раждане Архиви -

Нормално раждане: транзиция

Има една фаза на раждането, когато най-вероятно ще се чувстваш слаба, уязвима и неуверена. Но когато преминеш през нея, ще знаеш със сигурност, че си силна и можеш да правиш трудни неща!

Сигурно знаеш, че нормалното раждане има три периода. Това са първи период, през който шийката на матката се разтваря; втори период, по време на който напъваш и бебето се ражда и трети период, когато се ражда плацентата. (Тук отварям скоба за да спомена четвъртия период, който липсва в повечето учебници, въпреки че е от съществено значение. Повече за него в тази статия.)

Между първи и втори период, някъде около 8 сантиметра разкритие, има една фаза, която се нарича транзиция. За нея е важно да знаеш от сега, защото не е добре да те изненада… Всъщност, тя все пак ще те изненада, особено ако ти е първо раждане. Но нека изненадата не е твърде изненадваща…

И така, да поканим на сцената: транзицията.

Тя е част от първи период на раждането, активната му фаза. Да си припомним: първи период има латентна и активна фаза. През латентната разкритието напредва бавно, но се случват и доста други промени в шийката като скъсяване, омекване, смяна на позицията. Латентната фаза няма точно установена продължителност и понякога трае с дни, както беше при моето трето раждане наример. Още една причина да си имаш дула: времето тече особено бавно, ако раждаш от 2 дни и нямаш с кого да си говориш за това (постоянно) 🙂

Латентната фаза постепенно, понякога и неусетно, преминава в активна, която започва някъде около 5-6 сантиметра разкритие на шийката. Тук нещата стават по-интензивни и се случват по-бързо. Подробностите за тази фаза са отделна тема, така че преминаваме към главната героиня днес.

Транзицията.

Това е моментът, в който жените се отказват. Казват „Не мога“. Искат секцио. Мислят си, че умират. Усещането може да е именно такова. Не го казвам, за да те плаша, а за да си подготвена. Аз съм убедена, че ти можеш да се справиш! Хубавото е, че обикновено продължава кратко и бързо преминава в напъни, които вече са съвсем различен филм. Там дори и да те боли, огромният приток на адреналин не ти дава да се отчайваш и да искаш да се откажеш…

Ето и малко по-подробно за това какво се случва с тялото ти през транзицията и какво може да помогне.

Шийката на матката е с разкритие между 8 и 10 сантиметра. Контркациите са в пика си, продължават около 90 секунди и често са на всеки 2 минути. Пикът е много силен, понякога са два. Имаш време колко да си поемеш дъх и да пийнеш малко вода.

Между другото, ето идея. Попитай лекаря си дали има политика в болницата да не се дава вода на раждащите жени. Такава политика е в противоречие със съвременните препоръки и може да аправи раждането доста трудно /по-трудно преживяване. Ето тук можеш да видиш подробен обзор по темата от анестезиолог.

Транзицията продължава между няколко минути и час. Някои жени дори не я забелязват (това доста улеснява нещата). Други обаче определено стигат до момент, в който молят за обезболяване и са убедени, че няма да успеят да родят.

По какво ще разпознаеш транзцията:

краката ти треперят
ходилата ти са студени, може въобщо да ти стане студено (или пък много горещо) на цялото тяло
искаш да се откажеш; чувстваш се безпомощна; изпитваш паника или силен гняв
не искаш да те докосват
събличаш се, не се интересуваш как изглеждаш
изпитваш силно безпокойство
не разбираш какво ти казват, не можеш и не искаш да разговаряш

В това видео можеш да видиш съвсем реалистично как изглежда и се държи жена в транзиция (от 6 мин 34 сек до 8 минута). Кадрите са реални, преупреждавам, ако имаш притеснения да гледаш реално раждане.

Какви са вариантите за по-лесно справяне с тази фаза?

Дишане

Опитай да се фокусираш върху дишането си, а не върху болката или страха. Ето тук можеш да видиш описание на някои лесни техники, обърни внимание на лекото дишане.

Издавай ниски звуци

Ръмжене, пъшкане, пръхтене, ооооо, аааааа … Раждащата жена изглежда и се държи както в никой друг момент от живота си и това е нормално. Последвай инстинктивното си желание да издаваш звуци. Отпускането на лицевите мускули, което се случва, когато издаваме звуци като изброените, помага за отпускане и на тазовото дъно, а от там и на бебето да се придвижи по-лесно.

Застани в позиция, която ти е удобна

Тялото ти инстинктивно ще знае как да застанеш. Някои позиции, като тази по-гръб например, са особено неприятни и болезнени за повечето жени в транзиция.

Вода

Ако имаш достъп до вана, сега е чудесен момент да опиташ обезболяващия и отпускащ ефект на водата.

Не се бори с болката

Зная, че е трудно да се ‘отпуснеш’, но е добре да си напомниш, че стягането не помага. Опитай да приемеш болката и да ѝ се оставиш да мине през теб. Остави тялото си да действа интуитивно, то знае как и може да се справи. Добре е в този момент разумът да отстъпи на инстинктите и да се фокусираш изцяло навътре, като изключиш външния свят възможно най-добре.

Как помагат таткото и дулата в този момент

Те обикновено поемат комуникацията с екипа, ако досега не са го направили, за да може майката изцяло да се фокусира върху себе си. Ако си жадна, ще ти дават да пийваш по малко вода със сламка. Ще ти напомнят да дишаш и ще те уверяват, че се справяш чудесно и скоро ще гушкаш бебето си. Всъщност през транзицията усещанията толова силно ни заливат, че често забравяме, че срещата с бебето е съвсем скоро.

Към татковците, които може да четат това:

В този момент може би ще се почувстваш безсилен, но всъщност твоето пресъствие е огромна подкрепа и опора за нея. Кажи ѝ, че я обичаш и че е в безопасност. Че се справя чудесно и всичко е както трябва. Ако ти самият имаш притеснения дали е така, поледни реакциите на екипа: те най-вероятно ще са спокойни. Опитай да отразяваш тяхното поведение и реакции, за да си по-уверен. Можеш да пробваш дали тя ще приеме да хванеш ръката ѝ, или дори да приложиш натиск на кръстната кост, както е описан тук. Имай предвид обаче, че много жени в транзиция не искат да бъдат докосвани.

