Етикет: страх

От няколко години администрирам ФБ група, където си говорим за бременност, раждане, кърмене и майчинство. За да се присъединят, жените отговарят на три въпроса. И тъй като зная, че повечето жени изпитват страх от раждането, единият ми въпрос към тях е

„Кое е най-голямото Ви притеснение във връзка с раждането или кърменето?“

Във времето получих доста отговори на този въпрос и реших да споделя тук моята мини статистика за притесненията на бременните жени. Мисля си, че тя ще ти помогне да не се чувстваш сама. И бързам да напомня, че е нормално да ни е страх. Страхът е хубав стимул да предприемем действие, което може би отлагаме. Като например да посетим курс за подготовка за раждането… само казвам 😉

??И така, страх номер 1 е…. БОЛКАТА!

Огромен процент от жените се притесняват от болката по време на раждането. Oсобено ако ще им е за пръв път. Но и следващия път е нормално да те е страх… Аз се страхувах цели четири пъти ;).

Никой човек не обича да го боли. Нормално е да ни е страх от болката. И да, раждането боли, понякога много. Но има една съществена разлика между тази болка и всяка друга. Болката от раждането е физиологична, а не патологична. Тя не е резултат от проблем, както всяка друга болка. Напротив: тя е знак, че предстои едно лично чудо в живота на жената…

Също много важно: можем да се подготвим, за да се справим по-лесно с тази болка. Ето някои идеи тук. За цялостна подготовка за раждането, която включва и сериозна подготовка за справяне с болката, можеш да се запишеш в следващия ми курс. Там между другото ще си говорим и за притеснението

??дали ще разбера, че раждам,

което е едно от любимите ми, но няма да ти кажа защо. Сещаш ли се??

Продължавам със следващото доста често срещано притеснение:

??Избор на лекар или избор на болница.

Изключително важен момент, определено. Една идея от мен: първо определи (или заедно с таткото определете) приоритетите си за раждането. Без упойка? Бързо? Без болка? Без намеси? Секцио по желание? Без раздяла с бебето? С таткото? С дула? …. Още много важни въпроси мога да изброявам, но ключовото е кое за теб е важно.

Направи малък списък (три неща) и тогава започни да търсиш. В противен случай искаме препоръки от близки и познати с обичайното „Препоръчай ми лекар“, но всеки има свои критерии и впоследствие можем да останем разочаровани. Виж тук още по темата за избор на лекар.

Много жени имат колебания и за това дали да родят

??нормално или секцио.

Тази тема е ужасно дълга. В световен мащаб, препоръките са със секцио да раждат между 10 и 20 процента от жените. В България по последни данни така раждат около половината жени. Това означава, че около 30% от родилките раждат с Цезарово сечение (ЦС) без медицински показания и съответно са изложени на излишни рискове. Ето тук можеш да прочетеш повече за рисковете от тази операция.

Права задължителната уговорка, че ЦС наистина е животоспасяваща операция в определени ситуации. Важно е внимателно да се преценят ползи спрямо рискове, когато обмисляме начина на раждане.

Но, моля те, не избирай секцио от страх.

Или поне преди да го избереш, поговори с някого, който не се страхува от нормалното раждане, например с дула като мен 🙂 И още една вметка: ако ти предлагат секцио по медицински причини, увери са, че те наистина са такива. Понякога аргументи като голямо бебе, тесен таз, диоптър, преносване, предишно секцио се използват за склоняване към ненужна операция.

Още един много нормален и много чест страх на бременните е този от

??неизвестността.

Колкото по-неясно и далечно ни е нещо, толкова повече ни е страх от него. Важно е да опознаем максимално добре процеса на раждането. Да знаем кое след кое следва и защо, как е нормално да протичат различните периоди, как можем да си помогнем, както може да направи таткото. Да се подготвим с много информация, да усвоим поне няколко техники за справяне с болката.

