секцио Архиви -

Нормално ли е да ме е страх от раждането?

Нормално е да те е страх от раждането. Ето мини статистиката на една дула за най-честите страхове на бременните и идеи за справяне с тях 🙂

От няколко години администрирам ФБ група, където си говорим за бременност, раждане, кърмене и майчинство. За да се присъединят, жените отговарят на три въпроса. И тъй като зная, че повечето жени изпитват страх от раждането, единият ми въпрос към тях е

„Кое е най-голямото Ви притеснение във връзка с раждането или кърменето?“

Във времето получих доста отговори на този въпрос и реших да споделя тук моята мини статистика за притесненията на бременните жени. Мисля си, че тя ще ти помогне да не се чувстваш сама. И бързам да напомня, че е нормално да ни е страх. Страхът е хубав стимул да предприемем действие, което може би отлагаме. Като например да посетим курс за подготовка за раждането… само казвам 😉

??И така, страх номер 1 е…. БОЛКАТА!

Огромен процент от жените се притесняват от болката по време на раждането. Oсобено ако ще им е за пръв път. Но и следващия път е нормално да те е страх… Аз се страхувах цели четири пъти ;).

Никой човек не обича да го боли. Нормално е да ни е страх от болката. И да, раждането боли, понякога много. Но има една съществена разлика между тази болка и всяка друга. Болката от раждането е физиологична, а не патологична. Тя не е резултат от проблем, както всяка друга болка. Напротив: тя е знак, че предстои едно лично чудо в живота на жената…

Също много важно: можем да се подготвим, за да се справим по-лесно с тази болка. Ето някои идеи тук. За цялостна подготовка за раждането, която включва и сериозна подготовка за справяне с болката, можеш да се запишеш в следващия ми курс. Там между другото ще си говорим и за притеснението

??дали ще разбера, че раждам,

което е едно от любимите ми, но няма да ти кажа защо. Сещаш ли се??

Продължавам със следващото доста често срещано притеснение:

??Избор на лекар или избор на болница.

Изключително важен момент, определено. Една идея от мен: първо определи (или заедно с таткото определете) приоритетите си за раждането. Без упойка? Бързо? Без болка? Без намеси? Секцио по желание? Без раздяла с бебето? С таткото? С дула? …. Още много важни въпроси мога да изброявам, но ключовото е кое за теб е важно.

Направи малък списък (три неща) и тогава започни да търсиш. В противен случай искаме препоръки от близки и познати с обичайното „Препоръчай ми лекар“, но всеки има свои критерии и впоследствие можем да останем разочаровани. Виж тук още по темата за избор на лекар.

Много жени имат колебания и за това дали да родят

??нормално или секцио.

Тази тема е ужасно дълга. В световен мащаб, препоръките са със секцио да раждат между 10 и 20 процента от жените. В България по последни данни така раждат около половината жени. Това означава, че около 30% от родилките раждат с Цезарово сечение (ЦС) без медицински показания и съответно са изложени на излишни рискове. Ето тук можеш да прочетеш повече за рисковете от тази операция.

Права задължителната уговорка, че ЦС наистина е животоспасяваща операция в определени ситуации. Важно е внимателно да се преценят ползи спрямо рискове, когато обмисляме начина на раждане.

Но, моля те, не избирай секцио от страх.

Или поне преди да го избереш, поговори с някого, който не се страхува от нормалното раждане, например с дула като мен 🙂 И още една вметка: ако ти предлагат секцио по медицински причини, увери са, че те наистина са такива. Понякога аргументи като голямо бебе, тесен таз, диоптър, преносване, предишно секцио се използват за склоняване към ненужна операция.

Още един много нормален и много чест страх на бременните е този от

??неизвестността.

Колкото по-неясно и далечно ни е нещо, толкова повече ни е страх от него. Важно е да опознаем максимално добре процеса на раждането. Да знаем кое след кое следва и защо, как е нормално да протичат различните периоди, как можем да си помогнем, както може да направи таткото. Да се подготвим с много информация, да усвоим поне няколко техники за справяне с болката.

Колкото по-подготвени сме, толкова по-познато ще ни е раждането и толкова по-малка ще е плашещата неизвестност. Тук помага по време на самото раждане да сме с близък човек (таткото, дула) а не сами сред непознати… Между другото, подкрепата от близки хора помага значително да намалиш и вероятността от

??лошо отношение,

която тревожи много жени. Всъщност, има доказателства, че психическото състояние на жената по време на раждането може директно да повлияе върху хода на раждането. Хормонът окситоцин, който е главен диригент на раждането, силно се влияе от нашите емоции. Страхът, гневът, тревожността и подобните на тях могат да намалят или блокират неговия ефект, а от там да забавят раждането.

Следва притеснението

??„Дали ще се справя?“

Много жени имат усещането, че към тях има или ще има определени очаквания, на които трябва да отговорят. Задаваш си този въпрос, нали? Дали няма да викаш твърде силно, дали няма да си поискаш упойка, дали ще можеш да напъваш «както трябва»… Аз искам да те уверя, че няма «правилен» начин да родиш. Има твоя начин.

Ще се справиш!

Има и един страх, който аз ще обобщя като

??Дали всичко ще бъде наред.

Това притеснение е една обща тревожност, която повечето майки имаме, когато става въпрос за децата ни. И тя е нормална. От една страна, трябва да свикнем да живеем с нея. Раждането ще мине (по-всяка вероятност всичко ще бъде наред!). Следват всякакви нови притеснения и предизвикателства по пътя на родителството.

Тревогата за децата ни става почти неизменен спътник, но тя не трябва да ни спира да правим разумни избори и да опитваме да вземем най-доброто решение. Тоест, примерно, това, че се тревожим «дали всичко ще бъде наред», не значи, че най-доброто решение е да родим с пълна упойка, просто за да не сме там, нали така…

Такааа… Зная, че не съм изчерпала списъка, той е дългичък и различен за всяка от нас. Но целта ми е не толкова да съм изчерпателна, колкото да те подтикна към действие 🙂 ?Успях ли?

Раждането е огромна трансформация. Ражда се не само бебе, ражда се и майка. Ражда се и баща. Промяна за цял живот. Трудно е. Родителството, към което бременността и раждането ни водят, също не е никак лесно. Но ние можем да правим трудни неща.

Ако тази статия ти беше интересна, можеш да се абонираш за бюлетина ми с още информация и вдъхновение. А ако си от Варна, заповядай на следващата ни присъствена среща!

Моята мечта се превърна в реалност

Разказ за едно ВБАК раждане във Велико Търново с неочаквани обрати и шеметен финал.

Привет, мили дами! Ето и моята история за едно успешно естествено раждане след цезарово сечение.

На 14.05. 2015г. се роди синът ми Никола. До последно исках нормално раждане. Контракциите ми започнаха 14.30 следобед. Обадих се на лекаря, когото бях избрала и той ме посъветва да тръгна за болницата. След стандартните процедури по приемане, на ехографски преглед и при вече доста изразени контракции , той установи, че пъпната връв е двойно завита и за да сме спокойни за бебето по – оптималният вариант е оперативното раждане.

Без да се замисля се съгласих и подписах нужните документи. Така в 20.15 часа се роди синът ми. Мен ме събудиха доста по-късно. Така и не видях бебето. Разплаках се! Няма да описвам възстановяването, защото и него понесох доста тежко.