Важно: не ѝ предлагай упойка! Тя със сигурност ще си я поиска сама, ако има нужда от нея.

А всъщност ще мога ли да ползвам упойка?

Почти съм сигурна, че ще си поискаш упойка. Сигурна съм също и че щом си стигнала до тук без медикаментозно обезболяване, ще успееш да се справиш и сега. Все пак, обективно погледнато, всъщност на този етап нямаш много опции за лекарствено обезболяване.

Най-вероятно ще е късно за епидурална упойка, тъй като напъните всеки момент ще започнат и е добре да ги усещаш. Тук пак споменвам ваната като чудесна немедикаментозна алтернатива. Венозни обезболяващи едва ли биха имали ефект. В чужбина предлагат на жените райски газ (ентотокс), но той все още не е опция в нашите родилни отделения.

В заключение

По време на транзицията най-вероятно ще се чувстваш слаба, уязвима и неуверена. Но когато преминеш през нея, ще знаеш със сигурност, че си силна и можеш да правиш трудни неща!

За цялостна подготовка за раждането, заповядай на предстоящия курс с мен 🙂

Дишане и други идеи за по-леки напъни и раждане

Има различни подходи за улесняване на периода на напъните по време на раждането. Ще ти разкажа накратко за тях, а ти ще прецениш дали и кога е подходящо да започнеш активна подготовка.

Знаеш ли, че можеш още през бременността да започнеш да се упражняваш за втория период на раждането: напъните?

Има различни подходи през този период. Ще ти разкажа накратко за тях, а ти ще прецениш дали и кога е подходящо да започнеш активна подготовка.

Какво се случва

През втория период на раждането шийката на матката е изцяло изгладена, а контракциите се променят. Матката започва да избутва бебето надолу през родовия канал. Контракциите обикновено са по 60-90 секунди, през 2-5 минути. С всяка контракция бебето се придвижва напред, а след това се връща лекичко назад. По този начин то помага постепенно да се разтегнат тъканите на влагалището и перинеума. Това от своя страна води до отделяне на повече окситоцин, който пък засилва контракциите.

Напредвайки, бебето трябва внимателно да се намести спрямо формата на таза на майката.

Позиция

Именно за да помогне на бебето по възможно най-лесния начин да намери пътя си през таза, за майката е важно да заеме позиция, която ѝ е възможно най-удобна. Или поне по-малко дискомфортна. Желателно е и силно препоръчително тази поза да е различна от легнала по гръб. Изправената позиция позволява на хормонa релаксин, който в този момент отпуска ставните връзки на таза, да е максимално ефективен. Към неговия ефект се добавя и ефектът на гравитацията.

Подобен е ефектът и от напъване на специално столче за целта с форма на подкова. Или пък на седнала тоалетната, където се задействат естествени рефлекси на отпускане.

Ами ако права не ми е удобно?

Възможно е да изпитваш много силен натиск в зоната около ректума и той да се засилва, ако си в изправена позиция. Този натиск идва от слизането на главичката на бебето. Макар да е доста интензивно, усещането не е притеснително. В този случай може да ти е по-удобно да застанеш на 4 крака. Позицията на 4 крака също дава възможност на таза да се разшири максимално и да пропусне бебето по-лесно.

Все пак, някои майки предпочитат полу-седнали позиции с опора на гърба и ръцете. Те също са много много по-добра идея от хоризонтално положение. Има и други варианти, включително пози с помощ от партньора или дулата, или и двамата. Пълно хоризонтално положение с крака във въздуха е възможно най-неблагоприятната позиция в този момент.

При всички случаи ако имаш възможност, сменяй позицията си на 30-60 минути.

Колко продължава?

Средно вторият период на раждането продължава 1-2 часа за първо бебе и по-малко от час за следващи раждания.

Кога да напъвам?

Не е нужно да започнеш да напъваш в момента, в който се установи пълно разкритие. Ако не усещаш напъни, значи не е моментът за напъване все още. Понякога минава още известно време, за да слезе бебето достатъчно ниско и да получиш позиви за напъване. Ако липсват индикации за ускоряване на раждането, напълно нормално е да се изчакат спонтанните напъни.

А как да напъвам?

Не е ли странно, че на жените се казва как да напъват по време на раждането, при положение, че нямаме нужда от инструкции, за да дишаме през останалото време от живота си? И все пак, повечето жени, които раждат в болница, получават напътствия за конкретен начин на напъване. Често тези напътствия включват продължително задържане на дъха, силно волево напъване, бързо поемане на въздух и отново задържане и напън. Нарича се дирижирани напъни.

Това задържане на дъха и контролираните напъни карат всички присъстващи да чувстват, че помагат на жената. Но то също така увеличава налагането в гръдния кош и намалява сърдечния ритъм и кръвното налягане на жената, което пък води до намален приток на кръв към бебето и го поставя в риск от хипоксия (недостиг на кислород).

Макар че този тип напъване е безопасен за около 80% от ражданията, не е възможно да се предположи за кои бебета ще възникне проблем в следствие на него.

Когато мускулите ни работят активно – както работи матката по време на раждането – те имат нужда от много кислород. Единственият начин да снабдим тялото си с кислород е като дишаме следвайки инстинктите си.

Защо се дирижира раждането по този начин?

Обикновено напъните се дирижират, за да приключи раждането по-бързо. В съвременните източници обаче се посочва, че това не е по-добрият вариант, ако няма медицинска причина за ускоряване.

Тук е моментът да ти предложа да обсъдиш с лекаря си как ще се подходи по време на твоето раждане. Ако екипът държи напъните да бъдат дирижирани, няма особен смисъл да репетираш. В момента на раждането ще ти дават ясни насоки как да дишаш.

Според съвременните изследвания, ако жената бъде окуражена да следва инстинктите на тялото си по време на втория период от раждането, тя най-често задържа дъха си само за кратки интервали (4-5 секунди) и напъва по 3-4 пъти на контракция.

