на което се съгласяваме, както и за това, на което не се съгласяваме. Не лекарят, не акушерката, не приятелите или блогърите… Приятно питане!

¹ мой превод с адаптация на английското B.R.A.I.N. (benefits, risks, alternatives, intuition, nothing)

Ако сте бременна или планирате бременност, абонирайте се за бюлетина на „Сърце до сърце“ за още идеи, информация и вдъхновение.

За цялостна подготовка за удовлетворяващо раждане и добро начало на кърменето, разгледайте вариантите за курс тук.