Тази година (2020) отново забременях, а единственото ми желание беше нормално раждане! Още от началото на бременността знаех какво искам и че мога да го постигна. Намерих си и доктор, който ме подкрепи!

Така на 01.10.2020 година в 15.30 ми изтекоха водите. Бяха зелени. Веднага се обадих на мъжа си да се прибере от работа. Докато се приготвим и пристигнем в болницата вече беше 18.30: живеем в друг град и си попътувахме до Велико Търново.

Доцентът ме чакаше в отделението. Прегледа ме: разкритие 4 см. Включиха ме на запис на тоновете. Не бяха добри. Пуснаха ми окситоцин, последваха и другите рутинни процедури. След 2 часа – нов запис. Също не беше добър.

Тогава се повдигна въпросът за секцио. За мое огромно щастие получих безусловна подкрепа и емпатия от дежурната акушерка. Наистина в такъв емоционален момент е от огромно значение ролята на акушерката и нейното отношение към родилката. Контракциите ми бяха много силни: на около 2 минути с продължителност 1 минута. След 10 минути ми направиха нов запис. Разликата беше в това, че вече не можех да си представя как ще легна заради болката, която изпитвах.

Тогава акушерката се съгласи да ми включи запис на тонове, докато съм права. Прие много добре идеята и възкликна трябва да сме иновативни, досега не съм го правила, но за всяко нещо има първи път.

По това време получих много силна контракция и тя ми хвана ръката. Чувството за сигурност, което изпитах в този момент, се помни цял живот.

Нещата станаха сериозни, имаше фетално страдание, а и заради изтеклите води със зелен цвят все повече се приближавахме до операцията. След вагинален преглед, Доцентът каза да се обадят на екипа за секцио. Аз го погледнах и казах искам живо и здраво бебе!

Докато ставах от леглото започна вагинално кървене и моята акушерка ме съпроводи до родилният стол. Докато се усетя ме съветваше как да напъвам. Болката изчезна. Съсредоточих се напълно над указанията.

След 4 контракции с напън видях как се подава главичката на дъщеря ми. Тя се роди с двойно увита пъпна връв (феталното страдание). Еуфорията и адреналинът ме завладяха напълно! Изпитах чудото на раждането! 21.55 часа. Благодаря на целия екип!

Ако разказът на Мария Ви е развълнувал и искате да прочетете още по темата за нормално раждане след секцио, разгледайте раздела VBAC България.

Сбъдването на една мечта

Разказът на Златина разбива едновременно няколко мита: за това, че не може да се роди нормално след секцио, за това, че не може да се роди голямо бебе по естествен път, особено след секцио, за това, че при ВБАК не трябва да се използва упойка…

Здравейте! Реших да споделя тук за моя успешен ВБАK (нормално раждане след цезарово сечение) и да дам надежда на всички, който искат да усетят красотата на естественото раждане !

Малко предистория: първата ми бременност…. Терминът ми беше за 11.01.16, преносих 7 дни. На 18.01.16 година с три см разкритие отидох на секцио, заради седалищно (краково) разположение на бебка, размери 3980гр, 52см. Бързо възстановяване след секциото, но останала надеждата за нормално раждане!

И така, почти 5 години минаха и нещата се случиха идеално!!! Терминът ми беше за 15.12.20 година (вторник). Бях сигурна, че ще пренося отново. До термин бях адски спокойна, дори багажа си не бях събрала. Трябваше да ходя на тонове през ден, като на 21.12.20 имах час при д-р Цонев (Майчин дом Варна) да види как са нещата. В неделя се отдадох на домакините задължения, като си казах, че все пак е редно и багажа да си оправя, но така и не ми остана време 😉

С д-р Цонев се разбрахме в неделя (20.12) вечер, да си направя един Акушерски коктейл, пък знае ли се ….може да тръгнат нещата! В 18ч забърках аз коктейла и зачаках… Но нищо не се случваше (дет се вика дори и то тоалетна не ме караше да ходя). Около 20:30 часа вече взех да ходя до тоалетната, но определено си мислех, че ще бъде повече….

Реших да се изкъпя с гореща вода и да си легна в леглото за почивка. Около 21:30 часа ходих да пишкам и ми направи впечатление, че тоалетната хартия е малко „лигава“ и ми светна веднага лампата- това сигурно е началото, но все пак не ми се вярваше. Легнах аз в леглото и в един момент усещам, че нещо ме намокри. Скачам и газзз в тоалетната. Какво да видя – някаква странна слузеста течност изтича от мен, ама доста!

Влязох пак в банята, оправих се и какво да ви кажа, като се почнаха едни контракции вече около 22ч… Усетих аз, че нещата май ще се засилват. Станах да оправям аз багаж, ама ме боли…. В един момент гледам докато се мотам станало 24 часа. Мъжът ми се разбуди леко и му викам: „Наспа ли се?“А той ме гледа умно и де ли си вика тая какво иска сега от мен. Само докато му казах, „мисля че трябва да ходим до болницата“, като скочи, като хукна (и той не знае на къде) .

Такаааа… Удари едно рамо, стегнахме багажа, а аз вече умирам, много ме боли! Грабнахме детето, облякохме го, щяхме да го водим в баба му. Ноо уви обадихме се да дойдат да го вземат, не мога, боли!!!

Тръгнахме към болницата, аз мра….мъжът ми уж засича контракции и в един момент вика: „Абе те са на 2мин!“. Пристигнахме в Майчин дом, влизам аз, с адски болки, разкритие 6см , светнах сигурно като коледна елха Приеха ме в 01:30-02:00часа. И да ви кажа боли, боли си яко….

Дежурният лекар се обади на д-р Цонев. Разбраха се какво да правят и кога да идва той, сложиха ми епидурална упойка и нещата се нормализираха. В 5 часа дойде д-р Цонев, както винаги спокоен, усмихнат и абсолютно подкрепящ, провери ме за развитие, оп вече имахме 8-9см….

Сложиха ми малка система окситоцин за 20 мин (от 05:20-05:40) и докторът каза, че изтече ли времето ДЕЙСТВАМЕ! Всичко се случи за нямаше и 10-15мин….

В 05:55ч се роди синът ми Боян със завидните мерки 4120гр и 56см!!!!Думи нямам да изкажа благодарността си към всички, който направиха толкова неща, за да сбъднат мечтата ми. Благодаря първо на д-р Цонев, че повярва в мен, благодаря на д-р Костов за спокойствието, търпението и човечността, с които ме прие, благодаря на д-р Добрева за анестезията и на всичкиии акушерки, който бяха неотлъчно до мен мили, усмихнати и адски надъхващи!!!!

Б Л А Г О Д А Р Я В И !!!!

А на вас мили майчета, мога само да ви кажа: не позволявайте на никой да ви прави психоатаки и да се мъчи да ви раздели от мечтите ви! Вярвайте в себе си !!!!

В трудни времена се раждат силни хора

Нарин ни разказва за не лесния пък до своето нормално раждане след секцио. Какво означава да се вклюбиш в акушерката си? Да видим!

Моята история започва в недалечната 2017 година когато родих първото си дете. Когато видях положителния тест веднага започнах да звъня на най-близките си, включително и на двете ми най-добри приятелки, които в този период също бяха бременни: едната в 8мия месец, а другата в 4тия. Порадвахме се, поплакахме и така следваха съветите им: да се обадя на тяхната АГ, която следи бременностите им и да започна и аз да ходя при нея.