Инстинктивното шумно дишане, ръмженето, пръхтенето в този момент помага да се отпуснат и издължат мускулите, които трябва да пропуснат бебето. Коремните мускули също могат да се включат, но това често е неволево усилие.

Нормално е да издишаме по време на усилие – представи си тенисистките. Те често издават висок вик когато удрят топката. Или щангистите – те издишат шумно докато изтласкват тежестта. Можеш да следваш техния пример и да дишаш инстинктивно и да напъваш когато тялото ти има позив, като издишваш шумно на всеки напън.

Други техники

Ето и още някои «техники» на дишане при напъване, които биха могли да ти помогнат, без да лишават теб и бебето от приток на кислород. Изброявам различни варианти, които можеш да пробваш и да си избереш кой да репетираш активно. Относно ‘репетициите’, прочети малко по-долу.

У-ЧА. Произнасяйки Ууууу, помагаме за разтягането на тъканите на перинеума – а те трябва да са максимално разрегнати, за да премине по-лесно бебето. Опитай. След това напъни леко три пъти, произнасяйки „ЧА-ЧА-ЧА». Усети ли как диафрагмата натиска надолу корема? Можеш да опиташ и вместо У-ЧА да издаваш звук Mууу… и да прецениш кое предпочиташ.

Пръхтене. Друга ефективна техника за напъване и пръхтене, на английски horse lips breathing. Издай звук „Пффффф“, като се постарай въздухът да раздвижи силно устните ти. По този начин се отпуска лицето, а то е свързано с тазовото дъно.

Някои акушерки и дули предлагат на жените, с които работят, да пробват да «надуват балон» докато напъват. Пробвай и ти: представи си, че надуваш балон и се опитай да усетиш как при този тип дишане се ангажират мускулите, които ти помагат да напъваш.

J-breathing – тук няма броене, на този етап е по-добре да не се опитваш да броиш сама. Вдишваш през носа или устата, както ти се вдишва. На вдишването опитваш да изпълниш корема с въздух. Когато издишваш, вокализираш с ниско ръмжене и си представяш, че въздухът излиза надолу през матката ти, родилния канал и вагината, като пътят му е под формата на буквата J. Един вид издишваш между краката си (макар че разбира се няма как това да стане). Просто ще усетиш, че се ангажират мускулите по този начин.

Репетициите

Добра идея е да започнеш да упражняваш избраната техника. Кога и как? Много подходящ момент е ходенето по голяма нужда. Когато седнеш на тоалетната, опитай вместо да напъваш, да приложиш избраната техника на дишане и да оставиш тялото си да напъва инстинктивно. Ако постоянстваш, до раждането ще имаш опит и доверие в избрания начин на дишане.

А ако искаш да си цялостно подготвена за раждането, можеш да се включиш в предстоящия ми курс „Подготовка и подкрепа за раждане без страх“. За повече информация ми пиши ЛС във Фейсбук или Инстаграм.

Тази статия първоначално беше написана за абонатите на бюлетина ми; ако желаеш да получаваш идеи и вдъхновение за раждането по мейл, абонирай се тук.

План за раждането

Планът за раждане може да е чудесен начин да определите кое е важно за Вас и кое не е. Той Ви помага да си изясните какво искате и какво не по време на раждането. И най-важното: защо!

Избирали ли сте си кола? Апартамент? Място, където да прекарате почивката си? Най-вероятно поне две от тези неща сте избирали. И най-вероятно не сте едновременно и търговец на автомобили, и брокер на недвижими имоти, и туристически агент. Въпреки това сте направили проучване и изборът Ви е бил информиран и на база Вашите приоритети. Именно такава е идеята и на плана за раждането. Не е нужно да сте лекар, или да завършите първа година за акушерка, за да можете да решите как бихте искали да протече Вашето раждане. Добре е да можете да четете и да мислите критично.

Е да, казвате си Вие, но раждането не може да се планира. То е непредвидимо, изненадва ни, зашеметява ни… Разбива илюзии и митове, преобръща света ни… Няма шанс да го предначертаем… Съгласна съм. Раждането е всичко изброено. Но също така съм убедена, че колкото сме по-информирани и наясно с това какво ни предстои, толкова по-уверени и спокойни ще бъдем. Толкова по-позитивно преживяване ще бъде посрещането на детето ни. Затова правим проучване, подготвяме се активно и да, планираме. Една добре информирана жена / двойка знае, че ще се наложи в един момент да пусне контрола и е подготвена (поне психически) за това.

Ето за какво става въпрос.

Планът за раждане може да е чудесен начин да определите кое е важно за Вас и кое не е. Той Ви помага да си изясните какво искате и какво не по време на раждането. И най-важното: защо! Какъв резултат очаквате да постигнете с определена стратегия от плана си? Каква друга стратегия би Ви помогнала, ако първата не може да бъде приложена?

Нещо много важно: планът за раждането не е документ или рецепта за ‘идеално’ раждане, макар че в резултат от планирането вероятно ще имате нещо написано. Всъщност, можете да решите дали да го оформите ‘официално’ или не. Но основното на плана за раждане не е листът хартия, или попълването на чеклист. Основното е процесът на информиране и взимане на решения – често заедно с партньора. Както и комуникацията на тези решения с избрания екип. Често дулите помагат на жените да намерят достатъчно информация, за съставят своя план за раждане.

Какво можете да постигнете с плана си за раждане:

✔️Ще определите своите приоритети след проучване на опциите си

✔️Ще изградите стратегия за справяне с онези неща, които най-много Ви плашат

✔️Ще знаете какво да очаквате през различните етапи от раждането и периода непосредствено след това, как да си помогнете, какви решения може да се наложи да взимате

✔️Ще имате повод да проведете подробен разговор за раждането с избрания лекар или акушерка.

Вероятно и Вие, и те ще имате въпроси, които искате да обсъдите. Съответно ще разберете кои евентуално са разминаванията между Вашите и техните очаквания. Ще разберете също и ако някои от желанията Ви са нереалистични. Ако има голямо разминаване между очакванията Ви и тези на екипа Ви, ще имате време да реагирате.

✔️Ще разбрете дали някои от Вашите желания са в противоречие със стандартните за болницата процедури и протоколи.