Колкото по-подготвени сме, толкова по-познато ще ни е раждането и толкова по-малка ще е плашещата неизвестност. Тук помага по време на самото раждане да сме с близък човек (таткото, дула) а не сами сред непознати… Между другото, подкрепата от близки хора помага значително да намалиш и вероятността от

??лошо отношение,

която тревожи много жени. Всъщност, има доказателства, че психическото състояние на жената по време на раждането може директно да повлияе върху хода на раждането. Хормонът окситоцин, който е главен диригент на раждането, силно се влияе от нашите емоции. Страхът, гневът, тревожността и подобните на тях могат да намалят или блокират неговия ефект, а от там да забавят раждането.

Следва притеснението

??„Дали ще се справя?“

Много жени имат усещането, че към тях има или ще има определени очаквания, на които трябва да отговорят. Задаваш си този въпрос, нали? Дали няма да викаш твърде силно, дали няма да си поискаш упойка, дали ще можеш да напъваш «както трябва»… Аз искам да те уверя, че няма «правилен» начин да родиш. Има твоя начин.

Ще се справиш!

Има и един страх, който аз ще обобщя като

??Дали всичко ще бъде наред.

Това притеснение е една обща тревожност, която повечето майки имаме, когато става въпрос за децата ни. И тя е нормална. От една страна, трябва да свикнем да живеем с нея. Раждането ще мине (по-всяка вероятност всичко ще бъде наред!). Следват всякакви нови притеснения и предизвикателства по пътя на родителството.

Тревогата за децата ни става почти неизменен спътник, но тя не трябва да ни спира да правим разумни избори и да опитваме да вземем най-доброто решение. Тоест, примерно, това, че се тревожим «дали всичко ще бъде наред», не значи, че най-доброто решение е да родим с пълна упойка, просто за да не сме там, нали така…

Такааа… Зная, че не съм изчерпала списъка, той е дългичък и различен за всяка от нас. Но целта ми е не толкова да съм изчерпателна, колкото да те подтикна към действие 🙂 ?Успях ли?

Раждането е огромна трансформация. Ражда се не само бебе, ражда се и майка. Ражда се и баща. Промяна за цял живот. Трудно е. Родителството, към което бременността и раждането ни водят, също не е никак лесно. Но ние можем да правим трудни неща.

Ако тази статия ти беше интересна, можеш да се абонираш за бюлетина ми с още информация и вдъхновение. А ако си от Варна, заповядай на следващата ни присъствена среща!

Няколко природни средства, които могат да помогнат

Едно от основните притеснения на бременните, планиращи нормално раждане, е възстановяването след разкъсвания или епизиотомия. Ако вече сте родили и имате шевове, тази статия е за Вас. Накратко ще споделя за няколко природни средства, които могат да Ви помогнат.

А ако сте бременна и искате да научите повече за подготовката на тазовото дъно за нормално раждане през бременността, както и някои стратегии за избягване на разкъсванията по време на естествено раждане, вижте тук.

Наскоро имаше дискусия по темата в групата ми „Раждане във Варна: информиран избор и подкрепа„. Присъединете се, за да я прочетете. В това пространство лично аз се старая редовно да получавате полезна и практична информация за бременността, раждането, кърменето и ранното родителство.

Смрадлика

На срещата ни във Варна през август 2021 – едно от редовните събития, които варненските дули организираме при възможност, една от участничките получи подарък: вода от смрадлика. Именно смрадликата е едно от средствата, които помагат за по-бързо зарастване на рани.

Можете да си приготвите отвара от нея у дома, или да използвате готов продукт от аптеката или дрогерията. Имайте предвид, че при употребата на смрадлика може да усещате опъване на кожата, затова вероятно ще искате да комбинирате с някакъв омекотяващ продукт.

Пчелен мед

Идея за такъв продукт е пчелният мед. Различни източници потвърждават, че той ефективен при разкъсвания и епизиотомия. Може дирекно да се нанася на перинеума.

Алое Вера

Друго природно средство, което ускорява заздравяването, е гелът от Алое вера. Има различни варианти и форми на продукти с Алое Вера, така че обсъдете с Вашия лекар или акушерка кое би било най-подходящо за Вас.