Така и направих. Обадих ѝ се и тя пое ангажимента да бъде моя лекар и приятел следващите 9 месеца в моя живот. От пръв поглед тя е много добър специалист – лекар, добър човек. Доверих ѝ се и никой не можеше да ме убеди , че има по-добри от нея, за мен тя беше Човека!

Моите две приятелки родиха секцио при нея. Едната с причината, че има операция от херния, а другата, че плацентата била ниско долу, не плацента превия, а просто ниско долу, както и че не била психически подготвена за нормално раждане и нямало да издържи на напрежението. Лекарката определяше датите за секцио, не пациентките ѝ! Така аз тогава не обърнах внимание на всичко това. Казах си: щом лекар го казва, значи има защо и така е трябвало, а за мен тя все още е най-прекрасният лекар в очите и сърцето ми!

Имах най-прекрасните девет месеца, супер лека и безпроблемна бременност! До момента, в който не влязох в 9-ти месец и не получих бъбречна криза. Терминът ми беше за 28.03.2017. Веднага ѝ се обадих, защото не знаех какви са тези болки. Тя ме извика в кабинета и установи , че правя бъбречна криза, направи ми инжекция но-шпа и болките лека по-лека утихнаха. Останаха обаче изтощението и умората, като тя ми каза така: „Сега ще извикам моя близка приятелка нефролог, да те прегледа и ако имаш камъни и тя каже, че трябва да раждаме днес , ще трябва да го направим, за да не се измъчваш, тъй като може да получиш още една такава криза до като не родиш.”

Така дойде въпросната лекарка, прегледа ме, установиха , че имам два камъка от 3мм и 5мм. Взеха заедно решение, че за мен най-добре ще бъде да извадят бебето колкото се може по-скоро! Още същия ден приготвихме сака и хванахме пътя към болницата за така нареченото „спешно секцио”.

Всичко мина добре и на 13.03.17 година се роди прекрасната ми дъщеря Азра! Бях със спинална упойка и успях да видя какво човече родих. Показаха ми я набързо и я свалиха долу в нентологията.

Да, но кошмарът за мен започваше тепърва, все още неосъзнала случващото се! Първият минус на секциото е, че не можеш да видиш и прегърнеш детето си, не можеш да го закърмиш веднага, защото нямаш силите да обгрижваш все още своето новородено! Така след цяла нощ будуване от емоции и разговори с близки и приятели, дойде сутринта, в която рехабилитатор влезе в стаята ни за да ни раздвижи.

Болките и опъванията са ужасни, ставаш и вървиш със скороста на мравката! Въпреки болките, които изпитвах, казах на въпросното момче, че искам да видя детето си и го помолих да ме придружи до стаята на бебетата. Той ме погледна странно с недоверчив поглед и ме попита дали ще се справя. Аз му казах, че вече съм майка и няма сила, която да ме спре!

Така хваната под ръчичка за него извървях един дълъг коридор докато не стигнах до „прозореца” където стоят бебетата. Изкараха Азра, а аз започнах да плача от радост и от тъга, че тя не е до мен! Плачех постоянно, за всичко, за най- малкото… за едната усмивка на мъжът ми дори!

Истинският кошмар започна когато се прибрахме във вкъщи. Тогава осъзнах, че нещо с мен не е наред. Усещах постоянен страх, че бебето няма да оцелее, че родителите ми, които пътуват, за да дойдат да видят мен и бебето, ще катастрофират и всички ще починат. Плачех за всичко, не успявах да спя, дори когато бебето спеше. Черни мисли бяха обладали моя ум, а умората и изтощението ставаха все повече и повече!

Не успях да кърмя рожбата си, защото видиш ли ти помпата не може да изпомпи и 20мл, а на гърда тя сучеше. Но аз бях твърдо решена да следя милилитрите, голяма глупст, голяма грешка! Давах АМ (адаптирано мляко) и се чувствах все едно давах отрова, и пак ревове, и пак драми!

Така 15-20 дена след раждането, малката мина изцяло на АМ. Лека полека тази следродилна тъга започна да напуска моя ум и тяло. С времето и ситуациите, които се случиха с мен и около мен започнах да осъзнавам къде съм грешала и какво е трябвало да направя.

И така, бях твърдо решена, че за второто бебе няма да повтарям същите грешки, като при първото. За всички негативи, които ми се случиха, до ден днешен обвинявам секциото и рязко взетото решение да ме оперират!

Две години и пет месеца след секциото забремнях отново. Този път бях твърдо решена, че ще раждам нормално и никой и нищо не може да промени това мое решение! Естествено, аз все още много държах на моята АГ и исках отново тя да следи бременността ми въпреки слуховете, че тя нормално не изражда.

Аз наивно си мислех, че за нея аз съм по специална и ще се вслуша в моите искания и желания!

Така и беше до последно, отново имах прекрасни девет месеца, отново всичко с мен и бебето беше перфектно! Като на всеки преглед аз казвах, че искам нормално и тя казваше, че мога да родя нормално и тя ще ми помогне и ще бъде до мен. До последния преглед, който се състоя при нея….

Бременна в началото на 9-я месец отивам на тонове и ехограф. Мина прегледа и сядам на стола пред нея, а тя на един бял лист ми пише една дата 09.03, при което аз я питам какво е това. Тя ми заявява датата ти за секцио! Аз супер шокирана ѝ казвам: Да ама аз искам нормално раждане, както бяхме говорили! И тя започна: да, ама миличка, виждаш той е с голяма глава, като сестра си, ти си с тесен таз и още куп други нейни теории, които да ме откажат от нормалното раждане!

Някак си обладана от разговора, взех бялото листче и напуснах кабинета. Обадих се на съпруга си веднага. Разказах му какво се случи и той категорично отказа тази дата за секцио и ми каза така: „Какво стана, нали нямаше проблем за нормално раждане? Какво се промени в последния момент? Кажи ѝ на лекарката, че не искаме тази дата и ако ще е секцио ще бъде датата на дъщеря ни: 13.03.” И ми затвори телефона.

Аз разстроена се обаждам на АГ и казвам, че той не иска тази дата и иска 13.03, а тя ми каза така: „Не може тогава; много е близко до термина ти (17.03.2020). Ако вземеш да родиш през нощите, какво ще те правя тогава???“

Прибирам се аз с идеята да се опитвам да разубедя мъжа си и той да се съгласи с тази дата и просто всичко да приключва. Да ама не. Той упорито държеше на това или 13.03, или нормално и се афектира страшно много от думите ѝ „ако вземеш да родиш през нощите”. Какво било това, тя ли щяла да решава кога синът ни ще се ражда, то си е непредвидим процес, може и през нощта да тръгне. И как така тя ще преценява на коя дата ще се ражда нашето дете. Според него тя си разпределяше графика както на нея и е удобно!

Съпругът ми категорично отказваше нейните теории. Каза ми ако не се съгласи, ще намерим други лекари. Сякаш в Бургас няма други лекари!? Ако не беше упоритостта му, аз веднага щях да се съглася за секциото! Благодаря му, че повярва в мен и не ме остави да взема грешни решения!