Как да подготвим плана си за раждането

Могат да се намерят много готови шаблони, но всъщност те са обобщени и могат да са доста далеч от Вашата ситуация или от реалността в болницата, където планирате да родите. Така че имате няколко стъпки, преди да стигнете до «писането» или формянето на плана:

– да се информирате за процеса на раждането – подробно и задълбочено.

– да се информирате за първите дни и часове след раждането

– да се информирате за кърменето / храненето на бебето

– да се информирате за обичайните практики и процедури в болницата

– да обсъдите своето виждане за раждането с партньора си и да вземете решенията си

– да ги систематизирате така, че да можете да ги обсъдите с лекаря / акушерката си. Всичко до тази стъпка ще направите, ако посетите цялостен курс за подготовка.

– да направите промени и отново да обсъдите с екипа. Да решите дали имате достатъчна степен на съвпадение на гледните точки, или е време да потърсите подкрепа на друго място.

А ако искате да започнете сега?

Силно Ви препоръчвам вместо да използвате готов план за раждане от Интернет, да започнете своя план от бял лист хартия. Освен, че са твърде лесни и не Ви помагат да учите активно, тези планове може да са далеч от реалността в болницата, в която планирате да родите.

Започнете като изготвите списък с теми или въпроси за раждането, които бихте искали да обсъдите със своя партньор, дула, акушерка или лекар. По кои теми искате да научите повече? Къде можете да намерите съвременна информация? Проучете, питайте, информирайте се.

Много жени правят това заедно с таткото. Започнете с основните си няколко приоритета, общо. Кое е най-важно за Вас? И не, не става въпрос за ‘да сте живи и здрави с бебето’. Това е по под разбиране и е базова презумпция, не е нужо да се планира.

След това си представете всеки етап от раждането.

Кои бяха те, да видим. Първи период – контракции за разкритие – има латентна и активна фаза, помните ли? После транзиция – отказваш се, но бързо идва втори период период. Напъни. Бебчето се ражда и следва трети период: раждането на плацентата. А след това: златният час с бебето… Какво ще правиш ти през всеки от тези периоди? А таткото? Какво не искате да правите или да Ви бъде правено? Запишете основните си приоритети за всеки от тези периоди на раждането. Какви въпроси възникнаха?

Когато имате готова първа версия на плана си, много много важно е да не пропуснете следващата стъпка. А тя е: обсъждане с екипа – обикновено лекаря. За да се уверите, че е възможно желанията Ви и представата Ви за раждането да се реализират в конкретната болница и с този конкретен екип. За повече информация относно болничните практики във Варна можете да се присъедините и към Раждане във Варна: информиран избор и подкрепа.

Някои основни насоки

Ако планирате да представите плана си в болницата, опитайте да го направите кратък и по същество: не повече от една страница. Малко вероятно е да бъде прочетен, ако е много по-дълъг. Можете да имате своя, по-подробна версия, която партньорът Ви да има за справка.
Използвайте утвърдителен език. Вместо ‘отказвам’, ‘не желая’: ‘планирам’, ‘желая’.
Направете го реалистичен. Това може да стане най-вече след подробно запознаване с болничните практики на конкретното място и до колко те са гъвкави.

А сега малко висш пилотаж.

Следващото упражнение не е лесно, но ще Ви помогне да задълбочите подготовката си за раждането, обещавам.

Често в плана си за раждането жените включват фрази от типа „не желая Х, освен ако не е наложително / по медицински причини“. Нооо, за екипа Ви много от процедурите и намесите, които се правят рутинно са си медицински необходими, независимо от индивидуалното състояние на бебето и майката. Примери са клизма, бръснене, пукане на мехура при прием в болницата… Пък и кой лекар би правил / предложил нещо, което е излишно (поне в неговите очи)? И ако случаят е такъв, фразата „само ако е необходимо“ ще даде възможност Вашият план лесно да бъде пренебрегнат и да се премине към обичайния протокол.

Една идея от Childbirth International: заявете как планирате да предотвратите необходимостта от дадена рутинна практика. Например: „Планирам да подпомогна прогреса на раждането с движение и смяна на позициите“ – за да не се налага намеса с окситоцин. Или, „Планирам да напъвам следвайки собствените си позиви, в удобна за мен поза и да ползвам топли компреси като превенция на епизиотомия“.

Зная, че не е никак лесно да напишете плана си по този начин. Но съм убедена, че това ще промени начина, по който мислите и правите планове за раждането си. Пробвайте!

План за Цезарово сечение

Ако планирате Цезарово сечение, или очаквате, че може да се стигне до операция, добре е да включите и това в плана си. Ето някои неща, които да обмислите и набележите:

Възможно ли е да бъде извършено т.нар. нежно Цезарово сечение? Характерно за него е, че клампирането на пъпната връв се отлага, ръцете на майката са свободни и тя би могла сама да я пререже, ако желае. Често и партньорът присъства. Ако желаят, майката (или бащата) сами ‘проверяват’ дали бебчето е момче или момиче. След това майката и бебето остават в контакт кожа-до-кожа и могат веднага да започнат опити за кърмене.
В случай, че не сте в състояние да сте с бебето веднага след раждането, искате ли друг да осъществни кожа-до-кожа с него? Тази роля обикновено се пада на таткото, а ползите за бебето са много.
Кога най-рано можете да започнете да кърмите?
Колко време след раждането е раздвижването?

В заключение, две неща. Първо, планът за раждането не е договор и закон. Той е процес. Много държа на това, предполагам сте забелязали, ако сте прочели до тук. Да имаш план за раждането не означава, че имаш гаранция и застраховка, че то ще протече точно както очакваш. Но означава, че си информирана и знаеш какви опции имаш. Или нямаш. И кои от тях си готова да приемеш, а кои не.

Плановете за раждане са обичайна практика на много места. Както пишат Pam England и Rob Horowitz в Birthing From Within, един план не може да замести конструктивния диалог с медицинския екип, или да Ви служи като ‘оръжие’ срещу екип, на когото нямате доверие. Той няма да ни помогне да преборим система, която се опира на остарели практики, но пък може да ни насочи към алтернативи и да ни фокусира върху приоритетите.