Хамамелис

А към изброените по-горе можете да добавите продукт на базата на билката хамамелис, особено ако имате и хемороиди. Хамамелисът е много удобен за ползване под формата на спрей.

Студени компреси

Някои жени си правят студени компреси (дори ледени) с някоя или комбинация от изброените съставки. Можете например да напоите дамска превръзка с тях, да я сложите във фризера, за да се охлади и след това да я използвате като студен компрес. Студеното определено има болкоуспокояващ ефект, макар че само по себе си не ускорява заздравяването.

Не забравяйте често да сменяте превръзките си и да се измивате след всяко ходене до тоалетна. Често в периода след раждането жените си слагат студени компреси, които облекчават болката. Избягвайте да се качвате и да слизате по стълби, опъването на шевовете може да ви причини допълнителна болка.

Почивка, добра храна и много течности се подразбират, но често ги пренебрегваме. Имайте предвид, че всичко друго може да почака и основният приоритет в седмиците след раждането е почивката и установяването на кърменето, ако сте избрали да кърмите.

Ако сте бременна, вижте тази статия за подготовка на тазовото дъно. Тази подготовка доказано намалява риска от разкъсвания и скъсява периода на възстановяване. Упраженията можете да продължите да правите и след раждането.

Почти сигурна съм, че страхът от разкъсване и епизиотомия е само един сред многото страхове, които Ви тревожат в седмиците и месеците преди раждането. Като дула, аз помагам на жените да се информират и да се подготвят практически, за да родят без страх. Ако искате да работим заедно за Вашето удовлетворяващо раждане и спокоен следродилен период, пишете ми тук още сега.

Разгледайте и вариантите да се включите в онлайн или присъствен курс.

Ако тази статия Ви е била полезна, абонирайте се за бюлетина на „Сърце до сърце“ за още идеи, информация и вдъхновение.

Желая ви прекрасно удовлетворяващо раждане!

Йоанна

Раждането започна с падането на тапата в понеделник вечер срещу вторник. Tака търпеливо започнах да чакам кога ще започне и същинското раждане.

В петък вечер получих леки болки, наподобяващи менструални и легнах да спя, защото знаех, че ще имам нужда от енергия. Към 12 часа контракциите се засилиха и без да будя таткото отидох в другата стая и започнах да подскачам на топката. Имах и червено течение, но проверих в книгата на Олга Дукат и се успокои, че е нормално и няма защо да бързам.

Към 3 часа и таткото се събуди и започнахме да следим честотата на контракциите. Контракциите овладявах с дълбоко дишане, подскачане на топката и музика. Таткото отиде да разходи кучето към 7 часа и с контракции на 4-5 минути тръгнахме към болницата.

Дежурната лекарка ме прегледа за разкритие и аз се чудих дали е нормално да не усещам нищо, все пак казваха, че е проверката за разкритието болезнена. Наум се молех да е поне 2 см, че да не трябва да се прибирам отново вкъщи. Много се притеснявах, че съм отишла твърде рано. Там за мое учудване установиха, че съм с 6 см разкритие.

Започна се дългото чакане. Сложиха ме легнала с изпънати крака и започнаха процедурите – кардиограма, тест за алергии, подписване на документи, а междувременно бях с контракции и маска на лицето. Всички казваха, че явно имам висок праг на болка и затова ме оставиха с опънати крака на доста болезнени контракции. Помолих ги да си сгъна краката, защото много ме боли, но ми казаха да ги държа изпънати,иначе не могат да направят изследванията.

След един час се качихме в активната зала, където ме чакаха д-р Цонев и Стамат. Седнах на топката и започнахме да чакаме.

Таткото беше до мен през цялото време.

Всички бяха в добро настроение, включително и аз. Бях доста развълнувана, че скоро ще срещна дъщеря си.

Контракциите станаха по-силни, но таткото ми пусна любимия пианист Yuruma и успях да се справя.