Започна нашето голямо търсене. Звъннах на една от акушерките в болницата, в която родих дъщеря си, за да поискам съвет и да попитам ако тръгне евентуално раждане дали тя би била до мен и би ме подкрепяла в този важен за мен момент…. Ето тук започва истинската борба. Тя така категорично ми отказа, като започна да ме убеждава, че само 3г след секциото е супер малък период и рискът за мен и бебето е толкова огромен, че тя няма как да поема такава отговорност. Трябвало да минат минимум 7 години, че да се случи това, което искам аз. Каза ми, че в тяхната болница ВБАК има 1:1000 и то съвсем случайно станало. С две изречения тя ми каза, че дори и да тръгна към болницата в активна фаза с контракции и разкритие, пак ще ме срежат!

Ето това беше моментът, в който аз категорично се отказах и от тази болница, и от така обичаната от мен лекарка! Направихме една среща с АГ-то. Казахме, че сме разочоровани и ще намерим друг вариант. Взех си всички необходими документи за постъпване в болница и излязох от този кабинет завинаги!

Сега трябваше да намеря някой, който да се съгласи за ВБАК (нормално раждане след цезарово сечение – бел. Йоанна) с мен ли поне ми даде този шанс! В групата за Вагинално раждане след цезарово сечение съм от 2017 година. Винаги с интерес четях постовете, най-вече за бургаските успели мами. От там виждах само две имена: на акушерката Велина Василева и на доктор Златко Кироваков, които покрепят и израждат майките след секцио!

Без да се замисля писах на Акушерката, а тя ахххх ТЯ ….. УНИКАЛНА Е! Не след дълго ми отговори с такъв позтивизъм, че още от първите редове аз разбрах, че ще родя естествено при тази жена! Моментално ми изпрати клипове и материали, за да започна да се подготвям за ВБАК!

Уговорихме се за среща, исках да я видя и на живо. Беше на работа, извика ме пред родилно отделение. Още щом излезе, тя ме обгърна с топлина и нежност. Поговорихме си и тя ме уверяваше, че шансът да имам руптура е малък. Каза ми: „Ти ще успееш момиче!” Прегърна ме и си поплакахме заедно.

Моята Акушерка.

Следващата стъпка беше да имам зелена светлина и от доктор Кироваков. Тя ми уговори среща с него. След прегледа той ми каза, че нямам никаква причина да не мога да родя нормално. Всичко с мен и бебето беше перфектно. Направо си ми каза ти си жена, родена да раждаш нормално!

Той също ме увери, че ще бъде до мен по време на раждането и да нямам абсолютно никакви притеснения за това. Това е още от първата среща. Така вече аз спокойна, че съм намерила „моите ” хора, можех просто да стоя и чакам момента, като постоянно подържам връзка с акушерката ми за състоянието ми!

Вечерта на 16.03.2020 лекарят и акушерката ми са на смяна. Беше обявено извънредно положение заради Ковид-19 и женските консултации бяха прекратени. Извикаха ме късно вечерта – в 21:00ч – да ме прегледат, тъй като терминът ми беше на следващият ден.

Доктора ми направи вагинален преглед и ми каза, че скоро няма да е моята работа. Шийката ми още не се била центрирала. Акушерката ми пусна тонове и ме изпратиха по живо по здраво в къщи.

Прибрах се аз спокойна, сипах си чашка вино и се успокоих, че следващите дни няма да има раждане…. Приспах детето си, легнах и аз с една книжка в ръцете. Както си чета и изведнъж баам! Силна болка, такава болка, която до сега не съм усещала. След малко ме отпусна, продължих да чета. Минаха 10 минути и след малко пак бааам! Същата болка, по-силна от първата. Аха! – си казах – май моментът дойде. Изчаках да видя дали ще има следваща, не след дълго дойде и тя!

Станах и отидох веднага до двете 00. Писах на акушерката. Часът беше 23:45, като тя си помисли, че това са подготвителни: все пак преди 2 часа бях при тях и нямах никакви индикации за раждане, но не след дълго се убедихме и двете, че моето раждане започна! Каза да засичам контракциите и колкото се може по-дълго или колкото издържа да стоя в къщи.

Повиках мъжа си. Бях купила за този момент и фитнес топка. Тук е моментът да споделя, че тази топка е велика. Изкарах повече от половината контракции на нея. Посрещах всяка контракцияна нея, намаля болката на половина. Седнах пред камината и се залюшках леко на топката, а мъжът ми посрещаше всяка болка заедно с мен.

Контракциите зачестиха. Започнах да ги засичам на всеки 3-4 мин с продължителност 1мин. Писах на акушерката и тя ми каза, че е време да тръгваме към тях. Часът минаваше 4:30 сутринта. Тя ме посрещна, оправи ми документите за прием, а докторът ме прегледа като каза, че разкритието ми е 3 към 4см, а аз очаквах да е поне 7см! Ужас!

Сложиха ми система окситоцин на бавна капка. АХ каква беше тази бавна капка не знам, но започна да боли истински тогава! Акушерката ми беше неотлъчно до мен, правише ми леки масажи по кръста. Каза ми да легна, че ще ми трябват сили и да ги пазя! Между контракциите буквално заспивах, за секунди, но заспивах! Започнеше ли контракцията, силно стисках каквото имах около мен: дръжки, легло, ръката на акушерката ми.

Докторът идваше да проверява до къде съм стигнала. Прегледа ме и бях със 7см разкритие, попита ме дали боляло…. моля?!? После си отговри сам: да знам боли, аз пак в шах?!?! Всъщност, не знам колко боли, но виждам, че много ви боли- ми каза той. Погали ме за крака утешително и пак изчезна. Нямах сили, да му обяснявам точно колко боли!

Държах се мъжката до последно.

Точно когато вече бях решила да крещя ИСКАМ СЕКЦИО, докторът дойде, прегледа ме и каза, давай момиче, с 9см разкритие си, постарай се, стани и стой права, така по бързо ще направим пълното разкритие…. Вдигнаха ме с акушерката, имаше един шкаф пред мен. Подпирах се на него дишах и издишах, като акушерката ми правеше пак масажи по кръста.

Започна да ми се вие свят. Погледнах на вън през прозореца и видях уникален изгрев. Слънцето изгряваше с ярко червени лъчи. В този момент започнах да поскачам на един крак. Тогава докторът каза на акушерката: виж тя стои на един крак, започнаха напъните. Попита ме дали усещам напъни, а аз му казах, че не знам какво усещам.

Върнаха ме на леглото. Бях с пълно разкритие. Напътстваха ме как да напъвам, кога да напъвам. Така след 1-2 упражнителни напъна на леглото ме вдигнаха и насочиха към магарето. Аха, си викам, същинската част идва!

Започна се.

Чакаш контракцията, слушаш акушерката какво ти казва и действаш. Аз не бях от най-послушните, но все пак с 3-4 напъна се роди прекрасният ми син Абдула. В 7:30, точно на термин, с най-прекрасния изгрев в живота ми!

Още щом той излезе, акушерката ми го сложи върху мен. Имахме моментален контакт кожа до кожа,отложено клампиране на пъпната връв, ранно слагане на бебето на гърда, снимки за спомен, и едно вечно приятелство с моята любима акушерка! Бебето не се отдели и за миг от мен, през цялото време беше пред очите ми: къпаха, мериха, теглиха пред очите ми!