И още един бонус.

Макар че раждането наистина не може да се планира или предвиди, в процеса на информиране по всяка вероятност част от страховете Ви ще отпаднат. Ще видите и някои аспекти на раждането, за които може да не сте се замисляли. Ще си го представите по-ясно: както Вие, така и партньорът Ви. А това е важно, за да сте по-спокойни и уверени, когато дойде моментът за срещата с новия член на семейството.

Приятно планиране 🙂

За още информация и вдъхновение: седмичния бюлетин на „Сърце до сърце“.

Използвам случая да Ви поканя да се включите в курс, след края на който ще имате много яснота относно плана си за раждането. Вижте повече информация тук.

Скоро ли ще раждам? Ранни признаци за наближаващо раждане

Кои са някои от нещата, които можете да очаквате да се случат в дните и седмиците, предхождащи раждането?

Ако Ви предстои нормално раждане, вероятно внимателно наблюдавате какво се случва с тялото Ви в последните седмици от бременността. Има много видими и невидими за нас начини, по които тялото ни се подготвя за раждането. Контракциите са един от последните етапи в този сложен процес. Ето някои от нещата, които можете да очаквате.

СТЯГАНИЯ И БОЛКА В КРЪСТА

Особено при втора и следващи бременности, жените усещат някакви стягания и увеличена болка в кръста с приближаване на раждането.

ХАЛТАВИ СТАВИ

Тоест залиташ и се блъскаш във всичко 🙂

Хормонът релаксин, който се отделя в значителни количества през бременността, помага за това ставите ти да станат по-подвижни. В последствие и тазът ти да може да увеличи диаметъра си по време на раждането. Затова с приближаването на раждането много жени се чувстват непохватни, а някои дори започват да изпитват и болка от разтягашите се стави, особено в областта на таза.

РАЗСТРОЙСТВО

Освен ставите, мускулите също стават по-отпуснати. Това важи и за мускулатурата на червата. Което пък от своя страна може да доведе до леко или по-силно разстройство. А често се случва и при започващо раждане червата спонтанно да се изчистят.

КАЧВАНЕТО НА ТЕГЛО СПИРА

Някои жени дори започват леко да свалят килограми в края на бременността.

УМОРА

Умората и желанието за почивка често са част от последните дни преди раждането. Големият корем, притиснатият пикочен мехур и други органи правят съня труден. Сега е моментът да събереш всички налични възглавници и да се опитате да се настаните колкото може по-удобно.

ИНСТИНКТ ЗА ГНЕЗДЕНЕ

Някои майки вместо умора обаче изпиртват силно желание за гнездене: подреждат, подготвят, почистват дома си в подготовка за пристигането на бебето. Това е нормално и също е признак, че срещата ще е скоро 🙂

ТАПАТА ПАДА

Около седмица преди раждането (понякога повече, понякога по-малко) може да падне и така наречената тапа, или слузеста запушалка. През бременността, тази тапа е затваряла шийката на матката и не е позволявала достъп на бактерии до нея. Малко преди раждането, когато започнат промени в шийката на матката, е възможно тапата да падне под формата на слуз, примесена с малко кръв. Падането на тапата обикновено е свързано със започващи промени в шийката на матката.

ШИЙКАТА СЕ ПРОМЕНЯ

Шийката на матката започва своята подготовка понякога доста преди началото на контракциите. За да се подготви за раждането тя омеква (узрява), изтънява и се отваря. Тези промени обикновено започват постепенно няколко седмици преди раждането. Ако сте имали скоро вагинален преглед, вероятно лекарят Ви е споделил дали има някаква промяна.

Медицинският екип използва скaлата на Бишоп, за да прецени готовността на шийката за раждане. Повече за тази скала можете да прочетете тук.

Интересна ли Ви беше тази статия? Абонирайте се тук за още полезна информация по за раждането и кърменето.

Как родих със сестра си!

Как две цезарови сечения могат да те подготвят да си част от прекрасното естествено раждане на сестра си, бременна след ин витро. Каним Ви на пътуване от Матея до Катрин!

Бебето ин витро, което трябваше да се роди секцио…

Привет! Пише ви Мелани ? Никога не съм харесвала дългите описания, които те карат да се разсееш от основната цел, за това смятам да ви спестя допълнителни подробности за мен. И за да не ви оставям висящи в нищото, все пак ще трябва да вмъкна няколко реда за моите две раждания.

Да, все още усещам горчив привкус, когато говоря за това. Разказът ми няма за цел да запали разгорещени дебати относно това дали едно раждане е истинско, ако е чрез цезарово сечение. Това е начинът, по който аз усещам нещата. Не смятам, че секциото ме прави по-малко майка. Много често оставам неразбрана от бъдещи майки или родили такива. Аз говоря за пропуснатия шанс от първия контакт с бебето, ласките, изпълнени с първичния импулс на майчината любов – все неща, които секциото ми отне.

Редно е да отбележа и разгранича двете ми раждания. Макар и двете оперативни, те са коренно различни. Започвам с Искрен – голямото ми дете. Бременността ми бе безпроблемна, проследявана в Русе. Още от 15-годишна имам гинекологична предистория и няколко оперативни интервенции в областта на яйчниците, диагноза ендометриоза и т.н.

Около 36 г.с. АГ започна да намеква за секцио с баналните причини – едър плод, тесен таз. В 37 г.с. без никакви симптоми за родова дейност и перфектни тонове и бистри води, бях прегледана… вагинално. Прокървих – никакво успокоение от страна на АГ, чух изречение от рода, че с моите предходни проблеми е твърде рисково.

Не искам да изпадам в подробности. На кратко – бях изплашена. Първо бебе, аз – дори бих казала млада (23 годишна), наивна, глупава. Повярвах, доверих се изцяло. В годините назад бях чувала все страшни неща, включително и това, че има голям риск да не съм способна да зачена и износя. Три дни след вагиналния преглед АГ ме извика в болницата за тонове. Всичко в норма – пристъпихме към „спешно секцио“. Да, така пишеше в епикризата, така и се държеше персоналът в болницата. Родих в държавна болница, а платих лично на АГ, който ме оперира… досетете се сами.