При достигането на 9 см започна и чувството за напън. С болката от него за жалост не можах да се справя. Напъните ми не бяха в точния момент, затова ми вляха окситоцин и ми спукаха мехура.

В плана ми за раждане пишеше, че не желая окситоцин и спукване на мехура, затова д-р Цонев ме попита какво мисля и аз му се доверих. След спукването на мехура се преместих от магарето на леглото, защото болката стана непоносима.

От там нататък имам бели петна. Спомням си, че не напъвах както трябва. Напъните продължиха около 2 часа и доста време главичката се показваше на 2 см, даже успях да я пипна. Края не си го спомням, защото не чувах никого, просто чувах един ужасен шум. Доктор Цонев направи епизотомия и някак си се събрах и успях да изкарам най-прекрасното бебе на света.

Сложиха го върху мен и забравих всичко. Спомням си, че го взеха за 30 минути, през които аз десет пъти питах кога ще ми я върнат. За мен беше важно да засуче възможно най-скоро. От тогава не сме се разделяли повече от половин час.

Искам да благодаря на д-р Цонев за подкрепата и въпреки че раждането не мина по план, се чуствствам напълно удоволетворена от решенията, които той взе и горда, че се справих без упойка. Най-странното е, че даже не съм се сещала нито за упойка, нито за секцио.

Знаех, че ще се справя.

Също така благодаря на Йоанна, която ни даде увереност, на мен и на таткото и отидохме без страх в родилната зала. Съветвам всяка жена да се информира, да отиде на курс и да прочете книгата на Олга Дукат. Йоанна ми оказа и емоционална подкрепа за кърменето, за което съм ѝ ужасно благодарна.

След такова позитивно раждане нямам страх да родя отново без упойка, но само при доктор Цонев. Прекрасен лекар, който през цялата бременност и раждане ми вдъхваше спокойствие – така успях да се насладя и на раждането, и на бременността ми.

През 50те и 60те години на 20ти век на раждащите жени масово се дава хлороформ или т.нар. twilight sleep. Това е брутална комбинация от морфин и скополамин, за да не чувстват нищо по време на раждането. Тогава английският лекар Грантли Дик-Рийд започва да забелязва, че ако жените са спокойни по време на раждането, те се справят чудесно и без да им се прилагат медикаменти. 

Той описва цикъла страх-напрежение-болка. Според него емоционалната ни реакция към ситуацията засилва физическото усещане за болка.

Когато сме уплашени, в тялото ни се отделя адреналин. Той кара мускулите на шийката на матката да се свият и стегнат, което реално спира прогреса на разкритието. 

Смисълът на този механизъм е ако има непосредствена заплаха за жената, тя да има време да избяга и да намери безопасно място, където да роди своето бебе. За нашите предци това явно е бил важен защитен механизъм. Има обаче една особеност: макар и жената да е под стрес и раждането да се забавя, при вече започнал процес матката не спира да контрахира…

И така, в тялото на една уплашена раждаща жена две групи мускули работят в противоположни посоки. Контракциите се стремят да разширяват шийката на матката, а мускулите на шийката се стремят да я държат затворена. Неизбежно е да чувстваме по-силна болка в такава ситуация.

Какво можем да направим, за да не ни е страх?

Тук няма да задълбавам в по-дълбочинните аспекти на страха и тревожността и духовните начини да се справяме с тях. Те са различни за различните хора. Затова пък ще Ви предложа някои практични идеи за това как раждането да е по-спокойно преживяване.

Предварителна подготовка

На първо място, разбира се, е предварителната подготовка. Посетете курс, запознайте се с процеса на раждането. Важно е да знаете какво и защо се случва на всеки етап и какво можете да направите Вие и партньорът Ви за облекчаване на болката именно в този момент. Тренирайте различни ситуации.

План за раждането

Напишете план за раждането и го обсъдете с екипа предварително. Бъдете готова раждането да не върви по план 🙂 Присъединете се към група за подкрепа, за да се уверите, че е нормално да Ви е страх, но и че има какво да направите по въпроса.