Мила моя акушерке, знам, че ще четеш това. Още веднъж огромно благодаря! Бъди благословена и радвай още стотици жени, ние имаме нужда от теби твоят позитивизъм! Остани си такава: никога не се променяй! Обичам те!

С едно изречение ще завърша тази история. Ако се налага да раждам още 5 бебета и 5-те бих желала вагинално да ги родя! Няма нищо по-хубаво, по-истинско от това! Природата си знае работата, отдайте ѝ се!

„И сега какво да те правя?!“

Разказ за едно много желано и осъзнато раждане без страх, в което Нора много вярваше. Път, за който се е подготвяла отдавна, с не малко изненади и препятствия, но с прекрасен финал.

Казвам се Нора и искам да споделя моята история за успешен ВБАК. Искам и да благодаря много на тази група и VBAC групата, където намерих отговор на много свои въпроси. Благодаря на всички жени споделили своите истории, всяка една ми беше голямо вдъхновение и най-вече на Yoanna, която винаги намираше точните думи, когато имах нужда от подкрепа и съвет и ми вдъхваше много кураж.

Термин определен за 06.01.2020 с разлика от секциото 6 години. То беше направено в хода на раждането, заради зелени води. Съответно аз бях много разочарована и ядосана, защото вярвах, че мога да родя нормално и защото мислех, че след едно секцио следва винаги ресекцио. Смятам обаче, че е имало причина да се случат така нещата, а и погледнато от днешна дата не съм била достатъчно добре подготвена.

След разговор с майка, която е родила второто си дете нормално след секцио, се обнадеждих и оттогава мечтая за естествено раждане. Когато забременях бях твърдо убедена, че искам да изпитам това чувство (разбира се стига да няма медицинска причина, която да ми попречи). Исках детето ми, а и аз, да се възползваме от всички позитиви на естественото раждане, исках да е позитивно без страх. Да: без страх! Ние, жените, сме създадени да раждаме. Природата го е измислила – девет месеца тялото ни се подготвя, за да се случат нещата по най-добрия начин за нас и бебето.

И така, скоро разбрах за д-р Цонев, който има опит и подкрепя ВБАК раждания. Говорих с него – позитивен и вдъхващ доверие млад лекар. Съгласи се, но имаше малък проблем – щеше да бъде извън България в периода 27.12-03.01.2020. Аз имах някакво предчуствие, че нещата може да се случат точно тогава и затова се опитах да си намеря резервен вариант.

Да, но лекарите, с които говорих тук във Варна, някак не ме спечелиха. Не вярваха в моя успех и все ми говореха неща, с които да ме сплашат. Резервният вариант – предложение на д-р Цонев – беше да отида в МД с контракции, да питам дежурния лекар за нормално раждане и ако ми откажат да ми направят секцио. По време на това търсене преминах през период на радост, сълзи, разочарование, яд и дори за момент се замислих да пътувам към София. Факт беше обаче, че имах някакъв шанс да родя в периода, в който д-р Цонев е в България и в крайна сметка оставих нещата да се случат така, както е писано.

Останахме си във Варна. Последния месец си бях с подготвителните контракции, които не бяха болезнени, нито пък регулярни, но от 29.12. нататък станаха по на често. На 30.12. късния следобяд реших, че ще правя упражненията, които ми помогнаха много и които се стараех да правя редовно. Вечерта ми падна и много малка част от тапата, а контракциите вече бяха на 10-15 мин, болезнени и продължаваха по 50 сек до минута и нещо. Цяла нощ не можах да спя.

Сутринта на 31.12. контракциите се поразредиха и се редуваха болезнени с неболезнени. Това, което забелязах е че движението ми помагаше да се чувствам по-добре. Щяхме да посрещаме Нова година в свекърва ми, но тъй като всички бяха притеснени, че ще родя вкъщи, за тяхно успокоение отидохме до МД, за да проверим тоновете на бебето добре ли са. Всичко беше наред и спокойни отидохме да празнуваме.

Падна ми още малко от тапата, а контракциите станаха по-силни, на по 10 мин с различна продължителност. Така си и посрещнах 2020 г. до към 3 часа, когато периодът се увеличи на 13-14 мин. Цяла нощ засичах контракции и дори взех Но шпа, защото вече наистина не издържах.

Сутринта на 01.01. имах една пауза от 30 мин и мисля, че тогава успях да дремна (тези няколко дни за мен си бяха prodromal labour). Тогава ми падна окончателно и тапата, а контракциите си продължаваха все така на по 10- 11 мин. Търсех различни варианти за обезболяване – сменях пози, вземах си топъл душ, вървях. Ясно ми беше че няма да устискам до 03.01. и даже бях решила, че ако и на 01.01. вечерта не спя цяла нощ просто ще отида и ще си поискам секцио. Болката плюс недоспиването ми дойдоха в повече!

Вечерта контракциите зачестиха на 6-7 мин с продължителност до 1 мин. Определено раждането напредваше и трябваше да се ходи в болницата, но си чаках момента 1-4-1, т.е. да отида в активната фаза, за да имам поне малък шанс за вагинално раждане. Надявах се да имам късмет и да се падне готин лекар на смяна. Малко преди да тръгнем имаше и един момент на затишие без контракции.

В 00:15 бяхме в Майчин дом. Дежурен лекар д-р Костов, за когото бях чувала само хубави неща, но знаех, че не подкрепя ВБАК и все пак се успокоих, защото този човек с благата си усмивка и изражение ми вдъхна доверие! Обясних му каква е ситуацията и той ме попита – ти сега естествено ли искаш? Аз отговорих тихичко – ако ми позволи – Да! Провери ми разкритието – 7 см. „И какво да те правя сега?!”… а аз супер щастлива, че идвам с такова голямо разкритие! Беше ми леко ядосан, понеже такива раждания не води.

Сложиха ме да легна, за да чуят тоновете на бебето и докато си лежах получих напън и ми се спука мехура. Извиках – имам напън, а те – стискай, недей да напъваш. Но как да спра напъна?! Та то е извън моя контрол, тялото ми го прави. Сграбчиха ме и направо в родилната зала, нямах време даже да се преоблека. Всички страшно много ме подкрепяха! Акушерката Зори Добрева беше тази, която ми даваше кураж и напътствия. Д-р Костов беше отстрани и наблюдаваше целия процес.

И така на 02.01 в 1:20 ч. след 5 напъна и епизиотомия (направена от акушерката), се роди Калоян – 3,400 кг, 51 см. Сложиха ми го на корема: бях толкова щастлива и благодарна! Всичко си заслужаваше! Това е най-уникалното чувство на света!

Вярвайте в себе си, настройте се позитивно, визуализирайте! В нас жените има неподозирана сила и тялото ни знае какво да прави! ❤️

СЗО: Обучение през бременността намалява риска от секцио

В документ публикуван през октомври 2018, СЗО препоръчва здравно обучение на бременните жени като част от пакет с мерки за намаляване на броя на ражданията с Цезарово сечение.

През октомври 2018 година Световната здравна организация (СЗО) публикува препоръки за извънклинични мерки за намаляване на ненужните цезарови сечения. След проведени изследвания, едно от нещата, които организацията препоръчва, е обстойна предварителна подготовка на жената и партньора за раждането.

Документът на СЗО съдържа три категории препоръки: насочени към бременните жени, към медицинските работници или към здравните организации и заведения. Ще се спрa на първата група (преводът е мой, със съкращения).