38 часа след операцията аз все още не бях със сина си – той се роди напълно здрав, 3760гр, 49 см. Аз се възстановявах бързо и няколко часа след секциото бях готова да го обгрижвам. Но! Голямото НО? Или, къде отиде моето дете?! Аз все още не бях с него – стоях си в интензивно. Сама. Уплашена, неразбираща, опитваща да намери персонал, който да даде отговори. Това не се случи.

Тръгнах по етажите да търся детето си. По-късно получих нападки, упреци и груб тон от персонала – къде съм била тръгнала, нямало място още горе при бебетата!? Няма място за майката при нейното, подчертавам НЕЙНОТО дете?! От там насетне разказът ми е банален. Обичайните български битовизми в държавна болница, за които не смятам за нужно да разказвам подробно.

Година след първата ми операция разбрах, че очаквам втората си рожба. Терминът ми се падаше точно 1 година и 8 месеца от първото секцио, а именно на 21.09.2019г. И се впуснах в търсене – търсенето на идеалния лекар! Този, който би подкрепил вагинално раждане след секцио, наистина, а не само на думи. Бяха ми необходими 6 месеца, три града и 5тима различни лекаря. Така попаднах на д-р Цонев в МД-Варна – той бе 6тият!

След първата ми среща с него излязох от кабинета му презаредена. За първи път откакто разбрах, че отново съм бременна, истински повярвах, че мога да родя по естествен начин. За д-р Цонев нямаше пречка това да не се случи. Ходех на обичайните прегледи, ЖК и лаборатория. Малко преди термин обсъдихме в съвсем спокоен разговор моя план за раждане. Без никакви съмнения д-р Цонев се съгласи за отложено клампиране, първи контакт, раждане в свободни пози в активна зала, немедикаментозни начини за обезболяване и медикаментозни такива, присъствие на съпруга ми! Всичко – просто раждане-мечта!

С малкия, но съществен пропуск… Три дни преди термина ми докторът трябваше да замине на отдавна планувана служебна командировка в чужбина. Не мога да ви опиша вълната от чувства и емоции, която ме заливаше ежедневно при мисълта, че е твърде вероятно моя VBAC да не просъществува. Правех всичко възможно да стимулирам родова дейност по естествен начин. Възобнових търсенето си на лекар, подкрепящ VBAC, който би могъл да ме поеме, в случай, че д-р Цонев го няма. Получих два нови отказа! Психически и физически бях изтощена.

Напълно разбирах, че не мога да се доверя на никой друг. Когато стартирах търсенето на лекар, който има опит с VBAC, попаднах и на такива, които бяха категорични, че ще ми дадат шанс, но при няколко условия. Казваха ми: „Ще те чакам, но почнеш ли да преносваш, пак ще те срежа. Ама как ще преносваш седмица, да не ми дойдеш с разкритие, шансът за руптура е твърде голям и пак ще стигнем до секцио! Накрая хем ще си шита отдолу, хем отгоре! Бебето стане ли 3500гр, задължително режем!“ Доверието ми към всички АГ, с които бях контактувала през втората си бременност, се изпари до последната капка. Остана ми само д-р Цонев, вярвах само на него.

На 16.09.2019г си тръгнах от МД с две запазени дати – 21.09.19 за активна зала и 19.09.2019г за секцио. Плаках. Не много, но достатъчно, не силно, но ужасно болезнено. Вече знаех. Вече не вярвах. На 18.09. вечерта се чухме с д-р Цонев. Беше ясно, че на 19-ти сутринта ще се видим в операционната зала.

Операцията вървеше. Матея проплака малко след 10 сутринта, д-р Цонев я положи на гърдите ми. Получих своето отложено клампиране. Плаках – отново, този път от щастие!

Не искам да пренебрегвам грижите на целия персонал от МД и трябва да ги спомена! Бяха невероятно мили и грижовни! Убедена съм, че д-р Цонев направи всичко, за да получа мечтаното раждане. Погрижи се да ми донесат бебето веднага след като се съвзема от анестезията и гаденето премине. Носеха ми я за кърмене. Няколко часа след като се изправих вече сама обгрижвах Матея. Тя спа при мен, в моето легло през целия ни престой. Макар и не на смяна, д-р Цонев дойде при нас. Личеше му в погледа, той не желаеше това секцио също, колкото мен.

Нямаше пари под масата. За всичко получих касов бон.

Е, шест месеца след раждането на второто ми дете, все пак получих своето прераждане! След две оперативни раждания си признавам, че у мен зейна дълбока пробойна, която вярвах, че никога няма да успея да запълня изцяло. В тази история не искам да наблягам на себе си и на разочарованието ми от ре-секциото. Вярвам, че историята за едно естествено раждане би вдъхнало в хиляди пъти повече кураж и сили на бъдещи майки!

Историята за раждането на Катрин – бебето ин витро, което ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябваше да се роди секцио! Бебето на моята сестра Криста. Тя премина през многото перипетии на зачеването ин витро.

През целия период на бременността си тя знаеше едно, а именно, че ще роди по естествен начин. Със сестра ми сме изключително близки, живеем в един дом. Тя видя отблизо всички мои емоции, моята болка от оперативното раждане. Всъщност тя бе първият човек, на когото споделих и който ме подкрепи за VBAC.

Не мисля, че познавам по-силна жена емоционално. Изкара страхотна бременност, която обаче накрая видимо и тежеше – буквално. Килограмите бяха около 20 отгоре и тя нямаше търпение да роди.

На 03.03.2020г рано сутринта, тя дойде при мен и Матея, седна на един стол пред нас и каза: „Нещо май става… От няколко часа имам болки. От мен излиза и някаква кървава слуз“. Настоях да се обадим на гинеколога ѝ, а именно д-р Цонев. Тя нямаше съмнения, че той ще е лекарят, който ще я изроди. Вдигайки, той закачливо каза: „За да ми звъниш в 7 сутринта на 3-ти март, значи нещо се случва“.

Сестра ми се усмихваше през цялото време. По препоръка на д-р Цонев, с мъжа ѝ, който точно както по филмите тъкмо се прибираше от нощта смяна, тръгнаха за Шумен, за да я прегледат за разкритие. В случай, че такова не бе установено, просто нямаше да се разхождат от Разград, където живеем.