По време на самото раждане

Обстановката

Тя може много да повлияе на начина, по който се чувствате. Погрижете се атмосферата да е спокойна, по възможност изберете самостоятелна стая с (подготвен) придружител. Шумовете, яркото осветление, непознатите лица, многото въпроси, странните миризми – всички тези неща могат да покачат нивото на стрес и да влезете в цикъла, за който говори д-р Рийд. От друга страна, тишината, приглушената светлина, познатите лица и предмети ще Ви успокоят и ще Ви накарат да се чувствате „като у дома си“. Ако например ползвате аромалампа и у вас често се носи определен аромат, вземете я. Можете да вземете семейна снимка, обичана икона, собственото си меко одеало, калъфка за възглавница, чашата, в която си пиете сутрешната напитка, да си подготвите музика, която да слушате в болницата… Ако сте в къщи докато четете този текст, огледайте се около себе си и ще Ви дойдат много идеи за неща, които Ви карат да се чувствате сигурно и уютно.

Първи период на раждането

Ако сте била на курс за подготовка за раждането, или пък сте чела книга по темата, вероятно знаете, че през първия педиод на раждането има латентна фаза, през която контракциите са по-кратки и усещането за болка рядко е много силно. По време на този етап основното средство за обезболяване е да се разсейвате: сега е моментът да започнете разгорещен спор за политика с партньора / дулата си, да гледате онзи филм, който отдавна планирахте да видите, да направите мъфини, торта или друго любимо ястие… Което и от изброените да изберете, след известно време то ще спре да работи.

Ще разберете, че е време да смените тактиката, ако се налага по време на всяка контракция за около 30 секунди да спрете това, което правите.

Таткото и дулата

Основен „метод“ за немедикаментозно обезболяване е партньорът / дулата. Те осигуряват на раждащата жена емоционална подкрепа, като я окуражават и насърчават; наред с това прилагат и техники за физически комфорт. Дулата, таткото на бебето или друг близък човек може също да обяснява на жената това, което се случва. Понякога дори и хората от медицинския екип да говорят на разбираем език, тя не ги „чува“. Раждащата жена инстинктивно търси информация от хора, с които има изградена връзка. В такива случаи именно придружаващият я близък човек може да отговаря за това тя да разбира и да е съгласна с процедурите, които евентуално се прилагат.

Конкретни техники

Ето някои от техниките, които партньорът би моглъл да прилага по време на раждането с цел обезболяване:

Масаж

Ако масажът е нещо, което обичате, той може да Ви помогне да се отпускате между контракациите. Знае се, че масажът допринася за намаляване на кръвното налягане, стимулира кръвообращението, облекчава болките в гърба и общото ниво на тревога и напрежение. Ако опитвате масаж по време на контракция имайте предвид, че повечето раждащи жени предпочитат да бъдат масажирани с твърд, силен натиск, а леките докосвания по кожата могат да са дразнещи, ако жената в този момент се опитва да се справи със силна контракция.

Компреси

Топъл компрес поставен ниско на корема на майката или на гърба може да има приятно обезболяващо действие. Студена влажна кърпа прокарана по врата, челото и лицето между контракциите е много освежаваща. Студен компрес ниско на гърба може да има облекчаващ ефект. Възможно да намерите и още варианти.

Техники на дишане

Следваща Дулата или човекът, който се е подготвял заедно с Вас за раждането, вероятно ще знае дали искате да използвате контролирано дишане и какви техники на дишане предпочитате и ще Ви насочва.

Освежаване

На рждащите жени често им е горещо, особено в по-късните етапи от процеса. Дулите обичайно имат в себе си ветрило или малко вентилаторче, което може да се използва между контракциите за освежаване. Не е точно обезболяващо, но е приятно и Ви помага да се отпуснете по-добре (виж по-горе за адреналина).

Ако с вас са партньор или дула, те биха могли също да прилагат техники като обратен натиск на сакралната кост, тазова преса или пък да Ви помагат да следвате избран от Вас ритуал. За тези и още техники: в следващата част на статията.

По материали на Childbirth International.