Препоръка 1. Здравното обучение на жените е важна част от пренаталната грижа. Препоръчват се следните образователни мерки и програми за подкрепа с цел намаляване на броя на ражданията с Цезарово сечение (ЦС).

1.1. Обучителни семинари за раждането

Те следва да съдържат и сесии за страха от раждането и болката, за фармакологичните методи за обезболяване и техните ефекти, за не-медикаментозните методи за обезболяване, за предимствата и недостатъците на ЦС и естественото раждане, за индикации и контраиндикации за ЦС).

„Сърце до сърце“ организира такъв тип обучения. Можете да разберете повече тук.

1.2. Обучителна програма за техники на релаксация

Препоръката е тя да е водена от медицинска сестра или акушерка. Тази програма следва да включва групови дискусии на тревогите и притесненията по време на бременността, целта на релаксацията, техники за дълбоко дишане и др.

1.3. Психо-социална програма за превенция

Тази мярка е насочена към двойките. Тук следва да бъдат включени теми като контролиране на емоциите, управление на конфликти, решение на проблеми, комуникация и стратегии за взаимна подкрепа.

1.4. Психологическо обучение

Все се повече жени идват на нашите срещи за подкрепа във Варна, или се възползват възможностите за обучение и лична подкрепа. А може би не е далеч денят, когато и във Варна дулите ще бъдат посрещани в родилните отделения с усмивка и благодарност, като част от екип, допринасящ за позитивно преживяване на раждането.

Накрая малко за Цезаровите сечения по света. СЗО припомня, че ЦС е хирургическа процедура, която може да е животоспасяваща, ако се извърши по медицински причини. През последните десетилетия броят на ЦС по света постоянно нараства, без обаче това да носи ползи за майките и бебетата. Напротив, има данни, че когато ЦС надвишат определен процент, това носи дългосрочни рискове, които могат да продължат да съществуват много години след раждането и да се отразят на здравето на жената и детето, както и на бъдещите бременности. Напомням, че в България проценът на ЦС е почти 50 по официална статистика, доста далеч от препоръчителните според СЗО около 15%.

В пубикацията си СЗО уточнява, че е трудно да се посочат точните фактори, които допринасят за постоянно растящия брой на ЦС по света. От една страна все повече бременни жени са с наднормено тегло; все по-чести са и многоплодните и късните бременности – фактори, които увеличават риска от ЦС, но дори и те не могат да обяснят големия ръст в броя на оперативните раждания. Вероятно е да имат връзка други фактори, като желанието на жените, семейната и социална среда, финансовата страна, организационни интереси, фактори свързани с лекаря.

Има спешна нужда да се вземат доказано ефективни мерки за противодействие на тенденцията, смята СЗО. Такива са включените в цитирания документ препоръки, някои от които прочетохте по-горе.

Ако тази статия Ви е била интересна, вероятно ще искате да прочетете и препоръките на СЗО за грижа по време на раждането.

Абонирайте се тук за бюлетин „Подготовка за раждане и кърмене“.

За пореден път повярвах в чудесата

За раждането и чудесата ни разказва майка на 31 години от Варна. Неочакван, но много желан обрат на събитията сбъдва нейната мечта за естествено раждане. Сега със своята споделена история тя насърчава жените да се запознаят добре с всички подробности относно раждането и периода след това, да знаят какво и как искат да се случи, да се вслушват и да се доверяват на тялото си.

През цялата си бременност исках да родя нормално и за мой “късмет” една седмица преди термин започна да се говори за секцио. До деня на секциото имах надежда, че нещата могат да се променят в последния момент – бях чула случайно една такава история. Но така и до последно нямах никакво разкритие, съвсем леко скъсяване на шийката, бебето беше едро, разположено високо, аз с тесен таз и други предпоставки за секцио. А вече и преносвах. Планирахме операция.

Приеха ме вечерта в болницата, за да ме наблюдават и подготвят за сутринта. Aкушеркaтa, която ме посрещна, ме попита защо ще е секцио. Обясних ѝ какво е положението, а тя ми пипна корема и ми каза, че ще успея да родя нормално.

Искам да отбележа,че тя е с дългогодишен опит и съм имала среща с нея на лекция за раждането, на която бях присъствала. В момента, в който я видях, си помислих, че Господ ми я прати. Тази прекрасна жена вдъхва пълно доверие – изключително отдадена на професията си, много мила и много разбираща.

Вечерта същата акушерка – ще я кръстя Моят Ангел (М.А.) – ми направи клизма (няма нищо притесняващо в тази процедура) и след 10 секунди започнаха да ми изтичат водите. Как стана това все още не знам, при положение, че 15 минути по-рано бях на преглед и нямах никакви признаци за приближаваща родилна дейност. Тогава М.А. ми каза, че ще успея да родя така, както аз искам.

Вечерта имах възможност да разговарям с нея и изпитах истинско спокойствие и много силна надежда, че ще мога да родя моето момченце. Преди да свърши нощната смяна, М.А ми каза, че всичко протича добре и да държа на моето желание и да настоявам да родя естествено.

През нощта имах регулярни леки контракции, които спряха сутринта – според мен от стрес. Лекарят, с когото щях да раждам, дойде на смяна и ме провери за разкритие – три сантиметра. Спука ми мехура и се оказа, че водите ми са зелени, което било още една предпоставка за секцио. Добре, че М.А беше до мен и ме успокои, че не е нещо толкова страшно.

Всички лекари знаеха че съм за планово секцио и чакаха момента да ме карат към операционната. Подкрепа за нормално раждане получих само от акушерката, която ме посрещна. Ако не беше тя нямаше да мога да се противопоставя на решението за секцио.

Към 10 сутринта ми сложиха система с окситоцин и скоро същинските контракции започнаха. Изключително неподходящо беше това, че идваха хора до леглото ми и ми казваха “ти няма да родиш нормално, ти си за секцио” – дори и по време на най-силните ми контракции. За обстановката в болничното заведение нищо няма да казвам. Само това, че надмина едни от най-лошите ми очаквания. Раждах в държавна болница с избор на лекар. Ако бях в частна мисля, че нещата щяха да се случат доста по-леко.

Благодарна съм обаче на лекаря си , който в последствие разбра,че съм запозната с процеса на раждане и познавам добре тялото си, за това, че ми съдейства да ми даде опора и да помогне на детето да се изтласка. Така към 14 часа на бял свят се появи синът ми –3,700 кг, 51 см. Да добавя, че не са ми слагали упойка и за пореден път да потвърдя, че болката е нещо временно, което много бързо се забравя.

Изводите, които си направих, са следните – всичко може да се промени в последния момент. Много е важно родилката да има доверие и да получи подкрепа поне от един човек от болничното заведение. И третият извод – раждането не е нещо, което бих правила всеки ден, но определено бих го направила още два пъти и по същия начин

За процеса на раждане искам да добавя,че е много важен самоконтролът. Аз през цялото време усещах, знаех и се опитвах да контролирам това, което се случва. Също така си позволявах да пия вода, което ми даваше сила. Раждането беше доста тежко,но когато всичко приключи имах сили и настроение да се шегувам. Веднага щом ме качиха в стаята сложих малкия на гърда и той засука.

След моето нормално раждане,въпреки многото шевове веднага започнах да се грижа за детето. Бях в състояние да го гледам адекватно – и него, и себе си. Когато се прибрахме вкъщи нямах нужда от странична помощ. Аз и таткото се комбинираме и справяме с всичко.