Междувременно, мобилизирах съпруга ми с децата. По-малко от час по-късно сестра ми ми позвъни. Тонът ѝ бе толкова уравновесен… Разказа ми, че първо минали да заредят гориво и да закусят, та се били забавили малко. Всичко било наред и е с 6 см разкритие! Аз бях – лол, в шок! Сякаш цял живот си е била с 6 сантиметра разкритие! Да, пропуснах да кажа – 4 дни преди това си пуснах носо-гърлен секрет, защото се готвех да съм неин придружител в залата за активно раждане!

Пътувайки за Варна, сестра ми ми се обади, за да потвърди, че и дежурен лекар от МД Варна е установил същото разкритие. Не знам точно как се е чувствала през цялото пътуване от Разград до Варна, но звучеше така сякаш нищо особено не се случва!

При пристигането ми в МД, тя бе на тонове, права до леглото, слушаха музика с д-р Цонев и негов колега.

Всичко изглеждаше страхотно, почерпихме се с парченца шоколад и вода, разговаряхме и се шегувахме. През цялото време сестра ми бе адекватна и усмихната, смеехме се. Излязох за кратко, за да накърмя по това време почти 6 месечната си дъщеря и се върнах.

Д-р Цонев ме посрещна с думите: „Станала е лека грешка при вагиналния преглед от колегата, реалното разкритие е 4-5 см“. Сестра ми бе леко разочарована, но и всъщност това доста обясни и факта как тялото и се справяше с контракциите – сякаш не усеща нищо. Посмяхме се на неловката ситуация, д-р Цонев отиде да поспи, тъй като идваше от нощна смяна, а аз осведомих семейството ни, че нещата надали ще се случат в идните два часа, каквото бе първоначалното предположение.

Криста подремна за кратко. От постъпването и в МД в 11 часа до към 16 часа, тя беше прогресирала до 6 см. Тоновете на бебето се следяха регулярно, а д-р Цонев бе повикан, когато контракциите зачестиха и продължаваха повече от минута. До този момент сестра ми се движеше свободно, похапваше малко шоколад, пиеше вода. Използваше топката, въжетата, както и столчето за раждане в активната зала. Около 18:30 имаше 7-8 см разкритие. Правех ѝ масажи при необходимост. Опитвах да я разсейвам, защото вече забелязвах видима промяна в държанието и. Беше на себе си, но си личеше, че болките стават все по-силни.

От 18:30 часа нататък последваха прегледи за разкритие на всеки час. Д-р Цонев бе изключително внимателен и деликатен. Обясняваше всичко, което прави на сестра ми. Даваше ми негласни посоки къде и как да докосвам Криста, за да я облекча. Ако не греша, сестра ми бе с 8 см разкритие поне два часа. Направи ми впечатление желанието ѝ за смяна на позите, като така и не се стигна до магарето до самия финал на раждането. Криста бе разбрала тайната на правилното дишане и поемаше всяка една контракция изключително уравновесено. Може би 30-40 минути преди това ѝ бяха пуснали съвсем бавна капка окситоцин. От умората и адреналина сестра ми повърна след поредната контракция. Олекна ѝ.

Около 21:00 часа водите ѝ още не бяха изтекли. Беше дошло ред за вагинален преглед, при който д-р Цонев предложи да спука мехура. Сестра ми не се възпротиви, при условие, че предварително бяха коментирали и този вариант. Качи се на магарето и след преглед за разкритие(10 см), тя усети топлина, олекна ѝ и водите започнаха да изтичат на тънки струйки. Видях го в лицето ѝ – тя си отпочина. За кратко, тъй като няма и минута по-късно последва нова контракция. Криста отново бе права, до леглото, вече не желаеше да я докосвам. Д-р Цонев продължаваше с деликатните напътствия. Окуражаваше я да не напъва още, макар че видимо тя имаше пориви.

На въпроса ми: „Криста до кога да не напъва?“, той се усмихна и каза: докато може! Не съм убедена, но вярвам, че сестра ми изкара поне половин час с 10 см и тогава, стоейки права до леглото си, тя усети и каза: „Не мога повече, ще напъвам! Искам да легна!“

Д-р Цонев внимателно и помогна да се пренесе на магарето. Даде ми насоки да придържам главата ѝ, а на нея и обясни да обгърне с ръце краката си и да ги притиска към корема си. Криста продължаваше да диша силно и отчетливо, дори без апаратура за следене на контракции, всички в залата разбирахме кога е истинската контракция. Сестра ми бе потна, изтощена. Залата започна да се оживява, 3 минути преди това д-р Цонев бе звъннал на неонатоложката, която вече бе в залата.

„Криси, не искам да ръмжиш, искам да дишаш! Не хаби сили за друго!“ Думите на доктора определено ѝ действаха добре и тогава д-р Цонев добави: „Искаш ли да докоснеш главичката на бебето?“ Погледът, това, което видях по лицето на сестра ми, която докосна косата и главичката на рожбата си, не могат да бъдат описани с думи. Дори фотоапарат не би могъл да улови момента истински! След още два напъна, в 21:24 часа, на 03.03.2020г се роди бебе Катрин! Д-р Цонев я положи на гърдите на сестра ми. Тя стоя с пулсираща пъпна връв малко повече от минута. Катрин проплака веднага, бе прекрасна – бяла, чиста и съвършена!

Няколко минути преди последните напъни на сестра ми, тоновете на бебето за кратко паднаха под 100. Сестра ми бе изтощена и за д-р Цонев бе ясно, че трябва да пристъпи към епизотомия. Именно след нея последваха последните два напъна, с които се появи Катрин. По време на цялото раждане освен нас в залата присъстваше само една акушерка, която предимно наблюдаваше. Д-р Цонев остави на нея да поеме бебето.

Неонатоложката имаше някакви притеснения и съответно моментът с първото закърмване не се случи. Поставиха бебето на кислородна палатка за няколко часа. Малко след полунощ аз си тръгнах от МД, а сестра ми бе с бебе в ръце. Престоят им в МД от там нататък бе изцяло положителен. Макар и с инфекция, която налагаше прием на антибиотик от Катрин, всичко останало бе прекрасно.