Раждане с Вяра: естествено след 2 цезарови сечения

Раждането, което роди и „Сърце до сърце“.

Ето разказа за моето първо нормално раждане след два пъти секцио. Има и още едно 🙂 Действието се развива в последните дни на март 2014.

Предисторията накратко е, че след 2 деца родени със секцио, през третата бременност решителността ни нещата да се случат различно беше голяма. Тук няма да влизам в подробности за предимствата и недостатъците на естественото раждане след секцио. Важното е, че за нас това беше по-добрият вариант, ако разбира се не се появеше причина за секцио. Със съпруга ми се подготвяхме много, четяхме, мислихме върху прочетеното, обсъждахме, намерихме си дула, при която минахме курс за подготовка и която ни подкрепяше.

През цялата бременност, а след това и за самото раждане, за мен беше ключова подкрепата на мъжа до мен. Не бих могла да водя сама такава битка – зная, че за някои жени това е постижимо, но аз не съм от тях. А си беше битка: със собствените страхове, с миналото, с чужди мнения, с липса на подкрепа и т.н…

Заедно си изяснихме защо и как бихме искали да протекат нещата и избягвахме да говорим с хора, които не биха ни разбрали.

Към края на бременността избрахме подкрепящ лекар. Два пъти обсъдихме с него плана си за раждане, като се съобразихме с неговите забележки, бяха приемливи. Искахме да сме спокойни, че когато започне раждането няма да се наложи да водим спорове, а този лекар ни вдъхваше доверие. Очакванията ни се оправдаха. Моля Ви, обсъдете начина, по който си представяте раждането с лекаря си възможно най-рано! Интервалите между контракциите не са най-подходящото време да се информирате за вижданията на лекаря или акушерката си за една или друга процедура…

Раждането не започна както очаквах; в четвъртък вечерта имах контракции, по-силни от обичайните Бракстън Хикс, през 5-6 минути, но отшумяха за няколко часа; през нощта усетих няколко единични. В петък през деня имах същите контракции през 15-20-30 минути, цял ден, а към 18 часа започнаха да се засилват. Започна да ми пада и тапата (т.е. имах леко кървене, което си подължи до самото раждане). Чухме се с дулата, нямахме уговорка тя да е с нас за раждането, но бяхме благодарни някой да ни изслуша в 11 часа вечерта. Пробвахме различни варианти за облекчаване на болката, намерих коя позиция ми е най-удобна по време на контракция, а между контракциите си почивах.

Топлият душ също се оказа добър помощник. Когато стяганията станаха на около 5 минути решихме да отидем в болницата…И от притеснение, и от нетърпение може би. Оказа се, че малко сме прибързали.

„Добър вечер… При кой лекар сте… Кога е терминът… Добре….“ (следва запис на тонове, всичко ОК), „Нека Ви прегледам… от какво е този белег… Много са слаби конракциите… 0 см разкритие…“. Лекарят ни прати да си ходим в къщи и слава Богу! Беше ни нервно и напрегнато да се върнем и да започнем отново чакането, но сега съм благодарна, че не ме приеха тази нощ, въпреки че беше минал терминът ми и имах 2 предишни операции.

След като се прибрахме от болницата болките доста се засилиха, от 3 до 6 сутринта почти се отчаях, че няма да издържа, ако това е само началото… и после всичко спря, аз заспах, от време на време ме събуждаше някоя контракция… В събота се чухме с лекаря, той спокойно ни каза, а, така ли, ами значи ако нищо не се случи, елате в понеделник… Ние си мислим, че раждаме, той: понеделник… Оказа се прав.

В събота през деня контракциите пак съвсем затихнаха, макар че ги усещах от време на време. Вечерта се засилиха, усещаха се и по-различни, но не бяха регулярни и не се учестиха, така че пропуснахме ходенето в болницата.Беше нещо като втора репетиция. Вече си имахме изпробвана схема за справяне, когато наистина се разраждам. Ако изобщо де, вече не ни изглеждаше чак пък толкова сигурно.

В неделя вече бях много изтощена. Контракции имах, но не бяха регулярни. Опитахме се да се разходим, но нямах сили, а и не ми беше приятно да се превивам от болка на пейка в парка… Така че, почивка в леглото: лежах през почти целия ден. Започна да се промъква отчаянието, особено след като прочетохме, че този т.нар. prodromal labor може да продължи доста дълго… дори седмици!!! Не мислех, че мога да издържа още дълго. И то не само и основно заради болката. На този етап спрях да отогварям на притеснени обаждания. Предпочитах да поговоря с жени, които бях сигурна, че ще ме подкрепят. Един дълъг разговор по телефона, разходката, почивката и денят мина.

Вечерта в неделя контракциите станаха по-силни, постепенно ставаха по-болезнени и почти не можехме да намерим начин да ги облекчим с репетираните през предишните нощи средства. В един момент казах, че искам да тръгваме. Той предложи да пробвам за последно обливане на кръста с топла вода в банята (най-ефективното до момента) и ако и това не работи, наистина тръгваме. И на двамата някак не ни се вярваше, че наистина съм в активна фаза, толкова бавно се бяха развивали нещата досега…

Около 3 часа сутринта в неделя срещу понеделник бяхме в Майчин дом, а аз бях с 5 см разкритие! Не можех да повярвам! Струваше ми се страшно много, все пак при все че имах две деца, никога не бях имала и 1 см разкритие.

Настанихме се в стаята за активно раждане, продължихме да търсим начини за намаляване на болката. Бяхме сами, само от време на време идваше акушерка да мери тоновете. Когато дойде нашият лекар го попитах дали щом досега съм раждала 50 часа, сега ще раждам още 50, а той ми каза, че днес трябва да родя. Уплаших се, бях сигурна, че няма да стане днес.

Влязох във ваната около 6 часа, когато нищо вече не ме облекчаваше. Водата ми помогна, макар ваната там да не е най-удобна, особено за висока жена. Все пак упявах добре да се отпусна между контракциите. Бъдещият татко-на-трима ми напомняше да дишам и че скоро ще мине… И към 6:45 бях с 8 см! Продължавах да не вярвам.

Водите ми не бяха изтекли, болките бяха поносими, не можеше да съм толкова близо… Много скоро след прегледа за разкритие усетих бебето съвсем ниско, не успях да сдържа вика си по време на контракцията и загубих контрол. Излязох от ваната, казах му да извика екипа, но те вече бяха там. Аз бях в странно състояние; не усещах напъни, но чувствах, че бебето излиза. Някак ме убедиха да се кача на стола, за да родя. Спукаха ми мехура. Акушерката потвърди, че бебето излиза; в последствие татко й ми сподели, че не е повярвал, мислел е, че просто така ме успокояват… Докрай не можехме да повярваме, че ни се случва мечтаното чудо! Но след няколко контракции, за по-малко от 10 минути, се роди Вяра… Тези 10-15 минути в края на раждането бяха единственото време, когато загубих контрол и ориентация и бях страшно благодарна на лекаря и акушерката, които ме окуражаваха и ми помагаха.