Моите изживявания и впечатления като страничен наблюдател никога няма да се доближат изцяло до това, което е изпитала сестра ми, но тя ме помоли да пиша вместо нея.

Тя иска историята ѝ да стигне до колкото се може повече хора. По време на ин витро процедурата и цялата си бременност, тя се срещаше с трима различни АГ. Само д-р Цонев не считаше за норма детето ѝ да се роди чрез цезарово сечение, тъй като е ин витро.

Ако си мислите, че сте чули страшни неща относно естественото раждане, не знаете какво стигна до нейните уши! Представете си колко е лабилна психиката на една бременна жена. А сега си представете тази на една бременна жена изпила стотици хапчета, подложила се на безброй процедури и инжекции! Не искам да пренебрегвам факта, че другите двама лекари ѝ помогнаха да зачене успешно, но и не уважавам и никога няма да приема за нормално отношението им към естественото раждане. Те изкараха пред нея естественото раждане в пъти по-рисково от секциото. През последните две седмици от бременността ѝ започнаха да насяват в съзнанието ѝ ужасни картини като фатален край за плода или голямо трайно увреждане. Непрестанно я подтикваха към оперативно раждане, пласирайки го като 100% безопасно. Големият плод, с който плашеха сестра ми, а именно Катрин, се роди 52 см, 3 780гр.

Историята на сестра ми заслужава да бъде прочетена! Надявам се да достигне и до повече ин витро майки. Оказа се, че масово в България има практика бебетата ин витро да бъдат раждани чрез цезарово сечение.

Щастлива съм, че преминах през всичко това заедно с нея! Благодаря на д-р Цонев, че направи раждането на Катрин такава страхотна емоция! Никога няма да забравя позитивното му отношение, разбиране, приятелски подход по време на цялото това мое пътуване – от Матея до Катрин!

По време на втората си бременност и тази на сестра ми, освен подкрепата на съпруга ми и на Криста, имах тази и на Йоанна Рачовска! Искам да ѝ благодаря най-сърдечно за това, че ми даваше кураж и не ме изостави емоционално, дори когато аз самата не си вярвах! Трудно бих могла да опиша спокойствието и увереността, която ми вдъхваше тя – моята дула!

Благодаря ти, Йоанна!

Препоръките на СЗО за грижа по време на раждането – среща за месец октомври

Поредната от месечните ни срещи за подкрепа, които са чудесно допъленение към задълбочената подготовка, която предоставят курсовете за родители по програмата на Childbirth International.

Колко продължава раждането при нискорискова бременност? Кои рутинни процедури са приемливи и кои не са препоръчителни? Трябва ли да има придружител в родилна зала? Какви грижи е добре да се положат за здравото доносено новородено бебе в първия час и ден след раждането?

На 15 февруари тази година, Световната здравна организация (СЗО) публикува глобални стандарти за грижа по време на раждането и периода непосредствено след това при здрави бременни жени и бебета. В тях се съдържат отговорите на тези и други въпроси под формата на 56 препоръки. От тях 26 са новите, а останалите 30 са от вече издадени насоки на СЗО в различни документи. Всичките 56 са базирани на солидни проучвания и научни доказателства.

На срещата ще разгледаме тези препоръки, ще се опитаме да разберем смисъла им и да ги пренесем мислено в нашата варненска болнична реалност.

Срещата е безплатна и ще се проведе в Социалната Чайна. Запазете си място за участие тук или на телефон 0885 210 764, Йоанна. Купувайки топла напитка от Чайната или правейки дарение според възможностите си подкрепяте тяхната кауза, както и възможността да продължим да се събираме там 🙂

Събитието е част от поредица срещи за подкрепа и за него важат правилата, обявени в групата „Раждане във Варна“. Ако все още не сте се присъедили към нея, сега е чудесен момент да го направите! Моля отговорете на въпросите за присъединяване.

Модератор на срещата е Йоанна Рачовска, дула и инструктор по подготовка за раждане в процес на сертификация към Childbirth International, майка на 3 деца, едно от които родено естестествено след 2 секцио. Повече информация за моята лична история и идеята „Подкрепа за раждане във Варна“: тук.

Бебета и малки деца са добре дошли на срещата.

Моля отбележете, че ще дойдете, само ако сте СИГУРНИ, че ще присъствате.

Срещите за подкрепа на „Подкрепа за раждане“ са чудесно допъленение към задълбочената подготовка, която предоставят курсовете за родители по програмата на Childbirth International. Повече информация тук.

Разкажи ми за раждането – среща за месец септември

Заповядайте на поредната ни месечна среща! Ще си говорим за раждането в неформална приятелска обстановка. Можете да зададете своите въпроси, да споделите надеждите и тревогите си. Очакваме Ви!

Ако обичате да четете или слушате истории за раждането или пък искате да разказвате своята, ако се подготвяте за естествено раждане и имате нужда от емоционална подкрепа, това събитие е за вас!

Една от инициативите на „Подкрепа за раждане във Варна“ са безплатните месечни срещи. Този месец ще споделяме лични истории и ще говорим какво можем да направим, за да имаме мечтаното раждане.

По време на нашите срещи за подкрепа Вие не сте просто публика, а важна част от дискусията. Обстановката както обикновено ще е приятелска и неформална. Всеки е добре дошъл да се включи и да сподели опит. Можете да се запишете за участие тук или на 0885 210 764, Йоанна.

Модератор на срещата съм аз, Йоанна Рачовска, основател на „Подкрепа за раждане във Варна“, дула и инструктор по подготовка за раждане в процес на сертификация към Childbirth International, майка на 3 деца, едно от които родено естестествено след 2 секцио.

Няма такса за участие, но сте повече от добре дошли да подпомогнете каузата на Социалната чайна като пиете чаша ароматна напитка или направите дарение според възожностите си.

По време на събитието важат правилата, обявени в групата „Раждане във Варна“: https://www.facebook.com/groups/VarnaBirthSupport/

Бебета и малки деца са добре дошли на срещата.

За контакт: 0885 210 764