След раждането изчакахме да спре да пулсира пъпната връв преди да я прережат; през това време Вяра беше първо на корема, после на гърдата ми. Изчакахме плацентата да се роди спонтанно; имаше и малко за шиене. Докато приключим с тези неща, Вяра беше в татко си, взели са я само за 5 минути за теглене и мерене… Макар много да го желаех, не съм посмяла да си представя, че ще родя така. Това раждане беше благословение!

А историята за раждането на Вяра има и продължение и то се казва Катерина 🙂 За него можете да прочетете тук.

Какво пише в „Информирано съгласие“ за Цезарово сечение

Да прочетем критично във формуляра за информирано съгласие за какво трябва принципно да е информирана пациентката преди да се пристъпи към Цезарово сечение.

Две от четирите ми деца са родени с Цезарово сечение. За да стане по-интересно пояснявам, че са първите две. Ясно разбирам, и на теория, и на практика, че тази сериозна операция може да бъде животоспасяваща. Разбирам обаче и че в някои случаи не е необходима, а се прави. И се чудя колко от жените, които се подлагат на нея, са прочели предварително декларацията за информирано съгласие за тази процедура.

Тъй като не намирам публикувани на сайтовете на български болници формуляри, реших да преведа този формуляр за информирано съгласие, който използват в щата Куинсленд, САЩ. Пълният превод можете да видите тук, а ако не Ви е до подобни четива точно днес, предлагам Ви малко упражнение по анализ на дискурса 🙂

Да прочетем критично частта за това за какво трябва принципно да е информирана пациентката:

„Моето състояние и предложената процедура, включително допълнителното лечение, ако лекарят открие нещо неочаквано. Разбирам рисковете, включително рисковете, които се отнасят специално за моя случай„. Тук особеното според мен е наблягането на рисковете: и то не само рисковете по принцип, а рисковете конкретно за моя случай, които могат определено да са различни от средните. Това може и трябва да прецени и да Ви обясни единствено лекарят, който познава добре състоянието Ви и медицинската Ви история.

„Упойката, която е нужна за тази процедура. Разбирам рисковете, включително рисковете, които се отнасят специално за моя случай“. Значи, освен да ни кажат с какво точно ни приспиват или обезчувстват и дали имаме избор на упойка, отново се очаква да сме наясно с рисковете от упойката. За някои жени не е нужно да навлизат в детайли, те имат доверие на лекаря си и тази информация може да ги стресира. Но е важно лекарят да предложи да предостави тази информация.

„Другите процедури и варианти за лечение и свързаните с тях рискове“. Някои лекари в България (не всички!) нямат навик да ни информират за възможни алтернативи, особено ако според лекаря предлаганото лечение е най-доброто. Разбираемо. Но! За да вземем информирано решение е нужно да имаме цялата информация. И ако лекарят пропусне да ни я даде, можем да опитаме ние да задаваме въпросите. Макар това да не е правилната последователност на събитията.

При подписване на информирано съгласие за Цезарово сечение в Куинсленд, САЩ, пациентът потвърждава също, че е запознат с прогнозите за състоянието си и рисковете ако не се предприеме процедурата; че знае, че няма гаранция, че процедурата ще подобри състоянието му, въпреки че ще бъде изпълнена професионално; че може да се наложи кръвопреливане. Моментът с гаранцията как Ви звучи?

Последно малко храна за размисъл върху това изречение в документа за информирано съгласие: „В случай на спешно животозастрашаващо събитие по време на процедурата, ще бъда лекувана според това какво сме говорили с лекаря“. Има ли нужда от коментар?

Силно вярвам, че бременността е момент да започнем диалог с лекари, акушерки и всички други, които се грижат за здравето и спокойствието на бебето и майката. Всяка бременна жена има много въпроси и заслужава да получи отговори. Лекарите и акушерките пък заслужават да имат време за всяка майка: толкова, че да я опознаят почти като приятелка докато дойде време за раждането.

П.С. Ако разполагате с формуляри за информирано съгласие, които бихте споделили за публикуване в блога, моля изпратете ми ги на ЛС тук. Благодаря!

П.С. 2. Снимката е от сайта на ICAN – международна мрежа за информиране за Цезаровото сечение, НПО, чиято кауза е да се намали броят на предотвратими Цезарови сечения, да помогнат на жените да се възстановят след такава операция и да защитават правото на вагинално раждане след Цезарово сечение.

Нормално раждане след секцио в 11 стъпки

Изследователи на темата обобщават 11те основни фактора, които могат да увеличат вероятността за вагинално раждане след секцио.

Вагиналното раждане след секцио (в българския се наложи акронимът ВБАК – от английското VBAC: vaginal birth after cesarean) е по-добър вариант от автоматично повторно секцио за голяма част от жените. Здравните рискове, които се свързват с планирано секцио, са около 5 пъти по-големи в сравнение с рисковете при ВБАК. Британките Хелън Чърчил – дългогодишен преподвател и изследовател и професор Уенди Савидж, лекар, преподавател и почетен консултант по акушерство и гинекология, обобщават 11 фактора, които доказано влияят на успеха на вагиналното раждане след секцио:

1. Причината за предишното секцио – ако не е налице този път, имате много по-висок шанс за вагинално раждане. Конкретно обаче ако причината е била диспропорция между размерите на таза и главата на бебето, в 2/3 от случаите жени с такава история успяват да родят вагинално (!).
2. По-късно пристигане в болницата – това обикновено означава, че е по-малко вероятно да Ви бъдат приложени интервенции, които да намалят шансовете за вагинално раждане. Можете да използвате различни мерки за облекчаване на дискомфорта в дома си до момента, в който прецените че се налага да тръгнете за болницата.
3. Жената не е под постоянно наблюдение на фетален монитор, който ограничава движението, може да доведе до по-силни болки и стрес и да повлияе зле на хода на раждането. Авторките споменават, че според някои изследвания измерване на тоновете през 5 минути е също толкова ефективно.
4. Ако ще се използва епидурална упойка, това да е на по-късен етап – след постигане на поне 4 см разкритие. Този вид упойка обикновено налага постоянно следене на монитор и има своите недостатъци (виж т. 3).
5. Раждането да не се предизвиква или ускорява.
6. Ако сте имала предишни вагинални раждания, това увеличава вероятността да родите вагинално след секцио. Още по-голям е шансът, ако вагиналното раждане е било след секциото.
7. Приемане на вода и храна – за раждащата жена е важно да е добре хидратирана и да приема леки храни като източник на енергия. Не е основателна политиката на някои болници ‘нищо през устата’ по време на раждането. В книгата се препоръчва прием на въглехидрати и избягване на месо и мазни храни.
8. Движение по време на раждането.
9. Без ограничение на продължителността на раждането – за жената е най-добре да ражда толкова време, колкото е необходимо, без да се чувства пристисната от времеви ограничения или да се притеснява, че нещо не е наред ако раждането не се случва „по график.“
10. Постоянна подкрепа – възможността да раждате под грижата на медицински специалисти, които познавате и с които имате изградена връзка увеличава шансовете Ви да родите вагинално след секцио. Обратно, постоянната смяна на персонала и многото непознати лица могат да имат негативен ефект. За раждащата жена е от голямо значение да има постоянна подкрепа от хора, на които има доверие.
11. Акушерска грижа – когато раждането протича под грижата на акушерки възможно най-дълго време, интервенциите са по-малко, а това увеличава шансовете за ВБАК.

Източник: Churchill, H. and W. Savage. Vaginal Birth After Cesarean. MUP, 2008.